ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
1009
гр.Плевен, 29.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Плевен, V-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети
юли две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от съдията
административно дело №579 по описа на
Административен съд – Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.88, ал.3 от АПК.
Образувано е по
частна жалба на Т.И.С. и В.П.С.,***, против Отговор
изх.№АП-07-11-/1//5.07.2021 год. на Областен управител на област Плевен.
В жалбата се сочи,
че отговорът на областния управител е постановен при липса на компетентност,
при неспазване на установената от закона форма, при съществено нарушение на административнопроизводствени
правила, и в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Счита, че обжалваният отговор на
заместник-кмета на община Плевен има характер на индивидуален административен
акт, а не както неправилно е посочено в отговора, подписан от Областния
управител, че „обжалваният отговор нямал такъв характер, тъй като
не съдържал елементите по чл. 21, ал. 1-4 от АПК, а изразявал волята на единия
съсобственик на имота - община Плевен, относно начина на уреждане на
взаимоотношенията във връзка с прекратяването на съсобствеността. ” Счита, че
писмото на заместник-кмета на община Плевен има характер на индивидуален
административен акт, като Община Плевен
се явява в качеството на административен орган, а Областния управител - в това
на непосредствено по-горестоящ административен орган. Считат, че
незаконосъобразно е прекратена преписката пред областния управител и жалбата им
е оставена без разглеждане от Областния управител. Сочат, че те като единствени
и изключителни собственици на поземлен имот с идентификатор: 56722.665.67 по КК
на гр. Плевен, никъде не са посочвали,
че желаят прекратяване на съсобственост, тъй като са изключителни собственици
на процесния имот и същият никога преди, нито понастоящем, не е бил обект на
съсобственост и Община Плевен няма никакво отношение към притежавания от жалбоподателите
поземлен имот, пито върху построеното върху него. Твърдят, че желаят да получат разрешение за строеж с оглед
изграждане на нова постройка на мястото на вече съществуващата такава в
собствения им поземлен имот и са предприели всички законови процедури, като
единствено остава да им бъде издадено разрешение за строеж, като считат,
че новоприетата и атакуване от Омбудсмана на Република България норма на чл.
148, ал. 16 от ЗУТ не е приложима в конкретния случай, тъй като имотът им има
излаз на две улици и представлява урегулиран поземлен имот. Поради горното
считат, че на този етап неправилно и незаконосъобразни са лишени от възможност
за надлежно упражняване правото на ползване н разпореждане със собствения им
недвижим имот, тъй като не попадат в хипотезата на чл. 148, ал. 16, второ
изречение от Закона за устройство на територията. Твърдят, че имотът им е с лице на повече от една улица -
от една страна - улица „Ген. Столетов”, а от друга страна и улица „Ведрина”,
което обезсмисля процедурата по дарение или учредяване на сервитут от тяхна
страна в полза на община Плевен, тъй като от една страна е висящо
конституционно дело с предмет именно процесната норма на ЗУТ, а от друга - жалбоподателите
отговарят на законовото условие за излаз на повече от една улица. Това прави акта
на областния управител издаден в
противоречие с материалноправни разпоредби, както и при несъответствие с целта
на закона. Сочат още, че Омбудсманът е депозирала жалба до Конституционния съд,
в която са атакувани две разпоредби от Закона за устройство на територията
(ЗУТ), заради прекомерната намеса в правото на собственост. Спорните норми
препятстват правомощията на собствениците за застрояване на урегулиран поземлен
имот и за ползване на завършения строеж, като основание и повод за отправеното
искане за противоконституционност са станали множество жалби до институцията, в
които граждани - собственици на недвижими имоти - са потърсили съдействието на
Омбудсмана за отпадане на вменените изисквания за изграждане на улици и
техническа инфраструктура. Спорните текстовете касаят териториите със средно и
високо застрояване. Според разпоредбата на закона, понастоящем разрешение за
строеж в урегулиран поземлен имот се издава само при приложен подробен
устройствен план по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация,
свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до него. При
урегулиран поземлен имот с лице на повече от една улица е достатъчно уличната
регулация да е приложена по улицата, по която се осъществява достъпът до
строежа, на което изискване жалбоподателите счита, че безспорно отговарят.
Сочат, че въз основа на жалбата на Омбудсмана е образувано конституционно дело
№ 11/2021 г. На следващо място сочат, не само че процесният имот е изключителна
частна собственост, но и че никъде не са посочвали, че искат прекратяване на
съсобственост, а напротив - че желаят да
упражнят правото си на строеж в собствения си имот, за което, обаче им е
необходимо разрешение за строеж. Твърдят, че са подали искане с такъв предмет
до компетентните институции, но заместник-кметът на общ. Плевен - „Териториално
развитие” в писмен Отговор е заявил, че във връзка с тяхно Заявление с номер У
ОС - 7964 - 3 от 22.03.2021 г. е изготвил становище от отдел „Управление и
разпореждане с общинска собственост”, съгласно което е възможно да бъде
проведена процедура съгласно чл. 21, ал. 4 от ЗОС, при условие, че разходите и
средствата за закупуване на имота са заложени в инвестиционната програма, която
е част от бюджета на Община Плевен. Допълнително в същия акт на зам.-кмета е
разяснено, че разходите за закупуване на имот с идентификатор 56722.665.569, би
следвало да бъдат заложени при изготвянето на следващата бюджетна програма за
2022 г., тъй като програмата за 2021 г. е приета.”. Твърдят, че възраженията им
досежно неправилно приложение на чл. 148, ал. 16 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/, са били игнорирани от непосредствено по-горестоящия
административен орган, в разрез с представените писмени доказателства. В
заключение молят съда да отмени прекратителния акт на областния управител, като
бъдат дадени указания до компетентния орган за издаване на разрешение за строеж
за процесния поземлен имот.
Областният
управител на област Плевен в придружителното писмо, с което е изпратил
преписката в съда, е изразил становище , че жалбоподателите не са аргументирали
тезата си за некомпетентност на областния управител, като при това самите те са
адресирали жалбата си до този орган, на основание общата компетентност на
областния управител съгласно чл. 93, ал.4 от АПК да упражнява контрол върху
административните актове на кметове на общини. Сочи се, че след запознаване с
материалите по преписката в контекста на относимата нормативна база е изразено
становище, че писмото на заместник-кмета, което е предмет на обжалване по преписката,
няма характер на административен акт, защото отношенията между общината и
жалбоподателите в случая са такива между равнопоставени гражданско-правни
субекти, във връзка с уреждането на собствеността на ПИ с идентификатор
56722.665.569. Макар и в отговора на община Плевен да е коментирано
инвестиционното намерение на жалбоподателите за строеж на нова сграда и
предпоставките за издаване на разрешение за строеж, липсва изрично произнасяне
по този въпрос, а е изразено само становище относно възможностите на общината
за закупуване на имота, с оглед необходимостта от планиране на разходите с
бюджета за следващата година. Така обективираното волеизявление според
становището на областния управител, макар и да уврежда интересите на
жалбоподателите поради забавяне реализацията на инвестиционните им намерения,
няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК,
респективно не подлежи на административен контрол от областния управител в
производство по чл. 93, ал. 4 от същия кодекс и преписката законосъобразно е
била прекратена. Неоснователно според областния управител жалбоподателите
твърдят, че с обжалвания отговор не е съобразена целта на закона, тъй като с нормата на чл. 93, ал. 4 от АПК е
предоставена възможност за контрол от страна на областния управител само върху
административните актове на кмета, като е взето предвид, че взаимоотношенията
между тези два органа нямат йерархичен характер, каквато хипотеза визира
първата алинея на текста. Законът за общинската собственост предоставя на кмета
правото да прецени дали и в какви срокове да проведе процедурата по чл. 21, ал.
4, и областният управител не може да изземва неговата компетентност. По
отношение на искането за издаване на разрешение за строеж се сочи, такова не е
било предмет на жалбата до областния управител, а и съгласно ЗУТ той не е
компетентен да се произнесе. В заключение сочи, че жалбата е неоснователна.
Административен
съд-Плевен, пети състав, като се запозна с приложените по делото доказателства
и с твърденията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Жалбоподателите Т.И.С. и
В.П.С. се легитимират с Нотариален акт №90/28.08.2020 год. като съсобственици
на поземлен имот, находящ се в град Плевен, ул „Ведрина“ №27 с площ от 295
кв.м. по кадастрална скица, а по документ за собственост-306 кв.м., съставляващ
ПИ с идентификатор 56722.665.67, с начин на трайно ползване-ниско застрояване
/до 10м./, № по предходен план 9421, кв.438, парцел VII,
заедно с разположената в поземления имот сграда с идентификатор 56722.665.67.1
със застроена площ 82,00 кв.м. на два етажа с предназначение-еднофамилна
жилищна сграда, както и всички подобрения и приращения в поземления имот и
сградата.
На 22.03.2021
год. жалбоподателите са подали заявление до кмета на община Плевен с
вх.№УОС-94С-7964-3, в което са посочили, че във връзка с изменение на ЗУТ-чл.148,
ал.16, е необходимо община Плевен да придобие ПИ с идентификатор 56722.665.569
с площ 12 кв.м., попадащ в улиците „Ведрина“ и „Ген.Столетов, тангиращи на
имота за прилагане на действащия ПУП. ПИ с идентификатор 56722.665.569 е
получен от ПИ с идентификатор 56722.665.67 по скизца-проект от СГКК-Плевен.
Поискали са бързо уреждане прехвърлянето на собствеността на имота, за да могат
да използват строителния сезон. Към заявлението са приложили копие на нотариален акт и скици. Подадени са две следващи заявления с
№№УОС-94С-7964-3/17.05.2021 год. с искане за по-бързо решаване на въпроса по
подаденото заявление.
От страна на
заместник-кмета на община Плевен е изпратен отговор до заявителите
№УОС-94С-7964-3/9.06.2021 год., в който е посочено следното: Във връзка със Заявление
№УОС-94С-7964-3/22.03.2021г. с искане за уреждане на собственост на ПИ с
проектен идентификатор 56722.665.569 с площ 12 кв.м., е извършена проверка за поземлен имот с проектен идентификатор
56722.665.569, който към настоящият момент е част от УПИ VII, кв.438 по план на
гр. Плевен с идент. 56722.665.67, и е установено, че съгласно предвижданията на
действащия Регулационен план на гр. Плевен, поземленият имот попада в обхвата
на улиците „Ведрина“ и „Ген. Столетов“. В
УПИ VII, кв.438 по плана на гр. Плевен, с идент. 56722.665.67 може да бъде
съгласувана и одобрена проектна документация за инвестиционно намерение, но за
издаване на Разрешение за строеж е необходимо да бъдат изпълнени изискванията
на чл.148, ал.13 от ЗУТ: Разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот
се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на
регулацията, в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна
мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот. При урегулиран поземлен
имот с лице на повече от една улица е достатъчно уличната регулация да е
приложена по улицата, по която се осъществява достъпът до строежа. Жалбоподателите
са уведомени още, че във връзка с подаденото заявление №УОС-7964-3/22.03.2021г.
е изготвено становище от отдел „Управление и разпореждане с общинска
собственост“, съгласно което е възможно да бъде проведена процедура, съгласно
чл21, ал.4 от ЗОС (Закон за общинска собственост), при условие, че разходите и
средствата за закупуване на имота са заложени в инвестиционната програма, която
е част от бюджета на Община Плевен. Предвид изложеното заявителите са
уведомени, че разходите за закупуване на имот с идент. 56722.665.569 би
следвало да бъдат заложени при изготвянето на следващата бюджетна програма за
2022г., тъй като програмата за 2021г е приета.
Против горното
писмо е подадена жалба от Т.С. и В.С. до Областния управител на област Плевен ,
заведена с вх.№АП-07-11/22.06.2021 год.
Въз основа на
жалбата е постановено и оспореното в настоящото производство писмо
изх.№АП-07-11-/1/5.07.2021 год. на областния управител на област Плевен. В
писмото е прието, че съгласно чл.93, ал.4 от АПК, областният управител
осъществява административен контрол върху индивидуалните административни актове
на кметове на общини.
Прието е, че обжалваният отговор на заместник- кмет на община Плевен
няма такъв характер, тъй като не съдържа елементите по чл.21, ал.1- 4 от АПК, а
изразява волята на единия съсобственик на имота- община Плевен, относно начина
на уреждане на взаимоотношенията във връзка с прекратяване на съсобствеността.
Правоотношението между съсобствениците във връзка с общата вещ не е на власт и
подчинение, а такова между равнопоставени гражданско- правни субекти,
независимо от служебното им качество. Посочено е още, че отговорът на община- Плевен, дори да уврежда обективно интересите на
жалбоподателите на собственици, няма
властнически, а гражданско- правен характер, поради което не подлежи на
административен контрол. Взаимоотношенията между областен управител и кмет
нямат йерархичен характер, / в този смисъл и определение № 2229/ 2020г. на ВАС,
Трето отделение/, поради което административният контрол е допустим само върху
административните актове,
и то ако не е предвиден друг ред. Възраженията за
неправилно приложение на чл.148, ал.16 от ЗУТ областният управител е приел, че също не могат да бъдат разгледани по административен ред, с оглед изрично
предвидения в чл.213 от ЗУТ съдебен контрол. Поради тези изложени мотиви подадената
жалба с вх.№АП-07-11/22.06.2021 год. от Т.С. и В.С. до Областния управител на
област Плевен против писмо на
заместник-кмета на община Плевен №УОС-94С-7964-3/9.06.2021 год., е оставена без
разглеждане и производството по преписката е прекратено.
Това
писмо-отговор на областния управител, с което жалбата на Стоянови е оставена
без разглеждане и производството по преписката е прекратено, е предмет на обжалване
в настоящото производство.
При така
установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Писмото е
получено от Т.С. на 8.07.2021 год., за В.С. няма данни за датата на получаване от нея на отговора на
областния управител. Жалбата против писмото –отговор на Областния управител е
подадена направо до съда и е заведена с вх.№3606/15.07.2021 год.
При тези данни,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
допустима. По основателността й съдът съобрази следното:
Видно от допълнително
изисканите от община Плевен доказателства- Заповед №РД-15-2139/6.09.1993 год.
на Кмета на община Плевен и извадка от приложимия ЗРП, е одобрен застроителен и
регулационен план на жк „Плевен –юг“ при конкретно разписани параметри, в т.ч.
е променена уличната регулация, като част от имота на жалбоподателите с плана е
предвиден за изграждане на улица. Това е видно и от скицата-проект от СГКК-Плевен на л.8-9 от
делото, според която от съсобствения на жалбоподателите ПИ с идентификатор
56722.666.67 с площ 295 кв.м. по кадастрална скица, на основание влязлата в
сила Заповед №РД-15-2139/6.09.1993 год. на Кмета на община Плевен за изменение
на ЗРП, следва да се образуват два нови ПИ съответно с идентификатори и площ,
както следва: 665.567 – 283 кв.м. и 665.569 – 12 кв.м., като последният ПИ е
предвиден за изграждане на второстепенна улица
Същественото в
настоящото производство е да се установи характерът на производството и
процесуалният ред, по който то се развива. Това се определя от заявеното от
молителите пред община Плевен искане, в случая от съдържанието на заявление
вх.№УОС-94С-7964-3/22.03.2021 год. А то е формулирано по следния начин: „Във
връзка с изменение на ЗУТ /ДВ 16/2021 г./ - чл. 148, нова ал.16 е необходимо
Община Плевен да придобие пи с идент. 56722.665.569 с площ 12 кв.м попадащ в
улиците „Ведрина“ и „Ген. Столетов“ тангиращи на имота за прилагане на
действащия Подробен устройствен план. Поземлен имот с идент. 56722.665.569 е
получен от пи с идент. 56722.665.67 по скица проект от СГКК Плевен. Моля за
бързо уреждане прехвърлянето на собствеността на имота за да може да използваме
строителния сезон.“
Следователно, касае се за искане до
община Плевен за уреждане на взаимоотношенията между жалбоподателите и община
Плевен по прилагане на влезлия в сила ПУП, с който е предвидено изграждане на
второстепенна улица за сметка на част от имота, съсобствен на жалбоподателите и
аргумент в тази посока е именно формулираното искане, че във връзка с
новоприетия чл.148, ал.16 от ЗУТ“ Е НЕОБХОДИМО ОБЩИНА ПЛЕВЕН ДА ПРИДОБИЕ
ПИ 56722.665.569 с площ 12 кв.м…“ с цел
именно прилагане на подробния устройствен план и на това основание, като последица-снабдяване
с разрешение за строеж. Защото §22, ал.1,
т.1, б.“в“ от ЗР на ЗУТ предвижда, че подробният устройствен план се счита за
приложен по отношение на регулацията с изплащането на обезщетенията по
отчуждителните производства. Т.е. направеното искане е такова по смисъла на чл.21 и следващи от Закон за общинската
собственост, систематично намиращи се в Глава трета на ЗОС - „Принудително
отчуждаване на имоти - частна собственост,
за общински нужди“.
В глава Трета на Закона за общинската собственост
са разписани две възможни хипотези за уреждане взаимоотношенията между общината
и двамата жалбоподатели-съсобственици на процесния имот.
Първата
възможност е регламентирана в чл.21, ал.1 от ЗОС –това е т.нар. принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, за общински
нужди. Регламентирано е в чл.21, ал.1 от ЗОС, че имоти - собственост на
физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за
задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг
начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ
изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен
устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична
общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на
предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон,
след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. В този случай
отчуждаването се извършва със заповед на кмета на общината, в която се посочват
основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението,
размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, а при имотно
обезщетение - вида, местонахождението, размера, начина на трайно ползване и
стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на паричното
обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите, търговската
банка, в която ще бъде внесено обезщетението по сметка на правоимащите лица и
началната дата, от която ще започне изплащането му (чл. 25, ал. 2 ЗОС). Кметът е възложител на
оценката, определяща равностойното парично обезщетение за имотите, като
обезщетението се определя съобразно конкретното предназначение на имотите,
отпреди влизането в сила, респ. одобряването на ПУП и въз основа на пазарните
цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания
имот, определени по метода на чл. 22, ал. 12 ЗОС или на § 1, т. 2 от ДР на ЗОС. В случаите,
когато се касае за отчуждаване на неурегулиран
поземлен имот извън урбанизираните територии, които са незастроени земеделски
земи или горски територии, обезщетението може да се извърши със земеделски земи
от общинския поземлен фонд, съответно - с горски територии, общинска
собственост, еднакви по произход и функции с отчуждавания имот, ако в
землището, в което попадат предвидените за отчуждаване имоти, има равностойни
свободни общински имоти от същия вид за обезщетяване на всички собственици на
имоти, засегнати от плана, след решение на общинския съвет по предложение на
кмета на общината (чл. 23). С предложението кметът на общината внася проект на
план за обезщетение, с който се определят имотите, подлежащи на отчуждаване -
по вид, местонахождение, размер, начин на трайно ползване и стойност на всеки
имот, и равностойните имоти - общинска собственост, които се предлагат за
обезщетение - по вид, местонахождение, размер, начин на трайно ползване и
стойност на имота, при съобразяване с местоположението на имота, подлежащ на
отчуждаване, в местността на съответното землище (ал. 2). Въз основа на
решението на общинския съвет кметът на общината издава заповед по чл. 25, ал. 2
за отчуждаване на съответните имоти при спазване на изискванията на чл. 25, ал.
1 (ал. 4), а имотът се смята за отчужден от датата на влизане в сила на
заповедта на кмета (ал. 5 вр. ал. 4). След влизане в сила на заповедта за
отчуждаване се съставя акт за общинска собственост на отчуждения имот, който се
вписва в имотния регистър (ал. 6).
При втората
възможност самото отчуждаване не се
провежда и не се стига до акт за принудително отчуждаване на имоти - частна
собственост за общински нужди. Във втората хипотеза (чл. 21, ал. 4 и ал. 5 ЗОС) имотите, собственост на
физически или на юридически лица, необходими за задоволяване на общински нужди,
които не могат да бъдат задоволени по друг начин, не се отчуждават, ако преди
издаването на заповедта по чл. 25, ал. 2 общината ги придобие в собственост
чрез покупка, чрез замяна с равностоен общински имот или собствениците им
учредят на общината ограничени вещни права. В тези случаи е необходимо
предварителното съгласие на собствениците за сключването на сделка за придобиване
собствеността на съответните имоти или за учредяване на ограничени вещни права
върху тях, след постигането на което кметът на общината внася предложение в
общинския съвет за одобряване на това съгласие. Възмездното придобиване на
право на собственост и ограничени вещни права от общината чрез правна сделка,
по давност или по друг начин, определен в закон, е предмет на уреждане от глава четвърта на ЗОС - чл. 34 и сл. и става след решение на
общинския съвет, въз основа на което се сключва договор от кмета на общината. В
тази процедура е налице сложен фактически състав, съставен от два компонента -
решение на общинския съвет, в който са уговорени параметрите на сделката, и
договор, в който кметът на общината действа като страна - равноправен субект.
Ясна е
разликата, визирана от законодателя в двете законови хипотези - за
принудителното отчуждаване на частни имоти за належаща общинска нужда не е
необходимо съгласие на собствениците им, а заповед на кмета на общината, докато
придобиването на право на собственост и ограничени вещни права от общината
става чрез правна сделка и договор, т. е. при постигнато съгласие на двете
равнопоставени договарящи страни.
Жалбоподателите,
които са сезирали кмета на община Плевен със Заявление №УОС-94С-796-3/22.03.2021
год. „да придобие пи 56722.665.569 с площ 12 кв.м...“, с оглед „прилагане на
действащия Подробен устройствен план“, не са посочили по реда на коя процедура заявяват
желание за уреждане на отношенията. Независимо от това обаче, и двете процедури
– по чл.21, ал.1 и сл. и по чл.21, ал.4 и ал.5 от ЗОС, завършват с някакъв
краен акт: принудителното отчуждаване по чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗОС завършва със
заповед на кмета на общината за отчуждаване-чл.25, ал.2 от ЗОС ; разписаната в
чл.21, ал.4 от ЗОС възможност общината да придобие в собственост имот/част от
имот чрез покупка, чрез замяна с равностоен общински имот или собствениците им
учредят на общината ограничени вещни права, изисква приемането на решение от
страна на общински съвет-чл.34 и сл. от ЗОС, въз основа на което се сключва
договор от кмета на общината и собствениците на имота/имотите.
Изрично е
разписано в ЗОС- чл. 27 , че заповедта на
кмета на общината по чл. 25, ал. 2 –тази за принудително
отчуждаване, може да се обжалва пред административния съд по местонахождението
на имота в 14-дневен срок от съобщаването й. Относно крайният акт, с който се
финализира процедурата по чл.21, ал.4 и ал.5 във връзка с чл.34 от ЗОС , няма
разписани правила. За съда се налага извод, че постановяваните актове в рамките
на отчуждителното производство подлежат
на обжалване единствено пред съда, не и по административен ред - пред
горестоящия административен орган. Аргумент в тази насока е именно разпоредбата
на чл.27, съгласно ал.2 на която е предвидена възможност за обжалване директно пред
административния съд по местонахождението на имота, а не е предвидена
например възможност за обжалване по реда на АПК. В последния случай ,
ако е разписано обжалване по реда на АПК, страната има право да избере дали
първо да обжалва пред горестоящия административен орган и едва след това, ако
не е доволна от решението-пред съда, или направо да обжалва пред съда. В този
конкретен случай е предвидено директно обжалване пред административния съд.
Именно съдът е този, който ще прецени дали оспореното писмо №УОС-94С-7964-3/9.06.201 год. на
заместник-кмета на община Плевен съставлява административен акт или не, а при
положителен отговор съдът да прецени дали е валиден и законосъобразен
административен акт. Ето защо областният управител, пред когото е подадена
жалбата против писмо №УОС-94С-7964-3/9.06.201 год. на
заместник-кмета на община Плевен не е имал правомощие да преценява дали писмото
съставлява административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, дали уврежда
интересите на съсобствениците или не. Областният управител е следвало
единствено да остави жалбата на Т. и В. С. без разглеждане като
неподведомствени нему, на основание чл.88, арл.1, т.1 от АПК, и на основание
чл.88, ал.2 от АПК да препрати жалбата за разглеждане и произнасяне на
компетентния орган-в случая на съда.
Изводите за неподведомственост на
жалбата на С. против писмото на заместник-кмета на община Плевен, на областния
управител, не се променя, дори да се приеме, че се касае за производство по
искане за издаване на разрешение за строеж в съсобствения на С. имот. Според
разбирането на настоящия съдия-докладчик, жалбоподателите неоснователно твърдят
в жалбата, че тяхното искане е било да
получат разрешение за строеж „с оглед изграждане на нова постройка на мястото
на вече съществуващата такава в собствения ни поземлен имот и сме извървели
всички изискуеми и законоустановени стъпки, като единствен реквизит остава да
ни бъде издадено разрешение за строеж…“, като излагат съображения за
неприложимост на новоприетата разпоредба на чл.148, ал.16 от ЗУТ. Вероятно като
крайна цел жалбоподателите искат издаването на разрешение за строеж за
изграждане на нова сграда в имота си, но, както вече беше посочено, в
подаденото от тях заявление с в.№ УОС-94С-7964-3/22.03.2021 год. никъде не са посочили,
че сезират кмета с искане за издаване на
разрешение за строеж, а са поискали община Плевен да придобие пи с
идент.56722.665.569 с площ 12 кв.м. Още повече, че искането си са направили
„във връзка с изменение на ЗУТ /ДВ 16/2021 г/-чл.148, ал.16 (Нова – ДВ, бр. 16
от 2021 г.), съгласно която разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот се
издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията,
в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и
осигуряваща достъп до съответния поземлен имот. Това е още един аргумент в
подкрепа на извода, че искането им е свързано с прилагането на влезлия в сила
план за улична регулация. Дори обаче да се приеме, че се касае за постановен
отказ по искане за издаване на разрешение за строеж, респективно за постановен отказ за изменение на ПУП в
хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ при незапочнала
отчуждителна процедура в срока по чл. 208 от ЗУТ, то отново компетентен да
се произнесе по редовността,
допустимостта и основателността на жалбата на Стоянови против писмо №УОС-94С-7964-3/9.06.201 год. на
заместник-кмета на община Плевен, е съдът. В конкретния случай не може да
намери приложение разпоредбата на чл.93, ал.4 от АПК, защото разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗМСМА
предвижда, че актовете на кмета на общината могат да се оспорват по
административен ред пред областния управител, освен ако в закон е предвидено
друго. А именно в Закон за устройство на територията –чл.215, е предвидено, че индивидуалните административни актове по ЗУТ и
отказите за издаването им се обжалват пред съответния административен съд по
местонахождението на недвижимия имот. Както вече беше казано, аналогична е
регламентацията и по ЗОС.
Налага се извод, че независимо дали е
издадено при условията и по реда на
чл.21 и сл. от Закон за общинската собственост, или в хипотезата на
Закон за устройство на територията /каквато самостоятелна преценка може да
направи съдията-докладчик, разглеждащ жалбата срещу писмото/, оспореното писмо №УОС-94С-7964-3/9.06.201
год. на заместник-кмета на община Плевен, подлежи на обжалване единствено пред
съда, който е компетентен да се произнесе по въпроса дали писмото съставлява
годен за оспорване административен акт, а при положителен отговор да провери
неговата валидност и законосъобразност, респективно да прецени дали се касае за
друг вид правоотношение и въобще да отговори на всички повдигнати в жалбата
въпроси.
Ето защо Областният управител не е следвало да излага мотиви по въпроса
съставлява ли писмото индивидуален административен акт или каквито и да било
други мотиви, а единствено е следвало да констатира, че жалбата против писмо №УОС-94С-7964-3/9.06.201
год. на заместник-кмета на община Плевен не му е подведомствена, поради което да я остави без разглеждане на основание
чл.88, ал.1, т.1 от АПК и на основание чл.88, ал.2, предложение първо - да препрати
жалбата в съда. Производството пред горестоящия орган се прекратява единствено
в случаите на оставяне на жалбата без разглеждане на останалите основания по
чл.88, ал.1, т.2, т.3 и т.4 от АПК.
Ето защо Отговор
изх.№АП-07-11-/1//5.07.2021 год. на Областен управител на област Плевен следва
да бъде прогласен за нищожен като постановен от некомпетентен орган и вместо
него производството по жалбата на Стоянови срещу писмо №УОС-94С-7964-3/9.06.201
год. на заместник-кмета на община Плевен да се остави без разглеждане на
основание чл.88, ал.1, т.1 от АПК и на основание чл.88, ал.2, предложение първо
жалбата, ведно с цялата преписка по оспорване на писмото да се изпрати в съда. Именно това следва да стори областният
управител след получаване на настоящото окончателно съдебно определение-да
окомплектова преписката по жалбата на Т.И.С. и В.П.С.,***, против писмо
№УОС-94С-7964-3/9.06.201 год. на заместник-кмета на община Плевен, и да изпрати
преписката по жалбата в Административен съд-Плевен, където ще бъде образувано
ново съдебно производство, по което съдът ще се произнесе по жалбата на С. срещу
Писмо-отговор №УОС-94С-7964-3/9.06.201 год. на заместник-кмета на община Плевен.
Воден от горното
съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА
на Писмо изх.№АП-07-11-/1//5.07.2021 год. на Областен управител на област
Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх.№АП-07-11/23.06.2021
год. на Т.И.С. и
В.П.С.,***, против Писмо-отговор №УОС-94С-7964-3/9.06.201 год. на
заместник-кмета на община Плевен, постановено по заявление с
вх.№УОС-94С-7964-3/22.03.2021 год. от Т. и В. Стоянови.
ИЗПРАЩА жалбата с вх.№АП-07-11/23.06.2021 год. на Т.И.С. и В.П.С.,***,
против Писмо-отговор №УОС-94С-7964-3/9.06.201 год. на заместник-кмета на община Плевен, за
разглеждане на Административен съд-Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на оспорване.
Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателите,
на областния управител на област Плевен и на заместник –кмета на община Плевен.
.
С Ъ Д И Я: /П/