№ 685
гр. Бургас, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120204877 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба от Т. ЕВГ. Г. ЕГН ********** против
наказателно постановление № 3337/10г. на Началник направление към ОД МВР Бургас, с
което на жалбоподателя за нарушение на чл. 137а, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП и на чл. 157, ал. 1
ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева и
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се намира за неправилно и незаконосъобразно. В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от адв. М., която
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно,
претендира разноски.
За наказващия орган, редовно призован, се явява юрк. Ж., моли за потвърждаване на
наказателното постановление, прави възражение за прекомерност на разноските.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира, следното:
Въпросът за допустимостта на жалбата е разрешен с Определение №542/05.04.2022 г.
по КАНД №2701/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което се приема, че
тя е подадена в срок.
Представен е АУАН, съставен от св. С.М. за това, че на 09.04.2010 г. жалбоподателят
управлявал лек с рег. № *** в гр.Бургас без да ползва предпазен колан и не представил
талон от свидетелство за управление. Св. С.М. му връчил АУАН като е вписано нарушение
на чл.137а, ал.1 ЗДвП.
На 30.04.2010 г. наказващия орган издал обжалваното НП.
На 14.10.2021 г. при наказващия орган била подадена процесната жалба.
Така изложените факти се установяват въз основа на писмените и гласните
доказателства и доказателствени средства.
1
С тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се прие, че е
недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след
неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в
правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на
обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-
тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на
обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността.
В този смисъл институтите на давността в двете разновидности – давност за
преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентният орган да
реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и давност
за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна
санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес. От принципите, че
извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-
неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за
субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в
административнонаказателния процес (чл. 11 от ЗАНН), следва че нормите на давността
уредени в НК намират съответно приложение и в административнонаказателния процес във
всеки един случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба.
В цитираното постановление се приема, че в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба,
аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно
тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.
Съобразявайки се с приетите постановки с Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен
административен съд следва да се отчете, че действително чл. 34 от ЗАНН не урежда
хипотеза, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК относно абсолютната давност.
Тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК вр. чл. 11 от ЗАНН, т.е. за административнонаказателното производство е приложима
абсолютната давност от 4 години и 6 месеца.
Съгласно чл.80, ал.1, т.5 НК наказателното преследване се изключва по давност, когато
то не е възбудено в продължение на три години. Съгласно чл.81, ал.3 НК, независимо от
спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, т.е. в
настоящия случай това е срок от 4 години и 6 месеца. В случая съобразявайки с цитираното
по-горе определение по КНАХД № 2701/2021г. на БАС този срок е изтекъл на 09.10.2014 г.
Поради посоченото процесното НП следва да бъде отменено.
На основание чл. 63д ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. В случая право
на разноски, предвид отмяната на НП, има жалбоподателят, който е направил искане преди
приключване на съдебни прения и е представил доказателства за разноски за защитник в
размер на 300 лева с ДДС. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което не е основателно, тъй като съгласно чл. 18 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималния размер е 300 лева. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят и разноски
в размер на 250 лева за възнаграждение за вещо лице за съдебно-почеркова експертиза.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
2
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 3337/10г. на Началник направление към ОД
МВР Бургас, с което на Т. ЕВГ. Г. ЕГН ********** за нарушение на чл. 137а, ал. 1, предл. 1
от ЗДвП и на чл. 157, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП е
наложената глоба в размер на 50 лева и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 10 лева.
ОСЪЖДА ОД МВР БУРГАС да заплати на Т. ЕВГ. Г. ЕГН ********** със съдебен
адрес гр. Бургас, *** сумата в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева – разноски за
адвокат и за експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3