Р Е Ш Е Н
И Е №................
град Свиленград,04.10.2018година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на първи
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка
Кирева
при секретаря Ангелина Добрева , като разгледа докладваното от Председателя Административно -
наказателно дело №334 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление /НП/ №17/2018 от 31.05.2018 година на Зам.Началника
на Митница - Бургас, с което на Я.К./YAKUP KARACALI/,роден на ***г. в гр.Сиверик, Р.Турция , живущ в
Р.Турция,гр.Сиверик чрез пълномощника си адв.Ж. , за нарушение на чл.18,ал.1 във вр с чл.11а,ал.1 от Валутния
закон/ВЗ/ във вр.с чл.2,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1/01.02.2012г.
за пренасяне през границата на страната на парични средства,благородни
метали,скъпоцени камъни и изделия със тях
и водене но митнически регистри по чл.10а от ВЗ на основание чл.18,ал.1
и ал.10 вр. с чл.20,ал.1 и чл.21 от ВЗ е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 1000,00 лв. и са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА 17 000
евро.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление
е останал жалбоподателят Я.К./YAKUP KARACALI/,
поради което обжалва същото в законно предвидения срок/видно от приложената
разписка за изпращане на жалбата чрез куриер/. С жалбата се инвокират
възражения за незаконосъобразност и
неправилност на НП, които обобщени се свеждат до издаването му в разрез с
процесуалния закон, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и
в противоречие с материалния такъв, при недоказани признаците на съставомерно
изпълнително деяние, осъществяващо състава на твърдяното валутно нарушение.
Конкретно сочените процесуални нарушения са – неизпълнение на задължението на
митническите служители да поканят жалбоподателя да декларира съобразно
законовите изисквания ,което нарушение опорочавало извършената проверка и
изключвало субективния елемент-вината. Оспорва се и авторството на вмененото
административно нарушение,като се сочи,че обжалваният акт не отразявал в
пълнота всички факти и обстоятелства,съотносими към настоящото производство.С
тези правни съображения се претендира цялостна отмяна на обжалваното НП. Иска
от съда да постанови решение,с което да отмени
атакуваното НП като неправилно и незаконносъобразно.
В съдебната фаза
жалбоподателят редовно призован не се явява , за него се явява адв.Ж.,която
поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Административнонаказващият
орган /АНО/ - Зам.Началника на Митница - Бургас изпраща представител, който
оспорва жалбата , счита издаденото НП за
законносъобразно ,както и че липсват допуснати процесуални нарушения при
издаването му. Моли същото да бъде потвърдено. В съдебната фаза ангажира
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
От
доказателствата находящи се в административно наказателната преписка и от
показанията на разпитаните по делото свидетели – Ж.Г.К.,Г.В.В. и Д.Т.Н.,
кредитирани изцяло, безспорно се установява, че на 28.12.2017г. около 00,05часа,
на МП – Капитан Андреево на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”,
постъпило искане №5665/28.12.2017г. на Гранична полоция за извършване на
проверка,относно пренасяне на наркотични вещества и парични средства в автобус
на Фирма „Лукс Перла”,с рег.№ 06GB2712, управляван от турския гражданин Илхан
Шахин, който автобус пътувал от Р.Румъния за Р.Турция през Р.България. Във
връзка с така отправеното искане автобусът бил насочен за проверка в гаража на
трасе „Входяши леки автомобили и автобуси” . В автобуса пътували общо
12пътника,между които и жалбоподателя.
Преди започване
на митническата проверка,пътниците и персонала на автобуса били устно поканени
да декларират носените от тях лични вещи,стоки и парични средства,но никой не
декларирал,че пренася над законнопредвидените норми.
Поради това съотв., в момента на митническия
контрол, ,както се посочи по-горе никой
не поискал „валутна митническа
декларация” по образец /чл.9 от Наредба № Н-1/12г на МФ/, с оглед пренасяни
парични средства, валута или благородни метали – злато, сребро, нито са били
предоставяни такива от митническите органи на пътуващите лица.
На основание чл.16,ал.1,т.1 от ЗМ св.Ж.Г.К./митнически
служител/ извършил митническа проверка на автобуса и на личния багаж на
пътниците и на персонала на автобуса,в присъствието на А.И.А. –граничен
полицай,при която открил в личния багаж на жалбоподателя 15000евро,които били
увити в дрехите му.
На основание
чл.16,ал.1,т.9 от ЗМ св.Ж.К. извършил личен преглед на жалбоподателя,при който
открил във вътрешния джоб на якето му още 2000евро. За извършения личен преглед
бил съставен протокол за личен преглед №229/28.12.2017г.
В хода на
митническата проверка, след констатираното наличие на носени и недекларирани
валутни цености, във връзка с изясняване произходът и притежанието на същите
контролните органи на основание чл.16,ал.1,т.5 от ЗМ изискали от жалбоподателя
лични обяснения и той депозирал такива в писмена форма, изготвени саморъчно на
родният му език.
Процесните
бакноти евро били иззети от жалбоподателя с разписка №0115276 от 28.12.2017г.
,а за извършената проверка бил съставен протокол за извършена митническа проверка №2350/28.12.2017г.
При тези фактически
обстоятелства и след констатирането на извършено нарушение по ВЗ, на същата
дата – 28.12.2017г. свидетелят Ж. К.
– митнически инспектор в Агенция Митници
в присъствието на двама свидетели, съставил
Акт за установяване на административно нарушение № 2648/28.12.2017г против жалбоподателя.Описаното
деяние е квалифицирано, като административнонаказателен състав по чл.18,ал.1 от
ВЗ, а посочени за нарушени са законовите разпоредби на чл.11а, ал.1 от ВЗ, вр.
чл.2,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1/01.02.12г на МФ / за пренасянето
през границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни
камъни и изделия със и от тях и водене на митническите регистри по чл.10а ВЗ/.
Така съставеният акт се предявил на нарушителят,като екземпляр от него му е бил
връчен срещу подпис в присъствието на преводач Н.Колев,също удостоверил
извършеното от него действие посредством полагането на подписа си.
С разписка
№0115277 от същата дата жалбоподателя предоставил доброволно и сумата в размер
на 550евро за обезпечаване на глоба по АУАН №2684/28.12.2017г.
Извън тридневения
срок на 02.01.2018г./3дневния срок изтича в понеделник на 01.01.2018г.първия
работен ден / е било подадено писмено възражение от страна на жалбоподателя
срещу така съставения акт,входирано в АМ с вх.№32-165/02.01.2018г., като в него
жалбоподателя описва фактическата обстановка по пренасяне на процесната валута.
Актосъставителя е
подал разяснения до зам.началника на Митница Бургас с рег.№32-3446/04.01.2018г.
по повод съставения от него процесен акт за установяване на административно
нарушение,както и обстоятелствата относно
извършеното нарушение от страна на жалбоподателя.
Във връзка с
подаденото възражение е дадено становище във вид на служебна бележка с
рег.№32-4130/05.01.2018г. от Началник отдел ПН, в което мотивира доводи да
неоснователност на същото.
След получаването
на АНП, Зам. Началникът на Митница Бургас на 31.05.2018г е издал обжалваното НП
№ 17/2018 от 31.05.2018г.
Със същото,АНО е
приел за осъществен от страна на жалбоподателя административнонаказателният
състав по чл.18,ал.1,вр.чл.11а,ал.1ВЗ, поради което за нарушение на чл.18,ал.1 във вр с чл.11а,ал.1 от
Валутния закон/ВЗ/ във вр.с чл.2,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от Наредба №
Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични
средства,благородни метали,скъпоцени камъни и изделия със тях и водене но митнически регистри по чл.10а от
ВЗ на основание чл.18,ал.1 и ал.10 вр. с
чл.20,ал.1 и чл.21 от ВЗ е
наложил административно наказание “Глоба” в размер на 1000,00 лв. и са ОТНЕТИ В
ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА 17 000 евро.
Извършен е и
надлежен превод на процесното наказателно постановление на езика,който владее
жалбоподателя и след изготвянето на същият е изпратено за връчването им на
съдебният адрес посочен от негова страна.
НП е редовно
връчено – лично на адресата посочен от жалбоподателя, на 21.06.2018г, по пощата
с писмо с обратна разписка – известие за доставяне, надлежно оформена, подписана и датирана с
отбелязани датата на получаването - 21.06.2018г.. Разписката е приложена в
преписката, ведно с придружителното писмо.
Видно от приетото
като доказателство по делото Заповед №4133 от 03.06.2017 година на Директора на Агенция Митници ,съгласно която
Фучеджиев е преназначен на длъжността Зам.Началник на Митница Бургас и в тази
връзка видно от Заповед № ЗМФ – 495/21.04.10г на Министъра на финансите се
доказва материалната компетентност на АНО по отношение на Зам.Началник на
Митница Бургас. Посочената Заповед № ЗМФ – 495/21.04.10г на Министъра на
финансите е относима към компетентността на контролния - митнически орган да съставят АУАН за
нарушения по чл.18,ал.1 и ал.5 от ВЗ, към датата на нарушението, по силата на
делегация - изрично оправомощаване от
надлежния орган носител по закон на тези
права – Министъра на финансите Поради това санкционния акт и АУАН, безспорно са
издадени от материално компетентен орган по смисъла на чл.18,ал.10 ВЗ.
Така изложената
фактическа обстановка, приета за установена от съда, кореспондираща с приетата
от АНО в НП, съдът изведе въз основа на
съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото
производство, както и доказателствените средства, приложени в АНПр. Както
писмените, така и гласните доказателства/Ж.К.,Г.В., Д.Н. и А.А./ са относими
към релевантните по делото факти и се кредитираха за достоверни. Свидетелските
показания на разпитаните по делото митнически и гранични служители-св. Ж.К.,Г.В.,
Д.Н. и А.А., са безпротиворечиви по
отношение на основните факти, логични, последователни и взаимно допълващи се,
кореспондират и с писмените доказателствени средства приобщени по делото,
поради което и съдът ги възприема изцяло за обективно верни. Предвид това, за
съдебният състав не възникват каквито и да е съмнения в достоверността на
показанията на тези свидетели, като те не се опровергават и от др. гласни
доказателства, вкл. и от приобщените по делото писмени такива. Разпитани в хода
на настоящото производство-свидетелите Ж.К.,Г.В., Д.Н. и А.А., възпроизвеждат
обстоятелствата при проверката, в хронологичния ред на осъществените действия,
извършения оглед на автобуса ,ЩМП и преглед на личния багаж на пътниците и
констатирането на нарушението, потвърждават фактическото му извършване от
нарушителя, като дават сведения за осъществената комуникация между тях и
жалбоподателя, както и относно предявяването на акта. Показанията на тази група
свидетели, съдът кредитира изцяло с доверие, считайки ги достоверни и
добросъвестно дадени, доколкото не се намираха основания за тяхната критика,
предвид липсват на противоречия в
тях и на индиции за предубедеността им,
от друга страна те не се не компрометират и при съотнасяне по между си и с
останалите доказателствени източници-писмените, с които колерират и намират
подкрепа.
С правна преценка
за достоверност, съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
преписката, приобщени по реда на чл.28 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, като цени същите за възпроизведените в тях факти, считайки ги
верни по съдържанието си и респ. автентични по признака авторство. Те не се
оспориха и от страна на жалбоподателя. Посочените писмени доказателства, се
ползваха при формиране на фактическите и
правни изводи относно релевантни факти по делото, както и косвено за проверка
достоверността на непосредствено събраните доказателства в настоящото
производство.
При
така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН,
вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена
в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано лице –надлежно упълномощен процесуален
представител - адвокат и е процесуално допустима.
Преценена по
същество, същата се явява частично основателна, за което съдът
привежда следващите правни съображения:
Извършвайки
проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, съобразно правомощията си
в настоящото производство и релевираните от защитата възражения, съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи формални
предпоставки за отмяната му. Административнонаказателната отговорност на Я.К./YAKUP KARACALI/ е ангажирана в напълно редовно
учредено и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на
НП.
Наказателното
постановление е издадено от материално компетентен органи, съгл. чл.18,ал.10
ВЗ, в надлежната форма, по съответния
ред и има необходимото съдържание и реквизити, съгласно изискванията на
57,ал.1,т.1-10 от ЗАНН. Словното описание на твърдяното нарушение и
обстоятелствата при извършването му са
изложени достатъчно конкретно, точно и изчерпателно, поради което
позволяват безспорната му индивидуализация, като изпълнително деяние, както и
правната му квалификация на
административно - валутно нарушение, във фактическия състав на чл.18,ал.1 от ВЗ
и във вр.чл.2,ал.1 и чл.9 от Наредба № Н-1/01.02.12г на МФ, каквато е и
дадената в НП, при ясно указани формата на изпълнителното деяние и неговия
механизъм – неизпълнение на задължението за писмено деклариране на парична сума
над допустимия размер, пренесена през границата и внесена в Р България от трета
за ЕС страна. Същевременно изложените фактически обстоятелства кореспондират
изцяло и съответстват на обективни елементи, очертани в хипотезата и диспозицията
на правните норми от цитираните нормативни актове, които очертават правната
уредба на действащия валутен режим и контрол, а цитираните конкретни
разпоредби, установяват пряко задължението за деклариране на носени през
границата парични средства, в размер на и повече от 10 000евро. Т.е.
дадена е правилна правна квалификация, съответстваща на словесното фактическо
описание на нарушението и правилно са посочени текстовете от ВЗ и Наредба №
Н-1/12г на МФ, приложими към неизпълнение задължението за писмено деклариране
на парични средства -валута, които се пренасят през границата. От др. страна
съществува пълно съвпадение между основните елементи на фактическото обвинение –време, място, субекта
извършител, констатирани в АУАН и приетата от АНО, включително при идентичност
на нарушения материален закон – ВЗ регулиращ режима на сделките с валутни
ценности, по смисъла на чл.1 от същия нормативен акт. В тази фактически и правни рамки се е произнесъл и АНО.
Последното налага извод, че е налице единство между словесното описание на
нарушението, като противоправно деяние и в двата акта, така и на правната
квалификация, при съотв. процесуални изисквания към тяхното съдържание.
Категорично доказана по основание и в
темпорално измерение/време/ е и материалната компетентност на Зам. Началника на
Митница Бургас, в качеството му на АНО, с надлежно възложени правомощия,
делегирани от наказващия орган по закон, на основание чл.18,ал.10 от ВЗ - министъра на финансите, както и валидното
упражняването им по силата на съвместявано изпълнени на функциите на длъжността
Началник на Митница Свиленград, съгласно
приетите Заповеди № ЗМФ – 495/21.04.10г на Министъра на финансите и Заповед№ 4133 от 03.06.2017 година на
Директора на Агенция митници. Изводите в тази насока, следват от предметния
обхват, правното основание за издаването и авторството на всеки от тези
административни актове. Налице са
всички останали реквизити от минимално изискуемото съдържание на НП, съгласно
императивното предписание на чл.57,ал.1 ЗАНН, предвидени в т.1-10, в същото е
материализиран подписа на неговия издател – персонално АНО, видно от екземпляра
приложен в АНПр, както и фигурира отразено, непосредствено преди диспозитива, и
правното основание за делегацията - чл.18,ал.10ВЗ,
указано е и правото на обжалване – срокът, редът и начина за това /отпечатани
на санкционния акт/.
Спазени са и
процесуалните срокове при издаване на НП, предвидени в чл.34 ЗАНН.
Съобразно
изложените до тук правни съображения, след като не се установиха допуснати процесуални нарушения при
издаването на обжалваното НП, които да са от категорията на съществените
такива, вкл. и твърдяните от защитата, съдът не намери формални основания за
отмяна. В този смисъл, обжалвания санкционен акт е законосъобразен – изцяло от
процесуалноправна страна.
Правилно АНО е
ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателят Я.К./YAKUP KARACALI/,
приемайки че същаият е осъществил съставът на валутно нарушение по чл.18,ал.1
ВЗ.
Събраните в хода
на производството гласни доказателства- показанията на св. Ж.К.,Г.В., Д.Н. и А.А.,
които се кредитираха изцяло, както и косвено писмените доказателствени
средства, установяват по несъмнен начин, извършването на съставомерно деяние,
консумиращо нарушение на действащия валутен режим. Въз основа на същите,
безспорно се доказа по делото, че на МП “Капитан Андреево”, на 28.12.17г, Я.К./YAKUP KARACALI/,
преминавайки държавната граница, за трета страна – Р Турция през Р България, е изнесъл парични средства в
наличност, в размер 17 000 евро, без да е изпълнил задължението си за
писменото им деклариране по установения ред, пред митническите органи,
представяйки валутна митническа
декларация по образец.
С императивните
предписания на чл.11а, ал.1 от ВЗ и чл.2,ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.12г на
Министъра на финансите, обн. Дв бр.10/03.02.12г и влязла в сила, действаща към
датата на деянието-26.08.16г, като
подзаконов нормативен акт по приложение на ВЗ /приета на основание
чл.14г от ВЗ във връзка с приложението чл.10а,чл.11,ал.3 , чл.11а и др.
ВЗ/, установено е изрично задължение за деклариране пред
митническите органи на пренасяните парични средства в размер на и повече от
10 000 евро,или тяхната равностойност в левове или др. валута, за или от
трета страна, която не е държава -член
на Европейския съюз. Правилото е дефинирано идентично в диспозицията на всяка
от двете разпоредби, като задължението е изпълнимо във формата на писмена
декларация – валутна митническа декларация. По-специално, нормата чл. 2 от
Наредбата пряко препраща, относно реда и начина за деклариране към чл. 9 от
същия подзаконов акт, съгласно която последна разпоредба - „Лицата задължително
попълват и представят пред митническите органи декларация за паричните средства
по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1, чл. 5 и 7.”
Същевременно с
чл.8,ал.3 от Наредбата е установена
презумпция относно неизпълнението на задължението за деклариране, като според
диспозицията на същата -„В случаите, когато пренасяните през границата на
страната парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и
от тях подлежат на деклариране, но лицето е преминало през зелен коридор
("нищо за деклариране") или устно е заявило това при преминаване през
митническо учреждение, в което не се ползват два коридора, се счита за невярно
декларирана информация”. Приложението й е свързано с др. законова презумпция,
нормативно закрепена в нормата на чл.11а,ал.5 ВЗ, в която изрично е указано, че
задължението за деклариране по ал.1 се смята за неизпълнено при отказ за
деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна. В обобщение
при така очертаната правна регламентация
от цитираните разпоредби на ВЗ и подзаконовия акт по неговото приложение Наредба № Н-1/12г
издадена от МФ, налице е правнорегламентирано задължение за попълване и
представяне пред митническите органи на писмена декларация – валутна,
митническа декларация от лицата, които пренасят през границата на страната
парични средства в размер на и повече от 10 000евро или тяхната
равностойност в лева или др. валута, от
или за трета страна. По аргумент
за обратното от чл.11б от ВЗ, трета страна е всяка Държава, която не е член на
ЕС. Негов адресат, т.е. правнозадължено е лицето което ги държи и декларирането
се извършва по негова инициатива - на
пътника, без да е обвързано с покана от страна на митническите служители, за
разлика от хипотезата на чл.11б ВЗ, нито пък последните са задължени във всеки
случай да предоставят валутна декларация на пътуващите лица. В този смисъл,
изпълнението му не е свързано априори с насрещно задължение от страна на
митническите органи или действия, да
отправят нарочна покана за деклариране,
при въведеното разграничение следващо от наличната специална норма на с
чл.11б ВЗ. Неизпълнението на задължението
за деклариране на носена валута в наличност, в и над размера 10 000евро -
освободен от митнически контрол, съставлява административнонаказателен състав
по чл.18,ал.1 ВЗ, каквато правилна правна квалификация е дал и АНО. За неговата
съставомерност, достатъчно е недекларирането в надлежната форма, с декларация
по утвърдения образец- валутна декларация, следващо от отрицателния факт на
липсата на такава. В конкретния случай доказа се, жалбоподетелят Я.К./YAKUP KARACALI/е
пренасял валута- евро в размер 17 000 , надвишаващ освободения от митнически
контрол, която фактически е пренесъл за трета страна, каквато безспорно е Р.
Турция, поради което е бил длъжен да
попълни и представи митническа-валутна
декларация, съгласно чл.11а,ал.1 ВЗ, във вр. чл.2,ал.1 и чл. 9 от
Наредба № Н-1/12г на МФ. Като същото, вече се посочи, е изпълнимо по реда и начина установен в чл.9 и за нея, идвайки за трета за ЕС страна, то е
възникнало с обективния акт при излизането му от територията на Р България ,
която е част от територията на Общността/ЕО/. Именно това свое задължение той
не е изпълнил при излизането му от страната и доколкото не е направено
деклариране в дължимата и изискуема форма
- писмено, налице е липса на деклариране, следователно и неизпълнение на
задължението. С бездействието си Я.К./YAKUP KARACALI/е
нарушил посочените разпоредби и изводите на АНО, в тази насока са правилни.
Осъществяването от обективна страна на деянието се установява от еднопосочните
показания на свидетелите – на св. Ж.К.,Г.В., Д.Н. и А.А., кредитирани от
съда, които са преки по доказателствения
си ефект и потвърждават факта на недекларирането от негова страна при митническата
проверка и липсата на каквото й да е изявление за
обявяване на носената от него валута –евро, така също и последващото откриване на паричната сума,
едва след извършена ЩМП, при който са
намерени – укрити в личния му багаж и в него самия процесните 17 000евро.
Освен посочените гласни доказателства, за доказването на последното фактическо
обстоятелство, съдът цени съдържанието на горепосочените писмени източници,
всички които анализирани в съвкупност са с еднозначна насоченост. Безспорен
факт по делото, установим - категорично, въз основа на формираната
доказателствена съвкупност, е че
жалбоподателят Я.К./YAKUP KARACALI/не
е попълнил и не е представил пред
митническите органи изискуемата писмена валутна митническа декларация, по установения
образец утвърден от МФ /чл.9,ал.1 от Наредбата/, нито е обявил устно наличната у него парична
сума във валута- евро. Нещо повече, тази информация той изцяло и напълно съзнателно е укрил от
митническите органи, давайки отрицателен
отговор с изявление че няма какво да декларира, след отправено му изрично запитване, пренася ли
стоки - валута или др., който въпрос несъмнено е разбрал тъй като е отговорил
отрицателно, както несъмнено и безпротиворечиво се доказва от свидетелските
показания, възприети и оценени с доверие от съдебния състав. Предвид тези обективни факти, а именно
- укриването на носената валута и дадената невярна информация с отрицателния
отговор във връзка с пренасяни вещи/стоки, , абсолютно несъстоятелно се
явява възражението на защита за
неосигуряване от страна на митническите органи на възможността лицето да
декларира по надлежния ред. И това е така, доколкото това задължение за
деклариране по смисъла на чл.11а,ал.1 ВЗ е изпълнимо по инициатива на пътника,
без да е обвързано с покана от страна на митническите органи или др. тяхно
действие, за разлика от чл.11б ВЗ, където това
е изрично предвидено, а това съображение вече се изтъкна от съдебния
състав. Иначе казано, неговото изпълнение не е в зависимост от отправянето на
покана и при митнически контрол пътника не се освобождава от задължението да
обяви вещите, вкл. и пари/валута и др. под особен режим, предвид въведеното
разграничение с чл.11б ВЗ регламентиращ пренасяне на парични средства от една
европейска държава в др., когато валидно е „поискване”-то от митническите
органи, за да се декларира. С оглед приложимото правило на чл.11а,ал.1 и
чл.2,ал.1,вр.чл.9 от Наредба № Н-1/12г на МФ, които норми имат императивен
характер и не допускат отклонения от предписанието което установяват, нито
търпят изключения, в хипотезата на пренасяне – внасяне или изнасяне на парични
средства от трета страна – Р Турция, каквато конкретно е и настоящата доказана
по делото, винаги и във всеки случай е
задължително декларирането, в предвидената надлежна форма, без да е необходимо
отправянето на нарочна покана към пътника за да бъде изпълнено същото.
След като по
делото безспорно се доказа, че
жалбоподателя е имал и носил в себе си
парична сума в установения размер, а именно 17 000 евро и
надхвърлящ минималния праг
10 000евро, която сума е пренесъл
през границата, при излизането си от Р България, за трета за ЕО страна - Р
Турция, той е бил обвързан от задължението да декларира същите писмено,
съгласно императивното предписание на
чл.11а,ал.1 ВЗ и чл.2,ал. 1 от Наредба Н-1/12г на МФ и по реда указан в чл.9 от
Наредбата – със съответната валутна митническа декларация. Последното, на което
е бил безспорен субект, той обаче не е изпълнил, предвид категорично установения отрицателен факт за
липсата на представена писмена валутна декларация и тъй като не е сторил
това, то няма спор, че е нарушил посочените разпоредби на закона. От
тук, налага се безпротиворечив правен извод, да е налице фактическо неизпълнение на задължението от
негова страна. В случая не само отсъствието на подадена писмена декларация по
образец, но и изричното отрицателно изявление на Я.К./YAKUP KARACALI/,
в отговор на въпроса на митническите служители носят ли се стоки и валута, е
достатъчно и обективно субсумира неизпълнение на това задължение, по смисъл на
чл.11,ал.5 ВЗ,вр.чл.8,ал.3 от Наредба № Н-1/12г на МФ, доколкото така дадената
информация е била невярна, предвид реалното наличие у него на носена сума в евро,
впоследствие вече открита, едва при ЩМП.
С това си
бездействие, неподавайки указаната декларация по образец, жалбоподателят е
консумирал административнонаказателния състав на чл.18,ал.1 от ВЗ, в хипотезата
на предложение 3-то и извършеното от него деяние се явява съставомерно по
обективните си признаци, както и от
субективна страна.
Налице е и
субектвиян признак от състава на нарушението - вината, деянието е извършено с
пряк умисъл. При съзнаване на задълженията си във връзка с валутния и
митническия режим, включително и задължението за писмено деклариране на носената
валута е било известно на жалбоподателя Я.К./YAKUP KARACALI/,
както с оглед структурата на МП, така и обстоятелството - ноторно известно,
за наличието на поставени указателни
табели на МП „Капитан Андреево”, в които на различни езици са указани задълженията на лицата, преминаващи границата
да декларират носените от тях стоки или валута над определени размери, като тяхното местоположение е изключващо
пропускането им от преминаващите лица.
Ето защо съдебният състав приема, че жалбоподателят е реализирал и
субективните признаци на посочения административнонаказателен състав –
чл.18,ал.1 ВЗ, вр.чл.11а,ал.1 от ВЗ и чл.2,ал.1 и чл.9 Наредба № Н -1/12г.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за др. различен
правен извод, освен този, че напълно
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателят Я.К./YAKUP KARACALI/.
С тези правни съображения съдът прие обжалваното НП за правилно и
законосъобразно от материалноправна страна, издадено при правилно приложение на
материалния закон.
В контекста на
изложените правни аргументи, съдът намира за напълно несъстоятелни доводи на
защитата да е недоказан признак от обективната страна – отказ за деклариране,
поради ненадлежна покана от страна на митническите служители и непредоставянето
на валутна декларация, както и за отсъствието на виновно поведение. Тази теза
градена от защитата, не само е лишена от доказателствена опора и е пряко
опровержима на основата на ценените от съда доказателствени източници, тя е и
логически несъстоятелна. Във фазата на упражняван официален митнически контрол
на границата, давайки отрицателен
отговор на поставения въпрос във връзка
с носените стоки, без да съобщи изобщо за наличната у него парична сума, по
този начин той е пропуснал възможността да поиска да му бъде предоставена за
попълване валутна митническа декларация, с което сам се е поставил в положение
да не изпълни това свое задължение. Дори и да се приеме, че не е знаела точния
размер на сумата, подлежаща на деклариране,
което от своя страна също е напълно нелогично, с оглед предприето пренасяне на валута в този
значителен размер – 17 000 евро, при пътуване свързано с преминаване на
няколко държавни граници, вкл. и българската, то това най-малкото е
предполагало предварително да се осведоми за условията, реда и начина за
пренасянето й. Отделно, в момента на
проверката за него е съществувала обективна възможност да се информира за това
от контролните митнически органи, но и
последното не е сторил. Ето защо, нейговото бездействие не е било продиктувано
от никакви др. обстоятелства, които да са от такъв характер, че да му попречат
реално да изпълни задължението си и да попълни декларацията. Напротив, видно от
данните по делото, това му бездействие е съзнателно осъществено, с явно
намерение валутните ценности да не бъдат декларирани. От тук, не може да се
счита, че той е бил обективно възпрепятстван от митническите органи да изпълни
задължението си за деклариране и поддържаните в тази насока аргументи от
защитата са напълно несъстоятелни. В този смисъл, с оглед установените по
делото конкретни прояви на жалбоподателя,
анализирани в съвкупност с всички
факти – преки и косвени, съдържими се в доказателствените източници по делото,
тезата на защитата за липса на умисъл
напълно се дискредитира като правнонеиздържана и недоказана. Наведеният
допълнителен довод свързан с произхода
на паричната сума – придобита законно, в случая последните са изцяло
ирелевантни за съставомерността на вмененото валутно нарушение, във ФС на
чл.18,ал.1 от ВЗ. Напротив, с оглед установените по делото конкретни прояви на
жалбоподателя, анализирани в съвкупност с останалите – преки и доказателствени
/косвени/ факти, съдържими се в
доказателствата, разкриват това му бездействие за съзнателно осъществено, с
явно намерение валутните ценности да не бъдат декларирани. От тук и напълно се
дискредитира като недоказана и правнонеиздържана тезата на защитата за липса умисъл.
Наложеното
на жалбоподателя наказание-глоба в размер на 1000 лв е определено при правилно
приложение на съответната санкционна разпоредба-чл.18,ал.1 ВЗ,съставът на която
е осъществен в случая. Същото АНО е индивидуализирал в минимален размер,
съобразно установените в закона минимален праг – 1000лв и максимум на санкцията
– 3000лв, отчитайки всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, включително и конкретното количество
недекларирана валута, което е изключително значително в цифровото си изражение
от 17 000 евро, и почти двукратно - в пъти надвишава минимално предвидения
праг за деклариране – 10 000евро. Последните факти, както и
обстоятелството,че нарушението е първо
по ред за жалбоподателя, доколкото липсват даннни по делото той да е
санкциониран за др. нарушения по ВЗ обосновават наличие на смегчаващи вината обстоятелства. В контекста на тези правни аргументи,
съобразно установеното по делото, съдът намира за напълно оправдано и повече от
справедливо наложеното административно наказание глоба в размер 1000 лв, с оглед тежестта на извършеното нарушение.
Липсват основание за неговото редуциране, т.е. изменение в намаляване на
неговия размер, поради което и НП следва
да бъде потвърдено в частта по пункт ІІ – досежно наложената парична санкция.
Съдът намира НП е незаконосъобразно в частта
на постановената репресивна мярка-
“отнемане в полза на държавата” на предмета на нарушението, а именно
недекларираната парична сума, в размер 17 000 евро, визирана в пункт І-ви.по следните съображения.
Това разпореждане е изрично предвидено в
разпоредбата на чл.20,ал.1 ВЗ, в случаите на осъществено нарушение по чл.18 от
с.закон.
Съдът вземайки впредвид Определение
№1086412 от 12 юли 2018г.на Съдът на Европейския Съюз по Дело С-707/17,както
и Решение от 16 юли 2015 г., Chmielewski, C‑255/14,
EU:C:2015:475,приема следното:
Както се посочи по горе към датата на извършване на настоящото нарушение
ВЗ предвижда административно наказание
глоба от 1000 до 3000лева ,като в разпоредбата на чл.20 от с.н.а. е предвидено че „предмета на
нарушението при пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали и скъпоценни камъни, както и на изделия със и от тях, се
отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да бъде
установен.”. Българският наказателен съд е изправен пред
съществени затруднения как да приложи санкционния закон така, че неговото
решение да е законосъобразно както според националното, така и според
европейското право.Затрудненията, произтичащи от приложението на европейското
право, намират своето разрешение в самото европейско право. То има предимство
пред националното право, прилагането на което не може да доведе до осуетяване
на неговата ефективност - включително и относно изискването за налагане
на "съразмерно" наказание. В случая Регламент № 1889/2005, макар да
има пряко действие, не посочва конкретния вид и размер на наказание,а още по
малко и допълнителна санкция,каквато се явява по чл.20, поради което санкцията
за адм.нарушение по чл. 18 ВЗ не може да се заимства от него. Националният съд
обаче е обвързан от Преюдициалното заключение по дело С-255/14 и С-707/17.
В тези два съдебни акта Съдът на Европейския Съюз се приема,че в съответствие
с съображения 2, 5 и 6 от Регламент № 1889/2005 целта на регламента е да
предотврати, да възпира и да предотврати въвеждането на приходи от незаконни дейности във финансовата
система и тяхното инвестиране след изпирането от предприятието, наред с
другото, на принципа за задължително деклариране на такива движения, позволяващ
събирането на информация относно тях/т.18. по дело С-255/14/. В т.20; 21 и 22 от последното
,съдът е посочил,че съгласно
член 9, параграф 1 от този регламент всяка държава-членка въвежда санкции,
които да се прилагат в случай на неспазване на задължението за деклариране. Съгласно
тази разпоредба санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и
възпиращи. В това отношение напомня, че съгласно постоянната
съдебна практика на Съда, при липсата на хармонизиране на законодателството на
ЕС в областта на санкциите, приложими в случаите, когато не са спазени
условията, установени от договореностите по това законодателство,
държавите-членки са оправомощени да изберат санкциите, които според тях са
подходящи. Те обаче трябва да упражняват това правомощие в съответствие с
правото на ЕС и неговите общи принципи и следователно в съответствие с принципа
на пропорционалност (вж. Решения по дело Ntionik и Pikoulas ,
C-430/05, ЕС: C: 2007: 410, 53 и Urbán , C-210/10, ЕС:
C: 2012: 64, параграф 23). По-специално, административните или наказателните
мерки, разрешени от националното законодателство, не трябва да надхвърлят
необходимото за постигането на законно преследваните от това правни цели цели
(вж. Решения по дело Ntionik и Pikoulas , C-430/05, ЕС: C:
2007 : 410, параграф 54 и Urbán , C-210/10, ЕС: C:
2012: 64, параграфи 24 и 53). В решение от 16 юли 2015 г., Chmielewski
(C‑255/14, EU:C:2015:475, т. 30 и 31), Съдът приема, че глоба —
която е в размер на 60 % от недекларираната сума пари в брой, когато тази
сума е по-голяма от 50 000 EUR, и която глоба е наложена за
неизпълнение на задължението за деклариране по член 3 от Регламент
№ 1889/2005 — не изглежда съразмерна предвид естеството на
съответното нарушение. Всъщност Съдът приема, че подобна глоба надхвърля
границите на необходимото, за да се гарантира изпълнението на посоченото
задължение и да се осигури осъществяването на преследваните с този регламент
цели, тъй като санкцията по член 9 от споменатия регламент има за цел да
се санкционират не евентуални измамни или противозаконни действия, а само
неизпълнението на това задължение/като съдът говори единствено за
предвидената в унгарския закон глоба,която не е съчетана с отнемане на
процесната валута/.По наказателно производство във връзка с отправеното
преюдициално запитване /НОХД №641/2017г. по описа на РС Свиленград по което е
образувано дело С-707/17 на СЕС/ ,съдът препраща към мотивите дело С-255/14 и
отделно констатира, че макар предвидените от националното право санкции да са
приложими само в случаите, когато недекларираната сума е на стойност „в особено
големи размери“, фактът, че разглежданата в главното производство национална
разпоредба предвижда отнемане в полза на държавата на недекларираната сума в съчетание или с лишаване от свобода до
шест години, или с глоба в размер на двойната сума на недекларираната сума пари
в брой, надхвърля границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на
задължението за деклариране.В това отношение припомня, че видно от съображения
3 и 15 от Регламент № 1889/2005, същият този регламент има за цел
осигуряването на по-ефикасен контрол върху движението на парите в брой, които
влизат във или излизат от Съюза, за да се попречи на въвеждането на печалбите
от незаконни действия във финансовата система, като при това се спазват
принципите, признати в Хартата (решение от 16 юли 2015 г.,
Chmielewski, C‑255/14, EU:C:2015:475, т. 32),поради което е Решил,че
член 9, параграф 1 от
Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от
26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и
изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че НЕ ДОПУСКА
национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която като
санкция за неизпълнение на задължението за деклариране по член 3 от този
регламент предвижда, от една страна, отнемане на недекларираната сума в
полза на държавата, и от друга страна, наказание лишаване от свобода до шест
години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението.При
това положение и съобразно европейската практика по сходни дела ,настоящият
съдебен състав счита,че предвиденото в чл.18,ал.1 от ВЗ на адм. Наказание Глоба,
в съчетание с предвидената санкция в чл.20 от ВЗ се явяват несъразмерни и надхвърлящи необходимото с оглед на
преследваните с Регламент [№ 1889/2005] цели в противоречие с принципа за
пропорционалност на нарушението ,респ. престъплението и наказанието ,то съдът намира че не следва да приложи
чл.20 от ВЗ спрямо жалбоподателя,като норма противоречаща на правото на ЕС.Аргумент за което
е и ,че не се установи по делото сумата да е печалба от незаконни действия във
финансовата система. Именно по тези съображения съдът намира,че в тази част
обжалваното НП следва да бъде отменено като противоречащо на правото на ЕС.
Доколкото
се явява част от дължимия съдебния контрол, съдът дължи правно обсъждане и
относно приложението на чл.28 ЗАНН. По убеждение на решаващия съдебен състав,
процесното административно –валутно нарушение не разкрива характеристиките на
маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН и не може да се квалифицира като
такъв, Поради това, в тази насока наказващият орган не е допуснал неправилно
приложение на закона. За конкретния случай, не се установяват фактически
обстоятелства с ефект на смекчаващи, извън вече обсъденото – първо ред
нарушение, който да обуславят значително по-ниска степен на обществена
опасност, от типичната за този род административни нарушения. Обратно, конкретното се характеризира като
формално – настъпването на вреди не е съставомерен елемент, освен това за
процесното, следва да се отчетат като отегчаващи обстоятелства, т.е. завишаващи
тежестта на деянието и съотв. обществената му опасност, според данните по
делото -
размера на пренасянето през границата и недекларирана валута, като
конкретния размер в параметри на 17 000евро е определяемо за
значително, така и в левовата си
равностойност.Допълнителен аргумент се извежда и от характера на обществените
отношения, засегнати от конкретната простъпка –административнонаказателна,
свързани с действащия валутен и митнически режим и контрол, които поради
важността си са обект на засилена правна защита, с оглед охраняваните
интереси. Същите са строго
регламентирани, цели се създаване на стриктен контрол за движението на
паричните потоци и валутни ценности в и извън Общността, част от която е
Р.България, като всяко нарушение съществено накърнява целите и принципите на
ВЗ, респ. еврепейското законодателство с приложимите Регламенти. Ето защо, не
би могло да се приеме, че нарушението е с незначителна обществена опасност и
случаят да се квалифицира като маловажен, именно предвид конкретните оохранени
от правото интереси. Очевидно, предвид индивидуализацията на наказанието- в
минимален размер АНО е отчел смекчаващи обстоятелства, които обаче не са
достатъчни да обосноват квалификацията “маловажен случай”. Ето защо преценката
на АНО по чл.28 ЗАНН е законосъобразна.
В този смисъл не са налице материалноправни основания за неговата отмяна
и същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №17/2018
от 31.05.2018 година на Зам.Началника на Митница - Бургас, в частта в която на Я.К./YAKUP KARACALI/,роден на ***г. в гр.Сиверик, Р.Турция , живущ в
Р.Турция,гр.Сиверик чрез пълномощника си адв.Ж. , за нарушение на чл.18,ал.1 във вр с чл.11а,ал.1 от
Валутния закон/ВЗ/ във вр.с чл.2,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от Наредба №
Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични
средства,благородни метали,скъпоцени камъни и изделия със тях и водене но митнически регистри по чл.10а от
ВЗ на основание чл.18,ал.1 и ал.10 вр. с
чл.20,ал.1 и чл.21 от ВЗ е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1000,00 лв.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№17/2018 от 31.05.2018 година на Зам.Началника на Митница - Бургас, в частта в която на Я.К./YAKUP KARACALI/,роден на ***г. в гр.Сиверик, Р.Турция , живущ в
Р.Турция,гр.Сиверик чрез пълномощника си адв.Ж. , за нарушение на чл.18,ал.1 във вр с чл.11а,ал.1 от
Валутния закон/ВЗ/ във вр.с чл.2,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от Наредба №
Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични
средства,благородни метали,скъпоцени камъни и изделия със тях и водене но митнически регистри по чл.10а от
ВЗ на основание чл.20,ал.1 от ВЗ са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА 17 000
евро, като противоречаща на правото на ЕС -разпоредбата на чл.20,ал.1 от ВЗ.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му с касационна жалба на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :...................................
/Добринка Кирева /