О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Гр. София, 10.07.2017г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на трети
май през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : М. ВРАНЕСКУ
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 8136 по описа за 2014 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл.692 от ТЗ.
Синдикът на дружеството е изготвил списък на
приетите и неприети вземания в
производството по несъстоятелност на длъжникът Г.Б. ООД ЕИК ******** , публикувани в ТР на 01.12.2016г. в.
В законовия едноседмичен срок са постъпили
следните възражения:
1.Кредиторът Л.Ф. ЕАД ЕИК ******* /предходно наименование П.Л.Б.АД ЕИК *******
оспорва включване на част от предявените му вземания в списъка с неприети
вземания, а именно вземане по споразумение по договор за Ф.ов Л.№ 04109 – 001,№
04110-001,№ 04111-01,№ 04111-002, № 04466-001 от 27.07.2010г. в размер на
53 445.58 евро с ДДС, равняващи се на 104 530.47 лева с ДДС. Твърди,
че заявителя и ответникът като Л.ополучател , както и Р.Т.ООД и И.Д.И.в
качеството им на солидарни длъжници са подписали споразумението от 27.07.2010г.
с което са уредили отношенията във връзка с натрупани, неиздължени до този
момент задължения на Л.ополучателя,
ответник във връзка с натрупани и неплатени задължения по договора. Страните са
се споразумели сумата от 66 602.56 евро представляваща изискуеми и
неплатени задължения по посочените договори за Ф.ов Л. да бъде предоставена на Л.ополучателя
за срок от 6 месеца считано от датата на подписване на споразумението срещу
задължението на последния за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 12
% годишно и лихва за забава в размер на 19 % годишно върху размера на
забавеното плащане. Л.ополучателя се е задължил да върне заплатената сума по
ред и условия, посочени в погасителен план в пункт 1,чл.1,ал.2 от
Споразумението. След подписването на споразумението сумите са станали изискуеми
съобразно условията в това споразумение и са закрити като задължения по
договорите за Л.при Л.одателя, в неговата счетоводна система. Предвид на това
обаче, че предмет на споразумението са такива задължения, произтичащи от
договори за Ф.ов Л., които вече са били падежирали и неплатени, към момента на
подписване на споразумението, респективно за тях вече са били издадени фактури,
то за тези задължения допълнителни или нови фактури не са издавани. Фактурите
издавани по споразумението са само за начислени допълнително лихви. Фактурите
за дължимата по споразумението главница
са общо в размер на 53 314 евро , и са издадени във връзка с
отделните договори за Л., но не са претендирани отделно и самостоятелно в
производството по несъстоятелност, а са предявени само като вземане по
споразумението, като е съобразено, че сумите по споразумението са различни от
вземанията по договорите. Тъй като ответникът, като Л.ополучател не е изпълнил
договорните си задължения по споразумението, за заплащане на сумите по
погасителния план, то Л.одателя е изпратил до него и до солидарните длъжници
нотариални покани за заплащане на падежиралите задължения по споразумението. Плащанията не са постъпили и цялото вземане
подлежи на изпълнение. Предвид на това твърди ,
че сумата от 104 530.47 лева се дължи от несъстоятелния длъжник и моли да
се изключи от списъка на неприетите вземания и се включи в списъка на приетите вземания.
Синдикът изразява становище, че молбата е допустима и основателна. С
молбата са направени уточнения и вземането произтича от споразумение, което има
характер на новационно съглашение, с което висящите просрочени задължения се
трансформират в обект на заемно правоотношение, за чието ползване е уговорена
възнаградителна лихва. Намира, че в този случай може да се обоснове липса на необходимост
от повторно фактуриране на дължимите суми. Изразява становище, че вземанията
следва да се изключат от списъка на приетите и се включат в списъка на
неприетите вземания.
2. Кредиторът И А.Б.Л. ЕАД ЕИК********оспорва включването в списъка на неприетите
вземания публикуван в ТР на 01.12.2016г. вземания в общ размер на
332 977.32 лева с привилегия съгласно чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ, от които
185 213.47 лева главница, в едно със законната лихва до окончателното й
заплащане и 8 290.80 лева разноски за застраховки и данък, 9 242.72
лева съдебни разноски и 130 230.33 лева деловодни неустойки за забавено
плащане до 09.11.2016г. Твърди, че заявлението е подкрепено с достатъчно
писмени доказателства, които установяват вземането му – договора за Л. № 005636
от 26.06.2008г. и анекса към него, нот.покана, с която длъжника е уведомен, че
вземането му е изцяло изискуемо, извлечение от сметка от счетоводството за
размера на дълга и заповед за изпълнение за част от вземането по договора.
Предвид, че договора за Л. е прекратен е проведено съдебно производство за
връщане на Л.овата вещ, за което длъжникът е осъден с Решение № 408 от 24.02.2016г. по т.д.5435/2014г. на СГС. В
мотивите на това решение е посочено установеното като задължения по договора за
Л., които възлизат общо в размер на 244 539.88 евро и дори надхвърлят
размера на предявените вземания. Вземанията по договора за Л. са обезпечени с
договорна ипотека върху недвижим имот – гараж № 19 с площ ог 19.45 кв.м. на
сутеренно ниво на сградата изградена в УПИ 12а -288,284 от кв.242 – А по плана
на гр.София, м. Лозенец 1. Моли да се извърши промяна в списъците и тези
вземания се изключат от списъка на неприетите и се включат в списъка на
приетите вземания.
Синдикът изразява становище, че представените към предявеното вземане
писмени доказателства – неподписани данъчни фактури, доколкото ответникът не е предал
на синдика никакви търговски и счетоводни документи, не могат да се кредитират
предвид приетото с Решение № 67 от 31.07.2015г. на ВКС, ТК, постановено по
чл.290 ГПК, по т.д.№ 631 от 2014г. и представляващо задължителна съдебна
практика. В това решение е прието, че фактурата е частен свидетелстващ документ
и при липса на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи
съответната стопанска операция не представлява годно доказателство за
облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговска продажба . Твърди, че от
представените със заявлението доказателства не става ясно как точно е формиран
претендирания размер на предявените вземания. Наред с това твърди, че за част от вземането е
било издадена заповед за изпълнение, като въз основа на нея и издадения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело пред ЧСИ М.. Въз основа на
удостоверение от ЧСИ този кредитор, се е присъединил в друго образувано
изпълнително производство – пред ЧСИ Бъзински, като по нето въз основа на
частично разпределение е получил и частично удовлетворяване на вземанията си.
Никъде в заявлението или в жалбата това обстоятелство не е отбелязано от
кредитора и не е посочено, как са намаляли вземанията му. Не става ясно как и
на какво основание са формирани другите разноски, нито как е формирана
претенцията за деловодни неустойки. Намира единствено, че претенцията е
основателна за сумата от 9 242.72 лв. за съдебни разноски по Решение № 408
от 24.02.2016г. по т.д. № 5435/ 2014г. по описа на СГС ,т.о., 20 св., доколкото
в решението същите са в размер на 12 842.72 лв. Вземането за тази сума
намира, че следва да се изключи от списъка на неприетите вземания и се включи в
списъка на приетите такива.
По направените възражения и
изготвените списъци съдът намира следното:
.
1. По отношение на възражение предявено от Л. Ф.
ЕАД ЕИК ******* /предходно наименование П.Л.Б.АД ЕИК ******* съдът намира следното
:
Между предявилия
възражението кредитор и длъжникът е подписано споразумение от 27.07.2010г., с
което са преуредени задълженията по пет
договора за Ф.ов Л.. В раздел 1 кредиторът, като Л.одател е представил на
длъжника като Л.ополучател сума, с която да покрие падежиралите и неиздължени
суми, до момента на подписване на споразумението, като е подписан и погасителен
план само за погасяване на тази нова сума, покрила стари задължения. В раздел 2
са преуредени бъдещите задълженията по Л.овия договор, които към момента на
споразумението не са падежирали – удължен е срокът им за издължаване със 6
месеца и съответно първите шест месеца след подписване на споразумението е
договорено, че се погасяват само лихви. Подписани са и нови погасителни
планове. Доколкото с договореното в раздел 1 е уредено издължаване на стари
падежирали задължения, и Л.одателя е представил на Л.ополучателя сума, при
съответна лихва и уговорен начин на издължаване за период от 10 месеца, наред с
издължаване на останалите настъпващи задължения по петте договора за Л., то
съдът споделя становището на синдика, че се касае за новация, като вземанията
за падежиралите вноски, с вече издадени фактури не е необходимо да се
префактурират. Представените фактури, установяващи неиздължените вноски по
петте Л.ови договора са достатъчни за да установяват дължимост на предявените
вземания. Предвид на тези съображения вземанията на обща стойност
53 445.58 евро с левова равностойност от 104 530.47 лв. с ДДС следва
да се изключат от списъка на неприетите и се включат в списъка на приетите
вземания.
2. По отношение на възражение предявено от И А.Б.Л.
ЕАД ЕИК********съдът намира следното :
По делото наред с
представените писмени доказателства към заявлението – договор за Л. и анекс към
него със съответните погасителни планове, както й са представени и счетоводна справка извлечение
от книгите на кредитора, Решение № 408 от 24.02.2016г. по т.д.5435 от 2014г.,
т.о. 20 св., с което длъжникът е осъден да възстанови държането на вещта.
Представена е и нотариална покана, с която ответникът след изтичане срока на
договора е уведомен за оставащите задължения.
Видно от представената
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 05.02.2014г. и удостоверение от ЧСИ М. за част от
главницата е издадена заповед за изпълнение като същата е в размер на
75 938.64 евро в едно със законната лихва от 19.12.2013г. В рамките на
присъединяване на този кредитор в друго изпълнително производство и от мотивите
на Решението за предаване на държането на Л.овата вещ, може да се приеме, че
вземането за което е издадена заповедта е удовлетворено. В самата заповед обаче
липсва посочен период, а други
доказателства относно периода на вземанията, както и за техния вид, не са представени.
ЧСИ М. ги е посочил в своето удостоверение като вземане за главница. В
решението по исковото производство за предаване държането е посочено, че се
касае за удовлетворяване на това вземане, като са погасени задълженията за
главница до м.10.2012г. По делото така, както са предявени вземанията, а също и
с настоящото възражение, кредитора не е посочил вземанията му за главници кои Л.ови
вноски обхващат и за кои периоди. Не е
посочил и за кои периодични задължения длъжникът е изпаднал в забава и
съответно дължи така уговорената неустойка за забава по т.2.13 от договора ,
съответно не е посочил периода на всяка забава. Общо е казано, че това е забава
до момента на предявяване на вземането. Договорът обаче е прекратен с изтичане
на неговия срок през м .юли 2013г., като изрично е изпратена и покана за
заплащане на неиздълженото. Следователно с прекратяване на договора отпада
уговорката за неустойка за забава, отпадат и отстаналите задължения следващи за
длъжника от договора за Л. като такива за заплащане на застраховки и данъци .
По делото е приета
съдебно счетоводна експертиза, която обаче е работила изцяло въз основа
счетоводната документация представена и от кредитора. От заключението отново не
става ясно какво е погасено чрез проведеното съдебно изпълнение, нито като
главница, нито като разноски. Неустойката е дадена изцяло за периода до края на
2013г. , като едновременно с това същата съвпада по размер със заявеното като
вземане от кредитора, който я претендира до 8.11.2016г. Предвид на това съдът
не кредитора заключението на вещото лице.
Предвид на тези
противоречия в доказателствата и неясноти относно вземанията на кредитора,
както при заявяването им, така и при тяхното установяване,както и че липсват
доказателства каква част от обезпечението е вече реализирано, то съдът намира, че стновището на синдика
следва да се съобрази и вземането не следва да се изключва от списъка на
неприетите вземания и не може да бъде включено в списъка на приетите вземания.
Кредитора има възможност в исковото производство по чл.694 ТЗ да установи всяко
едно от своите вземания.
Водим от горното съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ИЗМЕНЯ списъка на приетите вземания, като включва в него и вземанията предявени от
Л. Ф. ЕАД ЕИК ******* /предходно наименование П.Л.Б.АД ЕИК *******, а именно
вземане по споразумение по договор за Ф.ов Л. № 04109 – 001,№ 04110-001,№
04111-01,№ 04111-002, № 04466-001 от 27.07.2010г. част І - в размер на
53 445.58 евро с ДДС, равняващи се на 104 530.47 лева с ДДС, като
изключва последните от списъка на неприетите вземания..
ОТХВЪРЛЯ
възражението на И А.Б.Л. ЕАД ЕИК********изцяло.
ОДОБРЯВА
списъка на приетите и списъка на неприетите вземания публикуван в ТР на 01.12.2016г.
съобразно с направените с настоящото
определение изменения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
да се публикува в ТР по партидата на дружеството длъжник Г.Б. ООД ЕИК ********.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: