РЕШЕНИЕ
№ 360
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20212100501504 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260663/28.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 3741/2020 г. по
описа на РС-Бургас, съдът е ОСЪДИЛ Община Бургас, представлявана от кмета
Димитър Н., да заплати на А. П. Ч. от гр.Б., ж.к.“Б. М.“, бл.*, ет.*, ап.*1, сумата от
10540.35 лв., от която: 8000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
поради предизвикана травма – счупване на раменната кост и последвалото лечение и
рехабилитация, съпроводени с болки, страдания и неудобства в ежедневието и
психически дискомфорт, и 2540.35 лв. обезщетение за имуществени вреди – разходи за
и във връзка с лечението и рехабилитацията вследствие на травмата, предизвикана
поради наличието на износена тротоарна настилка и хлътнали плочки по тротоара, под
нивото на останалите такива, непосредствено на ъгъла между улиците „Шар планина“
и „Вардар, до бл.38, ж.к.“Братя Миладинови“, в гр.Бургас, до входа на „Банка ДСК“
ЕАД, вследствие на което на 20.02.2020 г. А. П. Ч. загубила равновесие и паднала, като
получила горната травма, ведно със законната лихва забава върху сборната главница от
10540.35 лв. от датата на подаване на исковата молба – 14.07.2020 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 1741.61 лв. за направените по делото разноски.
Решението е поставеното при участието на „ПЪТСТРОЙ ВДХ“ ЕАД, ЕИК
1
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цар Освободител“ № 6
/правоприемник на „Пътстрой Бургас“ ЕООД/, като трето лице – помагач на страната
на Община Бургас.
Със същото решение е ОТХВЪРЛЕН обратния иск на Община Бургас, против
„ПЪТСТРОЙ ВДХ“ ЕАД за осъждането му да заплати сумата от 10540.35 лв. –
главница, дължима за обезщетяване на претърпените от А. П. Ч. вреди, от която 8000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради предизвикана травма –
счупване на раменната кост и последвалото лечение и рехабилитация, съпроводени с
болки, страдания и неудобства в ежедневието и психически дискомфорт, и 2540.35 лв.
– обезщетение за имуществени вреди – разходи, свързани с лечението и
рехабилитацията вследствие на травмата, предизвикана поради наличието на износена
тротоарна настилка и хлътнали плочки по тротоара, под нивото на останалите такива,
непосредствено на ъгъла между улиците „Шар планина“ и „Вардар, до бл. 38,
ж.к.“Братя Миладинови“, в гр. Бургас, до входа на „Банка ДСК“ ЕАД, вследствие на
което на 20.02.2020 г. загубила равновесие и паднала, като получила горната травма,
поради неизпълнение на поетите задължения на изпълнителя по сключения договор от
28.05.2019 г. между общината и „Пътстрой Бургас“ ЕООД за извършване на дейности
по строителство, ремонт и поддържане на улици и прилежащите им съоръжения, ведно
със съответната законна лихва.
Против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от
Община Бургас, представлявана от Кмета на общината, с която същото се счита за
неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон и в противоречие на събраните по делото доказателства, както и
при неправилна правна квалификация на иска. Изложени са подробни съображения и
доводи за неоснователност на предявения против общината иск, като се счита за
недоказано наличието на причинно-следствена връзка и се твърди, че вината за
причиненото счупване е и на ищцата или поне е споделена, тъй като общината е
спазила всички нормативни изисквания за изграждане на тротоара, което пряко
рефлектира върху размера на обезщетението. Сочи се, че едни и същи обстоятелства
по делото са тълкувани от съда по различен начин, като неправилно е прието, че по
отношение на третото лице-помагач плочката не представлява препятствие в
противоречие с изводите на съда, касаещи ищцата. Оспорват се като неправилни и
изводите на съда за неоснователност на предявения от Община Бургас обратен иск
против третото лице-помагач, като се сочи, че БРС не е направил необходимото
тълкуване на всички събрани доказателства, установяващи неизпълнение на
договорното задължение на ответника по обратния иск, за което също са изложени
подробни съображения във въззивната жалба. Оспорва се и размера на присъденото
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, като се счита, че същото е
прекомерно завишено и не отговаря на действително причинените вреди.
2
Моли въззивния съд да отмени решението на БРС, с което Община Бургас е
осъдена да заплати на А.Ч. обезщетение за вреди в размер общо от 10 540.32 лв., като
се постанови друго решение за отхвърляне на исковите претенции.
При условията на евентуалност, въззивникът моли за намаляване размера на
обезщетението, да се уважи предявения от Община Бургас обратен иск.
Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата А.
П. Ч., подаден чрез пълномощника адв. Иво Иванов, в който са изложени подробни
съображения за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на изводите на
районния съд. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да
потвърди първоинстанционното решение. Не са направени нови доказателствени
искания. Претендират се направените по делото разноски.
Постъпил е отговор и от третото лице-помагач „ПЪТСТРОЙ ВДХ“ ЕАД,
подаден чрез адв.Александър Николов, в който се изразява съгласие с въззивната
жалба в частта относно главния иск, но същата се оспорва като неоснователна в частта
относно обратния иск, за което са изложени съображения. Моли съда да остави без
уважение жалбата в частта относно обратния иск и да потвърди първоинстанционното
решение в тази част като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има
правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК,
поради което съдът я намира допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните,
като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският
окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по исковата молба на А. П. Ч., с която
е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, за осъждане на Община Бургас да
заплати на ищцата сумата от 2540.35 лв. – обезщетение за имуществени вреди и 8000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради наличието на хлътнали
плочки по тротоара, под нивото на останалите такива, непосредствено на ъгъла между
улиците „Шар планина“ и „Вардар, до бл.38, ж.к.“Братя Миладинови“, в гр.Бургас,
непосредствено до входа на „Банка ДСК“ ЕАД, вследствие на което на 20.02.2020 г.
ищцата се спънала, загубила равновесие и паднала на дясната си страна, като изпитала
силна болка, като сумите се търсят ведно със законната лихва забава от датата на
подаване на исковата молба – 14.07.2020 г., до окончателното й изплащане. Моли се и
за присъждане на направените по делото разноски.
Изложени са твърдения, че вследствие на инцидента ищцата изпитала силна
болка в дясното си рамо и ръка, които изтръпнали и за момент изгубила съзнание. Това
се случило в присъствието на свидетели, които й помогнали да стане, тъй като не била
3
в състояние да се повдигне без чужда помощ. След това посетила спешния център, като
й била поставена диагноза счупване на раменна кост, вследствие на което й било
проведено оперативно лечение, и съответно следвъзстановително лечение, което било
свързано с прием на болкоуспокояващи и сънотворни средства, поради силната блока,
която предизвиквала на моменти даже загуба на съзнанието. Ищцата сочи също така и
че към настоящия момент продължава да изпитва болки, като описва подробно и
всички затруднения, които е изпитала, както и тези които продължава да изпитва и
свързаните с тях неудобства, необходимостта от лечение и прием на лекарства. Твърди,
че горните вреди, както и заплатени суми за лечение и възстановяване, са в пряка
връзка с падането й, поради неизправността на тротоара, който е собственост на
общината, която е отговорна и за неговото поддръжка, поради което и предявява към
нея претенциите си за тяхното обезщетяване.
В депозирания писмен отговор ответникът Община Бургас е оспорила иска
като неоснователен, поради липса на причинна връзка между вредите и противоправно
бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задълженията, които произтичат от
качествата на положената настилка. Направено е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, като се сочи, че плочките в процесния участък са изпълнени в
съответствие с относимите нормативни изисквания, като само на едно място имало
минимален наклон на плочките една към друга, който не бил в състояние да
предизвика падане, като се излагат съображения и се оспорва механизма на настъпване
на инцидента. Исковете са оспорени и по размер, като се сочи, че претендираните
обезщетения са завишени и не отговарят на принципа за справедливост.
