Р Е Ш Е Н И Е №.540
гр. ВРАЦА,08.12.2009г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,в публично
заседание на 03.12.2009г.,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА ИВАНОВА
при секретаря В.Н.,като разгледа докладваното от съдия
ИВАНОВА гр.д.№7 по описа за 2009г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
М.Т.Н. ***
е предявил срещу Н.Д.Ц. *** за сумата 50 000лв.,представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди,настъпили от причинено му при
пътно-транспортно произшествие телесно увреждане.В исковата молба се твърди,че
на 07.07.2007г. на шосе №ІІ-15/Враца-Оряхово/ при управление на собствения си
лек автомобил “БМВ-530Д”,в нарушение на правилата на ЗДвП и след употреба на
алкохол ответникът е приничил на ищеца телесна повреда,изразяваща се в счупване
на шийката на лява бедрена кост,което е довело до трайно затруднение на
движението на крайника.Изтъква се,че въз основа на одобрено от съда споразумение
по НОХД №918/2007г. по описа на Районен съд-Враца ответникът е признат за
виновен за извършено престъпление по чл.343,ал.3,пр.1,б.”а” от НК и му е
наложено наказание “лишаване от свобода” в условията на чл.66 от НК.Ищецът
твърди,че в резултат от увреждането е претърпял и продължава да търпи болки и
страдания,направена му е операция с поставяне на два пирона и занапред не би
могъл да упражнява професията на строител.За обезщетяването на тези
неимуществени вреди ищецът претендира исковата сума ведно със законната лихва
от датата на увреждането.
Предявеният
иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Ответникът
е представил отговор на исковата молба,в който оспорва предявения иск по
основание и размер.Без да оспорва обстоятелствата във връзка с осъждането му за
извършеното престъпление и с причиненото на ищеца увреждане,ответникът
поддържа,че не дължи исковата сума,тъй като е обезщетил пострадалия още във
фазата на досъдебното производство.
След
като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната логическа и правна връзка,от фактическа страна съдът приема за
установено следното:
От
приобщеното като доказателство НОХД №918/2007г. се установява,че с одобрено на
01.08.2007г. споразумение ответникът е признат за виновен в това,че на
07.07.2007г. на шосе ІІ-15/Враца-Оряхово/,на километър 9.380 в м.”Скоруша” в
землището на с.Мраморен,при управление на собствения си лек автомобил
“БМВ-530Д”,като е нарушил правилата на движение – чл.5,ал.2,т.3 от ЗДвП,след
употреба на алкохол е причинил по непредпазливост на ищеца средна телесна
повреда,изразяваща се в счупване на шийката на лява бедрена кост,което е довело
да трайно затруднение на движението на долен ляв крайник,като деянието е
извършено в пияно състояние /наличие на алкохол в кръвта с концентрация 2.14 на
хиляда/,поради което и на основание чл.343,ал.3,пр.1,б.”а” предл.2,във вр.
ал.1,б.”б”,предл.2,във вр. с чл.342,,ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание
“лишаване от свобода” за срок от три месеца в условията на чл.66 от НК.
С исковата
молба е представена епикриза на МБАЛ”Хр.Ботев”АД-гр.Враца,от която е видно,че
ищецът е бил на лечение за времето от 07.07. до 16.07.2007г.За изясняване на
обстоятелствата във връзка с причиненото на ищеца телесно увреждане по делото е
допусната и изслушана специализирана съдебно-медицинска експертиза с вещо лице
ортопед-травматолог,чието заключение не се оспорва от страните и се възприема
от съда.След запознаване с наличната медицинска документация и личен преглед на
ищеца вещото лице констатира,че след установяване на счупването на шийката на
лявата бедрена кост ищецът е опериран по спешност,като шийката на костта е
закована с два метални винта.След приключване на болничното лечение на ищеца са
дадени указания да не натоварва крайника в продължение на 6 месеца.Към
настоящия момент вещото лице констатира наличието на следтравматична деформация
на главата на лявата бедрена кост,която ще остане да края на живота на
пострадалия.От заключението на експертизата се установява,че на ищеца предстои
още една операция за изваждане по поставения в костта метал.При голямо
натоварване и студено време ищецът ще търпи болки в тазобедрената става.
По
искане на ищеца по делото за разпитани свидетелите К.М.,С.Ц. и Д.М..Първите двама
от тях са посетили ищеца в болницата,докато е бил на лечение,и установяват,че
същият изпитвал неимоверни болки,тъй като освен счупването в ставата имал
травми по главата и гърдите.Според св.Ц. ищецът изпитва болки в таза и към
настоящия момент и продължава да куца,поради което не може да упражнява
професията си на строител.С.Ц. и М. съобщават,че ищецът е ходил в Испания,но не
съобщават нищо конкретно във връзка с този престой и с поети от ответника
ангажименти към него.
С
отговора на ответника по делото е представена декларация от 16.07.2007г.,с
която ищецът е декрарирал,че ответникът го е обезщетил за понесените от него
имуществени и неимуществени вреди,претърпени от пътно-транспортното
произшествие на 07.07.2007г.,че е удовлетворен напълно и няма никакви претенции
относно репарирането на вредите от произшествието.Като изходящ от страната
частен документ,тази декларация е оспорена от ищеца и в откритото производство
по чл.193 от ГПК е допусната и изслушана специализирана графическа експертиза,чието
заключение не е оспорено от страните.При извършеното изследване вещото лице е
достигнало до извода,че подписът за декларатор в оспорената декларация е
положен от ищеца.В доклада си по делото,направен в съдебно заседание на
14.05.2009г.,съдът е указал на ответника,че е носител на доказателствената
тежест относно твърдения факт за извънсъдебно обезщетяване на ищеца за
претърпените неимуществени вреди.Доказателствени искания от тази страна за
установяване на тези факти не са заявени.
При така
изяснената фактическа обстановка съдът приема,че искът е
основателен.Фактическият състав на непозволеното увреждане,уреден с нормата на
чл.45 от ЗЗД,е осъществен.Доказано е по безспорен начин,че ответникът виновно е
приничил на ищеца неимуществени вреди,поради което деликтната му отговорност
следва да бъде ангажирана.Одобреното от съда споразумение,с което ответникът е
признат за виновен в извършването на престъпление,има за гражданския съд
степента на задължителност на присъдата относно извършването на деянието,неговата
противоправност и виновността на дееца,съобразно чл.300 от ГПК.С оглед приетата
въз основа на това обобщение доказаност на предявения иск по основание,съдът
намира за справедливо по критерия на чл.52 от ЗЗД ищецът да бъде обезщетен със
сумата 8 000лв.При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид
характера и степента на увреждането,свързаните с него продължителни физически
болки,битови неудобства,социална и трудова непълноценност и психически
дискомфорт.От значение за размера на следващото се обезщетение са
обстоятелствата,свързани с претърпяната от ищеца операция и предстояща втора такава
за отстраняване на метала в костта. Трудовата активност на ищеца е сведена до
минимум и същият не може да упражнява досегашната си професия.В определения въз
основа на изложените критерии размер искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен,като сумата 8 000лв. бъде
присъдена ведно със законната лихва,считано от 07.07.2007г. до окончателното й
изплащане.В останалата част до пълния претендиран размер искът е неоснователен
и недоказан и следва да бъде отхвърлен.Що се отнася до възражението на
ответника,свързано със съставянето и подписване на декларация на ищеца за
това,че е обезщетен извънсъдебно за причинените му увреждания,съдът намира,че
сам по себе този факт е недостатъчен за обосноваване на извод за доказано
парично репариране на вредите.Независимо от това,че авторството на декларацията
е доказано и че същата безспорно изхожда от ищеца,при липсата на данни в самата
декларация за начина,по който ответникът е обезщетил пострадалия за
претърпените при произшествието вреди,както и на други доказателства в тази
насока,съдът не може да приеме за доказан факта,че ищецът е
обезщетен.Обезщетението за неимуществени вреди е винаги парично,поради което
ответникът е следвало да проведе пълно доказване на твърдението си за парично
репариране на ищеца в конкретен размер преди завеждането на делото.
При този
изход на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
съразмерно с уважената част от иска,като ответникът бъде осъден да му заплати
сумата 38.40лв.С оглед на това,че ищецът е ползвал безплатна адвокатска помощ
за защита по делото в условията на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА,ответникът следва да
бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адвокат Д.В. от АК-Враца в размер на 650лв. на основание чл.38,ал.2 от
ЗА.Ответникът претендира разноски по делото,но доказателства за това,че
договореното адвокатско възнаграждение на пълномощника му адв.Д.Н. е заплатено,не
са представени.В полза на Окръжен съд-Враца ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 320лв.
Воден от
изложените съображения,Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н.Д.Ц.
***,ЕГН ********** да заплати на М.Т.Н. ***,ЕГН ********** сумата 8 000лв.,представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди,настъпили в резултат от причинена
му на 07.07.2007г. телесна повреда,ведно със законната лихва,считано от 07.07.2007г.
до окончателното й изплащане,както и разноски по компенсация в размер на
38.40лв.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част,като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н.Д.Ц.
да заплати на адвокат Д. В. от
Адвокатска колегия-гр.Враца адвокатско възнаграждение в размер на 650лв.
ОСЪЖДА Н.Д.Ц.
да заплати в полза на ОКРЪЖЕН СЪД-ВРАЦА държавна такса в размер на 320лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: