Решение по дело №282/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Агронара“ ООД, подадена чрез пълномощник, против Решение № 97 от 15.04.2025 г., постановено по АНД № 1222/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 20-2400116/ 17.09.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен, с което на „Агронара“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Поморие, ул. „Княз Борис I“ № 121, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 4 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева, и „Агронара“ ООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен сумата 80 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е незаконосъобразно и необосновано. Посочва се, че: съдът кредитирал изцяло и единствено показанията на актосъставителите; оставало без коментар, че анкетираното лице било неграмотно, което основание води до опорочаване на извършената проверка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Сливен и да отмени НП.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. Д. Д. от АК - С., който поддържа касационната жалба. Посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, като счита, че административният акт почива на опорочен акт - протоколът, съставен от служител на „Инспекцията по труда“, тъй като анкетираното лице е неграмотно и не прави разлика между трудов и граждански договор, и така наречените дадени от него обяснения няма как да бъдат потвърдени. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и НП.

В с.з. ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен, редовно призован, не се явява, представлява се от ст. юриск. А. Г., който оспорва касационната жалба. Посочва, че декларацията е попълнена от грамотно лице – собственоръчно, което било изрично описано в акта и в НП. Счита, че не възникват съмнения относно извършеното нарушение, за което имуществената санкция е правилно определена, тъй като същото е повторно и в НП били изброени предходните 13 случая. Счита НП за законосъобразно и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен счита, че решението на първоинстанционния съд следва бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 13.08.2024 г. във времето от 11:05 до 12:15 часа била извършена проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство на „Агронара“ ООД, на място в стопанисвания от дружеството обект База – Пазар за плодове и зеленчуци, намираща се на адрес: обл. Сливен, общ. Сливен, гр. Сливен, ул. „Банско шосе“ № 1. При проверката на място било установено, че лицето Д. Г. Г., [ЕГН], предоставя работна сила, извършвайки дейности по сортиране на плодове на технологична линия и подреждане на същите в транспортни опаковки, както и поставяне на етикети на готовите транспортни опаковки. По време на проверката на Д. Г. Г. била предоставена декларация, която същата попълнила и подписала собственоръчно, като декларирала, че работи в дружеството като „с.“, с работно време от 08:00 до 17:00 часа, при дневно възнаграждение в размер на 50 лв., почивни дни – събота и неделя, отбелязала в декларацията, че има сключен трудов договор, че и проведен инструктаж по безопасност и здраве при работа.

При проверка на изисканите на основание чл. 45, ал. 1 от АПК с Призовка, и представени на 20.08.2024 г. (от Р. Х. С., в качеството й на упълномощено лице) документи във връзка с осъществявания контрол в Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен се установило, че липсва трудов договор в писмена форма, сключен между „Агронара“ ООД и Д. Г. Г.. Представени били Граждански договор № 8 от 01.08.2024 г. и № 19 от 05.08.2024 г. На 22.08.2024 г. управителят на дружеството собственоръчно декларирал, че към 22.08.2024 г. дружеството не е сключвало трудови договори с посочените в декларацията лица, сред които и Д. Г..

Против „Агронара“ ООД бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 20-2400116 от 22.08.2024 г., като актосъставителят приел, че „Агронара“ ООД, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, на 13.08.2024 г. е приел на работа свързана с предоставяне на работна сила (при установени елементи на трудово правоотношение – работно място, време, почивни дни и трудово възнаграждение) лицето Д. Г. Г., без да е сключило с нея трудов договор в писмена форма. Констатираното нарушение било извършено на 13.08.2024 г. на място в стопанисвания от дружеството обект База – Пазар за плодове и зеленчуци, намираща се на адрес: обл. Сливен, общ. Сливен, гр. Сливен, ул. „Банско шосе“ № 1, а било установено на 20.08.2024 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 4 от КТ на „Агронара“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, като АНО приел, че нарушението се явява повторно за дружеството.

При така установената фактическа обстановка Районният съд е приел, че: АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица; не са допуснати нарушения на процедурата по съставяне на акта и по издаване на НП, които съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН; спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН; нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на лицето да разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава. Приел е за безспорно установено, че жалбоподателят е допуснал до работа лицето Д. Г. Г. без същото да има сключен трудов договор в писмена форма, като така е извършил нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Формирал е извод, че правилно е приложена нормата на чл. 414, ал. 4 от КТ, тъй като нарушението е повторно, а наложеното наказание е в предвидения от закона минимален размер. С такива мотиви Районният съд е потвърдил процесното НП.

Съдът, след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт.

Извършеното от „Агронара” ООД нарушение правилно е квалифицирано от наказващия орган като такова по чл. 62, ал. 1 от КТ, касаещо неуреждане като трудово правоотношението по предоставяне на работна сила от лицето Д. Г. Г. на 13.08.2024 г. като работник на обект, стопанисван от дружеството. Съгласно нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. С разпоредбата на чл. 414, ал. 4 от КТ е предвидено, че за повторно нарушение по ал. 1 и 3 наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 15 000 до 20 000 лв., съответно за виновното длъжностно лице – глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

При правилна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, Районният съд е извел обоснован извод, че отговорността на санкционираното дружество е ангажирана правилно от наказващия орган. Събраните доказателства по делото обосновават извод, че Д. Г. Г. е престирала работна сила в обект на проверяваното дружество при съществуващи елементи на трудово правоотношение. Възражението на касатора свързано с подписаната от Г. декларация, твърдейки, че лицето е н., са неоснователни. Няма данни в АУАН, нито в НП е посочено, че конкретното лице Д. Г. Г. не е г.. Това не се установява и от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели – актосъставител и свидетел по АУАН. Относно показанията на разпитаните по инициатива на жалбоподателя свидетели – св. С. и св. Ж., Районният съд правилно е приел, че се касае за предположение, че повечето проверявани лица били н. и не правят разлика между трудов и граждански договор. Липсват доказателства, подкрепящи възражението на жалбоподателя. Така също следва да бъде съобразено, че Районният съд не е обосновал извода си, че посоченото в АУАН и НП нарушение е извършено само въз основа на декларацията на Г., а с оглед на всички събрани доказателства – писмени и гласни.

Правилен е формираният от Районния съд извод, че лицето е осъществявало трудова функция като работник без трудов договор. Елемент от минимално необходимото договорно съдържание на трудовото правоотношение е характерът на работата. Това е трудовата функция на работника или служителя, която се определя от предмета на дейността, извършвана от работника или служителя, обема на работата и условията, при които я изпълнява. В случая от събраните доказателства може да се направи извод за конкретната функция, която е осъществявала Д. Г. Г. в обекта, стопанисван от жалбоподателя, и при какви условия е това изпълнение – длъжност, работно място, трудово възнаграждение. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на Районния съд, че Д. Г. Г. е предоставяла работна сила по трудово правоотношение, без същото да е било уредено като такова с трудов договор в писмена форма. В този смисъл е правилен и обоснован изводът на Районния съд, че нарушението е доказано и дружеството следва да понесе предвидената в закона отговорност.

Гореизложените изводи не се променят и от представените по делото граждански договори. Същите са подробно обсъдени от Районния съд, чиито мотиви напълно се споделят от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях.

Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение извършено в условията на повторност. Пред Районния съд са представени доказателства за предходно издадени 13 броя наказателни постановления, с които „Агронара” ООД, с ЕИК *********, е санкционирано за нарушения по чл. 62, ал. 1 от КТ. Тези наказателни постановления са посочени и в процесното НП, и са влезли в сила. В т.ч. и НП № 20-2300201 от 09.10.2023 г., влязло в сила на 29.07.2024 г. Според чл. 416, ал. 8 от КТ, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид, нарушението е повторно. Правилно АНО е приложил нормата на чл. 414, ал. 4 от КТ, като наложеното наказание е определено в предвидения минимален размер.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 97 от 15.04.2025 г., постановено по АНД № 1222/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.