РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. ХАСКОВО, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНГ. АНГЕЛОВА-СТЕФАНОВА
в присъствието на прокурора Н. Б. В.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20255600600058 по описа за 2025 година
Производството е по реда на гл. ХХI от НПК.
С Присъда № 76 от 19.12.2024 г., постановена по н.о..д.№ 935/2024г., РС
Хасково е признал подсъдимата В. Р. М. за виновна в това, че на 02.04.2024 г., в гр. Х.
без надлежно разрешително държала високорисково наркотично вещество /съгласно чл.3,
ал.2, т.1 от 3акона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Приложение №
1 към Списък № 1 - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ към чл. 3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични/, а именно: хероин с нетно тегло - 1,07 грама, със съдържание
на активен наркотично - действащ компонент диацетилморфин 41.51 % /теглови процента/,
на стойност 195.63 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 58а, ал. 4, вр.
чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК й наложил наказания: „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/
месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок от
три години и „Глоба” в размер на 1 000.00 /хиляда / лева.
В тежест на подсъдимата са били възложени направените в досъдебната
фаза на производството разноски, а предмета на престъплението високорисково наркотично
1
вещество - хероин с нетно тегло, със съдържание на активен наркотично - действащ
компонент диацетилморфин 41.51 % /тегловни процента/ е бил отнет в полза на Държавата и
е постановено унищожаването му.
Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимата, който я
обжалва в законовия срок с оплаквания за незаконосъобразност, относно правната
квалификация на престъплението за което тя е призната за виновна и е била ангажирана
отговорността й, и оттам и за явна несправедливост на наложените наказания. Според
защитника приложима е квалификацията по ал. 5 на чл. 354а от НК, защото случаят е
маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от с.з., като в подкрепа на това се сочи, че подсъдимата
е неосъждана; трудово ангажирана, полага грижи на малолетно дете; сама е посочила и
предала наркотичното вещество; което е в минимално количество малко над 1 гр. и на ниска
стойност(една пета от МРЗ). Предвид изложеното в жалбата и в съдебно заседание
защитникът пледира присъдата да бъде изменена, деянието квалифицирано по чл. 354а, ал. 5
НК, а подсъдимата освободена от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК, с
налагане на административно наказание глоба.
Участващият във въззивното производство прокурор от ОП Хасково изрази
становище за законосъобразност на съдебния акт.
Подсъдимата В. М. споделя изложеното от защитника си иска присъдата да
бъде изменена и освободена от наказателна отговорност.
Хасковски окръжен съд, като съобрази доводите на страните, изложени във
въззивната жалба и в съдебно заседание, след служебна и цялостна проверка на основание
чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК на правилността на присъдата, намира следното:
Производството, образувано пред първостепенния съд по обвинителен акт,
депозиран в деловодството на РС на 07.11.2024г., изготвен от прокурор при Районна
прокуратура Хасково, с предявено против В. М. обвинение за извършено престъпление по
чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК е протекло по реда на Глава двадесет и седма от Наказателно –
процесуалния кодекс. Сложилият край на първоинстанционното производство съдебен акт е
незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на процесуалните правила,
обуславящи неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от етап – провеждане на разпоредително заседание. Съдът е
уважил направеното искане за провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на
чл. 371, т. 2 от НПК, с признание на изложените в обвинителния акт факти, но в този случай
самопризнанието не се подкрепя от събраните на досъдебната фаза на производството
доказателства (вж. чл. 372, ал. 4 НПК). Вън от вниманието на РС е останало особено
съществено за делото обстоятелство, а именно: не е ясно как предметът на престъплението е
бил приобщен като веществено доказателство по ДП, след което са били извършени оглед
(протоколът е със задрасквания/поправки, в частта за датата на съставянето му, л. 41) и
експертиза. В досъдебното производство фигурират два протокола, с идентично
съдържание: за личен обиск (л. 12 и л. 15) и за доброволно предаване (л. 14); с първия били
намерени и описани, а с втория - доброволно предани двадесет броя бели прозрачни
2
станиолови сгъвки с неправилна форма и размери съдържащи кафяво вещество. Въпреки, че
в обвинителния акт за съществуването на протокол за личен обиск не се споменава, а се
акцентира върху протокола за доброволно предаване, с който според наблюдаващият делото
прокурор 20-те сгъвки са били предадени от обвиняемата, извън вниманието му е останал
факта, че това предаване е станало не на разследващ полицай, а на св. К.С.. Дори да не се
разсъждава върху действията на служителя на криминална полиция на който извършител е
заявил, че държи за лична употреба наркотично вещество, т.е. извършителя се е уличил в
извършване на престъпление и вместо разследващ полицай да извърши действието – обиск
по реда на НПК, с дължимата санкция на съд, св. С. предприема обиск по ЗМВР и „намира
и описва“ 20-те сгъвки, то впоследствие, същите сгъвки, вече в сградата на РУ на МВР
Хасково са предадени доброволно от подсъдимата. И без особена критичност да се остави
обстоятелството, че НПК (въпреки цитираните в протокола л. 14 текстове на проц. закон) не
предвижда веществени доказателства да се приобщават към делото с „протокол за
доброволно предаване“ същественото е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не
се съдържат твърдения, как след като 20-те сгъвки, съдържащи кафяво вещество са били
предадени на св. С. са стигнали до разследващия полицай, който е извършил оглед,
възложил експертиза и пр. Очевидно е, че пътят на прахообразното вещество от
обвиняемата, през св. С. до разследващия полицай и оттам до експерта не е проследен и
описан в процесуалния инструмент, сложил началото на съдебния процес. Материалите на
досъдебното производство не съдържат документ сочещ недвусмислено и категорично ясно:
кога и от кого двадесетте сгъвки, оказали се хероин след експертното изследване, са били
приобщени като веществено доказателство. При констатираната неяснота дали намерените и
описани в протокола за личен обиск и/или протокола за доброволно предаване вещи са били
предадени на разследващия полицай; съответно дали същите вещества са били обект на
оглед (протокол с нанесени корекции на датата, когато е извършено действието) и експертно
изследване и че именно те са предмет на инкриминираното деяние е следвало РС да откаже
провеждането на диференцираната процедура, а в рамките на съдебно следствие,
посредством всички допустими доказателствени средства да установи категорично дали
посочените в двата протокола сгъвки са наркотично вещество и в зависимост от това да
постанови своя акт. Едва при попълването на делото с всички относими към предмета му
доказателства, касаещи и поставените във въззивната жалба обстоятелства съдът следва да
постанови своето решение.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 76 от 19.12.2024г. на РС Хасково, постановена по
н.о.х.д.№ 935/2024г.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на РС на етап провеждане на
разпоредително заседание.
3
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4