№ 2960
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110160361 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Подадена е искова молба от В. Б. С. срещу “О” АД, като правоприемник на
“К” ЕАД и “Р” ЕАД, за осъждане на ответника да заплати обезщетение за
причинени на ищцата неимуществени вреди от незаконосъобразно уволнение,
изразяващи се в изнесени унизителни за честта и достойнството й неверни
факти и обстоятелства и отразили се негативно на психо-емоционалното й
състояние, в размер на 10 000 лв., предявен като частичен иск от общия
размер от 20 000 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане
на вземането. Претендира се и заплащане на разноските по делото.
Ответникът поддържа, че исковата претенция за обезщетение за
неимуществени вреди от незаконосъобразно уволнение, се явява недоказана и
като такава следва да бъде изцяло отхвърлена. Ответникът не оспорва, че
ищцата е била служител по трудово правоотношение в банковата институция,
чийто правоприемник се явява, че срещу същата било образувано
дисциплинарно производство за нарушаване установените правила на
трудовата дисциплина, което приключило със заповед за дисциплинарно
уволнение. Последната била обжалвана от ищцата, като с влязло в сила
съдебно решение, същата била отменена, а дисциплинарното уволнение
признато за незаконно. На ишцата било изплатено и обезщетение за периода,
през който била останала без работа след уволнението. Ответникът твърди, че
е действал законосъобразно в рамките на дисциплинарните си правомощия,
като поддържа, че съдът е отменил на формално основание издадената
заповед за дисциплинарно уволнение и е признал същото за
1
незаконосъобразно, без по същество да е преценил основателността на
съображенията на работодателя, които ответната страна твърди да са в
съответствие със дисциплинарните правомощия и разпоредбите на трудовото
законодателство. Претендира се заплащане на разноски.
В открито съдебно заседание, всяка от страните се представлява от надлежно
упълномощените си процесуални представители, които поддържат
съображенията си, изложени в подадените искова молба и отговор на
исковата молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за
сумата от 10 000 лв. /предявен като частичен от общата сума от 20 000 лв./,
представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди
от незаконосъобразно уволнение, изразяващи се в изнесени унизителни за
честта и достойнството й неверни факти и обстоятелства и отразили се
негативно на психо-емоционалното й състояние, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на задължението.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по
настоящото производство са отделени обстоятелствата, че ищцата В. Б. С.
била в трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор от
30.11.2009г. и допълнително споразумение към същия от 07.08.2019г., с “Р”
ЕАД, чийто универсален правоприемник по силата на вписаното в търговския
регистър, правоприемство /вливане/, се явява ответника по настоящото
производство - “О” АД. Страните не спорят и че със Заповед №
47/13.07.2020г., на ищцата било наложено дисциплинарно наказание
“Уволнение”. Заповедта била обжалвана от ищцата, като с Решение №
1831/09.03.2022г., по гр.д. №44704/2020г., по описа на 68 състав на СРС,
заповедта била отменена, а уволнението признато за незаконно. На ищцата
било присъдено и обезщетение за имуществени вреди за времето, през което
същата била останала без работа. Посоченото съдебно решение е влязло в
законна сила, като не е било обжалвано от страните.
От представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, се
установява от фактическа страна и правна страна следното:
Отговорността по чл.49 ЗЗД, е такава за чужди противоправни действия.
Фактическият състав на отговорността по чл.49 ЗЗД, включва наличието на
виновно осъществени при и по повод на възложена работа/дейност, чужди
противоправни действия, в резултат на който са настъпили вреди -
имуществени и/или неимуществени такива.
От представените писмени доказателства, както и от събраните свидетелски
показания на св.З, е видно, че ответникът в качеството си на работодател -
юридическо лице, и представляван от изпълнителния си директор и
прокуристът, на които по силата на учредителния акт са били делегирани
2
дисциплинарните правомощия на работодателя, са провели дисциплинарно
производство спрямо ищцата, което е приключило с издадената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание “Уволнение”. Същата, е била отменена
като незаконосъобразна с влязъл в сила съдебен акт в рамките на
производството по чл.344 КТ. В рамките на това производство, съдът се е
произнесъл като по решението му съществува вече формирана сила на
пресъдено нещо. Съдът в рамките на настоящото производство е недопустимо
да изследва по същество твърденията на страните, свързани с
материалноправните и процесуалноправните аспекти на дисциплинарното
производство, тъй като това вече е сторено и то в рамките на специфичното
съдебно производство, каквото е това по чл.344 КТ. С оглед на това,
настоящият съдебен състав е обвързан да приеме, че е налице
незаконосъобразно уволнение, като предпоставка за ангажирането на
отговорността на ответника, а именно виновно противоправно поведение на
лицата, осъществяващи дисциплинарните му функции, осъществено при и по
повод тяхното реализиране, при провеждане на дисциплинарното
производство спрямо ищцата.
На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че действително са
били налице неблагоприятни изменения в обективната действителност у
ищцата и свързани с психо-емоционалното й състояние, както и че същите са
настъпили в резултат на незаконосъобразното уволнение. В тази връзка, съдът
кредитира в тази част показанията на св.П. Последната е била близка
приятелка на ищцата, като я е познавала в относително продължителен
период от време преди настъпването на промените в психологическото й
състояние, както и е имала преки наблюдения върху същата, с оглед
споменатата от свидетелката честота на осъществяване на контакти между
нея и ищцата, както и близките отношения, които поддържала не само с нея,
но и със семейството й - съпруга, по - голямото й дете и пр. От показанията на
св. П, както и от представената медицинска документация /амбулаторни
листи от проведени медицински прегледи, резултати от проведени
изследвания на кръвно налягане и пр./, съдът не може да приеме за безспорно
установено, че в резултат на уволнението, у ищцата са настъпили
неблагоприятни изменения, свързани и с физическото й състояние, а именно
да приеме за доказани твърденията, че същата е започнала да вдига високо
кръвно налягане, за което е било необходимо да приема медикаменти, да й
бъде поставен холтер и т.н. От медицинската документация действително се
установява, че ищцата се е намирала в специфично здравословно състояние
непосредствено след уволнението /била е бременна с второто си дете/, но не
са били налице настъпили съществени негативни изменения, влошаващи или
застрашаващи здравословното състояние /физическото такова/ на ищцата,
както и на нейното неродено към онзи момент, дете.
Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, като следва да
бъдат съобразени всички относими факти и обстоятелства, свързани с
3
естеството на причинените вреди, тяхната продължителност,
продължителността на възстановителния процес и пр.
След преценка на всички относими към настоящия правен спор, факти и
обстоятелства, свързани с неблагоприятните изменения в психо-
емоционалното състояние на ищцата, причинени в резултат на
незаконосъобразното уволнение, като съобрази и специфичното състояние, в
което същата се е намирала непосредствено след освобождаването й от
работодателя, а именно че същата е била бременна с второто си дете, съдът
намира за справедливо обезщетение в размер на 2000 лв., ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на задължението, като исковата
претенция следва да бъде отхвърлена за горницата от 2000 лв. до предявения
като частичен размер от 10 000 лв.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
съобразно уважената част от исковата претенция, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение,
сторени в настоящото производство, за които са представени доказателства -
договор за правна защита и съдействие, доказателства за осъществен банков
предвид, в общ размер на 320 лв.
В полза на ответника, съобразно с отхвърлената част от исковата претенция,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да се присъдят разноски в размер на 280
лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, “О” АД, ЕИК ххх /като
правоприемник на “К” ЕАД и “Р” ЕАД/, да заплати на В. Б. С. с ЕГН
**********, сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/, обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконосъобразно уволнение, изразяващи се в
изнесени унизителни за честта и достойнството й неверни факти и
обстоятелства и отразили се негативно на психо-емоционалното й състояние,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 2000 лв. до 10 000 лв., предявен
като частичен иск от 20 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “О” АД, ЕИК ххх /като
правоприемник на “К” ЕАД и “Р” ЕАД/, да заплати на В. Б. С. с ЕГН
**********, сумата от 320 лв., разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, сторени в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, В. Б. С. с ЕГН **********, да
4
заплати на “О” АД, ЕИК ххх /като правоприемник на “К” ЕАД и “Р” ЕАД/,
сумата от 280 лв. разноски, сторени в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5