Решение по дело №1101/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на К. К. Д., [ЕГН], с адрес в [населено място], [жк], [жк], [адрес] против заповед № РД-01-425/05.06.2023 година на кмета на Община Царево, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е наредено на К. К. Д. премахването на незаконен строеж, представляващ: 4 бр. постройки, находящи се в [ПИ] по КК на [населено място], с административен адрес – [населено място], [улица], а именно:

- по западната граница на имота - 2 бр. постройки с площ и местоположение, съгласно геодезическото заснемане – пореден № 06, едната с площ 66 кв.м., представляваща едноетажна постройка с ограждащи стени от газобетон и покрив с дървена конструкция, който продължава пред челната фасада на постройката като покрив на навес. Свързано със стъпаловиден покрив – дървена конструкция, към сграда № 6, и втора постройка с предназначение „за склад и кухня“ с площ 84 кв.м. и еднотипна конструкция, ситуирана в югозападния ъгъл на имота. В кадастралната карта на [населено място] двете постройки са отразени като една обща сграда с [идентификатор] и застроена площ от 144 кв.м.;

- по южната граница на имота – „търговски обект“, съдържащ барплот и търговска част за маси. Над тях е изпълнен общ покрив от дървена конструкция (дървен навес) с дървени колони, стъпили на терена. Площта на дървения навес е 108 кв.м. Не е отразен в кадастралната карта;

- в югоизточния ъгъл близо до източната граница на ПИ с [идентификатор] с ПИ с [идентификатор] е изградена допълнително постройка – тип бунгало с пореден № 05 по геодезическото заснемане приложено към акта и площ от 72 кв.м., изпълнено с ограждащи стени от газобетон и дървен покрив. В кадастралната карта на [населено място] постройката е отразена като сграда с [идентификатор] и застроена площ от 73 кв.м.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при допуснати съществени нарушения на формата, на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди се, че описанието на посочените за премахване сгради не е конкретно и разбираемо, както и че същите не са индивидуализирани в достатъчна степен. Сочи се, че неправилно е посочен квартала в който е разположен [ПИ] и не става ясно как така само част от този имот е урегулирана, а друга е извън регулационните линии на [населено място]. Поддържа се, че доколкото [ПИ] е съсобствен между жалбоподателя и Община Царево, то собственик на описаните в заповедта сгради за премахване е и Община Царево. Заявява се още, че всички сгради, съоръжения и подобрения в имота са изградени през 2000 г. и същите са узаконени с акт № 19/05.08.2005 г., а ако са налице незаконни сгради, то те са търпими. Оспорва се всяко едно от твърденията в обжалваната заповед. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Ангажира доказателства и иска отмяна на обжалваната заповед. Претендира присъждане на разноски – д.т. и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – кмет на Община Царево представя административната преписка, представлява се от процесуален представител, който оспорва жалбата. Ангажира доказателства. Не претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от приложените документи за собственост, че К. К. Д. е собственик на недвижими имоти, находящи се в [населено място] и представляващи: дворно място, състоящо се от 860 кв.м., имот ІІ-124 в кв. 30 по плана на [населено място], урегулиран от 880 кв.м. с неуредени регулационни сметки, представляващ бивш имот с пл. № 124 по плана на зоната за земеделско ползване на [населено място] и земеделска земя, съставляваща 120 кв.м., находяща в землището на [населено място], съставляваща част от бивш имот с пл. № 124 по плана на зоната за земеделско ползване. (л.114) (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том І, дело № 19/2000 г. на нотариус с район на действие РС, [населено място]); и на 931/1910 кв.м. ид.ч. от [ПИ] и 47,64 % ид.ч. от едноетажни масивни сгради с идентификатори: 66528.501.248.5, със застроена площ 73 кв.м. и предназначение – жилищна еднофамилна сграда; 66528.501.248.6, със застроена площ от 144 кв.м. и предназначение - друг вид сграда за обитаване (договор от 23.01.2025 г. за продажба на недвижим имот частна общинска собственост).

С писмо от 05.09.2022 г. кмета на Община Царево е уведомен от областния управител на област Бургас за постъпил сигнал, подаден от господин К. К., в който са изложени твърдения за незаконно строителство в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], представляващ хотелски комплекс „Анкор“ (л.91). Във връзка с постъпилото писмо, служители на Община Царево, в присъствието на К. К. Д. – собственик на хотелски комплекс „Анкор“, построен в [ПИ], извършили проверка на място при която било установено, че в ПИ е изграден мини хотелски комплекс „Анкор“, състоящ се от следните сгради: по северната граница на имота – двуетажна масивна сграда; по западната граница – 6 бр. едноетажни постройки, свързани помежду си със стъпаловидни покриви; по източната граница – 4 бр. едноетажни постройки – 2х2 свързано застрояване; по южната граница и ъгъла на югозапад - търговски обект представляващ в югозападния ъгъл едноетажна постройка (за кухня), а по южната граница – барплот и дървен навес с общ покрив – дървена конструкция. Посочено е, че в сградата на имота има басейн. Установено е, че за поземления имот има издаден акт за узаконяване № 19/05.08.2005 г. и одобрен проект към него за строеж „Мини хотелски комплекс“, както и издадено на 11.09.2006 г. от главният архитект на Община Царево удостоверение № 69/11.09.2006 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Мини хотелски комплекс“ (л.44).

За извършената проверка е съставен констативен протокол № 16 от 14.09.2022 г. и са дадени предписания в срок до 30.09.2022 г. да се представят в община Царево или кметството на [населено място] проекти за всички установени постройки в имота и документи за собственост (л. 92 – 93).

На 19.12.2022 г. (съгласно известие за доставяне на л. 85) жалбоподателят на основание чл. 26, ал. 1 от АПК е уведомен, че Община Царево е образувано административно производство по реда на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ за сградите, които не са включени в акт за узаконяване № 19/05.08.2005 г., на главен архитект на община Царево. Уведомен е и, че в седмодневен срок от получаване на уведомлението може да представи допълнителни документи, имащи значение за образуваното производство (л.86).

На 24.03.2023 г. от служители на Община Царево е съставен констативен акт № 8/24.03.2023 г., съгласно който в ПИ 66528.501.248 по КК на [населено място] са изградени допълнително 4 бр. постройки, представляващи:

- по западната граница 2 бр. постройки с площ и местоположение, съгласно геодезическото заснемане – № 6 с площ 66 кв.м., представляваща едноетажна постройка с ограждащи стени от газобетон и покрив дървена конструкция, който продължава пред челната фасада на постройката като покрив на навес. Свързано със стъпаловиден покрив – дървена конструкция, към сграда № 6 е изпълнена постройка с предназначение „за склад и кухня“ с площ 84 кв.м. и еднотипна конструкция, ситуирана в югозападния ъгъл на имота;

- по южната граница на [имот номер] е изграден търговски обект, съдържащ барплот и търговска част за маси. Над тях е изпълнен общ покрив от дървена конструкция (дървен навес) с дървени колони, стъпили на терена. Площта на дървения навес е 108 кв.м.;

- по източната граница е изградена допълнително постройка – тип бунгало с пореден номер 05 и площ 72 кв.м., изпълнено с ограждащи стени от газобетон и дървен покрив.

Посочено е, че описаните постройки са завършени и не са включени в акт за узаконяване № 19/05.08.2005 г. и УВЕ № 69/11.09.2006 г., издадени за строеж „Мини хотелски комплекс“, във връзка с което е направен извод, че същите са изградени през или след 2006 г. и не попадат в категорията „търпим строеж“. Строежът е квалифициран като такъв от пета категория, с посочен възложител и строител К. К. Д., извършен без разрешение за строеж (л.41 – 42). Копие от констативния акт е връчено на жалбоподателя на 25.04.2023 г. (л.35).

На 02.05.2023 г. в предвидения срок жалбоподателят подал възражение с рег. № 94-01-720/02.05.2023 г., с което направил искане за спиране на производството, поради образуваното пред Районен съд – Царево гр.д. № 111/2023 г. с предмет съдебна делба на описаните в КА постройки. Посочил, че постройките предмет на КА са завършени 2000 г. Оспорил описанието на постройките, както и изводите, че не попадат в категорията „търпим строеж“ (л. 33 – 34).

Въз основа на констатациите, съдържащи се в съставения констативен акт и протокола, кметът на Община Царево издал процесната заповед № РД-01-425/05.06.2023 г., в мотивите на която възпроизвел фактическите констатации за изпълнените строежи, констатирал, че същите са реализирани без издадено разрешение за строеж, обсъдил възраженията на жалбоподателя, приел, че строежите не са търпими и на основание чл. 225а и чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ разпоредил да бъде премахнат установения незаконен строеж.

Заповедта е получена от жалбоподателя на 13.06.2023 г. (л.26). Жалбата сезираща съда е подадена на 21.06.2023 г.

По делото е представено решение № 565 от 26.06.2024 г. постановено по в.гр.д. № 338/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас (влязло в сила на 06.08.2024 г), с което е потвърдено решение № 97 от 06.12.2013 г., постановено по гр.д. № 111/2023 г. по описа на Районен съд – Царево, в частта с която на основание чл. 344 от ГПК е допусната съдебна делба между съделителите К. К. Д. и Община Царево на следните съсобствени между страните сграда с [идентификатор] със застроена площ 73 кв.м. на един етаж, предназначение: жилищна еднофамилна, построена в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Царево и сграда с [идентификатор] със застроена площ от 144 кв.м. на един етаж, предназначение: друг вид сграда за обитаване, построена в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Царево, при квоти: за К. Д. – 52.36 %, за Община Царево – 47.64 % (л. 225 – 229).

Представен е акт за частна общинска собственост № 2324/08.11.2024 г. за 931/1911 кв.м. идеални части от [ПИ] по КК на [населено място], ведно с 47.64 % от едноетажни масивни сгради с идентификатори: 1. 66528.501.248.5, със застроена площ от 73 кв.м., с предназначение – жилищна еднофамилна сграда и 2. 66528.501.248.6, със застроена площ от 144 кв.м., с предназначение – друг вид сграда за обитаване, построени през 2006 г., собственост на Община Царево (л. 244 – 245), поправен със акт № 2339 за поправка на акт за частна общинска собственост № 2324/08.11.2024 г. поради допусната фактическа грешка при изписване годината на построяване на сградите, като вместо „2001“ е записана „2006“ (л.242 – 243), и договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 23.01.2025 г., съгласно който Община Царево е продала на К. К. Д. описаните недвижими имоти частна общинска собственост актувани с АОС № 2324/08.11.2024 г. (л.246 – 247).

По искане на процесуалния представител на ответника по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице след проверка на документите, приложени по делото и след извършен оглед на място и измервания констатира следното:

Със заповед № РД-09-22/19.02.1988 г. на Председателя на Окръжен народен съвет е одобрен кадастрален, застроителен и регулационен план на [населено място], съгласно който поземлен [имот номер] попада извън регулацията и не попада в обхвата на ПУП. Със заповед № РД-14-180/10.05.1996 г. на кмета на Община Царево е одобрено ЧИЗРП (частично изменение на застроителен и регулационен план) на кв. 28 по плана на [населено място], като се обособява нов квартал 30 и за [ПИ] се отрежда УПИ - парц. ІІ-124 кв.30 с предвиждане на застрояване - двуетажна сграда. Със заповед № РД-01-451/26.11.2001 г. на Кмета на Община Царево е одобрено ЧЗР (частично застроително решение) за УПИ ІІ-124 в кв.30 по плана на [населено място], като се ситуира застройка до два етажа на северната и западна граница на УПИ и едноетажна при намалено отстояние от източната граница за обект „Мини хотелски комплекс“. С акт за узаконяване № 19/05.08.2005 г. издаден от Главен архитект на Община Царево се узаконява обект: „Мини хотелски комплекс“ в УПИ ІІ-124 в кв.30 по плана на [населено място] с инвеститор „СИЙ ГРУП“ ЕООД, който обект е въведен в експлоатация с удостоверение № 69/11.09.2006 г. Със заповед РД-18-52/24.08.2006 г. на ИД на АК, последно изменение, засягащо поземления имот от 19.11.2020 г. е одобрена КККР на [населено място], общ. Царево, поземленият имот е с [идентификатор], с площ 1910 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, НТП-ниско застрояване до 10 м., ведно с изградените в него сгради, без описаната в обжалваната заповед постройка - дървен навес, изградена на южната граница на поземления имот.

Към експертизата е изготвена комбинирана скица, която показва поземлен имот с [идентификатор] по кадастрална карта и сградите, които попадат в имота, УПИ ІІ-124 кв.30 по регулационния план на [населено място] и сградите по ЧЗР за мини хотелски комплекс в УПИ ІІ-124 кв. 30.

От вещото лице е установено, че в ПИ с [идентификатор] са нанесени 6 броя сгради:

- сграда с [идентификатор] със застроена площ 75 кв.м. брой етажи 2;

- сграда е [идентификатор] със застроена площ 33 кв.м. брой етажи 1;

- сграда с [идентификатор] със застроена площ 37 кв.м. брой етажи 1;

- сграда с [идентификатор] със застроена площ 73 кв.м. брой етажи 1;

- сграда с [идентификатор] със застроена площ 144 кв.м. брой етажи 1 и

- сграда с [идентификатор] със застроена площ 133 кв.м. брой етажи 1.

Посочено е, че описаният на второ място в процесната заповед дървен навес с барплот, изграден на южната имотна граница не е отразен в кадастралната карта. Описаните на първо място в процесната заповед - едноетажна постройка за склад, изградена на западната имотна граница и свързано с нея едноетажна постройка „за склад и кухня“ в югозападната част на имота са отразени на КК като сграда с [идентификатор]. Описаната на трето място в процесната заповед постройка - тип бунгало, изградена в югоизточната част на поземления имот е отразена в кадастралната карта, като имот с [идентификатор].

С експертизата е констатирано, че описаният в процесната заповед строеж – 4 броя постройки съответстват по местоположение и начин на изграждане, както и по застроена площ, така както са отразени констативен акт №8/24.03.2023 г. Установено е още, че за подробно описания в процесната заповед строеж - четири броя постройки, находящи си в ПИ с [идентификатор] няма надлежно одобрен архитектурен проект и издадено разрешение за строеж, както и други строителни книжа.

В съдебно заседание вещото лице заявява, че процесните сгради не са описани в акт за узаконяване № 19. Посочва, че сграда № 6 е изградена абсолютно по един и същи начин с другите сгради – 2 и 7 от кадастралната карта. А по отношение на навеса, същият е носен от дървени колони и отгоре покрив. Сочи, че кадастралната карта е одобрена през 2006 година и към този момент процесните сгради не отговарят на предвиждането на ПУП, т.е. те са в имота на жалбоподателя като цяло, но извън обсега на урегулирания имот. Разяснява, че тази част от сграда № 6, която попада в процесната заповед, е с предназначение кухня и складове, а в навеса, който е разположен на южната имотна граница, по данни на представителя на фирмата, която стопанисва и експлоатира този комплекс, се разполагат фитнес уреди, както и столове и маси, като към момента на огледа на вещото лице навеса е с прозрачни найлони. Посочва, че навесът е вкопан вътре в терена и е захванат с бетонова замазка и настилка. Пояснява, че навеса може да бъде преместен без същия да загуби целостта си, но трябва да се разглоби на всичките си съставни части. Доколкото обаче е функционално свързан и обслужващ сградата, където са разположени барплота и кухнята, няма как да се повдигне и измести на друго място само ако се освободи захващането на тези вертикални колони. По отношение на сграда № 5 заявява, че представлява бунгало и служи за настаняване. Посочва, че тази сграда няма как да се отдели от земята и премести без да загуби целостта си.

Така изготвеното заключение е прието без оспорване от страните по делото.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя са разпитани свидетелите А. Л. С., И. Д. Д. и С. А. А..

Съгласно показанията на свидетеля Стунгов, същият е в приятелски отношения с жалбоподателя и го познава от около 30 години. Заявява, че Д. има имот в [населено място], който е закупил през 2000 г., и чиято площ е около два декара. Сочи, че когато жалбоподател е купил имота, същия е бил ограден и в долната му част към дерето е имало две постройки, започнати и недовършени – без покрив, като и от лявата и от дясната страна също е имало две постройки. Твърди, че през 2001 г. към края на януари е видял тези постройки завършени от жалбоподателя, с покриви. Посочва, че сградите са изградени в един същи стил, като впоследствие едната е станала като лятна кухня, а другата като складово помещение. В долната част е имало и навес, когато го е закупил. Свидетелят заявява, че когато жалбоподателят е закупил имота само тези постройки са били започнати, а впоследствие той си е построил и други постройки нагоре. Сочи, че имотът се ползва като хотел, едната от довършените сгради като складово помещение, а другата като лятна кухня.

Съгласно показанията на свидетеля Д., той също е в приятелски отношения с жалбоподателя. По отношение имота на Д. сочи, че се намира на южния скат на [населено място] в непосредствена близост до гората, като едно дере разделя имота от гората. Пояснява, че имота е близо два декара и когато е бил закупен през 2000 г. от жалбоподателя, е бил ограден и е имало започнати, недовършени постройки на етап кота корниз, преди покрива, като едната постройка е вляво, а другата вдясно – незавършени, започнати постройки с масивни тухли. Сочи, че е имало и площадка най-отдолу с навес, който е бил сглобяема дървена конструкция с битумни керемиди, с греди, хванат на планки отдолу. Твърди, че е участвал в строителството, като е изградил ВиК и електроинсталациите. Заявява, че постройките са били завършени през януари 2001 г. По-малката постройка се е ползвала като сервизно помещение, помощно, за строителни техники, а дясното е лятна кухня и се използва за кухненски нужди. Свидетелят заявява, че извън основната сграда има две постройки – вляво и вдясно, като лятната кухня, която е по-голямата постройка, е разделена на две с преградна стена.

Свидетелят А. заявява, че познава жалбоподателя от 1992 – 1993 г. Посочва, че Д. има имот в [населено място] закупен през 2000 г. При закупуването на имота, същият е бил ограден и е имало сгради, които не са били завършени. Твърди, че впоследствие жалбоподателят е завършил сградите, което е било януари 2001 г. Посочва, че в имота има и два навеса – един от лявата страна и един по-голям от дясната страна, хванати с анкери. Заявява, че имота се използва като хотелска част.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Атакуваната заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 от ЗУТ. Жалбата е депозирана от надлежна страна, притежаваща право и интерес от оспорване. Подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Съгласно чл. 225 а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В конкретния случай процесният строеж е от пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б.“а“ от ЗУТ, следователно заповедта е издадена от компетентен административен орган-кметът на Община Царево.

Заповедта е издадена в предвидената в чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава визираните в ал. 2 на същия законов текст реквизити.

При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна. Видно от материалите по делото е съставен констативен акт по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, който е издаден от служители на ответника след оглед на процесния строеж на място и е връчен на жалбоподателя. Следователно на лицето е дадена възможност да се запознае с констатациите на органите, да изрази становище по тях и да подаде възражение, от която възможност жалбоподателят се е възползвал, поради което не е нарушено правото му на защита.

Заповедта съответства на целта на закона, формулирана в чл. 1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във връзка със строителството.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че оспорената заповед е с неясен и противоречив предмет. Както в КА, така и в процесната заповед е посочено, че на премахване подлежат 4 броя постройки, находящи се в [ПИ] по КК на [населено място]. Всяка една от четирите постройки е индивидуализирана с площ и описание на материалите от които е изпълнена, като е посочено в коя част на имота се намира. Действително първите две постройки описани в заповедта и КА са отразени в кадастралната карта като една обща сграда с [идентификатор], но това по никакъв начин не променя яснотата относно предмета на премахване. Напротив по детайлното описание дава още по-голяма индивидуализация на обекта, който е предмет на премахване. Отделно от това факта, че сграда с [идентификатор] се състои от две постройки се потвърждава и от показанията на свидетеля Д., който заявява, че „Лятната кухня, която е по-голямата постройка, е разделена на две с преградна стена“. Това се потвърждава и от заключението на изготвена по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно което описаните на първо място в процесната заповед – едноетажна постройка за склад, изградена на западната имотна граница и свързаната с нея едноетажна постройка „за склад и кухня“ в югозападната част на имота са отразени на кадастралната карта като сграда с [идентификатор]. Третата постройка е описана като търговски обект, ситуиран по южната граница на имота и съдържащ барплот и търговска част за маси, като над тях е изпълнен общ покрив от дървена конструкция (дървен навес), с дървени колони, стъпили на терена, с площ от 108 кв.м. От така направеното описание става напълно ясно, кой обект подлежи на премахване. Фактът, че същият не е отразен в кадастралната карта е без значение, още повече, че по делото не е налице спор за наличието на този обект на място, което се потвърждава както от заключението на вещото лице, така и от показанията на разпитаните свидетели. Четвъртата постройка също е индивидуализирана в достатъчна степен, за да бъде ясно точно кой обект подлежи на премахване. Както от вещото лице, така и от свидетелите е потвърдено наличието на същата в ПИ с [идентификатор], като в експертизата се сочи, че тя съответства на сграда с [идентификатор] (както е посочено и в процесната заповед и в съставения КА), а от свидетелите е посочена като по-малката постройка.

Действително е налице разминаване между общата площ на първата и втората постройка, както и на четвъртата постройка с отразяването им в кадастралната карта на [населено място] и площта отразена в констативния акт и заповедта, но това разминаване най – вероятно се дължи на допустима грешка или на използвания начин на измерванията, както и това обстоятелство няма как да доведе до промяна в изводите относно законността на процесните постройки.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неправилно посочване на квартала в който се намира процесния ПИ, като вместо кв.30 е посочен кв.28. Единственото място където е посочен квартала е във втория абзац на стр.2 от заповедта (л.24), като действително там е посочен квартал 28, но това най-вероятно касае техническа грешка, доколкото със заповед № РД-14-180/10.05.1996 г. на кмета на община Царево е одобрено ЧИЗРП на кв.28 по плана на [населено място], от който именно се обособява новия квартал 30 за УПИ парц. ІІ-124.

По отношение съответствието на заповедта с разпоредбите на материалния закон:

Оспореният в настоящото производство акт, според съдържанието си, е издаден на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж - 4 бр. постройки, находящи се в [ПИ] по КК на [населено място], с административен адрес – [населено място], [улица].

Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория или части от тях се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. За да бъде квалифициран като незаконен един строеж е необходимо да са налице някои от изчерпателно изброените условия на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. В случая процесният строеж е изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, които основания са визирани в разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Съгласно § 5 т. 38 от ЗУТ, „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

По делото не е спорно между страните, че три от описаните в заповедта постройки са строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Спор е налице единствено по отношение на постройката описана като „търговски обект“, изграден по южната граница на имота и съдържащ барплот и търговска част за маси, като над тях е изпълнен общ покрив от дървена конструкция (дървен навес) с дървени колони, стъпили на терена, като се твърди, че същата представлява преместваем обект.

За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да се съди от неговите характеристики, както и от предназначението му. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ преместваеми са обектите за увеселителни, търговски и други обслужващи дейности. Характеристиките на обекта са обусловени от естеството на използваните материали, начина на неговото изграждане и свързването на съоръжението с терена. Съгласно § 5 т. 80 от ЗУТ „Преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

В настоящият случай вещото лице, при разпита в съдебно заседание заявява, че процесният навес може да бъде преместен без да загуби целостта си, но трябва да се разглоби на всичките си съставни части, като същевременно посочва, че ако само се освободи захващането на тези вертикални колони не може да се повдигне и да се измести на друго място, защото чисто конструктивно покривната му конструкция е свързана с плътната част на сградата, където са разположени барплота и кухнята, т.е. той е функционално свързан и обслужващ този търговски обект.

Доколкото обекта не може да се измести на друго място в цялост и да запази предназначението си, същият не може да се приеме за преместваем обект по смисъла на §5 т.80 от ДР на ЗУТ.

Тези констатации предпоставят извода, че процесният обект не може да се премести без да загуби своята конструктивна цялост, нито има някое от четирите вида предназначение, които следва да притежава един преместваем обект, за да се третира като такъв съобразно изискванията на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Обстоятелството, че части от конструкцията могат да се монтират и ползват на друго място не прави посочения обект преместваем предвид характеристиките му и установеното предназначение, което не отговаря на изискванията на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ.

На следващо място съгласно разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗУТ строежите могат да се извършват само ако са разрешени по този закон. А съгласно чл. 137, ал.3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Строежа предмет на оспорената заповед не попада в предвидените в чл. 15, ал. 1 от ЗУТ изключения, за които не е необходимо издаване на разрешение. Не е спорно в настоящия случай, че за процесния строеж не е издадено разрешение за строеж.

При разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че процесните сгради са извън обсега на урегулирания поземлен имот. Същите са изградени в неурегулираната част от имота, представляваща земеделска територия. Предвид това същите са изградени в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план.

Съгласно нормата на чл. 225 ал. 2 т.1 и т. 2 от ЗУТ, приложима на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, незаконни са строежите, които са извършени в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, както и без издадени разрешения за строеж и същите подлежат на премахване.

Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 8/24.03.2023 г., не са оборени от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, както и от събраните гласни доказателства. Липсата на изискуемите строителни книжа /проекти и РС/ не са оборени в съдебното производство. Следователно заповедта е издадена на съответно правно основание – чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че в случая е следвало да бъде ангажирана и отговорността на Община Царево, като съсобственик в имота и на част от описаните в заповедта постройки. Като адресати на заповедта могат да бъдат посочени както извършителя на строежа, така и неговият собственик и/или възложител, както и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден незаконния строеж. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225 а, ал. 5 ЗУТ. В конкретния случай, в хода на административното производство е установено, че извършител и възложител на процесните постройки е именно жалбоподателя (което не е спорно между страните), поради което правилно за адресат на заповедта е посочен възложителят и извършителят на постройките.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че процесните постройки са узаконени с акт № 19 от 05.08.2005 г. Съгласно този акт е узаконен единствено и само обект „Мини хотелски комплекс“. Това се потвърждава и от разпита на вещото лице в съдебно заседание, което заявява, че процесните постройки не попадат в този акт за узаконяване.

Безспорно е установено, както от заключението на СТЕ, така и от гласните доказателства, че процесните постройки и навес са с обслужващо предназначение по отношение на хотелския комплекс.

По отношение на твърдяната търпимост следва да се отбележи, че в случая са неприложими нормите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.

За да се приеме, че са налице предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ, постройката следва да е изградена до 07.04.1987 година при първата хипотеза, от 08.04.1987 година до 30.06.1998 година при втората хипотеза и след 30.06.1998 година при хипотезата на ал. 3, като в хипотезите на ал. 2 и ал. 3 е необходимо също строежа да е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 година съгласно ал. 2, или в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, съгласно ал. 3. В случая тези предпоставки не са налице. Според твърденията на жалбоподателя, показанията на разпитаните по делото свидетели и приложения акт № 2324 от 08.11.2024 г. за частна общинска поправен с акт № 2339 от 16.01.2025 г., процесните постройки са изградени през януари 2001 г., а към този момент горните срокове са изтекли при първата и втората хипотеза, а по отношение на третата хипотеза не са представени доказателства строежа да е деклариран пред одобряващите органи в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, каквото е изискването на ал. 3.

Не са налице и предпоставките за приложението и на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като нито към момента на изпълнение на строежа, нито към настоящия момент, частта от имота, в който е извършен незаконния строеж, не е обхванат от застроителни разработки, респ. устройствен план, който да предвижда строителство като процесното. Постройките, предмет на оспорената заповед попадат в частта на имота, която е извън обсега на урегулирания имот. Разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ е неприложима, строежът не може да бъде търпим по силата на тази норма ако е изграден в територия, за която няма одобрен подробен устройствен план. Само този акт регламентира вида на строителството, което може да се извършва и само въз основа на него може да се приеме, че строежът е търпим или не по разпоредбите, действали при извършването на строежа и по този закон. Липсата на устройствен план по отношение на имота, в който е извършено незаконното строителство, е пречка да се прецени допустимостта на последното, респ. - да се признае даден строеж за търпим.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли, а заповедта на Кмета на Община Царево, като издадена при спазване на административнопроизводствените правила, относимите материалноправни норми и съобразно целта на закона, да се потвърди като законосъобразна.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Бургас, двадесет и четвърти състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. К. Д., [ЕГН], против заповед № РД-01-425/05.06.2023 година на кмета на Община Царево.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.