Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр. Плевен, 11.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІI-ми
граждански състав, в публично съдебно заседание
на седми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №3370 по описа за 2020година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Пред
ПлРС е постъпила ИМ от П.А.Х., чрез нейния баща и законен представител А.И.Х.
против З.“Б.и.“АД.Твърди се, че на 10.05.2018г., около 17:05 ч. на път II- 35
/Плевен - Ловеч/ в района на км 2 + 767 между лек автомобил с рег. ***, марка „***,
собственост на ***, със седалище и адрес на управление:*** и шофиран от ***,
ЕГН.**********, с адрес: ***, *** и управлявания от А.И.Х. автомобил Марка ***,
собственост на ***, ЕГН: **********, с адрес: *** е настъпило ПТП, при което се е установило, че вина за него носи ***.Твърди
се, че за автомобила управляван от *** има сключена застраховка „Гражданска отговорност“
при „Застрахователно дружество БулИнс“ АД под номер на застрахователната полица ***, валидна
от 24.04.2018г. до 23.04.2019г.Пострадало лице от катастрофата освен шофьорите
на двата автомобила е и дъщеря му П.А.Х. /видно от КП за ПТП с пострадали лица
- пътник №2/.Обстоятелства касаещи механизма на настъпване на процесното ПТП:
Шофирах по път гр.Плевен - с.Гривица в рамките на позволената скорост. Вдясно
имаше отбивка с.Згалево - гр.Пордим, като се минава през с.Гривица, където
живеят. Твърди се, че е завил на дясно, като поел по този пътен участък, като
пътя там е еднопосочен и се е движел в правилната посока. В момента, в
който направил завоя - след около 15 - тина метра срещу него връхлетял лекият
автомобил Мерцедес, модел „Спринтер
Ответникът е депозирал писмен отговор в
срока по чл.131 от ГПК, като оспорва
иска по основание и размер.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и взе предвид доводите на ищеца, намира за установено
следното:
Между страните не е
налице спор относно факта на съществуването към датата на събитието на валидно
застрахователно правоотношение по риск „Гражданска отговорност” с ответното
дружество относно описания в исковата молба лек автомобил, управляван при ПТП
от ***. , както и относно фактите, касаещи механизма на настъпване на ПТП,
извършеното противоправно деяние от водача на застрахования автомобил;
твърдените факти за причинените му физически увреждания и психически страдания.
Не е спорно, че с влязло в
сила решение, постановено по гр.д.1244/2019г. по
описа на РС - Плевен, Застрахователно
дружество „Бул Инс” АД е било осъдено да
изплати на бащата, пострадал при ПТП-то, обезщетение в размер на 8 000 лева / осем
хиляди лева/.
Въз
основа на изложеното, съдът приема, следното:
Съдът приема, че искът е допустим, т.к. ищецът е изпълнил задължението
по чл.498, ал.1 от КЗ, като ищецът не е бил съгласен с размера на определеното
за плащане обезщетение.Правната квалификация на предявеният иск е по чл.432,
ал.1 от КЗ.
В настоящото производство се претендира обезщетение за вреди от ПТП,
настъпило през на 10.05.2018 г., поради което приложим е КЗ в сила от
01.01.2016 г. Със същия е предвидена специална допълнителна предпоставка за
допустимост на прекия иск по чл.432 от КЗ
на пострадалия срещу застрахователя по ГО на виновния водач на МПС:
предварително сезиране на застрахователя по чл.380 от КЗ и
изтичането на тримесечен срок от сезирането за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на
застрахователно обезщетение - чл.480, ал.3 от КЗ , във вр. с чл.496 от КЗ, във
вр. с чл.380 от КЗ. Установи се от приложената застрахователна
преписка, че в случая застрахователят е бил сезиран по чл.380 от КЗ ,
като извънсъдебно споразумение не е било постигнато и е предявена исковата
претенция.
Поради
това следва да се приеме, че е налице специалната процесуална предпоставка за
допустимост на предявения иск, което не е спорно.Съгласно разпоредбата на
чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД,
да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на
делинквента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ,
следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между собственика на управлявания от делинквента автомобил и
застрахователя, както и предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения. Застрахователят
дължи обезщетение за вредите дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице, т.е. отговорността му е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител.
СПОРЕН по делото е въпросът относно вида на настъпилите вреди, причинно-
следствената връзка между ПТП и настъпването на същите, размера на обезщетението.
Съгласно правилото на чл.52 от ЗЗД обезщетението за претърпените
неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. Свързано
е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Такива са обстоятелствата при деликта, естеството на увреждането, естеството и
интензивността на претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и
последици и пр.
От разпита на свид. ***, се установява, че е майка на приятел на бащата
на детето, помагала е в отглеждането му и се познават от дълги години.Посочва,
че е видяла, след ПТП-то, че детето е много стресирано, държала се е сгушено
,със свита ръка, на коремчето й е имало деруга, и по краката надолу синявици, на ръката одраскано.Детето й е казало, че го
боли главата, че има шум в ухото, трудно чува, краката са го болели дълго
време.Посочва, че познава и се грижи за детето от шестмесечна възраст и не е
имало проблем с нощно напикаване, не е ходило до тоалетна нощем, но й е направило
впечатление, че е започнало след инцидента, често да ходи по малка нужда, което
продължава и към днешна дата, неспокойно било в съня си.Посочва, че преди това
не е имало проблем да пътува с кола, дори се е качвала първо, но след инцидента
не е искало, страхувало се е.Посочва, че поведението му се е променило, станало
агресивно.Заявява, че П. често сънува
кошмари, че някой я блъска и като се събуди й се повръща.Заявява, че често
спират автомобила, тъй като детето казвало,
че не му достига въздух и непрекъснато е
нащрек в колата.
От назначената СМЕ, като ВЛ е изготвило заключение по представени
материали , се установява, че след инцидента детето е било транспортирано в
спешното отделение на болница- УМБАЛ“Г.Странски“-Плевен , прегледано от лекар и
извършено УЗД, като е установено, че няма данни за травматично увреждане на
вътрешни органи, детето е било освободено в добро физическо здраве.Посочва,
относно външните наранявания, че в медицинската документация липсва подобно
описание, дадено от свидетелката. Същевременно заявява, че посочените
травматични увреждания са повърхностни и не се описват от спешните центрове, но
от експертна точка подобни външни травми не могат да бъдат изключени.Посочва се,
че тези увреждания, които са повърхностни и не се нуждаят от никакво специфично лечение, са довели до
болки и страдания ,които отшумяват за 4-5 денонощия, особено при децата до
около седмица, поради висока регенеративна способност.Относно нощното
напикаване, се посочва, че не са симптоми на „енерезис ноктурна“, а по
скоро на цистит, който е лекуван 2017г. и няма данни в тази връзка с ПТП-то.Относно шума в ушите, ВЛ заявява, че
по- скоро се касае за възпаление на горните дихателни пътища, за което има
данни в досието от 05.06.2018г. и
18.09.2018г.По поставения допълнителен въпрос от ответника в молба от
23.12.2020г., ВЛ заявява, че дори и при правилно монтирана система за превозване
на дете, не изключва да настъпят твърдените травми.
По делото е изготвена и съдебно-психологическа
експертиза, като ВЛ посочва следното: че малолетното дете П. е в нормално
психично състояние към момента на проведеното изследване. Обективни данни за
налично психологично разстройство, настъпило в резултат и непосредствено след
ПТП-то от 10.05.2018г. при малолетното дете П. няма. Но може да се говори за
сериозни психични последици от преживения силен стрес, основавайки се на
споделеното от бащата А. в материалите по делото и от майката в срещата с нея.
Описаното поведение и психично състояние на П., наблюдавано от близките,
настъпило непосредствено след инцидента, може да се определи като психична
травма, посттравматична стресова реакция, която продължава обикновено в рамките
на няколко месеца. През този период мислите и чувствата, следствие от
преживяната травма, са силно негативни, интензивни и трудни за овладяване. В
периода, в който те са актуални, качеството на живот на детето и на цялото семейство
е силно влошено. Тревожността не е интензивна емоция, но е състояние, което е
мъчително и снижаващо жизнената енергия на малолетното дете П. и на родителите,
които трябва да се справят със собствената си тревожност от инцидента, но и да
помогнат на детето си да премине по-лесно през този труден за всички
период.Интензивният период е 1-2 месеца. След това се наблюдава период на
избледняване на острата фаза и преминаване в следващата, с по-малък интензитет
на страданието. Няма обективни данни психичното
състояние да е оказало е влияние на
общото здравословно състояние, щетите са
на психично ниво.ВЛ заявява, че в разговора П. споделя, че се страхува ,
когато, пътувайки със семейния автомобил, бащата изпреварва някоя кола. Моли го
непрекъснато да кара бавно, независимо от скоростта. Когато пътуването се
осъществява в тъмната част на денонощието, П. преживява висока степен на страх,
който отключва симптоми на паническа атака. Налага се автомобилът да отбие от
пътя, за да може детето да се успокои. Това силно влошава качеството на живот
на момиченцето и на цялото семейство, ангажирано с възстановяването на
психо-емоционалното състояние на детето. Относно буйността и агресивността на
детето ВЛ посочва, че не открива пряка връзка между тях и последствията от
инцидента от май 2018г. Косвено, неотработената повишена тревожност, следствие
от ПТП-то, прави реактивността неадекватно голяма на силата на дразнителя,
което обяснява описаните във въпроса състояния. Проблематиката може да се
обясни и с периода, през който детето минава в момента, а той е свързан по
дефиниция с подобни поведенчески смущения - кризата на шестата-седмата година и
адаптацията към първи клас. По
наблюдаваното поведение и начин на комуникация с малолетното дете П., не се
появяват индикации за депресия и тревожно разстройство. Изключва се наличие на
психично разстройство. Малолетното дете П. е в нормално психично състояние в
момента. Адекватно възприема времето, пространството, събитията, свързани с
ежедневието и минали периоди, които бяха обект на обсъждане. Демонстрира добри
комуникативни умения. Емоционално адекватна, реакциите й съответстват на
съдържанието на описваните действия и състояния. Няма данни за промяна в
психичното състояние на детето, което да влияе върху способността му да
функционира. Неотработени и ощетяващи психо- емоционалния комфорт на детето са
страхът и повишените нива на тревожност от пътуване с автомобил, управляван от
бащата /тревожността от изпреварване не се появява , когато детето пътува с
автомобил, управляван от близка на семейството/, което е знак, че емоционалният
образ на ПТП-то от 2018 г. все още не е избледнял и се актуализира. Тревожното
разстройство и посттравматичният стрес са тежко инвалидизиращи състояния, за
които няма индикации в настоящия казус.Инцидентът оставя силна емоционална
следа в детското съзнание и извиква тревожност в ситуации, напомнящи
преживяната. Това оказва траен негативен ефект върху начина на живот. Детската
психика е пластична и при адекватна подкрепа и помощ от близките, емоционалните
следи от травмата имат тенденция за избледняване. Процесът е динамичен,
неравномерен, съпровождан от епизоди на регрес, което не изключва и появата на
нужда от професионална психологична терапия. Конкретен времеви срок не може да
се посочи, но имайки предвид психичните щети, запазени в продължение на повече
от две години и половина, влияещи на качеството на живот на малолетното дете П.
и семейството й, не може да се говори за окончателно справяне в рамките на
няколко месеца, а за години.
При съобразяване на горните обстоятелства, както и
социално-икономическата конюнктура към датата на деликта и обществените представи за справедливост, факта,
че се касае за дете, като психологическата травма отшумява бавно и продължително
и вече близо две годин не е отшумяла, съдът приема, че в случая следва да се осъди
ответника да заплати претендираната сума от 6000лв., като частичен иск. При
евентуално сезиране на съд, относно сума над присъдената сума, следва последващо произнасяне.
При този изход на процеса, следва да се осъди ответника да заплати на
ищеца направените разноски в размер на 640лв., съобразно приложен списък по
чл.80 от ГПК.На осн чл.38 от ЗА ответникът да заплати на адв.М., сумата 650лв.
,адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, Застрахователно дружество „БУЛ
ИНС” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на П.А.Х., ЕГН: ********** , адрес: ***
А, представлявана от своя баща и законен настойник А.И.Х., ЕГН: **********,
сумата от 6000лв. /шест хиляди лева/, частична претенция от общата сума от 20
000 лева /двадесет хиляди лева/, представляваща претърпени неимуществени вреди
по смисъла на чл.52 ЗЗД, по предявения иск като частичен от целия иск в размер
на 20 000лв., в следствие на настъпило ПТП от 10.05.2018г., около 17:05 ч.
на път II- 35 /Плевен - Ловеч/ в района на км 2 + 767 между лек автомобил с
рег. ***, марка ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:*** и шофиран
от ***, ЕГН:**********, с адрес: ***, *** и управлявания от А.И.Х. автомобил ***,
собственост на ***, ЕГН: **********, с адрес: *** по вина на ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, от ГПК, Застрахователно дружество
„БУЛ ИНС” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ
на А.И.Х. с ЕГН **********,като законен
представител на П.А.Х., ЕГН: ********** ***, сумата от 640лв., представляваща
деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание
чл.38 от Закона за адвокатурата, Застрахователно дружество „БУЛ ИНС” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.В.М., ЕГН**********,
личен***, от АК-Варна, като процесуален представител на А.И.Х. с ЕГН **********,
сумата 650лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Задължението за изплащане на присъдените суми може да бъде изпълнено,
чрез превод по банкова сметка (***) IBAN: ***, титуляр „Адвокатско дружество ***и
партньори“.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :