№ 540
гр. Благоевград, 09.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на осми май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Вили Дацов
при участието на секретаря Анастасия Фотева
и прокурора И. Аль. Ф.
Сложи за разглеждане докладваното от Божана Манасиева Въззивно частно
наказателно дело № 20251200600534 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 15:10 часа се явиха:
Жалбоподателят Д. К. К., редовно призован, явява се лично, доведен от
органите на „ОЗ“ Охрана и се представлява от адв. Г. и адв. Т..
За Окръжна прокуратура – Благоевград, редовно призована, явява се
прокурор Ф..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът като взе предвид, че страните се явяват лично, обвиняемият е
доведен от органите на ОЗ „Охрана“ и се представлява от защитник, намира,
че са налице процесуалните предпоставки, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДОКЛАД НА СЪДА:
Въззивното производство е с правно основание чл. 64, ал. 8 и ал. 9 от
НПК и образувано по частни жалби на двамата защитници - адв. Т. в
качеството й на договорен защитник и адв. Г. в качеството му на служебен
защитник. Двете жалби са насочени срещу Определение от 02.05.2025 г.,
постановено по ЧНД № 219/2025 г. по описа на РС – Сандански, с което е
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия Д.
К. К..
Адв. Т. оспорва правилността на определението като счита, че не са
налице предпоставките по чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно кумулативните
такива за определяне на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Адв. Г. също изразява такова становище в жалбата, като освен счита, че
не е налице обосновано предположение за извършване на престъпление по чл.
296, ал. 1 от НПК от обвиняемия К..
Ето защо и двамата защитници настояват определението на РС –
Сандански да бъде отменено, като бъде определена по-лека мярка за
неотклонение.
ПРОКУРОРЪТ: Считам жалбата за неоснователна.
Нямам доказателствени искания, моля да приемете и приобщите
приложените по ЧНД писмени материали.
АДВ. Т.: Моля да уважите депозираната частна жалба срещу
Определението от 02.05.2025 г. на РС – Сандански, да отмените наложената
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия
Д. К. К. и да определите по-лека такава.
Нямам доказателствени искания, моля да приемете и приобщите
материалите по досъдебното производство.
АДВ. Г.: Поддържам депозираната въззивна жалба. Считам
определението на РС – Сандански, с което е опредена най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ спрямо подсъдимия за необоснована и
2
моля същата да бъде отменена или заменена с по-лека.
Нямам доказателствени искания, моля ход по същество.
СЪДЪТ като взе предвид, че страните нямат доказателствени искания
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Действително събраните по делото доказателства сочат
на случай, който позволява дебат по фактите и обстоятелствата, свързани с
него, но внимателната преценка на същите тези доказателства и притеглянето
на аргументите в този дебат според мен сочат на обоснованост на крайния
извод на РС – Сандански.
Действително налице са едни сложни емоционални, имуществени и
родителски и от всякакъв характер отношения между задържаното лице -
обвиняемия по делото и пострадалото лице - неговата съпруга.
Да, тези отношения биха могли да се дебатират, но тези отношения
генерират и обвиненията, които са предявени на обвиняемия и основанията на
задържане. В края на краищата районният съд правилно е уловил силния
емоционален заряд на тези отношения, липсата на контрол и баланс у
задържаното лице.
Да, отстрани погледнато е лесно това, лесно е и да се говори, но когато
си в ситуацията е по-трудно. Именно ситуацията е този провокиращ фактор,
който пречи на задържания наистина да регулира поведението си по начин, по
който да не позволява да търпи това, което търпи и за съжаление според мен
това не може да го оправдае, че не може да го изтърпи, включително дори и
хипотетично да приемем крайната теза за частично провокативно поведение,
дори и тази теза да разгледаме.
Пак казвам лесно е отстрани да се каже, когато човек не е в тази
ситуация, изисква се сила, но очевидно тази сила я няма у задържания, няма го
този контрол. Не е възможно да се даде това доверие, което да даде
спокойствие и на държавните процесуални органи, че утре това поведение
3
няма да прелее в нещо непоправимо.
Ето защо считам крайната преценка на районния съд за правилна.
Няма да коментирам останалите съображения за обоснованото
предположение - никой, дори сигурен съм и обвиняемият не отрича фактите,
свързани със субективна, обективна страна, без да навлизаме в детайли за тези
факти - кой къде е бил, защо е бил, имали забрана, имали закани, имали удари
и т.н. в предходен случай, без коментар на тези обстоятелства, те са ясни.
Това са съображенията ни накратко.
АДВ. Т.: От събраните в хода на досъдебното производство
доказателства на пръв поглед дори да е налице първата предпоставка, а
именно обосновано предположение за извършеното престъпление, за което е
привлечен като обвиняем Д. К. К., а именно чл. 296 от НПК, т.е. нарушаване
на заповедта за незабавна защита, но категорично твърдя, че не са налице
втората и третата предпоставка, визирани в разпоредбата на чл. 63 от НПК.
Нарушил е заповедта за незабавна защита, но каква е провокацията за
това нарушение - съпругата му го е извикала, за да се явяват пред нотариус и
той да прехвърли катафалката, която е собственост на него, да стане
собственост на неговата съпруга. Нито е имало действия, с които са
извършвания някакви насилия, закани или каквото и да е било, с което може
да се накарни спокойствието на съпругата му.
Наказанието, което се предвижда за обвинението, за което е привлечен е
„Лишаване от свобода“ до 3 години или „Глоба“. Пред Вас не е типичния
извършител на престъпления. Д. К. не е осъждан за престъпления от общ
характер, което говори, че това не е лице с трайни утвърдени престъпни
навици и не се налага извод за наличие за опасност същият да извърши ново
престъпление в случая, че мярката му за неотклонение „Задържане под
стража“ бъде изменена в по-лека.
Безспорно по делото е, че обвиняемият е с установена самоличност, той
има постоянен адрес, съпругата му и децата му са напуснали семейното
жилище още на 16.03.2025 г. Д. К. не е осъждан, има граждански брак със
съпругата си М. К.а, има две деца, т.е. налице са задържащи фактори в
семейната и социалната му среда.
4
Едно задържане под стража в конкретния случай се явява репресивна
мярка по отношение на обвиняемия К.. Считам, че на сегашния етап, на който
са събрани достатъчно доказателства за приключване на досъдебното
производство за първоначалното му задържане на 16.03.2025 г. и
доказателствата, които са събрани по отношение на ДП № 231 по описа на РУ
- Сандански за 2025 г., по никакъв начин няма да бъдат повлияни, ако лицето
бъде с мярка за неотклонение различна от „Задържане под стража“
Съобразно разпоредбите на Конвенция за защита правата на човека и
основните свободи, както и защитата правото на лична свобода и
неприкосновеност, която е регламентирана в чл. 30 от Конституцията на
Република България мярката за неотклонение не следва да се превръща в
мярка за репресия, тя има единствено и само за цел явяването на обвиняемия
пред органите на разследването, което се води срещу него.
До настоящия момент няма никаква индикация за отклонения на моя
подзащитен при призоваването от органите на реда. Самото задържане, което
беше реализирано на 28.04.2025 г. беше след позвъняване по телефона на
обвиняемия и личното му явяване пред органите на реда.
Пак се повтарям, че не са налице кумулативно предвидените
предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение и не бива по
този начин да бъде наказан, едва ли не с изтърпяване на наказание „Лишаване
от свобода“, тъй като това е малко по-специфичен случай и тук сценария,
който се разиграва от неговата съпруга накрая ще се установи дали е бил
виновен, не е ли виновен, имало ли е изобщо извършване на домашно
насилие, не е ли имало.
Моля да измените мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в
по-лека такава по отношение на обвиняемия, който иска единствено и само да
бъде на свобода, за да може да се грижи за децата си, които безспорно много
обича и за които милее.
АДВ. Г.: Уважаеми Окръжни съдии, за да бъде взета най-тежката мярка
за неотклонение законодателят предвижда две предпоставки - обосновано
предположение, че подсъдимият е извършил деяние, което е обявено от закона
за престъпление и реална опасност да се укрие.
5
Ще започна с наличието за реална опасност да се укрие, такава не
съществува предвид събраните по делото доказателства за множеството
привързващи фактори. Освен това и в мотивите първоинстанционният съд с
определението, с което взема мярката по отношение на задържаното лице
констатира, че наистина не съществува реална опасност лицето да се укрие.
Относно обоснованото предположение аз считам, че по делото няма
доказателства, които наистина да обосновават предположение, че
обвиняемият е извършил деянието, за което той е обвинен.
Съвсем на кратко искам да обърна внимание на следното – от правните
изводи повдигнатото обвинение по ал. 1, чл. 296 наказателно правната норма
приема, че съставът се извършва от лице, което не изпълни заповед за защита,
а не така както неправилно в практиката се счита, на юридически жаргон лице,
което наруши заповед за защита.
На първо място аз искам да Ви обърна внимание, че тук се касае за
заповед за незабавна защита. Между заповед за незабавна защита и такава,
която е поставена от съда с крайния акт по едно дело за домашно насилие
разликата е голяма. Заповедта за незабавна защита се развива в едно
охранително производство без участие на другата страна, без разглеждане на
доказателства и без да имаме предвид на ответника.
От друга страна следва да се има предвид и разпита на свидетелката М.
К.а, който го има в протокола от с.з., в разпита г-жа К.а казва, че деня, за който
се твърди извършеното престъпление на 25.04.2025 г., че на предния ден
между двамата е имало преговори и целта на тези преговори е била да се
извърши покупко-продажба на един специализиран автомобил - траурна
катафалка.
Отделно се доказа и по данни на жалбоподателката, че на следващия ден
те са се срещали с подсъдимия К.. Това навежда на заключението, че всъщност
дори да приемем, че от обективна страна има извършен състав по чл. 296, ал. 1
от НПК, то от субективна страна задържания е бил подведен от лицето, което
се явява жалбоподател и единствено по чиито данни е повдигнато въпросното
обвинение.
Отделно от това аз Ви моля да не пропускате и факта, че всъщност
инкриминираното деяние е извършено на 25.04.2025 г., а жалбата е пусната на
28.04.2025 г., т.е. тук говорим за едно просто извършване без наличие на
6
обществено опасни последици.
Самото деяние е наказуемо с „Лишаване от свобода“ до 3 години или
„Глоба“ до 5000 лв., което е съобразено с ниската обществена опасност на
самото деяние, поради което не може да се направи обосновано
предположение, че той е съпричастен към деянието.
Отделно става въпрос за лице - жалбоподателката и свидетелката, което
се намира в съпружески отношения, тя е съпруга на подсъдимия. Практиката
познава много случаи, в които на по-късен етап лицето се ползва от правото
да не свидетелства срещу съпруга си, т.е. за да могат да запазят едни добри
отношения в името на децата.
Най-важното, което аз ще Ви помоля да вземете предвид е този
привързващ факт - децата на подсъдимия, на задържаното лице. Не считам, че
от всички събрани по делото доказателства точно мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ най-тежката, която законодателят е предвидил трябва
да бъде наложена по отношение на него. Търпейки тези ограничения в
момента той е лишен от възможността да се вижда с децата си, той липсва на
неговите деца и те в момента се питат защо е задържан, те това не могат да го
разберат, а и не трябва да го разбират. Като родител той има правото да се
вижда с децата си, той следва да бъде навън, да работи и да осигури
необходимата издръжка да се грижи за тези деца. В момента той е поставен в
положение, което го приравнява с лица, извършили много по-тежки състави от
НК.
Уважаеми Окръжни съдии аз Ви моля да направите една логична
преценка на ситуацията и наистина сериозно да се замислите да поставите под
съмнение искането на прокуратурата дали тази мярка наистина преследва
целта на закона или в момента тази мярка се явява една репресия срещу него.
Имайте предвид, че понякога такъв тип мерки вместо да помогнат за
решаването на проблемите, те всъщност биха ги задълбочили.
Моля да постановите съдебен акт, с който да отмените определението на
РС – Сандански, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, да приемате, че няма необходимост от такава или в условия на
алтернативност, ако прецените, че трябва да има обезпечителна мярка на
процеса на досъдебното производство, то задържането под стража да бъде
заменено с по-лека мярка.
7
В тази връзка първостепенният съд счита, че не е налице опасност
подсъдимия да се укрие, което аз също смятам, поради което „Подписка“ и
„Домашен арест“ се явяват неоснователни, но пък една мярка „Парична
гаранция“ в минимален размер, имайки предвид, че в момента лицето е
безработно би била достатъчна.
Моля да отмените определението на РС - Сандански, с което е взета най-
тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и човека да може да
излезе и да се грижи за децата си.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ К.: Аз не съм
типичният престъпник, аз съм работещ гражданин, който спазва законите на
страната и моля да ми бъде дадена по-лека мярка.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ К.: Моля по-лека мярка за
неотклонение, за да мога да се видя и да се грижа за децата си.
Съдът се оттегля на съвещание.
След съвещание съдът счете делото за изяснено и обяви на страните
определението си, ведно с мотивите.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 15:50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8