В условията на последващо евентуално съединяване, на основание чл.219, ал.3
ГПК ответникът по първоначалния иск Община Бургас е предявила обратен иск с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД срещу третото лице-помагач – „Пътстрой Бургас“
ЕООД (преобразувано в „Пътстрой ВДХ“ ЕАД), за заплащане на сумите за
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, които общината ще бъде
осъдена да заплати на ищцата при уважаване на първоначалния иск. Обратният иск се
основава на твърденията, че между общината и дружество има сключен договор, с
който третото лице се е задължило да извършва ремонт и поддържане на улиците и
общинските пътища, ведно със съоръженията към тях, индивидуализирани в договора,
в т.ч. и процесния участък, както и да представя доклад за необходимите ремонти; за
процесния случай доклад не бил постъпил и неизпълнението на това задължение
обуславяло отговорността на дружеството; за изпълнителя действително било налице
задължение за извършването на ремонти дейности след възлагане от страна на
общината, но същото предполагало уведомяване за необходимостта от това, поради
което и при уважаване на главния иск същият следвало да отговоря по заявения срещу
него обратен иск, доколкото липсвало подобно уведомяване.
4
Ответникът по обратния иск е оспорил същия като неоснователен, тъй като
липсват доказателства за механизма на произшествието, че травмата е настъпила
вследствие на необезопасена и несигнализирана неравна плочка, както и да е резултат
от неизпълнение на задълженията на лицата, на които е възложено поддържането на
общинските пътища. Твърди се, че освен наличието на договор, общината не навежда
доводи, обосноваващи отговорността на дружеството, като съдържанието на иска било
бланкетно. Заявява, че липсвало писмено възлагане по см. на чл.3, вр. чл.17, т.1 от
договора, както и доказателства за състоянието на пътната настилка към датата на
подписване на договора, за да може да се извлече извод за неизпълнение на някакви
задължения на дружеството, поради което и същото не следвало да отговаря.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и съдебно-
медицинска експертиза, ангажирани от страните за установяване на твърденията и
възраженията им.
С постановеното по делото решение районният съд е уважил първоначално
предявения иск против ответника Община Бургас. Съдът е приел, че съгласно § 7, ал.1,
т.4 от ПЗР на ЗМСМА, общинска собственост са общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване, като тротоарът по принцип е част от пътя, т.е. тротоарът, на
който е станало произшествието е общинска собственост. Прието е, че задължение на
общината е осъществяването на благоустрояване и комунални дейности, част от които
е поддържането на пътищата и тротоарите, което задължение общината не е изпълнила
и е бездействала, тъй като е установено наличието на силно износен повърхностен
слой на тротоарната настилка и слягане на плочките към 20.02.2020 г. и към декември
2020 г. Поради това, легитимирана да отговаря за причинените вреди е Община Бургас,
чиято отговорност е обективна и причина за нейното ангажиране е недостатъчната
грижа, която задълженото лице е положило за обезопасяване на вещта, за да не
произлязат от нейната употреба вреди. Прието е, че именно установеното по делото
състояние на тротоара, по който ищцата е преминавала, е станало причина за загуба на
равновесие и нейното падане, от което същата е счупила раменната си кост, което е
наложило лечение, в т.ч. и оперативно такова, за наместване на фрактурата и поставяне
на имплант, последващо обездвижване за срок от три месеца, последваща
рехабилитация, а дори и предстоящата такава, като този процесът е бил съпроводен от
болки, страдания и неудобство в обслужването, т.е. претърпени са неимуществени
вреди. Същата е заплатила за и във връзка с лечението и рехабилитацията си сумата от
2540.35 лв., за което по делото са представени съответните платежни документи. За
неоснователно е счетено направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредите, като е прието, че по делото не е доказано пострадалата да е проявила груба
небрежност или да е извършила някакво друго действие, освен, че се е движила по
тротоара, за да се приеме, че е допринесла за настъпването на вредоносния резултат.
5
При това, съдът е приел, че претенцията на ищцата за обезщетяване на претърпените от
нея имуществени и неимуществени вреди, следва да бъде уважена до заявените
размери, като тази за неимуществените е в пълно съответствие с принципа на
справедливост по чл.52 ЗЗД, предвид периода на лечение, в това число и оперативното
такава, обездвижване, рехабилитация и интензитета на претърпените болки, страдания,
неудобства и дискомфорт. В този смисъл, исковете са уважени за сумата от 8000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди и 2540.35 лв. – обезщетение да имуществени
вреди, като обезщетенията са присъдени ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба.
С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от Община Бургас
обратен иск против третото лице-помагач. Прието е, че съгласно договора междуп
страните, общината е длъжна да възлага писмено на изпълнителя дейности и СМР-та,
които да бъдат извършени, чрез възлагателно писмо, което да съдържа срок за
изпълнение и на база ПКСС /предварителна количество-стойностна сметка/
ориентировъчни количества на видовете работи и материалите, а само при аварийни и
неотложни дейности и СМР-та не се изисква уведомяването чрез възлагателно писмо,
но се изисква незабавно уведомяване на изпълнителя по ел.поща. В тази връзка е
прието, че по делото липсва представено възлагателно писмо, като не се и твърди да е
налице подобно възлагане, очевидно не се касае и до визираната в договора хипотеза
на аварийни и неотложни работи, липсват и данни към датата на инцидента
дружеството-изпълнител да е извършвало някакви ремонтни работи. Прието е, че
съгласно чл.31 от договора, изпълнителят е длъжен да извършва регулярни обходи и да
представя доклад за установените необходими аварийни и неотложни дейности по см.
на чл.17, т.2 от договора, каквито са всички източници, създаващи повишен риск за
участниците в движението и всяко препятствие по пътя по см. на § 6, т.37 от ДР на
ЗДвП, каквото очевидно не е плочката на процесния тротоар. При това, съдът е приел,
че ответникът по обратния иск не следва да отговоря за настъпилите вреди, тъй като не
е установено неизпълнение на задълженията му по договора.
Съгласно на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на
първоинстанционното решение се проверява само в рамките на релевираните
оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира
обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, същото не е постановено в
нарушение на императивни материалноправни норми.
Въззивният съд, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава,
каквато е изложена в обжалваното решение, като районният съд е съобразил и
анализирал всички относими и допустими доказателства, ангажирани от страните, въз
6
основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за
спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са
ангажирани допустими доказателства, които да променят приетата и изяснена от
първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема
изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК и не е необходимо отново да се
преповтарят събраните пред първата инстанция доказателства и същите да се описват и
от въззивния съд.
При разглеждане на спора по същество и с оглед на изложените в жалбата
оплаквания, въззивният съд намира първоинстанционното решение за частично
неправилно.
По първоначалния иск:
Настоящата инстанция напълно споделя решаващите правни изводи на БРС за
неоснователност на предявените искове за обезвреда, които са формирани въз основа
на изяснената фактическа обстановка, съобразно ангажираните от страните
доказателства, като БОС намира същите за правилни и в съответствие с приложимия
закон, поради което препраща към мотивите на първоинстанционното решение на
основание чл.272 ГПК и по този начин те стават част и от настоящия съдебен акт.
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите които виновно е
причинил другиму, като съобразно изискванията на чл.49 ЗЗД следва да се установи
наличието на вреда, противоправно поведение на деликвента, както и причинно-
следствена връзка между деянието и противоправния резултат. В случая, въззивният
съд намира, че предпоставките за ангажиране на обективната отговорност на ответната
община по чл.49 ЗЗД са налице. Дадената от районния съд неправилна правна
квалификация на иска по чл.50 ЗЗД не води до недопустимост на решението, тъй като
съдът се е произнесъл по предявения иск в рамките на заявените твърдения и искания,
разпределението на доказателствената тежест е идентично. Неправилната правна
квалификация на иска не променя и изводите на настоящия съд за правилност на
решението, поради което изложените в този смисъл възражения от въззивника са
неоснователни.
Съгласно чл.31 Закон за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането
на общинските пътища се осъществява от общините, които са публична общинска
собственост (чл.8, ал.3 ЗП), а съгласно § 1, т.2 ДП на ЗП – тротоарът е част от земното
платно, т.е. конструктивен елемент от пътното платно.Безспорно е, че организирането
на дейностите по поддържане на общинските пътища е задължение на съответната
община. Съгласно чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна
среда за населението, включително хората с увреждания, която Наредба е действала
към датата на процесния инцидент, настилките по пешеходните пространства за
7
движение следва да са равни и нехлъзгави. Това свое задължение общините
осъществяват чрез своите служители и/или други лица, на които са възложили
съответната дейност по поддръжка, т.е. в настоящия случай поддръжката на тротоара,
върху който е станал инцидента е в правомощията на ответната Община Бургас.
Въззивният съд намира за установено по делото, че именно наличието на
неравност – хлътнали плочки по тротоара под нивото на останалите и износена
тротоарна настилка, е причинила падане на ищцата и е довело до посоченото от нея
травматично увреждане, т.е. същото е резултат от бездействието на длъжностните
лица, на които Община Бургас е възложила изпълнението на очертаните по-горе
задължения, която освен това е и собственик на улицата и тротоара, при наличие на
обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото
лице на основание чл.49 ЗЗД. Причиненото увреждане е безспорно установено по
делото от събраните доказателства и съдебно медицинска експертиза, като от същите е
установена и причинно-следствената връзка между вредите и състоянието на тротоара,
поради бездействието на общината чрез нейните служители, тъй като не е поддържала
тротоарната настилка в добро състояние. Напълно се споделят и изводите на БРС, че
възражението за съпричиняване е неоснователно. Не са установени данни ищцата да е
допринесла с поведението си за настъпване на вредоносния резултат, същата се е
движела по тротоара, в какъвто смисъл са и установените правила за придвижване на
пешеходците. По делото няма установена друга причина, която да стои в причинно-
следствена връзка с инцидента (напр. някакво особено физическо или психическо
състояние на ищцата). След като единствено установената по делото причина за
падането на ищцата е съществуващата неравност на тротоара, то тогава не може да се
приеме, че е налице съпричиняване, като не може да се вмени във вина
обстоятелството, че тя е от същия квартал и познавала района. Предвид горното,
неоснователни са възраженията на въззивника за недоказаност на причинната връзка,
както и възражението за съпричиняване на вредите от ищцата.
С оглед изложеното съдът намира, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени. По отношение размера на претенциите, съдът намира, че
присъденото от БРС обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лв. е в
съответствие с критериите за справедливост по чл.52 ЗЗЗ . Според ППВС №
4/23.12.1968 г., понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, прогнозата за възстановяване
на пострадалия, причинените морални страдания, възрастта на ищцата и пр., които в
случая са съобразени от районния съд при определяне размера на обезщетението. По
делото е установено от гласните доказателства и от медицинската ескспертиза, че
8
ищцата е претърпяла болки и страдания за продължителен период, проведено е
оперативно лечение, като пълното възстановяване от увреждането е възможно, но ще
изисква по-продължителен период от време и рехабилитация. Също така съдът отчита
и обстоятелството, че в следствие на увреждането ищцата е била затруднена в
ежедневието си поради отслабената функция на ръката си. Всички обстоятелства,
които районният съд в мотивите си подробно е обсъдил формирайки заключение
относно размера на обезщетението, се възприемат напълно и от настоящия съд, като
всички те обосноват извод, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществените вреди възлиза на 8000 лв. Ето защо, присъденото обезщетение в
претендирания размер не е прекомерно завишено.
Съдът изцяло споделя и мотивите на районния съд относно размера на
обезщетението за имуществени вреди, за които са представени доказателства за
направени разходи във връчка с лечението на ищцата в размер на 2540.35 лв., поради
което правилно претенцията е уважена в претендирания размер.
Предвид изложените съображения, съдът намира въззивната жалба в тази част
за неоснователна, а поради съвпадане изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно в тази част.
По обратния иск против третото лице-помагач:
Регресната отговорност на изпълнителя на възложената работа пред
възложителя, който е изплатил обезщетение на пострадалия, възниква от установените
между възложител и изпълнител отношения по договор за изработка – кои работи са
възложени и кога и как те са изпълнени. Изпълнителят не отговаря пред възложителя
само в случай, че той е изпълнил надлежно всички възложени задължения по договора
за изработка и въпреки това е ангажирана отговорността на възложителя пред
пострадалия.
В случая, по делото е безспорно, че страните по обратния иск са обвързани от
Договор № 93-ОП18-96/57/28.05.2019 г. за възлагане на дейности по строителство,
основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на улиците, общинските пътища
и техните съоръжения в териториалния обхват на Обособена позиция № 6 „Зора“. Не
се спори, че процесният инцидент е настъпил на място, попадащо в териториалния
обхват на договора.
Действително, по делото не е представено възлагателно писмо, изходящо от
Община Бургас до дружеството-изпълнител, с което изпълнителят се задължава да
извърши ремонт на проблемен участък. Въпреки това, обаче, от представения договор
е видно, че съгласно чл.31 от раздел V „изпълнителят е длъжен да извършва регулярни
обходи на територията, посочена в чл.1 от договора, като до всеки първи понеделникна
месеца (или последен работен ден) да представя доклад за установените необходими
9
аварийни и неотложни ремонтни дейности“. От тази разпоредба на сключения между
страните договор може да се изведе извод, че и изпълнителят и без възлагателно писмо
е длъжен да извършва оглед и обход на улиците, чийто ремонт и поддръжка са му
възложени. В този смисъл, доколкото доказателства за извършени такива огледи и
обходи не са представени по делото от страна на изпълнителя, съдът намира, че
третото лице-помагач и ответник по обратния иск е неизправна страна по договора. В
случая, „Пътстрой ВДХ“ ЕАД (с предишна форма и наименование – „Пътстрой
Бургас“ ЕООД) отговаря на основание чл.79, ал.1 ЗЗД пред възложителя Община
Бургас за претърпените от последния вреди, изразяващи се в заплащане на
обезщетения на ищцата. Ето защо, предявеният обратен иск е основателен и следва да
бъде уважен.
Предвид горното, съдът намира въззивната жалба в тези част за основателна, а
поради несъвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение в частта, в която е отхвърлен обратния иск следва да бъде отменено и вместо
него да бъде уважен обратния иск.
При този изход на спора и направените искания за разноски по делото, съдът
намира следното: На въззивника Община Бургас разноски не се дължат по
първоначалния иск по чл.49 ЗЗД, предвид неоснователност на жалбата в тази й част,
като на основание чл.78, ал.3 ГПК общината следва да заплати на въззиваемата-ищца
направените от нея разноски във въззивното производство. В тази връзка, съдът намира
за основателно възражението на въззивника за прекомерност на платеното от Ч.
адвокатско възнаграждение от 1104 лв., поради което на основание чл.78, ал.5 ГПК
същото следва да бъде присъдено в размер на 846,21 лв., определен по реда на чл.7,
ал.2, т.4 НМРАВ. с оглед основателността на въззивната жалба в частта по обратния
иск, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззиваемият „Пътстрой ВДХ“ ЕАД следва да
заплати на Община Бургас разноските за настоящото дело и за първоинстанционното
производство в общ размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Б,ргаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260663/28.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 3741/2020 г.
по описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен обратния иск на ОБЩИНА
БУРГАС против „ПЪТСТРОЙ ВДХ“ ЕАД за осъждането му да заплати сумата от
10540.35 лв. – главница, дължима за обезщетяване на претърпените от А. П. Ч. вреди,
от която 8000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради
предизвикана травма – счупване на раменната кост и последвалото лечение и
рехабилитация, съпроводени с болки, страдания и неудобства в ежедневието и
психически дискомфорт, и 2540.35 лв. – обезщетение за имуществени вреди – разходи,
10
свързани с лечението и рехабилитацията вследствие на травмата, предизвикана поради
наличието на износена тротоарна настилка и хлътнали плочки по тротоара, под нивото
на останалите такива, непосредствено на ъгъла между улиците „Шар планина“ и
„Вардар, до бл. 38, ж.к.“Братя Миладинови“, в гр. Бургас, до входа на „Банка ДСК“
ЕАД, вследствие на което на 20.02.2020 г. загубила равновесие и паднала, като
получила горната травма, поради неизпълнение на поетите задължения на изпълнителя
по сключения договор от 28.05.2019 г. между общината и „Пътстрой Бургас“ ЕООД за
извършване на дейности по строителство, ремонт и поддържане на улици и
прилежащите им съоръжения, ведно със съответната законна лихва, като ВМЕСТО
ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙ ВДХ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Цар Освободител“ № 6 (правоприемник на „ПЪТСТРОЙ
БУРГАС“ ЕООД, ЕИК *********), на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.219, ал.3 ГПК да
заплати на ОБЩИНА БУРГАС, ЕИК *********, с адрес гр.Бургас, ул.”Александровска”
№ 26, представлявана от кмета, сумата от 10 540.35 лв. – главница , дължима от Община
Бургас за обезщетяване на претърпените вреди от А. П. Ч., ЕГН **********, от която
сума: 8 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради предизвикана
травма – счупване на раменната кост и последвалото лечение и рехабилитация, съпроводени
с болки, страдания и неудобства в ежедневието и психически дискомфорт, и 2540.35 лв. –
обезщетение за имуществени вреди – разходи, свързани с лечението и рехабилитацията
вследствие на травмата, предизвикана поради наличието на износена тротоарна настилка и
хлътнали плочки по тротоара, под нивото на останалите такива, непосредствено на ъгъла
между ул.“Шар планина“ и ул.“Вардар“, до бл.38, ж.к.“Братя Миладинови“, в гр.Бургас, до
входа на „Банка ДСК“ ЕАД, вследствие на което на 20.02.2020 г. А. П. Ч. загубила
равновесие и паднала, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба до окончателното й плащане, поради неизпълнение на поетите задължения на
изпълнителя по сключения договор от 28.05.2019 г. между Община Бургас и „Пътстрой
Бургас“ ЕООД за извършване на дейности по строителство, ремонт и поддържане на улици
и прилежащите им съоръжения, ПОД УСЛОВИЕ, че тази сума е заплатена от Община
Бургас на А. П. Ч..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260663/28.04.2021 г., постановено по гр.д.№
3741/2020 г. по описа на РС-Бургас, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙ ВДХ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Цар Освободител“ № 6 (правоприемник на „ПЪТСТРОЙ
БУРГАС“ ЕООД, ЕИК *********), на основание чл.78, ал.13 и ал.8 ГПК да заплати на
ОБЩИНА БУРГАС, ЕИК *********, с адрес гр.Бургас, ул.”Александровска” № 26,
представлявана от кмета, сумата от 200 лв. за направените в двете съдебни инстанции
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОБЩИНА БУРГАС, ЕИК *********, с адрес гр.Бургас,
11
ул.”Александровска” № 26, представлявана от кмета, да заплати на А. П. Ч., ЕГН
**********, сумата от 846.21 лв. за направените разноски за платено адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12