РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. ХАСКОВО, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря К.Г. Н.
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500621 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.Г.П., пълномощник на К. И. Ц.
от гр.***, действащ като непълнолетен със съгласието на законния си представител и майка
И. К.Ц., срещу Решение №260104/15.07.2021г. на РС- Харманли, постановено по гр.д.
№1100/2020г. по описа на същия съд, с което са били отхвърлени като неоснователни
предявените от К.И.Ц., действащ като непълнолетен със съгласието на майка си И.К.Ц.,
против ответника С.И. Д., искова по чл.109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. Със същото решение РС-
Харманли осъдил К.И.Ц., действащ като непълнолетен със съгласието на майка си И. К. Ц.,
да заплати на С.И.Д. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв.
Недоволен от постановеното решение останал жалбоподателят К. И.Ц., действащ като
непълнолетен със съгласието на майка си И.К.Ц., който чрез пълномощника си адв.П. го
обжалва в срок. Излага доводи за неправилност и необоснованост на постановеното
решение. Твърди, че съдът неправилно анализирал събраните по делото гласни
доказателства и по този начин достигнал до погрешни изводи. Счита, че стълбите между
двата процесни имота представляват общи части на сградата и доколкото ищецът е
придобил жилището със съответните идеални части от тях, то ответникът следва да му
осигури възможност за преминаване по стълбището от първия към втория етаж. Намира за
погрешна констатацията на съда, че по този начин би се нарушило необезпокояваното право
на собственост на ответницата върху притежавания от нея недвижим имот. В този смисъл,
счита за неправилен и извода на първоинстанционния съд за неоснователност на
претендираното обезщетение по чл.59 ЗЗД, тъй като с поведението си ответницата лишава
ищеца от ползване на собствения му недвижим имот. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове по чл.109 ЗС и чл.59
1
ЗЗД. Претендира сторените разноски пред двете съдебни инстанции.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата С.И.Д. чрез
пълномощника й адв.М.А.. Излагат се доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Намира, че съдебното решение е обосновано, доколкото приетото за установено от
фактическа страна напълно кореспондира със събрания доказателствен материал по делото.
Твърди, че къщата, в която са разположени процесните имоти не отговоря на изискванията
за многофамилна сграда, поради което и обектите в нея не могат да имат самостоятелен
статут. Счита, че ищецът е следвало да извърши оглед на фактическото състояние на имота
преди да бъде закупен от него на публична продан. Твърди, че действията на ответницата не
са неоснователни по смисъла на чл.109 ЗС, доколкото същата упражнява правото си на
собственост върху имота, разположен на първия етаж от сградата. В този смисъл, намира за
недоказан фактическия състав на предявения иск по чл.109 ЗС и поради това- за
неоснователна и претенцията на ищеца по чл.56 ЗЗД. Моли съда въззивната жалба да бъде
отхвърлена, а първоинстанционното решение- потвърдено. Претендира присъждането на
сторените във въззивното производство разноски.
В съдебно заседание страните поддържат процесуалните си позиции, заявени на
етапа размяна на книжа. В хода на проведеното съдебно дирене пред въззивната инстанция
са приети като писмени доказателства представените от пълномощника на въззвника копия
на Обявление по изп.д.№20148750400054, молба от адв.М.А. от 28.10.2021г. и
обезпечителна заповед №7/27.10.2021г. по ч.гр.д.№644/2021г. по описа на ОС- Хасково. От
страна на пълномощника на въззивника е направено възражение за прекомерност на
претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира
следното:
Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от
първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
РС- Харманли е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по: чл.109 от
ЗС за осъждане на ответника С. И.Д. да предаде на ищеца К.И.Ц., действащ като
непълнолетен със съгласието на майка си И.К.Ц., ключ от първия етаж от жилищната
сграда, представляващ сграда с идентификатор 77181.12.261.1.1, построена в ПИ с
идентификатор 77181.12.261 по КК и КР на гр.***, одобрени със Заповед №РД-18-
9/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в гр.***, с което да му
осигури преминаване през този етаж по стълбището за собствения му втори етаж,
представляващ сграда с идентификатор 77181.12.261.1.2, построена в ПИ с идентификатор
77181.12.261 по КК и КР на гр.***, одобрени със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на
Изпълнителния директор на АК, находящ се в гр.*** и по чл.59 от ЗЗД за осъждане на
ответника С.И.Д. да заплати на ищеца К. И.Ц., действащ като непълнолетен със съгласието
на майка си И. К.Ц., сумата от 2400 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от
ползване на недвижим имот - сграда с идентификатор 77181.12.261.1.2, построена в
Поземлен имот с идентификатор 77181.12.261 по КК и КР на гр.***, одобрени със Заповед
№РД-18-9/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в гр.***, за периода
от 27.05.2020г. до 27.05.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяването на иска на 19.10.2020г. до окончателното изплащане.
В мотивите си съдът приел за установено от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, в това число и от заключението на вещото лице по приетата СТЕ, че сградата
не отговаря на изискванията за многофамилна, като стълбите и коридорът към тях са така
разположени, че не осигуряват самостоятелност на нито един от жилищните етажи,
декларирани като самостоятелни. Първоинстанционният съд направил извод, че не
2
съществува техническа възможност ищецът да достигне до своя имот, преминавайки през
първия етаж на ответницата, без да наруши целостта и самостоятелността на притежавания
от нея недвижим имот. В тази връзка съдът приел, че поведението на ответницата,
изразяващо се в отказ да предостави ключ на ищеца от собствения й първи жилищен етаж за
реализиране достъпа му до собствения му втори жилищен етаж, не може да се окачестви
като неоснователно, което е едно от условията за уважаване на негаторния иск по чл.109 от
ЗС. Най-сетне съдът приел, че неоснователността на така предявения иск влече след себе си
отхвърляне и на обусловения от неговия изход иск по чл.59 ЗЗД.
Настоящата съдебна инстанция намира, че при разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички относими, допустими и необходими
доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилен извод за неоснователност на
обективно кумулативно съединените искове, поради което правилно ги е отхвърлил.
Изложените от първоинстанционния съд мотиви, се споделят от настоящата инстанция,
поради което е на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Представените пред въззивния
съд нови писмени доказателства не обосновават различен изход по съществото на спора.
По делото не се спори, че и двете страни са придобили правото си на собственост
върху процесните имоти чрез постановления за възлагане на ЧСИ Захари Запрянов, с рег.
№875, с район на действие ОС- Хасково, в резултат на проведени публични продажби по
и.д. №20148750400054. Чрез Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.01.2020г.,
влязло в сила на 27.05.2020г. ищецът е собственик на ½ идеална част от ПИ с
идентификатор 77181.12.261 по КК и КР на гр.***, одобрени със Заповед №РД-18-
9/23.03.2006г. на изпълнителния директор на АК, с административен адрес гр.***, с площ от
450 кв.м., заедно с целия втори жилищен етаж, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, с площ от 86 кв.м., в сграда с идентификатор 77181.12.261.1.2, с
предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в ПИ с ид. 77181.12.261,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху ПИ. Чрез постановление за възлагане на недвижим имот от 17.12.2015г., влязло в сила
на 18.01.2016г. ответницата е собственик на ½ идеална част от гореописания ПИ с
идентификатор 77181.12.261 по КК и КР на гр.***, ведно със СОС с идентификатор
77181.12.261.1.1, представляващ първи етаж от гореописаната жилищна сграда и находящ се
в същия ПИ.
Безспорно е също така, че стълбището, през което се стига до имота на ищеца,
разположен на втория етаж от къщата, преминава през имота на ответницата, разположен на
първия етаж от къщата.
Основният спор по делото се състои в това дали поведението на ответницата,
изразяващо се в отказ да предостави на ищеца ключ от собственото си жилище,
представлява неоснователно действие, пречещо му да упражнява правото си на собственост.
За да се отговори на този въпрос следва да бъдат обсъдени следните правни
положения:
Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Съгласно
установената съдебна практика, негаторният иск е средство за правна защита на собственика
срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява
своето право на собственост в съответствие с неговия обем или според предназначението на
имота. За успешното провеждане на този иск е необходимо собственикът да докаже кое е
действието, което препятства упражняването на правото му на собственост, кой извършва
това действие и в какво точно се състои нарушението. Не всяко въздействие може да
обоснове основателност на иска по чл.109 от ЗС, а само онова въздействие, което засяга
неоснователно обекта на собственост и от което обективно се създават пречки за
установения правен режим на ползване на имота и по този начин се накърняват правата на
3
собственика и се препятства упражняването на правото на собственост в пълен
обем.Действието следва да съществува към момента на разглеждане на спора и да се
установи наличието на причинна връзка между конкретното неоснователно действие и
обема на препятстване упражняването на собствеността. Неправомерното с оглед
действащия правен ред действие, следва да има позитивно изразен резултат и то да е такова,
че да създава обективни пречки за ползване на собствения имот./Решение №57/26.03.2013г.
по гр.дело №907/2012г. на второ г.о., ВКС, Решение №62/01.07.2015г. по гр.дело
№339/2015г. на второ г.о., ВКС, Решение №23/09.04.2014г. по гр.дело №5465/2013г. на
второ г.о., ВКС/.
Съгласно т.3 на ТР №4/06.11.2017г. по т.д. №4/2015г., ОСГК на ВКС, двете
задължителни условия за уважаването на иска са неоснователността на действията на
ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото
си на собственост в неговия пълен обем. Така изложените теоретични постановки,
пренесени върху плоскостта на настоящия казус, създават необходимост на първо място
съдът да направи извод относно характера на собствеността, върху процесните недвижими
имоти, разположени в сградата и чак след това да обсъди действията на ответника.
От показанията на св.И.А., разпитан в хода на съдебното дирене пред първата
инстанция, и приетите по делото писмени доказателства се установява, че за втория етаж на
къщата, находяща се на ул.*** в гр.***, надстроен през 1985-1986г. върху съществуващия
първи, в архива на Отдел ТУСЕ при Община *** не се откриват разрешения за строеж,
удостоверение за търпимост или делимост. С приетия по делото като писмено доказателство
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***г. е прехвърлена
собствеността на втори самостоятелен етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се на
същия адрес. При изповядване на сделката пред нотариуса е представен Договор за
доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 31.01.1997г., приет като писмено
доказателство от първоиинстанционния съд, чийто предмет е самостоятелен първи етаж от
двуетажна двуфамилна жилищна сграда, построен в парцел XXIV-ти от квартал XXI по
плана на гр.***. Същевременно от приетото по делото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че разпределението на имота не
отговаря на изискванията за многофамилна сграда, доколкото действащата нормативна
уредба и преди приемането на ЗУТ предвижда изисквания за осигуряване на самостоятелен
достъп и функционална цялост на всяко от жилищата в този тип сгради. Според извода на
вещото лице, формиран след извършен оглед на процесните недвижими имоти, текущото
разпределение на сградата, и по-конкретно разположението на стълбите и коридора към тях,
преминаващ през средата на жилището на първи етаж, не позволява обособяване на два
самостоятелни обекта в многофамилна сграда. Очевидно в случая се касае за еднофамилна
сграда, в която не биха могли да се обособят самостоятелни жилища. Съдебната практика е
категорична, че не във всички случаи в сгради с повече от един етаж могат да съществуват
повече от едно жилища. Същественият признак за всяко самостоятелно жилище, за да се
формира етажна собственост по смисъла на чл.37 ЗС /етажи или части от етажи да
принадлежат на различни собственици/ е тяхната самостоятелност и отделянето им от
общите части на сградата– входни преддверия, стълбища и др. Функционална обособеност
не може да съществува за етажи, които се обслужват от вътрешно стълбище, ако те не са
отделени от него с преддверие и врата. Такава сграда следва да се определи като
еднофамилна и отделните етажи независимо, че имат необходимите минимални помещения
за жилище и съществува строителна възможност за обособяването им, не могат да
принадлежат на отделни собственици. В конкретния казус стълбите и коридорът към тях са
така позиционирани, че не осигуряват цялост и самостоятелност на нито един от двата етажа
в сградата, поради което представляват неделима част от всеки един от тях. Документалното
обособяване на жилищата като самостоятелни не променя статута на свързващите ги
стълби, доколкото разположението им не отговаря на критериите за общи части по чл.38 ЗС.
4
Най-сетне, според заключението на вещото лице по приетата СТЕ, не съществува
възможност ищецът да достигне до своя етаж, без да наруши самостоятелността на
собствеността на ответника. В тази насока са и изводите на първоинстанционния съд, които
настоящият съдебен състав изцяло споделя.
Изложените дотук съображения обуславят правомерност на поведението на
ответника, изразяващо се в отказ да осигури достъп на ищеца до втория етаж на сградата.
Заключвайки самостоятелния си обект, собственикът на първи етаж упражнява
правомощието да го владее, охранявайки го и ограничавайки достъпа на трети лица, които
са длъжни да зачитат притежаваното от него абсолютно вещно право. С отказа да
предостави на ищеца ключ от собствения си първи етаж ответникът не извършва
неоснователно бездействие, доколкото е налице законосъобразно поведение по охрана и
защита на собствеността му от посегателства на трети лица.
Поради изложените правни съображения предявеният иск по чл.109 ЗС е
неоснователен и безспорно води до неоснователност и на обусловения от него обективно
съединен иск за обезщетение по чл.59 ЗЗД.
Постановеното в този смисъл решение на РС- Харманли е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането на пълномощника на
ответника за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение, доколкото доказателства за такива не са били представени по делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260104/15.07.2021г. на РС- Харманли, постановено
по гр.д.№1100/2020г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5