№ 355
гр. С.З., 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на петнадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20225500900063 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.432, ал.1, във вр. с чл.380 КЗ и чл.86
ЗЗД.
Образувано е по искова молба от И. М. П. от гр.С.З. против ЗД „Б.И.“
АД гр. С. с цена на иска: 30 000 лева – частичен иск от 70 000 лв.-
обезщетение за неимуществени вреди. Ищцата твърди в исковата молба, че в
резултат на ПТП са й причинени телесни увреждания на 72 години.
Изложено е, че на 04.11.2021 г. около 10:55 ч. в с. Р., по ***, при
управление на МПС лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с peг. №
***, виновният водач И. Ж. А., нарушава правилата за движение по
пътищата, като поради движение с несъобразена скорост, губи контрол над
управляваното МПС, излиза от пътното платно и се блъска в стълб.
Вследствие на настъпилото ПТП са причинени телесни повреди на И. П. -
пътник в същото МПС.
По случая е образувано ДП № 1493/2021 г. на РУ К., пр.пр. №
10635/2021 г. на РП С.З., което към настоящия момент не е приключило с
окончателен съдебен акт. Сочи се, че причина за настъпване на
произшествието са допуснатите от водача на л.а. И. А., нарушения на
правилата за движение по пътищата. Заявява се, че в случая съществува пряка
причинна връзка между деянието на виновния водач И. А. и настъпилите
1
общественоопасни последици - телесни увреждания на И. П..
Посочено е, че за увреждащия л.а. “Опел Астра” с peг. № ***,
управляван от И. А., има сключена застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, з.п. № BG/02/121001622740, със срок на валидност една
година, считано от 08.06.2021 г. до 07.06.2022 г. със ЗД „Б.И.“ АД, гр. С..
Отбелязано е, че по силата на този договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени
вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването
на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие,
която сума представлява минималния размер на обезщетението за
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е предявила претенция
за изплащане на обезщетение пред ЗД „Б.И.“ АД, гр. С., като са представени
всички документи, с които разполага, получени от застрахователя с о.р. на
19.11.2021г. По случая е заведена щета № **********, по която
застрахователят в законоустановения срок не е предложил за плащане
обезщетение. Ищцата счита, че в случая са налице предпоставки за
ангажиране отговорността на ЗД „Б.И.“ АД, гр. С. за причинените й
неимуществени и имуществени вреди.
Изложено е, че при процесното ПТП И. П. е получила следните
травматични увреждания: contusion capitis; V.I. с capitis; contusion cerebri;
fractura C2 /type C/; открита травма пo окосмената част на главата; локсация
на първи и втори шиен прешлен; загуба на съзнание; главоболие, гадене,
световъртеж, болки в шията; фрактура на дене аксис; психически стрес;
множество травми по глава, крайници и тяло.
След инцидента на 04.11.2021 г. пострадалата е настанена за лечение в
Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „**“ АД, гр. С.З. с окончателна
диагноза: contusion capitis; V.I. с capitis; contusion cerebri; fractura C2 /type C/;
открита травма пo окосмената част на главата; загуба на съзнание;
главоболие, гадене, световъртеж, болки в шията; фрактура на дене аксис.
Направени са й параклинични изследвания, консултативни прегледи, КТ на
глава, на шиен сегмент; ЕКГ - синусов ритъм. След обсъждане на клиничната
2
картина и резултатите от изследванията е направено заключение за съС.ието
й и е назначена и извършена операция за реплантация на скалп. На КТ се
установява травматичен САК и фрактура на дене аксис - по AO spine upper
cervical classification system и се класифицира като тип С. Поставена е твърда
шийна яка на пострадалата, заради уврежданията й в областта на шията.
Изписана е на 05.11.2021 г. с препоръки за контролни прегледи, проследяване
на съС.ието й. Насочена е за оперативно лечение към УМБАЛ „***“ ЕАД, гр.
П..
Посочено е, че на 05.11.2021 г. ищцата е приета за лечение в УМБАЛ
„**“ ЕАД, гр. П. с диагноза Fracturae - luxation С2. Установени са
субарахноидна хеморагия, малък субдурален хематом и фрактура на С2
прешлен с дислокация. След консултация с хирург и неврохирург се
хоспитализира в Клиника по НХ за оперативно лечение. Направени са й
изследвания, КТ на глава по спешност, от която се установява прясна кръв
над тенотриум церебрли в ляво по фалкс церебри дорзално и в единичен
сулкус високо париетално в ляво; хематом с дебелина до 6,1 мм високо
париетално в дясно. От КТ на глава се установява пресен сах и ограничен
субдурален хематом в ляво. Направен е КТ на цеврикални прешлени по
спешност - установява се фрактура с кос ход на дене аксис, с дорзокаудално
изместване на денза, С1 прешлен и главата на 8,1 мм, луксационна фрактура
на дене аксис, с дорзално изместване. Направена е рентгенография на торакс в
легнало положение и КТ на глава по спешност. След обсъждане на данните от
изследванията се насочва за оперативно лечение. Видно от оперативен
протокол № 1016-05.11.2021г. е направена репозиция на фрактура - луксация
на дене аксис. Имплантирани са 6 трансмаса латералис винта, поставена е
планка, която се фиксира с 4 винта за окципиталната кост, наложени са 2
титаниеви пръчки, които се фиксират към главите на съответните винтове с 6
тапи и с 2 тапи към планката, наложен е паравертебрален дрен. Изписана е на
16.11.2021 г. с препоръки за контролни прегледи, щадящ цервикалната област
режим, да носи шийна яка за 3 месеца, да провежда физиотерапия и
рехабилитация и проследяване на клиничното съС.ие.
Твърди се, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП
И. П. търпи силни болки и много страдания. Възстановяването от получените
при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се
чувства добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента
3
пострадалата е получила множество травми и наранявания. Преди процесното
ПТП И. е била в добро здравословно съС.ие, била е изключително дейна,
страдала е от диабет, но след инцидента живота й се променя. Изпитва
цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, както и последващи
болки, които продължават и към настоящия момент, възстановяването й не е
приключено, за дълго време е била напрегната, с нарушения на съня, като не е
в съС.ие да се натоварва психически и физически. Освен болките ищцата е
изживяла и силен стрес при процесния пътен инцидент, който е обострил
захарния й диабет.
Заявено е, че причинените неудобства, болки и страдания на ищцата
следва да бъдат компенсирани. Наведени са твърдения, че вредите на ищцата
са в резултат на виновното поведение на водача И. А., а за причинените от
него вреди отговаря ответникът по делото ЗД „Б.И.“ АД, гр. С.. Изложени са
аргументи по чл. 432 от КЗ.
Направено е искане да се постанови решение, с което да се приеме, че
предявените искове са основателни и доказани по размер и да се осъди
ответника ЗД „Б.И.“ АД, гр. С. да заплати на И. М. П., обезщетение в размер
на 30 000 лева, частичен иск от 70 000 лева, за причинените й неимуществени
вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на
причинените й телесни увреждания при процесното ПТП.
Претендира законна лихва върху сумите, считано от 11.11.2021 г.-
датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ,
евентуално от 19.11.2021г., до окончателното изплащане за неимуществени
вреди. Претендира за направените по делото разноски и адвокатски хонорар
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС, като моли
настоящата молба да се счита за списък на разноски.
В законния срок, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва изцяло исковата молба.
Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на
изискванията на чл.127, ал.1 и ал.4 ГПК.
Отбелязано е, че в обстоятелствената част на исковата молба не е
посочено къде се е намирала ищцата в момента на ПТП, поради което не
ставало ясно по какъв механизъм тя твърди, че са й причинени травматичните
увреждания. Заявява, че са описани само действия на водача на автомобила,
4
но не става ясно като пътник на коя седалка в автомобила е пострадала
ищцата. Сочи се, че не е посочено дали ищцата е била с поставен
обезопасителен колан или не, които обстоятелства са от съществено значение
за установяване верността на твърденията на ищцата в исковата й молба.
Заявено е, че нито съдът, нито ответникът имат задължение да гадаят и да
правят предположения за точния механизъм на ПТП, тъй като акуратното му
описание е изцяло задължение на ищцата. Счита, че от обстоятелствената
част на исковата молба не става ясно в какво точно се изразява твърдяното
нарушение на правилата за движение по пътищата от водача и дали то е се
заключава само в движение с несъобразена скорост и загуба на контрол над
управлявания от него автомобил или има и други нарушения. Отделно се
сочи, че след като ищцата твърди, че водачът се е движил с несъобразена
скорост, тя е длъжна да посочи какво е ограничението на скоростта в този
участък и с каква скорост се е движил водачът. Посочва се, че ищцата е
длъжна да посочи защо счита, че скоростта е била несъобразена. Според
ответника, неясно остава и обстоятелството какво точно означава „губи
контрол над управляваното МПС“, нито пък каква е причината за това и дали
това не се дължи на обстоятелства, които изключват вината на водача. Твърди
се, че ищцата се е возила като пътник и би следвало точно и ясно да опише
механизма на произшествието. Намира, че от исковата молба не става ясно в
какъв стълб се е блъснал водачът, нито пък на какво разС.ие се е намирал той
от платното за движение. Посочва, че от исковата молба не е става ясно по
какъв точно механизъм са причинени травмите на ищцата. Изтъква се, че това
обстоятелство е от изключителна важност, тъй като ответникът в случая е
затруднен в осъществяване на защитата си. Сочи се, че ищцата е длъжна да
посочи от удар в кои части на вътрешната част от купето на автомобила е
получила травматичните увреждания. Според ответника, травмите на главата
предполагат, че ищцата се е возила без поставен обезопасителен колан, но тя
си е спестила да посочи точният механизъм, по който е получила травмите.
Посочва се, че липсата на описание за начина, по който се твърди, че ищцата
е получила травмите освен, че затруднява защитата на ответника, съставлява
пречка и за самата ищца. В тази хипотеза тя няма право да иска допускане на
съдебномедицинска експертиза, която да установи механизма на причиняване
на травмите, а това е в нейна доказателствена тежест. Заявено е, че в
настоящия случай ищцата недопустимо се опитва да „доказва“
5
несъществуващ механизъм на причиняване на травматичните й увреждания,
което е видно от доказателствения раздел на исковата й молба. Сочи се, че
какъв е медико-биологичният характер на травмите е въпрос, на който вещото
лице може да отговори само и единствено ако има информация за начина на
причиняването им.
Ответникът счита, че отделно основание за оставяне исковата молба без
движение е фактът, че в нея са посочени медицински термини на латински
език и не става ясно дали те съответстват на описаните след тях на български
език описания на травматични увреждания и съС.ия или пък са някакви други
травматични увреждания и съС.ия. Счита, че уточняването на тези
обстоятелства е от съществено значение, тъй като в противен случай се
нарушава правото на защита на ответното застрахователно дружество. Сочи,
че ищцата е използвала съкращения, за които нито съдът, нито ответникът е
длъжен да предполага какво точно означават. Намира, че това са поредните
обстоятелства, които ищцата е длъжна да уточни и във връзка с което
исковата й молба следва да бъде оставена без движение. Отделно от това се
сочи, че ищцата освен думи на латински е посочила и изрази на английски
език. Твърди, че ищцовата страна е длъжна да посочи какъв е според нея
преводът на използваните от нея изрази на латински и английски език, както и
какво означават съкращенията и означенията като „С1“, „С2“, „САК", „ЕКГ",
„КТ“, „АО“, „НХ". Освен това ответникът сочи, че ищцата е длъжна да
посочи точното значение на използваните от нея латински термини, написани
на български език, например „фрактура ден аксис“ или „трансмаса латералис
винта“. Заявява, че исковата молба съдържа терминологичен, фактологически
и правен безпорядък. Задълженията на ищцата да уточни всички тези, доста
по обем факти и обстоятелства.
Според ответника, съдържанието на исковата молба на ищцата е в
противоречие с основните принципи в гражданското процесуално право, един
от които е установеният в чл.6 ГПК принцип на диспозитивното начало.
Изложени са съображения и се твърди, че нередовностите на исковата молба
правят невъзможно упражняване правото на ответника по чл.8, ал.3 ГПК - да
се запознае с исканията и доводите на ищцата и да изрази становище по тях.
Твърди се, че липсата на яснота за точния механизъм на ПТП
затруднява защитата на ответника.
6
Заявено е, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея не е посочена
банкова сметка на ищцата каквото задължение тя има по смисъла на чл.127,
ал.4 ГПК.
Моли, да се остави без движение исковата молба и да се укаже на
ищцата задължението й в определения от съда срок да изложи ясни и
конкретни твърдения за това какъв е механизмът, по който твърди, че е
настъпило процесното ПТП с всички детайли, както и да посочи открита на
нейно име банкова сметка, както и да уточни значението на използваните от
нея съкращения и термини на латински и английски език, с изричното
предупреждение, че при неизпълнение на указанията ще се приложи
санкцията на чл.129, ал.3 ГПК.
Направено е искане за спиране на основание чл.129, ал.1. т.4 и т.5 ГПК.
Заявява се, че от твърденията на ищцата в исковата молба безспорно се
разкрива наличието на престъпни обстоятелства, от установяването на които
зависи изходът на настоящия граждански спор, които дават основание за
спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК.
Сочи се, че самата ищца, твърди, че е било извършено деяние по
смисъла на НК, с което са били нарушени правилата за движение по
пътищата, вследствие на което на нея лично са й били причинени
травматични увреждания, във връзка с които твърди, че е претърпяла
неимуществени вреди. Твърденията в исковата молба, респ. деянието, от
което се твърди да са настъпили твърдените неимуществени вреди, изцяло
покриват състава на престъпление по транспорта (чл. 342 и сл. НК).
Посочва се, че когато фактическият състав, обуславящ отговорността на
ответника, включва като елемент вредата да е настъпила в резултат на
престъпление, установено по надлежния ред, изходът на гражданския спор е в
зависимост от изхода по наказателното разследване. В този смисъл е посочена
съдебна практика.
Аргументира се, че съгласно чл.124, ал.5 ГПК гражданският съд няма
правомощия да установява инцидентно факта на престъпление, извън
посочените в нормата хипотези. Сочи се, че когато тези хипотези не са
налице, но установяването на факта на престъплението е от значение за
7
решаване на гражданския спор, производството по делото се спира на
основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК.
Счита, че в случай че към момента от Районна прокуратура - С.З. е бил
внесен обвинителен акт и производството е висящо пред съда, то ще е налице
хипотезата на чл.129, ал.1, т.4 ГПК.
Моли, да се спре производството на основание чл.129, ал.1, т.5 ГПК.
Евентуално, в случай че не се приеме, че е налице хипотезата на последно
поменатата правна норма, то ответникът моли да се спре производството на
основание чл.129, ал.1, т.4 ГПК.
Намира, че предявените обективно съединени искове са недопустими,
евентуално, изцяло неоснователни. Оспорва изцяло предявения главен и
акцесорен обективно съединени искове. Оспорва изцяло всички твърдения на
ищцата в исковата молба. Оспорва твърденията, че процесното събитие е
настъпило по описания от ищцата в исковата молба начин. Оспорва
твърденията, че водачът на лекия автомобил „Опел" „Астра" И. Ж. А., се е
движил в нарушение на правилата за движение по пътищата. Оспорва
твърдението на ищцата, че причината за ПТП и травматичните й увреждания
са виновните действия на водача. Счита, че ПТП се дължи на технически
причини, включително и такива, касаещи техническото съС.ие на описания
по-горе автомобил, които не могат да се вменят във вина на водача И. Ж. А..
Твърди, че управляваният от И. А. автомобил не е бил изправен и именно
техническите му повреди и неизправности са станали причина за настъпване
на ПТП, а не действията на водача. Сочи се, че водачът И. Ж. А. е изпаднал в
такова здравословно съС.ие, в което обективно да не е имал възможност да
контролира автомобила и да предотврати удара, тъй като му е прилошало,
колабирал е, получил е замайване, световъртеж, които съставляват внезапно
настъпили и непредвидени съС.ия, които изключват вината на водача. Тоест,
счита, че се касае до случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, което
изключва виновността на водача И. А.. Също така счита, че травмите на
ищцата се дължат единствено на нейното поведение, което е описано
подробно в частта за възражението за съпричиняване.
Твърди се, че предявеният от ищцата главен иск за осъждане на
ответника да й плати обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и със задължителната съдебна практика по
8
прилагането на тази правна норма. Според ответника, размерът на
претенцията е несъответен на твърдените в исковата молба неимуществени
вреди, нито пък на реално претърпените такива от ищцата.
Оспорва изцяло абсолютно всички твърдения на ищцата в исковата й
молба. Оспорва твърденията на ищцата, че процесното ПТП е настъпило по
начина, по който тя твърди. Оспорва твърденията на ищцата, че са налице
описаните от нея травматични увреждания. Оспорва твърдението, че ищцата
е била в безсъзнание, както с чисто манипулативна цел тя невярно е посочила
на стр.2 от исковата й молба. Отбелязва, че във всички медицински
документи е посочено, че тя е била в съзнание. Счита, че описаните в
исковата молба негативни засягания правната сфера на ищцата се дължат не
на процесното ПТП, а на нейното здравословно съС.ие към момента на
настъпването му. Счита, че и конкретното проявление на негативите от
травмите е било с такъв характер именно поради съществувалото към
момента на пътния инцидент здравословно съС.ие на ищцата. Посочва, че
самата ищца твърди, че има диабет. Оспорва твърдението, че пътният
инцидент е „..обострил захарния й диабет..“. Счита, че това е и причината за
начина на протичане и на лечението, оздравителния процес, възстановяването
и продължителността на възстановителния период. Ищцата е била приета в
клиниката по неврохирургия в С.З. на 04.11.2021 г. и е изписана на следващия
ден 05.11.2021 г. След това е постъпила в УМБАЛ "**" в П., от където е
изписана с подобрение и насочена за домашно лечение. Сочи, че видно и от
двете епикризи ищцата е изписана без усложнения.
Заявява, че оспорва изцяло приложения към исковата молба
констативен протокол за ПТП с пострадали лица УРИ 284 р-33768- 09.11.2021
г. по описа на РУ К. при ОД на МВР С.З. по отношение отразения в него
механизъм на ПТП, както и по отношение посочените в него причини и
обстоятелства, при които е настъпил процесният инцидент, както и по
отношение посоченото, че виновен за инцидента е водачът И. Ж. А..
Настоящото оспорване заявява своевременно и в процесуалните срокове,
независимо от обстоятелството, че приложеното към преписа от исковата
молба копие на констативния протокол е нечетливо, което нарушава правото
на защита на ответника, тъй като процесуалният му представител няма
възможност да се запознае със съдържанието на това писмено доказателство.
Оспорва компетентността и качеството на „длъжностно лице" на лицето,
9
съставило констативния протокол. Посочва, че е направил искане да бъде
задължена ищцата да представи четливо копие на констативния протокол,
едва след запознаване със съдържанието на който да му бъде дадена
възможност да заяви възражения, оспорвания и доказателствени искания.
Изложени са от ответника доводи и е посочена съдебна практика.
Според ответника, ищцата носи тежестта за доказване на механизма на
процесното ПТП и то след като направи съответните уточнения, с които да
конкретизира какъв е точно механизмът на ПТП.
Оспорва твърдението, че ищцата е изпълнила задълженията си да
предяви пред застрахователя застрахователна претенция, към която да
представи всички необходими документи и да изпълни всички нейни
законово установени задължения в тази връзка.
Намира, че е погрешен изводът на ищцата, че неимуществените вреди
имат по-голямо значение и се оценяват по-високо. Счита, че не е ясно в какъв
аспект и с какво е съпоставила неимуществените вреди ищцата, но може да
предположи, че е съпоставяла имуществените с неимуществените вреди.
Оспорва изцяло твърденията на ищцата за вида, характера и
интензитета на претърпените от нея неимуществени вреди, както и за
наличието на всички, описани в исковата молба негативни засягания на
правната й сфера. Оспорва твърденията в исковата молба, че някои от
негативните засягания на правната й сфера са повлияли негативно на
съществуващи нейни заболявания. Оспорва и твърденията, че ищцата не се е
възстановила и не е в съС.ие да се натоварва психически и физически. Счита,
че ищцата не е изпълнявала предписанията на лекуващите лекари и това е
причината за удължаване периода на възстановяване.
Въвежда възражение за съпричиняване от ищцата И. М. П..
Счита, че с поведението си ищцата И. П. е допринесла в посочената
степен за настъпване на вредоносния резултат и по-точно за травматичните
увреждания, които са й били причинени при процесния инцидент и за
претърпените във връзка с инцидента неимуществени вреди.
Твърди се, че ищцата И. П. е нарушила разпоредбата на Чл.137а, ал.1 ЗДвП.
Посочва се, че автомобилът, с който е пътувала ищцата И. П. е бил фабрично
оборудван с обезопасителни колани и за задните седалки, поради което и на
10
основание посочената правна норма в качеството си на пътник И. П. е била
длъжна да пъ тува с поставен обезопасителен колан.
Твърди се, че И. П. е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като е пътувала в автомобила без да поставен обезопасителен
колан, поради което при процесното ПТП е получила описаните в исковата
молба травматични увреждания, във връзка с които е претърпяла и
претендираните от нея неимуществени вреди.
Счита, че с конкретното си поведение ищцата И. П. е допринесла
(съпричинила) за настъпването на вредоносния резултат (претърпените от нея
вреди) с не по-малко от 85% и в случай че съдът определи обезщетение на
ищцата, то размерът му би следвало да бъде намален с приетия от съда
процент на допринасяне (съпричиняване).
Заявява евентуално възражение за съпричиняване, изразяващо се в
описаните проявления във връзка с действията на ищцата И. П., което моли
да бъде прието за съвместно разглеждане заедно с предявените срещу
ответното дружество искове и в случай, че съдът приеме, че на ищцата се
дължи обезщетение за неимуществени вреди, то размерът му да бъде намален
със степен не по-малка от 85% или със съответно приетия от съда процент на
допринасяне (съпричиняване) от страна на И. П..
Моли, да се отхвърлят изцяло предявените от ищцата обективно
съединени искове за осъждане на ответното застрахователно дружество да й
заплати обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва, като
неоснователни. Евентуално, в случай че се приеме, че на ищцата се дължи
обезщетение, ответникът моли да се уважи заявеното с настоящия отговор
възражение за съпричиняване и да се намали с 85% или със съответно
приетия от съда процент на допринасяне (съпричиняване) от страна на И. П.
определеното й обезщетение.
Претендира разноски.
Ищцата е депозирала по делото допълнителна искова молба (молба), с
която взема становище по възраженията на ответника.
Счита, че невярно е посоченото от ответника, че исковата молба не
отговаряла на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.127, ал.4 от ГПК. Заявява, че
в обстоятелствената част на същата са изложени твърдения за фактическата
11
обстановка по делото, като и е описан механизма на ПТП - дата и място на
настъпване на ПТП, увреждащия л.а., неговия peг. номер, името на водача на
същия и в тази връзка са представени доказателства - приложени към ИМ.
Сочи се, че в ИМ е посочена и причината за настъпване на ПТП и вредните
общественоопасни последици, а именно виновното и противоправно
поведение на водача на л.а. Според ищцата, не е задължена да посочва
конкретната скорост, с която се е движел л.а., нито какъв е бил видът на
стълба, в който се е блъснал водачът на л.а. Намира, че твърденията са ясни и
същите ще бъдат установени в настоящото производство.
По отношение твърдението на процесуалния представител на ответника,
че ИМ съдържала терминологичен, фактологически и правен безпорядък,
както и че в същата уврежданията на ищцата били посочени на латинска,
даже на английски, заявява, че неразбирането на фактите по делото не
представлява нередовност на ИМ. Посочено е, че видно от приложените към
ИМ документи, уврежданията са посочени с латинските им термини. Именно
поради това, че страните не разполагат със специални знания, с ИМ ищцата е
поискала назначаване по делото на СМЕ.
Отбелязано е, че непосочването на конкретен механизъм на настъпване
на ПТП не представлява нередовност на ИМ, както неправилно твърди
ответникът. Посочва се, че в случая има самокатастрофирал л.а. и двама
пътници в този автомобил, т.е. освен водача на застрахованото при ответника
МПС няма друго лице, което да е виновно за настъпване на това ПТП, няма
друг участник. Сочи се, че що се отнася до конкретните нарушения,
допуснати от водача, същите ще се установят в хода на делото с изясняване
на механизма, за което са ангажирани доказателствени искания - снабдяване с
материални от досъдебното производство и ангажиране на АТЕ.
Счита, че следва да се има предвид, че с ИМ е поискано издаване на СУ
за снабдяване с материалите от ДП, които са необходими за изясняване на
обстоятелствата по настъпване на процесното ПТП, които са във фаза на
изясняване - ДП не е приключило.
Посочва още, че механизмът на настъпване на процесното ПТП не е
част от фактическия състав на непозволеното увреждане. Предвид и факта, че
вината се предполага до доказване на противното, с оглед установената
презумпция за вина, счита, че не е в тежест на ищеца да доказва
12
обстоятелства от механизма.
Въпреки въведеното изискване в ГПК за представяне на банкова сметка
по осъдителен иск за парично вземане, обръща внимание, че законът не
свързва неизпълнението на това изискване с никакви последици, вкл. и с
нередовност на исковата молба, каквато твърди ответника. Изложени са
доводи и е посочена съдебна практика.
Освен това, не счита за задължително и необходимо да бъде
представена банкова сметка по делото и поради причината, че ответникът не
предлага никакво плащане. В случай, че направи подобно предложение и
готовност за плащане, евентуално постигане на споразумение, изявява
готовност за посочване на банкова сметка, по която да бъдат преведени
сумите.
Намира, че в случая не са налице предпоставките на 229, ал.1, т.5 от
ГПК.
Посочва се, че гражданският съд по това дело не е събрал доказателства
за съществуване на престъпни обстоятелства, от които зависи изхода на
настоящия спор. Освен това се сочи, че няма доказателства посоченото ДП да
се води срещу конкретно лице, за конкретни нарушения, които да са от
значение за правилното решаване на настоящото дело. Изложени са
съображения и е посочена съдебна практика.
Оспорва всички възражения на ответното дружество като
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
За неоснователно намира оспорването от страна на ответника вината и
противоправността на извършеното от водача на л.а., както и механизма на
настъпване на същото.
Сочи се, че представеният по делото Констативният протокол за ПТП е
изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието,
същият представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с
материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление на
своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него,
допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли пострадали лица
и вреди, какви документи са представени от участниците в произшествието. В
този смисъл е посочена съдебна практика. Предвид и факта, че вината се
13
предполага до доказване на противното, с оглед установената презумпция за
вина, счита, че не е в тежест на ищцата да доказва обстоятелства от
механизма.
Заявява, че ще се ползва от представения Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица.
Оспорва твърдението, че ПТП е настъпило поради техническа
неизправност на МПС или с оглед здравословното съС.ие на водача на л.а.
Оспорва твърдението на ответното дружество, че деянието се явявало
случайно по отношение на водача на л.а. по см. на чл.15 от НК.
По отношение вината на водача на лекия автомобил, посочва, че в
гражданското право за да се приеме, че има вина по см. на чл.45 от ЗЗД, не се
изисква същата да е установена с влязла в сила присъда по наказателно дело.
Намира за неоснователно оспорването от страна на ответника на
получените от ищцата травми при процесното ПТП и тяхната причинно-
следствената връзка, като излага доводи в тази връзка.
За неоснователни намира възраженията относно размера на предявения
иск за неимуществени вреди. Посочва, че в случая искът е съобразен от една
страна с принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени
вреди на ищцата, а от друга страна - с лимита на отговорност на ответника за
2021 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Счита за неоснователни възраженията на ответното дружество за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца.
Заявява, че същите са голословни и неподкрепени с доказателства. Освен това
се сочи, че видно от представените писмени доказателства няма данни, от
които да се направи извода, че ищцата, е извършила нарушения, които да са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат.
Посочва, че при деликт, лихви за забава се дължат от датата на
непозволеното увреждане. Заявено е, че задължението за изплащане на
застрахователно обезщетение възниква с настъпването на застрахователното
събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите и че приложимата правна норма
е чл. 429, ал.3 КЗ, и за застрахователя възниква задължение за плащане на
лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба
- 11.11.2021 г.
14
Според ищцата, най - късният момент от който възниква задължение за
лихви 19.11.21 г., за която дата са представени доказателства, че от ищцата е
постъпило уведомление до застрахователя, което обстоятелство не се оспорва
от ответника.
Постъпил е по делото допълнителен отговор, с който ответникът
оспорва изцяло допълнителната искова молба.
Според ответника, с допълнителната искова молба ищцата нито е
пояснила, нито е допълнила първоначалната. Намира, че е точно обратното,
противоречията в тезата на ищцата се затвърждават и задълбочават.
Заявява, че ищцата неправилно приема, че тя няма задължения да
заявява точни и ясни твърдения за механизма на ПТП. Счита, че посочването
на датата и мястото на настъпване на произшествието е категорично
недостатъчно. Сочи, че тези факти нямат връзка с механизма на ПТП.
Поддържа възражението си за нередовност на исковата молба по вече
изложените в отговора доводи.
По отношение на използваните латински термини от ищцата,
ответникът сочи, че процесуалният закон изисква в такива случаи текстът да
е придружен с превод. Счита, че е недопустимо ищцата да навежда твърдения
с текст на друг език, независимо дали се касае за латински термини, свързани
с медицински диагнози.
Счита, заявеното в точка I, подточка 3 виждане на процесуалния
представител на ищцата за абсурдно от процесуалноправна гледна точка.
Посочва, че ищцата има задължение да опише точно и ясно, в детайли
механизма на ПТП и е категорично невярно, че е достатъчно тя лаконично с
две думи да посочи, че е настъпил пътен инцидент.
Намира, че заявяването на доказателствени искания от ищцата, без да е
направила уточнения на обстоятелствената част на исковата й молба е
абсолютно недопустимо. Счита, че какви точно доказателства е поискала да
бъдат допуснати ищцата, също няма каквото и да било значение касателно
възражението за нередовност на исковата й молба. Сочи, че тяхната
относимост и допустимост ще бъдат преценявани едва след отстраняване
нередовностите на исковата молба.
Заявява, че поддържа изцяло всички възражения за нередовност на
15
исковата молба вече заявени с отговора на исковата молба. Счита, че с
допълнителната искова молба нередовностите на исковата молба не само не
са отстранени, но противоречията в тезата на ищцата са се задълбочили и
стават непреодолими.
За неоснователно намира възражението на ищцата в точка II от
допълнителната искова молба срещу искането за спиране на настоящото
производство по чл.229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Счита, че становището на
ищцата, че досъдебното производство не се водило срещу конкретно лице и
това обосновава извод за неоснователност на искането за спиране на
производството противоречи на закона и задължителната съдебна практика по
въпроса.
Поддържа изцяло искането си за спиране на настоящото производство,
което е заявил и подробно аргументирал в отговора на исковата молба. Моли,
да се има предвид и цитирана в актуална съдебна практика на П.ския
апелативен съд, съгласно която съдът е приел, че в хипотеза като настоящата
производството следва да бъде спряно до приключване на наказателното
производство. Счита, че цитираната от ищцата практика на ВКС не отразява
дефинитивно застъпваното от касационната инстанция становище в най-
актуалната съдебна практика по въпроса.
Заявява, че в точка III от допълнителната искова молба ищцата е
оспорила възраженията на ответното застрахователно дружество, заявени във
връзка с основателността на предявения от нея иск. Счита, че доводите са с
бланкетен характер. Посочва, че тезата на ищцата за доказателствената сила
на констативния протокол за ПТП с пострадали лица е в противоречие на
първо място с конкретното възражение на ответника, а на следващо място
тезата й противоречи на задължителната съдебна практика по въпроса.
Твърди, че цитираната от ищцата практика няма отношение към конкретно
заявеното възражение на ответното дружество. Сочи, че ищцата отново
поддържа правно несъстоятелното становище, че след като е заявила
доказателствени искания, едва ли не това нейно процесуално действие може
да санира посочените от ответника нередовности на исковата й молба, както и
че с поисканите от нея доказателства би могла да опровергае възраженията на
ответната страна.
Намира, че направеният от ищцата анализ на елементите
16
„противоправност“ и „вина" от сложния фактически състав на деликта е
правно неточен. Сочи, че доводите на ищцата за пореден път нямат връзка с
конкретно заявените от ответника възражения, а съставляват някакви
странни, теоретични и ирелевантни нейни съждения.
Поддържа изцяло възраженията и оспорванията срещу твърденията на
ищцата за претърпените от нея травми и неимуществени вреди. Заявява, че
аргументите на ищцата, с които се е опитала да оспори възраженията на
ответника са несъстоятелни. Сочи, че фактът, че ищцата е представила
медицински документи, искала е разпит на свидетели и допускане на
съдебномедицинска експертиза, не може да има твърдения от ищцовата
страна ефект - да опровергае основателността на възраженията и
оспорванията на другата страна.
Ответникът счита, че посоченото в подточка 3 на точка III от
допълнителната искова молба становище за неоснователност на възраженията
на ответника касателно размера на предявения иск за неимуществени вреди
не съответства на съдържанието на възражението. Отбелязва, че невярно в
този аспект е, че размерът на претенцията бил съобразен с установения в
чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, както и че е съобразен с лимита на
отговорност на ответното застрахователно дружество.
Намира, че становището на ищцата за неоснователност на възраженията
за съпричиняване, както и че същите според нея са „..голословни и
неподкрепени с доказателства" е правно несъстоятелно. Сочи, че тук отново
проличава непознаването на установения в ГПК процесуален ред за заявяване
на възражение и последващото негово доказване.
Счита, че становището на ищцата, заявено в подточка 5 на точка III от
допълнителната искова молба, касателно акцесорната претенция за законна
лихва, е правно несъстоятелно и противоречи на нормите на Кодекса за
застраховането, както и на съдебната практика по този въпрос.
Поддържа всички вече заявени оспорвания и възражения срещу
акцесорната претенция на ищцата.
В съдебно заседание на 15.11.2022 г. съдът е допуснал изменение на
предявения иск за неимуществени вреди, в следствие настъпило ПТП на
04.11.2021 г. от 30 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума от 11.11.2021 г. до окончателното изплащане
17
на сумата.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
С влязло в сила споразумение по НОХД № 751/2022 г. на КРС е признат
подсъдимия И. Ж. А. за виновен в това, че на 04.11.2021 г. в с. Р., общ. К.,
обл. С.З.., по ** до дом № 6, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ***, в посока
изток[1]запад е нарушил правилата по Закона за движение по пътищата, като
с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
ищцата – черепно-мозъчна травма, която е причинила разстройство на
здравето, временно опасно за живота и счупване на зъба на втори шиен
прешлен, което е причинило трайно затруднение движенията на врата –
престъпление по чл. 343 ал. 1, б.“б“, предл. 2-ро във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.
Между страните не се спори относно наличието на з.п. №
BG/02/121001622740, със срок на валидност една година, считано от
08.06.2021 г. до 07.06.2022 г., сключена за процесното МПС.
Видно от застрахователна претенция на 19.11.2021 г. ищеца е сезирал
ответното Дружество за заплащане на обезщетение за търпените от него
неимуществени вреди, в следствие на процесното ПТП, по което ответникът
не се произнесъл.
По делото е назначена е приета комплексна съдебно медицинска -
автотехническа експертиза, която установява: Получените увреждания на
ищцата са: разкъсноконтузна рана тип „скалп“ на главата; кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка; нръвоизлив под меките мозъчни обвивки;
Мозъчна контузия; счупване с разместване на зъба на втори шиен прешлен;
гръбначно мозъчна контузия с проява квадрипаретичен с-м. Медико-
биологичен характер на всяко едно от уврежданията е: Разкъсноконтузна рана
тип „скалп“ на главата е временно разстройство на здравето без опасност за
живота; Кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка е временно разстройство
на здравето с опасност за живота; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки е
временно разстройство на здравето с опасност за живота; Мозъчна контузия е
временно разстройство на здравето с опасност за живота; Счупване с
разместване на зъба на втори шиен прешлен е причинило трайно затруднение
на движенията на врата за до 6 месеца; Гръбначно мозъчна контузия е
временно разстройство на здравето с опасност за живота. Увредите
причиняват болки, страдания както следва: разкъсноконтузна рана тип
„скалп“ на главата-болките са локални и са до първите 3 седмици;
Кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка се проявява с главоболие и
18
световъртеж. Отзвучават до края на вторият месец; Кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки прояви с главоболие, гадене, световъртеж и светобоязън.
Отзвучават до края на 2 месец; Мозъчна контузия проявява се с главоболие,
световъртеж,гадене, сънливост. Отзвучава към края на третият месец.
Счупване с разместване на зъба на втори шиен прешлен проявява се със
силни болки във врата, обездвиждане в шията, трудно самообслужване.
Отзвучават след 4 -5 месец. Гръбначно мозъчна контузия. Парализира
крайниците в различна степен. В случая с квадри пареза/пареза на четерите
крайника/ по силно изразени в ляво. Постепенно след оперативното лечение
се подобрява до степен на латентна пареза. Повече влияе на
самообслужването и го затруднява за дълго. Нужда от чужда помощ.
Разкъсноконтузна рана тип „скалп“ на главата е лекувана със спешно
оперативно лечение операция: реинплантации на скалп. При тилен лег след
щателно почистване на оперативното поле раната се ревизира. Лаваж с
кислородна вода и браунол. Щателна хемостаза. Послоен шев на меките
тъкани в обратен ред. Стерилна превръзка. Медикаментозно с аналгетик и
антибиотик. Кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка е лекувано с покой-
първи режим. Медикаментозна и дехидратираща терапии. При нарастване се
налага оперативно лечение поради реална опасност за живота. В случая е
овладян медикаментозно кръвоизлива и не се е наложило оперативно
лечение. Кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Не оперативно лечение.
Лечение с медикаментозна терапия. Мозъчна контузия лечение с
медикаментозна аналгетична, кръвоспираща, антиеметична и дехидратираща
терапии. Домашен режим с покой, хранителен режим и противогьрчова
терапия. Счупване с разместване на зъба на втори шиен прешлен. Лечението е
оперативно. Високо рискова и c голяма сложност операция. Медикаментозна
терапия. Гръбначно мозъчна контузия с проява на квадрипаретичен с-м.
Оперативно лечение - отстраняване костната компресия върху гръбначният
мозък. Медикаментозна терапия.
Не може да се прецени кога би настъпило пълно оздравяване поради
това че гръбначният мозък е без компенсаторни възможности, каквито има
главовият мозък. Травмите според вида си и нивото на увреда се преценяват в
динамика и във времето. Общо стационарно лечение 12 дни. Домашното
лечение е посочено в разглеждане на всяка една травма поотделно в по горе
посочените отговори. До 6 месеца от травмата има периоди на лечение на
различните нозологични единици. Подлежи на продължителна физиотерапия
и балнеолечение. Същото се определя в динамика според съС.ието на
неврологичният статус. ПТП е настъпило на 04.11.2021 год. около 10.55 ч. в с.
Р., общ. К., по ***, при движение на лек автомобил "Опел" Астра с per. №
***, управляван от И. Ж. А. в посока от изток на запад.В близост до дом № 6
на *** Водача И. А., изгубва управлението над своя автомобил и настъпва
ПТП със същият автомобил, в условията на дневна видимост, при суха
асфалтова настилка. Мястото на удара се намира на 12.70 м. западно от
ориентира и на 0.60 м. северно от северния край на пътя. При огледа на
19
мястото на настъпване на ПТП няма налични следи.Преди сблъсъка на л.а. в
стълба няма налични спирачни следи. Скоростта на движение на л.а. "Опел"
Астра, с per. № ***, непосредствено преди и към момента на сблъсъка е една
и съща. Скоростта на движение на л.а. "Опел" Астра, с per. № ***,
непосредствено преди и към момента на сблъсъка е равна на 54.55 км/ч.ПТП
е настъпило на прав участък от пътя гледано по посоката на движение на
автомобила, водача на лек автомобил Опел Астра излиза северно от
асфалтовото пътно платно и се блъска в железобетонния стълб. Видимостта
гледано по направлението на движение за водача на лек автомобил "Опел"
Астра от изток на запад е над 200,00 м.. Препятствия пред водача на
автомобила не е имало. Пред водача на лек автомобил "Опел" Астра - И. А., е
нямало зрителни прегради, гледано по посоката на движение на автомобила,
които да са му пречели да възприеме опасността от настъпване на ПТП.
Техническа неизправност преди настъпването на ПТП не е имало. При
неизправност по ходовата част или по системите за управление на л.а., преди
да настъпи този сблъсък, би следвало преди мястото на сблъсъка да има нещо
като дълбоки задирания по асфалта, следа от нехарактерно протрИ.е,
изпаднали части от л.а. преди началото на следите от протрИ.е или др.
Такива веществени доказателства не са открити и описани в протокола за
оглед на местопроизшествие.Водача на автомобила на прав участък от пътя
при движение е напуснал със своя автомобил асфалтовото пътно платно,
навлязъл е на северния тротоар на пътя и се еблъснал железобетонния
електроснабдителен стълб. Преди началото на участъка на настъпване на ПТП
няма нищо, което да е признак за неизправност по автомобила.Техническата
причина за настъпване на ПТП е, че водача на автомобила е изгубил
управлението над същия и е настъпило ПТП при конкретната пътна
обстановка. Водача на автомобила се е движил със скорост, която е
технически несъобразена с конкретните пътни условия, при движение в
населено място. Основната техническата причина за настъпване на ПТП е, че
водача на автомобила е изгубил управлението над същия и е настъпило ПТП
при конкретната пътна обстановка. Водача на автомобила се е движил със
скорост 54.55 км/ч., която е технически несъобразена с конкретните пътни
условия, при движение в населено място. От техническа гледна точка, при
конкретните пътни условия - сух асфалтов път, когато няма налице
климатични условия различаващи се от нормалните - лед, сняг, дъжд, мъгла и
др., водача на лек автомобил "Опел" Астра, с per. № *** е необходимо да
управлява своя автомобил съгласно изискванията за безопасно движение по
пътищата, т.е. да се движи с технически съобразена скорост, която скорост е
до 50.00 км/ч. От техническа гледна точка водача на лек автомобил "Опел"
Астра, с per. № *** е било необходимо при избиране скоростта на
движението да се съобрази със своите възможности, опит, физическо съС.ие,
с релефа на местността, със съС.ието на пътя, с конкретните пътни
условия.Водача на лек автомобил "Опел" Астра, с per. № *** е бил длъжен да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
20
опасност от настъпване на ПТП. От техническа гледна точка водача на лек
автомобил "Опел" Астра, с per. № *** не е изпълнил тези изисквания за
безопасно движение по пътищата, вследствие на това е настъпило ПТП с
последици описани в досъдебното производство. Водача на лекият автомобил
"Опел" Астра, с per. № *** - И. А. е имал техническата възможност да
предотврати ПТП настъпило на 04.11.2021 г. Механизма на настъпване на
ПТП е следният: На 04.11.2021 год. около 10.55 ч. в с. Р., общ. К., по *** се е
движил лек автомобил "Опел" Астра с per. № ***, управляван от И. Ж. А. в
посока от изток на запад. В близост до дом № 6 на *** водача И. А., изгубва
управлението над своя автомобил и настъпва ПТП със същият автомобил. На
участъка от пътя на който е настъпило ПТП, няма налична пътна маркировка,
няма налични пътни знаци, които да указват скоростта и начина на движение
и технически разрешената скорост е до 50.00 км/ч.Скоростта на движение на
л.а. "Опел” Астра, с per. № ***, непосредствено преди и към момента на
сблъсъка е равна на 54.55 км/ч.. Пред водача на лек автомобил "Опел" Астра -
И. А., е нямало зрителни прегради, гледано по посоката на движение на
автомобила, които да са му пречели да възприеме опасността от настъпване
на ПТП.Техническа неизправност преди настъпването на ПТП не е имало.
Водача на лек автомобил "Опел" Астра, с per. № *** е бил длъжен да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност от настъпване на ПТП.Водача на лекият автомобил "Опел" Астра, с
per. № *** - И. А. е имал техническата възможност да предотврати ПТП
настъпило на 04.11.2021 г.Основната техническата причина за настъпване на
ПТП е, че водача на автомобила е изгубил управлението над същия и е
настъпило ПТП при конкретната пътна обстановка.Водача на автомобила се е
движил със скорост 54.55 км/ч., която е технически несъобразена с
конкретните пътни условия, при движение в населено, място. Налице е
причинно следствена връзка между настъпилото ПТП на 04.11.2021 г. и
действията на водача на лек автомобил per. № *** - И. А., изразяващи се в
това, че преди сблъсъка без установена причина, е завъртял волана на
автомобила надясно, изгубил е управлението над автомобила и е настъпил
сблъсъка. В резултат на това настъпва ПТП с последици описани в делото.
Водача на лекият автомобил "Опел" Астра, с per. № *** - И. А. е имат
техническата възможност да предотврати ПТП настъпило на 04.11.2021
г.Сблъсъка на л.а. "Опел" Астра в железобетонния стълб в предната дясна
част и по характер е челно екцентричен. Лекия автомобил "Опел" Астра при
сблъсъка е контактувал с предна дясна част предно екцентричен сблъсък.При
сблъсък като този, който за л.а. "Опел" при предно екцентричен сблъсък,
тялото на пътника на предната дясна седалка в следствие на инерционните
21
сили, екстремно потегля напред и в дясно по хода на движение на л.а.При
поставен и технически изправен обезопасителен предпазен колан, същият
предотвратява придвижването на тялото на пътника на предна дясна седалка
по инерция напред и съответно възможното му стълкновение с частите на
интериора - предно панорамно стъкло и колоната между стъклото и предната
дясна врата, а също така фиксира тялото на определено разС.ие от тях. Колана
първоначално се разтяга малко при рязко издърпване, като по този начин
поглъща част от кинетичната енергия на тялото. Също разпределя по-
равномерно натоварването на тялото в повече опорни точки, от дясното рамо,
през гърдите до лявата седалищна част. Севджан Ходжева при настъпването
на сблъсъка се е возила като пасажер на задната седалка.Лек автомобил
"Опел",Астра с per. № *** фабрично е оборудван с предпазни колани: -
триточкови колани на предните седалки и на задните - лява и дясна седалки.
На средна задна седалка е с монтиран двуточков предпазен колан. От вида на
травмите, тяхната локализация и степен на увреда на органи
обезопасителният колан не е бил поставен или е бил неправилно съчленен.
Травмите биха били значително по леки и не на тези места, които са описани
в документацията. От медицинската документация липсва обрисовка по
тялото за наличие на увреждания характерни за "коланна травма". Такъв тип
травми трудно биха били обяснени при поставен обезопасителен колан.
Същите са получени отпред на анатомични повърхности, които не биха били
контузени при поставен обезопасителен колан - ляво челно, зъб на 2 шиен
прешлен, мозъчни кръвоизливи - единият на "контра удара" по фалкса и
#
тенториума/палатката/ - под твърдата мозъчна обвивка /тилно/ и другият под
меката обвивка в ляво слепоочно.
Наличното заболяване от диабет забавя и утежнява оздравителният
процес на получените травми. Диабета уврежда съдовете и периферната
нервна система. Резорбцията на кръвоизливите е забавена, а от това и срока е
удължен. По същият начин и костното осифициране на фрактурата се забавя.
Във връзка с установяване на фактическите обстоятелства по делото,
свързани с уврежданията на ищеца и здравословното му съС.ие, по делото са
събрани гласни доказателства. Свидетелят М.А. М. сочи, че знае за пътния
инцидент, но не помни датата. Сестра й се обадила по телефона и казала за
него. Отишли в болницата и я видяла в критично съС.ие - била много зле,
имала много болки. След няколко дни заминала за П., защото тази операция
трябвало да се направи в П.. Сестра й поС.но се грижела за нея. Била с
22
памперси, болки, повръщане, не можела да се надигне от леглото, с лъжичка
я хранели. Това било около три месеца. Все още не е добре. Не е същата. Била
пенсионерка но трудолюбива жена и ходила допълнително да си изкара някой
лев с кърска работа – лятото за малини, череши, плодове, а зимата за билки.
Сега не е такава. Върви на една страна. Още не се движи така, както трябвало
да се движи, защото я боли. Сега снаха й се грижи за нея в С.З.. Твърди, че е
ходила на рехабилитация, но не може да кажа колко пъти.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел.
Същата е близка роднина, била е в контакти с ищеца, така че показанията й
могат да установят физическото и психическо съС.ие на ищеца след
катастрофата, претърпените от нея болки и страдания, причинени от
процесното ПТП.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП –
04.11.2021 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявените срещу
него искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Съгласно посочената
разпоредба, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" за заплащане на дължимото му се обезщетение.
Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ, на 19.11.2021г.
ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, по което ответника е отказал да заплати.
23
Съдът приема, с оглед на събраните в хода на производството
доказателства, както и предвид направеното плащане от ответника, че
предявените искове са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд се ползва със задължителна за настоящия съд сила относно
авторството, противоправността и вината, в които предели съдът е длъжен да
приеме за доказани предпоставките на чл.45 от ЗЗД.
Обстоятелствата от фактическия състав на престъплението са
установени с влязло в сила присъда по НОХД № 751/2022 г. на КРС е признат
подсъдимия И. Ж. А. за ВИНОВЕН в това, че на 04.11.2021 г. в с. Р., общ. К.,
обл. С.З.., по ** до дом № 6, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ***, в посока
изток[1]запад е нарушил правилата по Закона за движение по пътищата, като
с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
ищцата – черепно-мозъчна травма, която е причинила разстройство на
здравето, временно опасно за живота и счупване на зъба на втори шиен
прешлен, което е причинило трайно затруднение движенията на врата
Предвид изложеното настоящият състав приема за установени
противоправността /нарушение на правила за движение от водача/,
причиняването на вредата и вината на водача, като елементи от престъпния
състав.
Безспорно в случая е налице и последният признак за уважаване на
предявените искове: причинно- следствена връзка между процесното ПТП и
получените от ищеца вреди, видно от заключението на КСМАТЕ и влязлата в
сила присъда.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното: Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г., то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
24
които е станало, допълнителното влошаване съС.ието на здравето,
причинените морални страдания и др.
При определяне размера на дължимото в случая обезщетение за
причинени неимуществени вреди съдът взема предвид характера, силата,
интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди от следните
травматични увреждания, а именно: разкъсноконтузна рана тип „скалп“ на
главата; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка; нръвоизлив под меките
мозъчни обвивки; Мозъчна контузия; счупване с разместване на зъба на втори
шиен прешлен; гръбначно мозъчна контузия с проява квадрипаретичен с-м.
При разкъсноконтузна рана тип „скалп“ на главата, болките са локални
и са до първите 3 седмици. Кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка се
проявява с главоболие и световъртеж и е отзвучавал до края на вторият месец.
Кръвоизлива под меките мозъчни обвивки се проявява с главоболие, гадене,
световъртеж и светобоязън и е отзвучават до края на 2 месец. При Мозъчна
контузия е причинила на ищцата главоболие, световъртеж, гадене, сънливост
и е отзвучавала към края на третият месец. Счупването с разместване на зъба
на втори шиен прешлен е причинило силни болки във врата, обездвиждане в
шията, трудно самообслужване и е отзвучавало след 4 -5 месец. Гръбначно
мозъчната контузия е парализирало крайниците в различна степен. След
оперативното лечение се подобрява до степен на латентна пареза, като това
влияе на самообслужването и го затруднява за дълго, при което ищцата се е
нуждаела от чужда помощ. Тези изводи на вещото лице по назначената
КСМАТЕ и показанията на разпитаният свидетел за тези обстоятелства се
подкрепят взаимно, като периодът на възстановяване приблизително съвпада.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде отчетена преживяната от ищеца стресова реакция, която е
довело до негативна промяна в психо – емоционалното й съС.ие. От
разпитания по делото свидетел се установи, че ищеца вече не е същата. Съдът
приема, че е налице тежко на увреждане и претърпени вреди, вследствие на
претърпяно ПТП. Претърпяно ПТП, както и уврежданията, които е получила,
са променили в негативна насока живота на ищеца, затрудняват личния й
социалния й живот. Ищцата още не възстановена напълно и има травми за цял
живот. Разпитания по делото свидетел сочи, че ищцата върви на една страна.
Още не се движи така, както трябвало да се движи, защото я боли.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета на
претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и
25
възрастта на пострадалата, намира, че дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на цялата претендирана сума от 70 000 лв..
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за
съпричиняване с оглед непоставен предпазен колан от ищеца. По отношение
на възражението съдът намира следното: вещите лица по назначената
експертиза са обосновали извод, че от вида на травмите, тяхната локализация
и степен на увреда на органи обезопасителният колан не е бил поставен или е
бил неправилно съчленен. Травмите биха били значително по леки и не на
тези места, които са описани в документацията. От медицинската
документация липсва обрисовка по тялото за наличие на увреждания
характерни за "коланна травма". Такъв тип травми трудно биха били
обяснени при поставен обезопасителен колан. Същите са получени отпред на
анатомични повърхности, които не биха били контузени при поставен
обезопасителен колан - ляво челно, зъб на 2 шиен прешлен, мозъчни
кръвоизливи - единият на "контра удара" по фалкса итенториума/палатката/
#
- под твърдата мозъчна обвивка /тилно/ и другият под меката обвивка в ляво
слепоочно. С оглед тези ангажирани доказателства, настоящият съдебен
състав възприема като основателно наведеното възражение и намира, че с
поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,
като определя процент на съпричиняване от 30%.
Предвид горното с приетите 30 % съпричиняване следва да бъдат
редуцирани определените обезщетения т.е. на ищеца се следва сумата от
49 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава.
Съгласно КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за
периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице.
При това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на
увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви
претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в
срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то
може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В
26
конкретния случай на 19.11.2021 г. ищецът е поискал от ответника заплащане
на застрахователно обезщетение, поради което следва, че застрахователят е
уведомен за процесното ПТП от ищеца именно на тази дата и за него
настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с
ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва за забава върху горепосоченото
обезщетение се дължи от 19.11.2021 г., т. е. по направената евентуална
претенция на ищеца.
По разноските: Ищеца е освободен от държавни такси и разноски, като
с исковата молба е направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. Размерът на възнаграждението се
определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който размер на осн. чл. 7, ал. 2, т. 4, при този
изход на делото е 5250 лв. с ДДС, като това възнаграждение следва да се
присъди в полза на адвокат П. К. от САК. Ответникът също има право на
разноски с оглед отхвърлената част от исковете в размер на 251,40 лв.
възнаграждение за вещи лица. Поискано е от адв. М. и заплащането на
адвокатско възнаграждение за в размер на 3240 лв., но по делото липсват
доказателства за платено такова. При това положение съдът намира, че не
следва да се произнася по направеното възражение на проц. представител на
ищеца, за прекомерност на адв. възнаграждение на ответника. Следва на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответникът да заплати в полза на
държавата, чрез ОС С.З. държавна такса върху уважената част от исковете в
размер на 1960 лв. и сумата 572,60 лв., възнаграждение за вещи лица.
Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД - гр. С., ***, ЕИК ***, да заплати на И. М. П.,
ЕГН **********, от гр. С.З., ***, чрез адв. П. К., сумата от 49 000 лв.
(четиридесет и девет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, преживени болки и страдания, в резултат на
претърпяното от ищеца ПТП на 04.11.2021 г., ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 19.11.2021 г., до окончателното изплащане
на сумата, като отхвърля в останалия претендиран размер до 70 000 лв., като
неоснователен.
27
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД - гр. С., ***, ЕИК ***, да заплати на адвокат
П. К. от САК, сумата 5250 лв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА с ДДС.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД - гр. С., ***, ЕИК ***, да заплати сумата от
1960 лв., представляваща държавна такса и сумата 572,6 лв., възнаграждение
за вещи лица, по сметка на Окръжен съд - С.З..
ОСЪЖДА И. М. П., ЕГН **********, от гр. С.З., ***, чрез адв. П. К. –
САК, да заплати на ЗД „Б.И.“ АД - гр. С., ***, ЕИК ***, сумата 251,40 лв.,
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред П.ския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
28