Решение по дело №893/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 540
Дата: 7 май 2019 г. (в сила от 11 юли 2019 г.)
Съдия: Пламена Николова Събева
Дело: 20192120200893
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2019 г.

Съдържание на акта

                                              Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

                                                         № 540

                                          гр. Бургас, 07.05.2019 г.

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                           

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 893 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от И.В.А., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 18-7779-000855 от 16.10.2018 г., издадено от началник РУ Камено при ОД на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно. В жалбата се излагат твърдения, че на жалбоподателя не е бил издаден талон за медицинско изследване и е било нарушено правото му на защита.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Д.. Поддържа жалбата и изложените в нея доводи.

Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не изпращат представител.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

           

От фактическа страна:

На 12.09.2018 г. около 13:45 жалбоподателят управлявал в гр. Камено по ул. „Н.К.” товарен автомобил „Форд Транзит” с рег. № *******, собственост на „К. ***” ЕООД. Свидетелят Т.П. на длъжност мл. автоконтрольор в РУ Камено изпълнявал служебните си задължения и спрял за извършване на проверка управлявания от жалбоподателя автомобил. Жалбоподателят бил отведен в сградата на РУ Камено, където отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества и техни аналози. Свидетелят П. издал медицински талон на жалбоподателя за медицинско изследване, но той отказал да даде кръвна проба за анализ. За установеното нарушение свидетелят П. съставил срещу жалбоподателя АУАН, а впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на актосъставителя изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателатва. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.  

 

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на издаденото НП.

Обжалваното наказателно постановление и АУН са издадени от компетентни органи (Заповед № 8121з -515/14.05.2018 г.  в сроковете  по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

В случая се касае за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда задължение за съответния водач на моторно превозно средство да съдейства при извършване на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. На наказание по реда на чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи лице, което откаже да даде необходимото съдействие за установяване употребата на наркотични вещества. Такова съдействие може да бъде дадено по два начина – чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание за медицинско изследване и даване на проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Това са и методите за установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е употребил наркотични вещества. Следователно ако водачът окаже съдействие за реализирането на който и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП методи, той на практика не е изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност да бъде установено дали е употребил наркотични вещества или техни аналози. Независимо от методите, които водачът е отказал да бъдат приложени спрямо него, нарушението е едно. В случая от доказателствата по делото се установява, че водачът е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества, а впоследствие е отказал да даде кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване.  С това си поведение той безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което както  в АУАН, така и в НП нарушението е описано по ясен и пълен начин. На жалбоподателя е бил издаден от свидетеля П. талон за медицинско изследване (л.7), в който е посочено, че жалбоподателят отказва да даде кръв. Видно от талона, същият е подписан от жалбоподателя.   

С оглед изложеното съдът прави извод за доказаност на извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.  

При правилно определена правна квалификация на извършеното от А.  административно нарушение, наказващият орган му е наложил и наказания в съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

 

С оглед изложеното НП се явява законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът                                          

 

                                                     

                                                            Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-7779-000855 от 16.10.2018 г., издадено от началник РУ Камено при ОД на МВР – Бургас, с което на И.В.А., ЕГН ********** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

                                                                       

                                                                  

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала: /п/

            КС