Решение по дело №297/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на Л.А.И. с постоянен адрес:***, действащ чрез пълномощника адв. Д.Д. ***, съд. адрес:***, против решение № Ц1040-05-22/26.11.2020 г. на директор на ТП на НОИ-Видин, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против разпореждане № 051-00-907-3/22.10.2020 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин.

Претендира се отмяна на атакуваното потвърдително решение и съответното разпореждане на ответната страна, като незаконосъобразни. Посочва, че неправилно ръководителят на осигуряване за безработица му е отказал отпускане на обезщетение за безработица, като погрешно е приел, че не ТП на НОИ-Видин, а съответния орган във Великобритания е компетентен да се произнесе по този въпрос. Според жалбоподателя неправилно е интерпретирал термина „пребиваване” в негова вреда, което е довело до погрешна преценка при определяне на мястото на обичайно пребиваване на оспорващия.

Претендира отмяна на решение № Ц1040-05-22/26.11.2020 г. на директор на ТП на НОИ-Видин, както и на потвърденото с него разпореждане № 051-00-907-3/22.10.2020 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин и връщане на преписката за ново произнасяне. Депозира подробна писмена защита. Претендира се присъждане на направените разноски в производството по делото.

Ответникът по делото директор на ТП на НОИ-Видин, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител ю.к. М. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Депозира подробна писмена защита. Претендира присъждане на възнаграждение за процесуално представителство по делото.

Административен съд Видин, след като се запозна с ангажираните доказателства по делото и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: жалбоподателят депозирал заявление вх.№ 051-00-907-1/26.07.2019 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО, с което помолил да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица от ТП на НОИ-Видин. Декларирал, че трудовото правоотношение, в което се намирал на територията на държава-член на ЕС (към онзи момент), а именно Великобритания, е прекратено, считано от 12.05.2019 г. Посочил още, че към датата на подаване на заявлението не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по силата на КСО или законодателството на друга държава, че не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, както и че не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168 от КСО. Посочил още, че към датата на подаване на заявлението има регистрация като безработно лице в Агенцията по заетостта. Към заявлението си приложил копие на документ, съдържащ данни за банкова сметка ***е.

В приложената към заявлението декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65, ал.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 оспорващият посочил като настоящ адрес ***. Последният период на заетост в чужбина е посочен като 11.05.2018 г. до 11.05.2019 г. в Англия. Посочил още, че няма съпруга/партньор, както и деца. През време на последната му заетост в чужбина преобладаващата част от роднините му са живели в България, където са и преобладаващата част от неговите социални контакти. Декларирал още, че не притежава собствено жилище в България, където възнамерява да се установи трайно.

Ръководителят на осигуряването за безработица към ТП на НОИ-Видин спрял производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по подаденото оспорващия заявление, със свое разпореждане № 051-00-907-1/02.08.2019 г., на основание чл.54г, ал.4 от КСО, във връзка с изискани документи от компетентните институции във Великобритания по установяване на осигурителния стаж и доход на заявителя.

След получаването на издадените от Великобритания СЕД U002 и U004 с удостоверени данни за периоди на осигурена заетост и доход, както и СЕД Н006 (отговор на искане относно пребиваване) административното производство било възобновено с разпореждане № 051-00-907-2/21.10.2020 г. на ръководителят по осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин и било прието, че именно Великобритания е страна по пребиваване на жалбоподателя по време на трудовата му заетост.

Въз основа на горните установявания ръководителят по осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин постановил разпореждане № 051-00-907-3/22.10.2020 г., с което отказал отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, с мотиви, че съгласно чл.65, ал.2 и ал.5, б.”а” от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, получава парично обезщетение за безработица в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, която съгласно СЕД Н006 е Великобритания.

В указания срок заявителят атакувал посоченото разпореждане пред горестоящия административен орган – директор на ТП на НОИ-Видин, който постановил процесното решение № Ц1040-05-22/26.11.2020 г., с което отхвърлил жалбата.

Решението било съобщено на оспорващия на 27.11.2020 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, жалбата била депозирана в Административен съд Видин на 09.12.2020 г., видно от поставения входящ номер на същата.

По делото по инициатива на оспорващия е разпитано като свидетел лицето И.И.И., който установява, че оспорващият е работил като монтьор в автосервиз от 2016 г. до месец май или юни 2019 г., след което същият се е прибрал в България. Свидетелят посочва, че Л.А.И. му е споделял, че категорично няма намерение да остава във Великобритания, където е ходил само защото не е успял да си намери работа в България. Жалбоподателят му е казвал още, че е обмислял да си вземе помещение в България и да практикува професията си на монтьор. Посочва, че оспорващият не е семеен, но си има приятелка в България и при прибирането му в страната е отсядал в гр. Белоградчик. След последното си прибиране от Великобритания жалбоподателят е заявил намерението си да не се връща повече там, а да се установи в България, дори според свидетеля е отказал на бившите си работодатели в чужбина да остане въпреки предложеното от тях увеличение на заплатата. В България Л.А.И. работи като граничен полицай. Свидетелят установява също, че в чужбина оспорващият не е имал намерение да придобива собствено жилище, а е живял под наем.

По делото са приложени писмени доказателства, в т.ч. справка за осигуряването на жалбоподателя от ТД на НАП-Велико Търново, от която е видно, че същият е осигурено лице като държавен служител по ЗМВР, от м. ноември 2019 г. до м. декември 2020 г., когато е изготвена справката. Оспорващият е уведомил Агенция по заетостта за обстоятелството, че е започнал работа по трудов/служебен договор с работодател МВР, считано от 09.10.2019 г., в резултат на което е прекратена регистрацията му в дирекция „Бюро по труда”-Белоградчик, с решение от 11.10.2019 г. (приложено по делото).

От МВР е получено писмо вх.№ 2/04.01.2021 г., от което се установяват датите на влизане и излизане на жалбоподателя от страната през периода от 01.01.2017 г. до 28.12.2020 г.

Представено са удостоверения за постоянен и настоящ адрес на оспорващия, които се намират в гр. Белоградчик и напълно съвпадат.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Процесното решение е постановено по реда и условията на чл.117 от КСО, като издаден от материално и териториално компетентен орган, съгласно приложената заповед № 1060-40-230/18.02.2019 г. на директор на ТП на НОИ-Видин, в изискуемата писмена форма, мотивирано е надлежно, поради което представлява валиден административен акт.

Съдът намира, че при издаване на атакувания акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон.

По делото е спорен въпрос коя е компетентната държава по изплащането на поисканото парично обезщетение за безработица.

В тази връзка съдът съобрази следното: като член на ЕС Република България е обвързана с прилагане на европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза. Този ангажимент не лишава всяка членка от свободата да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размера на обезщетенията и всеки друг релевантен въпрос в тази връзка. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като тези правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е. съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави-членки (чл.288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства. Съгласно чл.3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по смисъла на чл.1, §."л") относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи) в т.ч. и относно обезщетенията за безработица (чл.3, §.1, б."з").

Предвид обстоятелството, че жалбоподателят е гражданин на държава-член на ЕС, същият е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г. (чл.2 от Регламента).

С Регламент (ЕО) № 883/2004 г. се въвеждат материалноправни правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се базира на следните основни принципи: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Изключения от общия принцип, че държавата - членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл.65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Спорът в случая произтича от тълкуването на термина "пребиваване", което следва да определи компетентната институция по исканото обезщетение за безработица, и в тази връзка с приложението на чл.65, §.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Легална дефиниция на понятието "пребиваване" е дадена с разпоредбата на чл.1, §.3, б."й" от Регламента, като мястото, където лицето обичайно пребивава. Мястото на обичайно пребиваване на лицето се определя съгласно чл.11, §.1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г., с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно следните релевантни факти: продължителност и непрекъснато пребиваване на територията на съответните държави-членки, семейно положение и роднински връзки на лицето, жилищно положение и доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т.ч. постоянния характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и други, примерно изброени в цитираната норма. Съгласно разпоредбата на чл.11, §.2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г., решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е намерението на лицето, което произтича от горепосочените факти и обстоятелства, и особено от причините за преместването на лицето.

В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.1, буква „й” и „к” от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. правят разграничение между термините „пребиваване” и „престой”.

Определение на понятията „обичайно пребиваване”, „временно пребиваване” и „престой” са изяснени в изготвения съвместно с държавите-членки наръчник. Тези определения в законодателството на ЕС (Регламент (ЕО) № 883/2004 г., последно изменен с Регламент (ЕО) № 465/2012 г.), са необходими, за да се установи коя държава членка е отговорна за предоставянето на обезщетения по социалноосигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в различни държави-членки. Според правото на ЕС може да има само едно обичайно място на пребиваване и съответно само една държава-членка, която отговаря за плащанията на обезщетения по социално-осигурителните схеми, отпускани по местожителство. Заетите и самостоятелно заетите лица отговарят на условията за социална сигурност в държавата по месторабота, а неактивните (напр. пенсионери, студенти) - в държавата-членка по обичайно пребиваване. Определянето на държавата членка по обичайно пребиваване на лицата е важно и по отношение на лицата, които работят в повече от една държава членка. В наръчника се разглеждат специфичните критерии, които трябва да бъдат взети под внимание, за да се определи мястото на обичайно пребиваване на дадено лице, като например: семейното положение и роднинските връзки на лицето; продължителността и непрекъснатото пребиваване в съответната държава членка; състоянието на трудова заетост (по-специално мястото, където обичайно се упражнява съответната дейност, постоянният характер, както и продължителността на договора за работа); упражняването на неплатена дейност; в случай на студенти - източникът на доходите им; доколко постоянно е жилищното положение на лицето; държавата членка, в която лицето плаща данъци; причини за преместването; намеренията на лицето въз основа на всички обстоятелства и подкрепени с конкретни доказателства. При необходимост могат да се вземат предвид и други факти.

Наръчникът предоставя също така конкретни примери и насоки за случаите, в които е трудно определянето на мястото на пребиваване – например при погранични, сезонни или командировани работници, студенти, пенсионери, както и при неактивни хора, за които е характерна голяма мобилност.

В атакуваното решение се приема, че държавата по пребиваване на оспорващия е Великобритания, въз основа на представения структуриран електронен документ Н006. Този извод на административния орган касаят по-скоро мястото на временно пребиваване на жалбоподателя, а не това на обичайното му пребиваване. Действително в периода на заетост във Великобритания оспорващият е бил на територията на тази страна, но времетраенето на това пребиваване е било обусловено от съществуването на трудово правоотношение, поради което не покрива критериите, въз основа на които се обосновава извод за „обичайно пребиваване”. По делото се установява, че жалбоподателят е български гражданин, регистриран в Дирекция „Бюро по труда”-Белоградчик като търсещо работа лице, като от 09.10.2019 г. е започнал работа по трудово/служебно правоотношение с МВР. Същият не е прекъсвал социалните си контакти в България, като през цялото време на пребиваването си в чужбина е демонстрирал намерението си да се върне обратно. При така установеното се налага извода, че действително жалбоподателят е имал намерение трайно да се установи в България, където се явява и центъра на жизнените му интереси. Това намерение се подкрепя от обективни факти и обстоятелства, въз основа на които в случая следва да се приеме, че мястото на обичайно пребиваване на жалбоподателя е в Република България. Тези обстоятелства, надлежно релевирани в жалбата срещу разпореждане № 051-00-907-3/22.10.2020 г., не са преценени от административния орган, а изводите му са направени единствено въз основа на представения СЕД Н006. Не е спазено изискването по чл.35 от АПК за издаване на акта след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Допуснатото нарушение е съществено, доколкото събраните по делото доказателства налагат извод, различен от постановения с оспореното решение.

В оспорваното решение и в потвърденото с него разпореждане незаконосъобразно и неправилно е позоваването на чл.65, §.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., съгласно който напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Безработно лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата държава-членка по пребиваване, се поставя на разположение на службите по заетостта на държавата-членка, чието законодателство за последно е било подчинено.

По делото няма спор, че оспорващият не е пограничен работник и към момента на подаване на заявлението е бил напълно безработно лице. Безспорно е установено, че жалбоподателят не продължава да пребивава в тази държава-членка, нито се е върнал там, поради което и не се е регистрирал в службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване през времето на трудова заетост във Великобритания, а се е регистрирал в България, където се е завърнал с намерение за трайно установяване и където е обичайното му пребиваване.

Приложимото законодателство в настоящия казус е това на държавата-членка по обичайното местопребиваване на жалбоподателя, а именно законодателството на България, респ. НОИ чрез териториалното си поделение в гр. Видин се явява компетентната институция, която да се произнесе по заявлението за отпускане на поисканото парично обезщетение по реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това.

В този смисъл е и разпоредбата на т.3 от Решение № U3 от 12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, съгласно която, ако при отсъствието на каквото и да е трудово-правно договорно отношение дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост (например понеже трудово-правното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл), то се разглежда като напълно безработно в съответствие с чл.65, §.2 от Регламент(ЕО) № 883/2004 г., а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване.

По изложените съображения съдът намира, че решението на директор на ТП на НОИ-Видин, с която е отхвърлена жалбата на Л.А.И. срещу разпореждане № 051-00-907-3/22.10.2020 г. на ръководител на осигуряването за безработица към ТП на НОИ-Видин, е незаконосъобразно, като постановено в при съществено нарушение на административнопроизводственитге правила, довело и нарушение на материалния закон, и следва да бъде отменено.

Тъй като естеството на спора не позволява решаването на въпроса по същество, на основание чл.173, ал.2, предл.3 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението на оспорващия, при отчитане на относимите факти и обстоятелства от значения за случая, и при съобразяване с даденото в мотивите на настоящото решение тълкуване по прилагането на материалния закон.

При този изход на производството основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в размер общо на 310,00 лева, от които 10,00 лева внесена държавна такса и 300,00 лева договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, за сметка на бюджета на ответника.

Воден от горните мотиви и на основание чл.118, ал.2 от КСО, във връзка с чл.172, ал.2 от АПК и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № Ц1040-05-22/26.11.2020 г. на директор на ТП на НОИ-Видин, както и потвърденото с него разпореждане № 051-00-907-3/22.10.2020 г. на ръководител на осигуряването за безработица към ТП на НОИ-Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото като преписка на ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ-Видин за ново произнасяне по заявление вх.№ 051-00-907-1/26.07.2019 г. на Л.А.И., съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ-Видин да заплати в полза на Л.А.И. с постоянен адрес:***, направените по делото разноски в размер общо 310,00 (триста и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Административен съдия: