№ 309
гр. Благоевград, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Я.ева
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20241200500453 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК, като е образувано по въззивна
жалба на “Асет Кеър” ЕООД, ЕИК: *********, действащо чрез процесуалния
представител адв. М. С., със съдебен адрес в *********, насочена срещу
Решение № 500317 от 24.04.2023 г. , постановено по гр. д. № 304 от 2018 г. по
описа на Районен съд - Разлог. С атакуваното решение са оставени в сила като
законосъобразни всички приети решения на проведено на 05.02.2018 г. общо
събрание на етажните собственици на сграда с идентификатор 02676.157.20.1,
с търговско наименование “Уайтпийк Лодж”, разположена в поземлен имот с
идентификатор 02676.157.20 и с адрес в *********. Решението се атакува в
неговата цялост като недопустимо, неправилно и необосновано, като в
жалбата са изложени следните аргументи срещу съдебния акт на
първоинстанционния съд: според въззивника съдът неправилно и
незаконосъобразно е приел, че процедурата по свикване, провеждане и
разгласяване на общото събрание на етажните собственици е била проведена
правилно и без нарушения, като съдебният състав не е изложил мотиви, нито
е разгледал представените по делото доказателства. Излага се още, че не е
налице редовно призоваване по делото, като същото протекло в нарушение на
1
процесуалните правила, което рефлектирало върху правото на защита на
ищеца. Отделно се възразява досежно претендирания от ответната страна
размер на заплатено адвокатско възнаграждение като прекомерен, като в тази
връзка посочва, че доказателства за плащане на същото не били представени.
На следващо място, в жалбата отново се излагат фактическите твърдения,
посочени в исковата молба и правните съждения, които въззивникът прави
въз основа на тях. Навежда се твърдение, че дружеството жалбоподател е
спазило разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗУЕС, като е уведомило
управителния орган на етажната собственост както за своя административен
адрес, така и за електронния си такъв, но въпреки това негов представител не
бил уведомен надлежно за проведеното на 05.02.2018 г. общо събрание, като
едва на 29.01.2018 г. покана била изпратена по електронен път, но същата не
съдържала дата, часа или подпис на нейния издател. Проведеното събрание
било в разрез с нормата на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, тъй като то се състояло на
седмия ден от изпращане на поканата до дружеството жалбоподател.
Приетите решения от етажните собственици били незаконосъобразни, поради
следните аргументи: взети били решения, които не фигурирали в
предварително обявения дневен ред; допуснато е било нарушение на
хипотезата на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, тъй като протоколът не съдържал описание
на начина, въз основа на който били изчислени идеалните части, притежавани
от присъствалите етажни собственици, не били представени доказателства за
учредена представителна власт в полза на присъствалите пълномощници,
нито пък титули за собственост на самите собственици, протоколът не
съдържал подписите на гласувалите лица, нито изхождащите от тях
предложения; не ставало ясно всъщност кой етажен собственик как е
гласувал по отделно взетите решения. Според жалбоподателя изборът на Д.
Ф. за председателстващ събранието съставлявало нарушение на разпоредбата
на чл. 16 ал. 2 ЗУЕС, тъй като със съдебен акт от 08.11.2017 г. съдебен състав
към Районен съд - Разлог отменил като незаконосъобразно решение на
същото общо събрание от 06.02.2017 г., с което Ф. бил избран за председател
на УС. Изборът на управител се случил преди самото освобождаване
членовете на предходното управително тяло, в тази връзка събранието не
съобразило и изискването на хипотезата на чл. 19 ЗУЕС, а за касиер било
избрано лице, което е и член на УС. Възразява се още, че Д.Ф., в нарушение
на чл. 22 ЗУЕС, еднолично назначил тричленна комисия, която да провери
2
касата на етажната собственост и да изготви доклад във връзка с тази
проверка; решението по т. 10 от протокола не съдържало конкретизация на
размерите на паричните вноски, дължими от страна на отделни собственици,
като К. А. изложил данни за отрицателен баланс, без да споменава какви
разходи били сторени през съответната година; към протокола от
проведеното ОС липсвал и представен документ, отразяващ предаването на
паричните средства, съхраняваните банкови карти и данни за банкови сметки
във владението на новоназначения управител; решението по т. 11. 2 не
фигурирало предварително в представения дневен ред, а т. 13 и т. 17 не
съдържали информация какво точно общото събрание решило да промени,
съответно да измени в правилника за вътрешния ред на сградата, а решението
по т. 17 нямало и правно значение. Приетите от ОС решения, визирани в т. 15
- т. 15.5, не били съобразени с изискуемото от закона квалифицирано
мнозинство, като част от тях също не фигурирали в предварително обявения
дневен ред, а цитираните в тази част от протокола ремонтни дейности не били
необходими и спешни за извършване. Т. 16 и т. 16.1 съдържали неопределени
по размер дължими от собствениците на самостоятелни обекти задължения за
минал период. Релевира се, че в т. 18 събранието не посочило ясно какви
нарушения са допуснати от представители на дружеството жалбоподател и
изрично се възразява да е налице поведение, което да е в разрез с
изискванията на правилника за вътрешния ред на сградата. Претендира
разноски.
Подаден е отговор на въззивна жалба от етажните собственици на сграда в
режим на етажна собственост, същата с идентификатор 02676.157.20.1 и
адрес в *********, действащи чрез адв. М. П., която от своя страна е
преупълномощена от М.В., представляваща управителя на етажната
собственост - Я. Х.. В отговора се поддържа, че първоинстанционният съд,
преценявайки събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност,
достигнал до правилни изводи, а именно че атакуваното решение на общото
събрание е проведено при стриктно спазване на законоустановения ред.
Оспорват се фактическите твърдения на ищеца, като също се повтарят
правните съображения, направени в отговора към исковата молба. В
допълнение се сочи, че опитът на ищцовото дружество да докаже, че общото
събрание не било проведено с необходимия кворум, твърдейки
неавтентичност на съответните протоколи, бил безуспешен. Експертното
3
заключение на вещото лице Т.Т. категорично доказвало, че положените
подписи в протокола са автентични. Протоколът отговарял на изискванията
на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, като отразявал по ясен начин волята на присъствалите
етажни собственици, като в табличен вид били отразени техните имена,
процент от идеалните части, като всеки собственик/ползвател се разписал в
присъствения списък собственоръчно. Към всяка точка от дневния ред бил и
приложен списък с начина на гласуване на всеки участник в събранието с
право на глас. Ето защо взетите решения били законосъобразни, отделно -
били съобразени с желанието на етажните собственици за запазването и
правилното функциониране на сградата и имуществото на собствениците в
нея. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение потвърдено.
Претендира присъждане на сторените в настоящата инстанция разноски.
Представена е и жалба на “Асет Кеър” ЕООД срещу Определение № 500751
от 18.12.2023 г. по гр. д. № 304 от 2018 г. по описа на РС - Разлог, с което е
оставена без уважение молбата на дружеството, подадена по реда на чл. 248,
ал. 1 ГПК, за изменение на решението в частта за разноските, както и отговор
по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК, в който се излага, че присъденото адвокатско
възнаграждение било съобразено с правната и фактическа сложност на делото
и по - конкретно с множеството съдебни заседания, проведени по делото,
поради което се иска потвърждаване на атакуваното определение.
В проведеното открито съдебно заседание в настоящата инстанция
процесуалният представител на въззивника подчертава част от възраженията
си, направени във въззивната жалба, като отново акцентира, че процедурата
по свикване на ОС била изцяло опорочена, като претендира за отмЯ.а на
атакуваното решение. От своя страна, пълномощникът на въззиваемата
страна счита въззивната жалба за неоснователна, а наведените в нея
твърдения за недоказани. В хода на въззивното производство нови
доказателства не са допускани и събирани.
Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав, след като
съобрази изложените възражения и доводи на страните, както и събраните
по делото доказателства, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК,
приема следното:
Въззивната жалба изхожда от активно легитимирана страна, която има
4
интерес да обжалва първоинстанционния съдебен акт, който е с
неблагоприятен за нея резултат, като е подадена и в законоустановения за
това двуседмичен срок, поради което изложените в нея доводи подлежат на
разглеждане по същество от настоящата съдебна инстанция. При
разрешаването на правния спор въззивната инстанция е ограничена от
наведените оплаквания срещу правилността на съдебния акт в иницииращата
настоящото производство въззивна жалба, като е видно от нейния предметен
обхват, че не са посочени възражения срещу приетите от първата инстанция
фактически положения - че на 05.02.2018 г. в сградата на “Уайтпийк Лодж”,
разположена в поземлен имот с идентификатор 02676.157.20, с адрес на имота
в *********, е проведено общо събрание на етажните собственици,
притежаващи право на собственост върху самостоятелни обекти в описаната
сграда, на което събрание представител на дружеството въззивник не
присъствал. В жалбата са наведени единствено доводи срещу процесуалната,
съответно материална законосъобразност на решенията, приети от общото
събрание на процесната етажна собственост, които съдът ще разгледа по-
надолу в своите мотиви. Преди това обаче следва да се даде отговор на
възраженията срещу процесуалната легитимация на “Асет Кеър” ЕООД да
предяви иск с правно основание по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС (доколкото това е
въпрос, за разрешаването на който съдът следи служебно), почерпени от
обстоятелството, че последното дружество прехвърлило правото си на
собственост върху самостоятелен обект с идентификатор 02676.157.10.1.39
(“Асет Кеър” ЕООД се легитимирало като собственик на този обект с
постановление за възлагане на недвижим имот, изготвено от ЧСИ и влязло в
сила на 02.04.2015 г., стр. 12 от делото) в полза на трето за спора лице -
“Хонора” ЕООД (видно от представените към молба от 27.08.2019 г. писмени
доказателства). Посоченото обстоятелство обаче не влияе върху правния
интерес на дружеството жалбоподател да инициира и поддържа предявения
конститутивен иск, като с Решение № 28 от 06.06.2017 г. по гр. д. № 2887 /
2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение е прието, че „всеки
собственик” (по смисъла на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС) включва лицата, които се
легитимират като собственици към датата на събранието, защото именно те
имат право да участват в провеждането му, още повече, че съгласно чл. 11,
ал. 4 ЗУЕС приетите решения от общото събрание обвързват и новите
собственици, ползватели и обитатели на самостоятелни обекти в сградата,
5
поради която причина, съгласно посоченото решение на ВКС, дори
приобретателят по сделката е активно легитимиран да иска отмЯ.а на
решенията, ако е предявил иска в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, в случай че
неговият праводател се дезинтересирал от оспорване на решенията (с тази
отлика, че правоприемникът може да навежда единствено твърдения,
свързани с материалната незаконосъобразност на приетите от събранието
решения). При прегледа на писмените материали по делото се установява, че
ответната страна е и надлежно представлявана в процеса, като оплакванията в
тази насока също са неоснователни. Видно е от представения протокол от
проведеното ОС на 05.02.2018 г., че за управител е избран Я. Ч. Х., който на
07.02.2018 г. с нарочно писмено пълномощно, намиращо се на стр. 111 от
делото, възложил на М.В. изпълнение на своите правомощия (за което
действие Я. Х. бил оправомощен с решение на ОС по т. 11.1). Изпълнението
на решенията, обективирани в изготвения протокол от проведеното на
05.02.2018 г. събрание, било спрЯ.о на 19.04.2018 г. с обезпечителна заповед
по гр. д. № 303 от 2018 г. по описа на РС - Разлог, но последното
обстоятелство по никакъв начин не влияе върху представителната власт на
избрания от общото събрание управител. В практиката на върховната съдебна
инстанция (например Определение № 60168 от 30.12.2021 г. по ч. гр. д. №
4097 по описа за 2021 г. на Второ Г.О.) е прието, че когато решението на
общото събрание, чиято отмЯ.а се иска по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, е за избор на
нов управител, както е и в процесния случай, то извършените от управителя
действия в периода докато трае спора относно законосъобразността на избора
не са лишени от представителна власт, тъй като тази власт на управителя /по
чл. 23, ал.3, чл. 23, ал.4, пр.1 ЗУЕС/ възниква с избирането му и би могла да
отпадне с влизане в сила на решението за уважаване на иска по чл. 40, ал.1
ЗУЕС, т.е. решението на съда има действие занапред. Ако изпълнението на
атакуваното решение на общото събрание за избор на нов управител е спрЯ.о
от съда по реда на чл. 40, ал.3 ЗУЕС, то от момента на налагане на
обезпечителната мярка (чл. 396, ал. 3 ГПК и разясненията на Тълкувателно
решение № 5/2014г. на ОСГК, т. 4) управителят не може да извършва
валидни действия като представител на собствениците и ползвателите. В
случая обаче юридическият факт, продиктуващ представителните
правомощия, е възникнал два месеца преди постановеното спиране на
изпълнението и в този смисъл последният факт няма как да засяга правното
6
действие на правопораждащия ЮФ. На следващо място, съдът приема, че е
спазен и предвиденият в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС едномесечен
преклузивен срок за предявяване на исковата претенция, тъй като изготвеният
протокол за проведеното общо събрание е поставен на видно и общодостъпно
място на 11.02.2018 г. и е изпратен, съгласно повелята на чл. 16, ал. 7, изр.
трето ЗУЕС, на 06.03.2018 г. по електронен път на жалбоподателя (стр. 268),
като исковата молба е изпратена до съда чрез куриерска служба на 12.03.2018
г.
По съществото на въззивната жалба, настоящият съдебен състав достига
до долуизложените съображения:
Искът по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС e конститутивен, а производството, образувано по
отношение на него е исково, поради което и в него се прилагат правилата на
общия исков процес, в това число и тези, свързани с разпределението на
доказателствената тежест, като всяка от страните е длъжна да докаже
фактите, на които основава своите искания и възражения (чл. 154, ал. 1 ГПК).
Съдът дължи произнасЯ.е само по заявените в исковата молба основания и
ако определени пороци на решението на общото събрание не са въведени в
спорния предмет по предвидения в ГПК ред, съдът не разполага с
правомощие да основе крайния си извод върху тях. (Решение № 58 от
25.03.2014 г. по гр. д. № 5704 от 2013 г. на ВКС).ОтмЯ.а на атакуваните
решения може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на
императивни правни норми, като в предмета на искането може да се включват
единствено положителни решения - такива, с които направеното предложение
е прието, но поначало не всички решения на общото събрание подлежат на
съдебен контрол, а единствено онези, които предизвикват промЯ.а в
съществуващото състоЯ.ие, респ. правна промЯ.а и като такива пораждат
правни последици занапред. Видно е от наведените оплаквания в жалбата, че
същите главно са насочени към твърдения за процесуална
незаконосъобразност на проведеното на 02.05.2018 г. общо събрание.
По твърденията за нередовно уведомяване на “Асет Кеър” ЕООД, ЕИК:
********* за планирано общо събрание на етажната собственост и
процесуални нарушения при свикване на ОС.
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУЕС (ред. ДВ., бр. 26 от 2016 г.) общото събрание се
свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват събранието, която се
7
поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от
7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24
часа. Датата и часът на поставЯ.ето задължително се отбелязват върху
поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя
протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-
рано на осмия ден след датата на поставЯ.е на поканата, а в неотложни
случаи - не по-рано от 24 часа след поставЯ.ето й. В поканата се посочват
дневният ред на общото събрание, датата, часът и мястото на провеждането
му (чл. 13, ал. 7 ЗУЕС). За да гарантира правото на участие в общото
събрание на собственици, които не ползват реално самостоятелния си обект
или ще отсъстват повече от 1 (един) месец, законът предвижда възможност
последните да уведомят за това писмено управителя или председателя на
управителния съвет, като посочат електронна поща и административен адрес,
на които може да им бъдат изпращани поканите за свикване на общото
събрание - чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС. В случая от приложените писмени
доказателства се установява, че при провеждане на предходно общо събрание
(06.02.2017 г.) въззивникът е уведомил управителния орган на етажната
собственост, че ще отсъства повече от един месец от своя самостоятелен
обект в сградата, като е посочил както адрес в град София, така и електронна
поща, на които може да получава адресирани до него книжа. В тази връзка, на
29.01.2018 г., в 10:55 ч., на посочения в уведомлението електронен адрес е
изпратена покана за свиканото на 05.02.2018 г. общо събрание (стр. 201 от
делото, като това обстоятелство се признава и в исковата молба на ищеца).
Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС не сочи изрично срок, който следва да
бъде спазен при връчването на поканата по този ред, така както такъв е указан
в ал. 1 на чл. 13 ЗУЕС, но в случая собствениците, които отсъстват от своя
обект и са уведомили за това управителния орган не могат да бъдат поставени
в по-неблагоприятно положение, а и законодателната идея е да бъде
предвиден необходим срок за всички потенциални участници в събранието,
така че те да бъдат подготвени при разрешаване на въпросите, които ще бъдат
поставени за разглеждане. Ето защо при изпращане на съобщение по реда на
ал. 2 от чл. 13 ЗУЕС следва да бъде съблюдаван срокът, указан в ал. 1 от
същата разпоредба. В процесния случай поканата за свикване е изпратена до
жалбоподателя на 26.01.2018 г. чрез куриерска служба (стр. 198), като
пратката не е била получена, поради което на 29.01.2018 г. уведомление за
8
предстоящото ОС е изпратено и по електронен път. В този смисъл
управителният орган е направил достатъчно необходимото, за да се сведе до
знанието на представител на дружеството обстоятелството за предстоящото
събрание, като не се и твърди от жалбоподателя в ИМ да не се е запознал с
изпратеното му по електронен път изявление, поради което съществено
ограничение на правата му, налагащо отмЯ.а на всички решения на ОС на ЕС
само на това основание не е налице. Същественото е, че е спазена
процедурата, разписана в чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, като в надлежния за това срок е
поставена покана до всички етажни собственици на видно и достъпно за
целта място, като е и изготвен протокол във връзка със залепването на самото
уведомление (с дата 28.01.2018 г.). Инициативата изхожда от надлежен
субект, а именно от управителния съвет на ЕС (чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗУЕС), като
председател към онзи момент е бил Д.Ф. . В тази връзка по делото
действително е представено решение на РС- Разлог от 08.11.2017 г., с което са
отменени всички решения на проведено на 06.02.2017 г. общо събрание на
същата етажна собственост, сред които е и изборът на Д. Ф. за
председателстващ УС, но към 05.02.2018 г. няма данни същото да е влязло в
сила, а и в изготвения доклад на председателя на УС е изрично посочено, че
на 11.12.2017 г. срещу решението на РС - Разлог е била подадена въззивна
жалба в ОС - Благоевград. Самата покана, както и протоколът, удостоверяващ
нейното поставЯ.е, отразяват както датата, така и часа на поставЯ.е, като
носят подписите съответно на членовете на УС, както и на собственик на ап.
B2-11, B4 - 10 в сградата, поради което възраженията в жалбата за неспазване
на изискванията на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС са неоснователни. Нито разпоредбите
на чл. 13, нито пък тези на чл. 16 от ЗУЕС предвиждат изискване изготвеният
по реда на чл. 13, ал. 1, изр. второ ЗУЕС протокол да бъде изпращан до
отделните етажни собственици, като чл. 13, ал. 2 ЗУЕС (с относимата
редакция) повелява единствено изпращане на собственик на самата покана за
свикване на общото събрание, поради което твърдЯ.ото във въззивната жалба
съществено нарушение на процесуалните правила, изразено в липса на
представено копие от този протокол, е неоснователно.
Оплакванията във връзка с изготвения протокол от проведеното на 05.02.2018
г. общо събрание са голословни, доколкото е видно, че такъв документ,
подписан от протоколчика на събранието П. К. и председателстващия
събранието Д. Ф., е изготвен, като това че при изпращането му по електронен
9
път до “Асет Кеър” ЕООД сканираното копие на документа е разделен на два
отделни електронни файла е без никакво правна значение и не може да доведе
до извод за опорочаване на формата на протокола, доколкото двата изпратени
файла представляват електронно копие на един документ. Така изготвен,
протоколът отговаря в пълна степен на разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС,
тъй като в него се съдържат всички необходими законоустановени реквизити,
сред които не е и начинът на изчисляване на идеалните части. В случая обаче
е представена на стр. 252 от делото и таблица, конкретизираща идеалните
части от общите части на сградата, представляващи принадлежност към всеки
самостоятелен обект (изготвена още през 2006 г.). Протоколът е съпроводен
от списък на собствениците и пълномощниците, присъствали на общото
събрание, като са изготвени и списъци, отразяващи начина на гласуване на
участниците по отделните точки от дневния ред (за, против или въздържал
се). Не съществува правна пречка за подобно документално оформление на
упражнения от присъстващите вот, като коментираните списъци са
неразделна част от изготвения по реда на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС протокол от
общото събрание. По делото са представени и пълномощните, с които в полза
на присъствалите представители е учредена представителна власт от страна
на неприсъстващите собственици, като по този въпрос други възражения във
въззивната жалба не са изложени. Вярно е, че в протокола се отразяват
сторените предложения, но разбира се, при условие, че такива всъщност
действително се направени от някой от участващите в събранието, поради
което липсата им не означава процесуален порок, а единствено, че отделно
обсъждане на предложените въпроси не е имало, като в процесния случай
част от коментираните точки от дневния ред съдържат и направени
изказвания, разяснения и предложения. Видно е, че между въпросите,
отразени в дневния ред и взетите решения, обективирани в протокола, не е
налице съществено разминаване, но с едно изключение, което ще бъде
коментирано по-надолу в мотивите на решението.
По отделно наведените оплаквания за допуснати нарушения.
При избора на управително тяло се навеждат твърдения от страна на
въззивника за нарушение на чл. 19 от ЗУЕС, като по-конкретно общото
събрание да е избрал управител преди да освободи предходния членски
състав на УС и да изслуша неговия отчети. С т. 3 общото събрание е решило
да промени формата на управление на етажната собственост - от колективна
10
форма на управление, а именно управителен съвет, в еднолична такава с
въвеждане на фигурата на управител (чл. 19, ал. 1 ЗУЕС), като за такъв е
избран Я. Х., след което с т. 4 е освободен управителният съвет, като дори и
да не бе постановено такова решение, то същото се съдържа имплицитно в
решението по избор на нов управител. Също така няма правна забрана в
случая член на предходен управителен съвет да бъде избран за управител,
след като същият отговаря на изискванията, визирани в чл. 19, ал. 4 ЗУЕС
(изм. изцяло - ДВ, бр. 57 от 2011 г.), като в случая не се спори, че избраният
управител е притежател на право на собственост върху самостоятелен обект,
поради което за него не съществува и изискване да живее постоЯ.но в
сградата (по арг. от чл. 19, ал. 4, изр. второто ЗУЕС). Изслушването на
доклада на Д.Ф. след неговото освобождаване като председател на УС не
съставлява процесуално нарушение, защото изготвЯ.ето на доклада е с цел
отчетност и прозрачност, особено при разискване на евентуално поставен
въпрос за ангажиране отговорността на управителя от страна на ЕС, като за
търсене на такава отговорност е без значение дали изготвеният доклад е приет
от общото събрание преди или след като от поста е освободен органът на
управление. От представените с отговора доказателства се установява още, че
коментираният доклад е оповестен по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС (стр. 144 от
делото).
Съгласно чл. 24, ал. 7 от ЗУЕС касиерът може да бъде собственик или
ползвател, който не е съпруг, член на домакинството, не е във фактическо
съпружеско съжителство, в родствена връзка по права линия, по съребрена
линия до втора степен и по сватовство до първа степен с останалите членове
на контролния съвет, както и с членовете на управителния съвет или с
управителя. Доколкото идеята на тази разпоредба е да се ограничи
възможността за злоупотребата със средства на етажната собственост,
действително забраната следва да се отнесе и в хипотеза, в която лице,
избрано да изпълнява функциите на касиер, да бъде едновременно с това и
член на управителния съвет. В случая обаче, както се посочи по-горе,
управителен съвет като орган на управление не е налице, поради което
твърдЯ.ото нарушение от страна на въззивника не държи сметка за това
обстоятелство. В допълнение - следва да се отбележи, че за управителния
съвет не съществува задължение да представя на собствениците изготвения
по реда на чл. 23, ал. 6 ЗУЕС приемо-предавателен протокол, който документ
11
е от значение за отношенията между органа на управление с изтекъл, респ.
прекратен мандат и новоназначения такъв. Решенията, обективирани в т. 11. и
т. 12 са приети с необходимото за това квалифицирано мнозинство (чл. 19, ал.
8 ЗУЕС и чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС). Текстовите редакциите на разпоредбите на
т. 13.1 до т. 13.4 от правилника за вътрешния ред на сградата, които са приети
от страна на ОС, се съдържат в представения дневен ред, като е видно от
обстоятелствената част на решението към т. 13, че не са постъпили
възражения или нови предложения, поради което събранието е приело
измененията, така както те са предложи при свикването на ОС, още повече, че
самата формулировка на диспозитива на приетото решение по тази точка
препраща изрично към дневния ред, поради което не може да се твърди, че
участниците в събранието не били наясно какви промени в правилника
приели.
По отношение на атакуваното решение, обективирано под т. 10 от протокола
е вярно, че то не съдържа конкретизация на неплатените дължими вноски, но
такава индивидуализация се съдържа в представения отчет на касиера на стр.
192 от делото, в което са посочени задълженията за минал период по размер,
като всяка вноска е съотнесена към длъжника с отбелязване трите имена на
същия и номера на неговия недвижим имот, като в предложение второ от т.
16 е даден и допълнителен срок за доброволно изпълнение на задълженията, а
именно един месец след оповестяване на протокола от общото събрание, след
който управителят на ЕС ще предприеме действия за принудителното
събиране. Към предложение първо от т. 16 съдът не констатира твърдЯ.ото
противоречие в жалбата, тъй като това решение съдържа глобалният размер
на паричната сума, която ОС си поставя за цел да събере за извършване на
ремонт, като механизмът на определЯ.е на всяка индивидуална вноска е в
съзвучие с разпоредбата на чл. 48, ал. 3 ЗУЕС, а именно съобразно
притежаваните от етажните собственици идеални части. Неправилно
жалбоподателят съотнася предвиденото мнозинство в чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУЕС
(за извършване на полезни разходи и за получаване на кредити - мнозинство
не по-малко от 75 на сто идеални части от общите части) към взетите
решения по т. 15, доколкото те касаят ремонт на фасада, застрашена поради
самосрутване, и изграждане на временна, а не постоЯ.на ограда, които
разходи могат да се съотнесът към т. 5 от ал. 2 на чл. 17 ЗУЕС, в която
предвиденото мнозинство е не по-малко от 67 на сто идеални части от общите
12
части. Съгласно т. 12 от § 1 от ДР на ЗУЕС "полезни разходи" са разходите, с
които се увеличава стойността на сградата при преустройства и ремонт на
общите части, не са нормативно предвидени и са извън разходите за
необходим и неотложен ремонт и за основно обновяване, а коментираните
сега разходи за ремонт, определени от общото събрание на ЕС, категорично
не попадат под посочената дефиниция, както се предлага от жалбоподателя.
Неоснователно е и оплакването на въззивника по отношение на решенията,
обективирани в т. 14 до 14.3 от протокола, тъй като касаят въпроси по
целесъобразност, които съдът не може да ревизира.
Жалбата на “Асет Кеър” ЕООД е основателна досежно оплакването относно
решението, визирано в т. 9.1 от протокола, като в обстоятелствената част на
същото е посочено, че поради дълготрайно отсъствие на предишните членове
на контролния съвет и невъзможността да се проведе събрание, председателят
Д.Ф. е назначил комисия от трима собственици, присъстващи на ОС, която да
изготви предварителен доклад, свързан с проверка на касата на етажната
собственост, като отчетат резултатите от нея. Членове на комисията са
Т.П.К., Ю.Дж.Д. и Д.Е.К.. Докладът е бил прочетен от Ю.Д., който
констатирал, че след извършена проверка на банковите сметки, фактурите и
направените плащания, не са били допуснати грешки, а разходите били
действителни и оправдани. С решението докладът е приет с единодушие.
Както е разяснено с Решение № 37 от 20.04.2016 г. по гр. д. № 4432/2015 г., I
г. о. на ВКС съдът проверява законосъобразността на решения на общото
събрание на етажна собственост съобразно твърденията на ищеца за
допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването,
провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във всички
случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени. В случая решението
по т. 9.1 е атакувано с наведения довод от страна на жалбоподателя, че
ревизионната комисия е назначена еднолично от Д. Ф., в качеството му на
председател на управителния съвет, в нарушение на разпоредбата на чл. 22,
ал. 1 ЗУЕС. При разглеждане законосъобразността на това решение съдът е
обвързан от така твърдЯ.ото нарушение, като в тежест на ответната страна е
да докаже предпоставките, обусловили предлагането и приемането на това
решение, а именно съставен и приет съгласно законовите изисквания акт, въз
основа на който управителният съвет е назначил посочената комисията,
съответно данни кога същият е постановен и е влязъл в сила, с оглед
13
приложение последиците на чл. 43, ал. 2 ЗУЕС. Такъв по делото обаче не е
представен (като това важи и по отношение на самия доклад на тричленната
комисия), поради което с оглед правилата на разпределение на
доказателствената тежест в процеса съдът приема, че такъв акт на
управителния орган не е бил приеман, съответно докладът на тази комисия е
процесуално неиздържан, като изготвен от некомпетентен орган, а
приемането на резултата от работата на тази комисия от страна на общото
събрание не може да санира допуснатия пропуск. Едва при представЯ.е
решение на управителното тяло съдът може да разсъждава дали законът
допуска заместване на членовете на назначения от ОС контролен съвет, но и в
тази връзка възражения от страна на въззивника не са наведени. Затова и
съдебният акт на първоинстанционния съд в тази част следва да бъде отменен
и вместо това решението на ОС на ЕС под номер 9.1 следва да бъде отменено
като незаконосъобразно. Посочената точка няма просто декларативен
характер, като в Решение № 78 от 13.05.2015г. на ВКС по гр.д. № 6829/2014 г.
е прието, че одобряването на подобен доклад е равносилно на признаване
извършените разходи от фонда. По мнение на настоящия съдебен състав като
незаконосъобразно, неотговарящо на разпоредбата на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС,
следва да се отмени и решението под т. 11.2. В дневния ред въпросът под този
номер е определен като “взимане решение за заплащане на управител” .
Видно е от протокола обаче че в хода на обсъжданията е направено
предложение решението да не касае заплащане на възнаграждение на
управител, а отделЯ.е на процент (до 50%) от определения бюджет на ЕС за
административни разходи. Така гласувано и прието решение обаче не
фигурира в изготвения предварителен дневен ред, като в съдържателен план
въпросът, поставен за обсъждане от свикалия общото събрание, на практика
се различава съществено от решението, което в крайна сметка е гласувано,
като приетото решение има за предмет различен по своето основание разход.
Поради което несъмнено би изненадало неприсъстващите на събранието
собственици, като тъкмо това е ролята на предварително изготвения дневен
ред - да бъдат своевременно информирани участниците за въпросите, които
ще бъдат поставени на разискване, така че същите да могат да вземат
информирано решение преди самото събрание, в това число в аспект дали да
присъстват или не, респ. да упълномощят изрично представител при
обективна невъзможност да присъстват лично. Същевременно не се твърди и
14
не се доказва от ответната по спора страна така взетото решение да е
продиктувано от причини от спешен порядък (чл. 16, ал. 3 ЗУЕС). Ето защо
оплакването на жалбоподателя и по този въпрос е основателно.
Видно от протокола на процесното общо събрание, че последното не е
взимало решения по т. 17 и т. 18 от дневния ред, като по отношение на тях не
е и провеждано гласуване (съгласно приложените списъци към протокола).
Отразеното в тази част от протокола има единствено декларативен характер -
т. 17 по отношение статута и предназначението на имота, а в т. 18 е посочено,
че ЕС декларира, че за в бъдеще ще следва разпоредбите на ЗУЕС и приетия
правилник за вътрешния ред, като прилага санкции, разрешени от закона и
одобрени от ОС, при извършени прояви на нарушения на реда. Тези
констатации сами по себе си не довеждат до възникване на каквито и да е
било правни последици, а както се посочи и по-горе в настоящите мотиви, на
обжалване в настоящото производство подлежат единствено позитивни
решения, приемането на които би имало някакъв правен ефект (Решение № 39
от 19. 02. 2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС; Определение №
308/30.06.2011 г. по ч. гр. д. № 21/2011 г. на I г. о. на ВКС), а процесният
случай не е такъв. Въпреки това, посочените точки са предмет на претенцията
за искова защита и срещу тях са наведени оплаквания както в исковата молба,
така и във въззивната жалба, а първоинстанционният съд се е произнесъл и по
тях, вместо да прекрати с нарочно определение производството в тази част,
поради което неговото произнасЯ.е в тази връзка е недопустимо и подлежи на
обезсилване. Вярно е, че правната теория стига по-далеч, като казва, че
“правото на защита е дадено от закона не само когато с решението се засягат
имуществени интереси на собственици и обитатели, а и при засягане на чисто
морални интереси” (”Правни въпроси на етажната собственост” Мирков Д.,
1957 г., стр. 72), но случаят дори не е такъв, тъй като в обстоятелствената част
на т. 18 не са изведени твърдения за конкретно допуснати нарушения на
правилника за вътрешния ред от страна на законните представители на “Асет
Кеър” ЕООД, ЕИК: *********.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК на
страните следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част (за
въззивника) и отхвърлителната, съответно прекратителната част за
15
въззиваемия. Първоинстанционният съд правилно е съобразил, че настоящото
производство се отличава както с фактическа, така и с правна трудност
(предвид развитите в осемнадесет точки правни съображения на ищцовата
страна в исковата молба, налагащи полагане на по-задълбочена процесуална
защита от страна на ответника), по делото са провеждани множество открити
съдебни заседания и са извършвани редица способи за доказване,
представени са голям брой писмени доказателства, а това са обстоятелства,
които обуславят продължителен период на подготовка от страна на
процесуалните представители, поради което претендираното от ответната
страна възнаграждение в размер на 2 500 лева не е прекомерно. Въпреки това
решението следва да бъде отменено и в неговата част досежно произнасЯ.ето
за разноските (имащо характер на определение, срещу което са наведени и
конкретни възражения от страна на въззивника), доколкото е налице само
частично съвпадение между крайните правни изводи на първата и въззивната
инстанция. С оглед на обстоятелството, че следва да бъдат отменени само две
от решенията на ОС (от общо атакуеми осемнадесет), в полза на въззивника
също се дължат разноски - във въззивното производство доказателства за
заплащане на адвокатско възнаграждение не са представени. В хода на
първоинстанционното производство е представен списък, видно от който се
иска присъждане на държавна такса в размер на 81.74 лева, адвокатско
възнаграждение в размер на 2 500 евро (като за заплащането на това
възнаграждение е представен писмен договор, имащ характер на разписка за
предаването и получаването на сумата), както и разноски за извършени
пощенски и нотариални услуги. Претенцията за овъзмездяване на
извънсъдебни разноски е неоснователна, доколкото по реда на чл. 78, ал. 1
ГПК се присъждат единствено заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат. От друга страна, срещу
размера на претендираното адвокатско възнаграждение е релевирано от
ответника възражение за прекомерност, което в този случай е напълно
основателно, защото въпреки гореописаните обстоятелства, свързани с вида и
сложността на настоящото производство, съотнесени тези критерии към
поискания размер на адвокатки хонорар в размер на 4 889.57 лева водят до
извода, че същият е непропорционален и необоснован, поради което следва да
бъде намален също до 2 500 лева. Към тази сума следва да се прибавят и
държавните такси, в това число и за въззивно обжалване, в общ размер на
16
136.74 лева, както и заплатен депозит за изготвена експертиза в размер на 200
лева. Съобразно уважената част на иска (само по две от решенията), в полза
на въззивника се дължат разноски в размер на 315.19 лева. Въззиваемият за
въззивното производство е заплатил 450 лева адвокатско възнаграждение
(видно от представения договор на стр. 18), което следва да му бъде
присъдена изцяло, 2 500 лева в хода на първоинстанционното дело (договор
за правна помощ, приложен на стр. 110 от делото), разноски за преводач в
размер на 80 лева и за депозит на вещо лице - 1 500 лева. В полза на тази
страна следва да се присъдят 4 026.66 лева от общо претендираните 4 530
лева. С решението въззивникът следва да бъда осъден да заплати на
въззиваемата страна по компенсация съдебно-деловодни разноски за двете
съдебни инстанции в общ размер на 3 711.47 лева.
Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански
състав, на основание чл. 270, ал. 3 ГПК и чл. 271, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 500317 от 24.04.2023 г. по гр. д. № 304 от 2018 г.
по описа на Районен съд - Разлог в частта, с която са оставени в сила
решения, обективирани под т. 17 и т. 18 в протокол от проведено на
05.02.2018 г. общо събрание на етажните собственици и ползватели на
жилищна сграда с идентификатор 02676.157.20.1, находяща се в *********,
като ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на тях.
ОТМЕНЯ Решение № 500317 от 24.04.2023 г. по гр. д. № 304 от 2018 г. по
описа на Районен съд - Разлог в частта, с която са оставени в сила решения,
обективирани под т. 9.1 и т. 11.2 в протокол от проведено на 05.02.2018 г.
общо събрание на етажните собственици и ползватели на жилищна сграда с
идентификатор 02676.157.20.1, находяща се в *********, както и в частта за
разноските, която има характер на определение, КАТО ВМЕСТО ТОВА:
ОТМЕНЯ на основание чл. 40, ал.1 ЗУЕС решение № 9.1, прието от общото
събрание на етажната собственост на жилищна сграда с идентификатор
02676.157.20.1, находяща се в *********, проведено на 05.02.2018 г., с което
е приет годишен отчет на комисия, извършила проверка на касата на етажната
собственост, както и решение № 11.2, с което е прието да бъдат отделени
средства за административни разходи на стойност 50% от годишния бюджет
17
на етажната собственост.
ОСЪЖДА “Асет Кеър” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление *********, представлявано от управителя К.М.Р., на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК да ЗАПЛАТИ на Етажна собственост на сграда с
идентификатор 02676.157.20.1, находяща се в *********, сума в размер на 3
711.47 лева (три хиляди седемстотин и единадесет лева и четиридесет и
седем стотинки) - съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 500317 от 24.04.2023 г. по гр. д. № 304 от 2018
г. по описа на Районен съд - Разлог в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно (чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК)
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18