Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 20.06.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при
участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 8437 по
описа за 2019 г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът К.К.Т. твърди, че на 27.07.2012
г. Софийска градска прокуратура е образувала срещу него досъдебно производство
№ 5298/2013г., по описа на СДВР, пр. пр. № 6142/2012 г. на СГП, като му е
предявено обвинение за престъпление по чл. 257 /стар текст, ред. ДВ, бр. 62 от
1997 г., в сила до 13.10.2006 г./, вр. чл. 255, ал. 1 /стар текст, ред. ДВ, бр.
62 от 1997 г., в сила до 13.10.2006 г./ от НК. Определена му е мярка за
неотклонение „подписка“ и му е наложена забрана за напускане пределите на Р. България.
Твърди, че във връзка с наказателното производство му е извършена криминална
регистрация като на лице, извършило престъпления, наложен му е запор на банкови
сметки, средствата по които са служели за личната и тази на семейството му
издръжка. С обвинителен акт от 01.12.2014 г. СГП е внесла делото за разглеждане
в СГС, като с присъда от 18.09.2015
г. по НОХД № 5232/2014 г., 28 състав, е признат за виновен и му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 г. и 6 м., чието изтърпяване е отложено
на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 г., както и му наложена глоба в
размер на 4000 лв. След обжалване на присъдата от страна на ищеца, с решение от
24.03.2016 г. по ВНОХД № 42/2016 г. по описа на 2 състав на САС, присъдата е
изцяло отменена и въззивният съд е върнал делото на СГП за отстраняване на
допуснати нарушения при изготвяне на обвинителния акт. Ищецът сочи, че с
постановление от 05.04.2016г. СГП е прекратила воденото срещу него наказателно
производство. Постановлението за прекратяване е обжалвано от ищеца пред СГС
относно посоченото в него основание за прекратяване, като с определение от
15.07.2016 г. на СГС - НО, 19 състав, по НЧД № 2239/2016 г. изцяло е потвърдено
постановлението на СГП за прекратяване на досъдебното производство, като
определението е влязло в законна сила.
Поддържа, че като пряка последица от незаконосъобразните
действия на П.НА Р.Б. са му нанесени съществени морални (неимуществени) вреди,
изразяващи се в чувство на страх, безпокойство, голямо психическо напрежение,
разочарование от „прилагането” на закона, силен стрес и напрежение. Твърди, че
образуването на досъдебното производство е станало известно на широк кръг от
средата, в която е общувал и отношението към него рязко се е променило.
Започнал е да избягва социални контакти с колеги, приятели и познати, а фактът
на образуваното досъдебно производство се е отразило негативно и на роднините
му. Поради действията на Прокуратурата, ръководеното от него търговско
дружество е претърпяло огромни загуби, нарушена била бизнес комуникацията, както и доверието на бизнес
партньорите му.
Ето
защо, К.К.Т. моли съда, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ да
осъди ответника П.НА Р.Б.да му заплати сумата от 35 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на влизане в сила на прекратителното определение на
СГС до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди
от обвинение в извършване на престъпление, за което образуваното наказателно
производство е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето (недоказаност на обвинението – т. 7 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.
дело № 3/2004 г., ОСГК на ВКС) с постановление от 05.04.2016 г., по ДП
№5298/2013 г. на СГП, потвърдено с определение от 15.07.2016 г. на СГС - НО, 19
състав, по НЧД № 2239/2016 г.
Ответникът
П.НА Р.Б.в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК оспорва исковата претенция
като недоказана. Поддържа, че не са налице доказателства, които да установяват
търпените неимуществени вреди. Сочи, че в представената справка от
Централизираната информационна система на следствените служби са отразени други
три досъдебни производства, които обосновават извод, че ищецът е търпял
наказателна репресия преди и след образуването на процесното ДП № 5298/2013 г.
на СДВР, пр.пр. № 6142/2012 г. по описа на СГП. Липсвали данни Прокуратурата да
е разпространила официална информация за лицето и воденото срещу него
наказателно производство или да е станало известно на широк кръг лица. Оспорва
претендираният размер като прекомерен, като изтъквайки, че досъдебното
производство е протекло в разумни срокове, а след внасянето му в съда на
01.12.2014 г. до 24.03.2016 г. Прокуратурата не отговаря за продължителността
на съдебно производство. Относно вредите от търпяната полицейска регистрация,
счита че Прокуратурата не е пасивно легитимирана да отговоря.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Видно
от решение от 24.02.2016 г., на СГС, НО, Втори състав, по В.Н.О.Х.Д. № 42/2016
г., е отменена присъда от 18.09.2015 г., постановена по Н.О.Х.Д. № 5232/2014 г.
на СГС, НО, 28 състав (с която, К.К.Т. е признат за виновен за престъпление
по чл. 257, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 255, ал. 1 от НК),
и делото е върнато на Прокуратурата за отстраняване на съществени нарушения на
процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт.
С
постановление от 05.04.2016 г., по ДП № 5298/2013 г. по описа на СДВР, пр. пр.
№ 6141/2012 г. на СГП, е прекратено наказателното производство водено срещу К.К.Т.,
за престъпление по чл. 257, ал.1, пр. 1 от НК, поради недоказаност на обвинението.
Видно от определение от 15.07.2016
г., на СГС - НО, 19 състав, по НЧД № 2239/2016 г. е потвърдено постановление
от 05.04.2016 г. за прекратяване на досъдебното производство ДП № 5298/2013 г.
по описа на СДВР, пр. пр. № 6141/2012 г. на СГП, срещу К.К.Т. за престъпление
по чл. 257, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 255, ал. 1 от НК. На определението е налице
отбелязване за влизането му в сила на 29.07.2016 г.
Свидетелят
Г.Н.Г.заявява, че познава К.Т. от 20 години, като в продължение на една – две
години са работили в Павликени в една фирма за производство на вафли. Разбрал е, че има обвинение след една среща с
ищеца, видял го е полусъсипан, и ищецът му
е казал че прокуратурата има дела срещу него. Ищецът е бил е физически отпаднал и психически затормозен,
дори фирмата във Павликени е фалирала заради запори.
Видно
от представената справка от Централизираната информационна
система на следствените служби са отразени други три досъдебни производства, образувани
както следва: на 04.03.2010 г. по пр. пр.
№ 619/2019 г. на РП - Павликени; на 19.09.2009 г. по пр. пр. № 9112/2009 г. на
СГП – образувано е Н.О.Х.Д. 3598–2012 г. на СГС; на 31.05.2013 г. по пр. пр. № 52160/2009 г. на СРП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършването на престъпление,
обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето,
която хипотеза е налице и при недоказаност на обвинението, както е в случая. (решение № 138 от 8.05.2013 г. на ВКС по гр. д. №
637/2012 г., IV Г. О., ГК, ; решение № 25 от 1.03.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 1367/2018 г., IV Г. О., ГК и др.).
В
случая са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността
на ответника. Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на
престъпление по чл. 257, ал. 1 от НК, по което е осъден на първа инстанция, а
присъдата е впоследствие е обезсилена и е последвало прекратяване на
наказателното производство от прокуратурата, потвърдени от съда. Като взе предвид вида и характера на обвинението, продължителността на
наказателното производство /около една година и осем месеца/, при повлияване върху емоционалното
състояние на пострадалия и с оглед неговата личност, начин на живот и среда, обстоятелството,
че има други наказателни производства, съдът намира, съобразявайки социално –
икономическите условия в страната, че справедливото обезщетяване на К.К.Т. за
незаконното обвинение в извършване на престъпление се равнява на сумата от 2 500
лв. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 2 500 лв. до пълния предявен размер от 35 000
лв. Върху така определеното обезщетение, предвид заявеното в исковата молба, се
дължи и законна лихва, считано от датата на влизане в сила на определението на
прокуратурата за прекратяване на наказателното производство, а именно от влизането
в сила на съдебният акт, с който същото е потвърдено - 29.07.2016 г. до
окончателното плащане на главницата.
С
оглед уважената част от иска, ищецът има право на разноски
на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, като следва да му бъдат присъдени държавна
такса от 10 лв., както и за възнаграждение за адвокат в размер на 57,14 лв.
съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.,
гр. София, бул. „******** гр. София, ул. „********ап. *-*на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 2 500
лв. (две хиляди и
петстотин лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което е образувано ДП № 5298/2013г. на
СДВР, пр. пр. № 6142/2012 г. по описа на СГП, което е прекратено с постановление от
05.04.2016 г. на СГП, потвърдено с определение от 15.07.2016 г., на СГС -
НО, 19 състав, по НЧД № 2239/2016 г., , ведно със законна лихва, считано от 29.07.2016
г. до окончателното плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 2
500 лв. до пълния предявен размер от 35 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. „*******,
да заплати на
К.К.Т., ЕГН **********,
сумата от 10 лв., представляваща разноски за държавна такса за настоящото
производство и сумата от 57,14 лв.,
разноски за възнаграждение за адвокат съразмерно на уважената част
от иска.
Решението може да бъде обжалвано от
страните, с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: