Присъда по дело №627/2022 на Софийски градски съд

Мотиви към присъда, постановена по Н.О.Х.Д. № 627
по описа на Софийски Градски Съд,
Наказателно Отделение, 17-ти състав за 2022г.

Обвинението е повдигнато от Софийска Градска Прокуратура (СГП)
срещу В.А. Д., родена на 02.05.2006 година в гр.София, българка, с българско
гражданство, неосъждана, неомъжена, с начално образование, учаща,
съгласно справката с постоянен адрес гр.Самоков, област Софиъска, ул.****
и настоящ адрес обл.София, с.Кривина, ул. ****, № *, неомъжена,
непълнолетна, с ЕГН: **********,за това, че:
На 10.11.2020 г., около 19.30 ч., в гр. София, жк. “*******“, бл.
*******, като непълнолетна, но като е могла да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, запалила
имущество със значителна стойност - имот на „Кризисен център за деца,
жертви на насилие с приоритет трафик“ /оценен на 316 454 лв./, като пожарът
е представлявал опасност за живота на обитаващите кризисния център, както
е имало и опасност пожарът да се разпростре и върху други имоти със
значителна стойност /разположени по-горе съседни апартаменти: апартамент
с № 4 на стойност 123 132,25 лв., апартамент с № 5 на стойност 117 815,82
лв., апартамент с № 6 на стойност 95 110,25 лв., апартамент с № 7 на стойност
102 847,55 лв., апартамент с № 8 на стойност 80 268,56 лв., апартамент с № 9
на стойност 80 268,56шв. и апартамент с № 10 на стойност 82 657,79 лв./,
престъпление по чл.330, ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
По делото е проведено съкратено съдебно следствие пред
първоинстанционния съд по реда на Глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371,
т.2 от НПК.
В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа така
повдигнатото обвинение срещу подсъдимата. Счита, че деянието е доказано
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Счита, че
непълнолетната И. следва да понесе наказание лишаване от свобода,
ориентирано към минималния предвиден в закона, след редукциите по реда
на чл.63, ал.1, т.3 от НК и чл.58а от НК.
Частни обвинители и граждански ищци по делото не са конституирани.
Подсъдимата И. на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло
фактите, описани в обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти.
Същата с оглед непълнолетната си възраст се представлява от адвокат
и законния си представител – майка.
В последната си дума подс.И. изразява съжаление за стореното, моли
за по-лека присъда. Посочва, че извършеното се дължи на даваните й към
1

онзи момент в дома лекарства.
Защитата на подсъдимата адв. А. посочва, че се присъединява към
изнесеното от прокурора, с изключение на предложението за определяне на
наказанието, като моли съда за снизхождение и приложение института на
чл.61 от НК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.13 и чл.14 от НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:

Подсъдимата В.И. била много проблемно дете. Тя се характеризира
като личност (все още в процес на изграждане), която не харесва
ограниченията и се съпротивлява на положителните въздействия на околната
среда и възрастните. Тя е с асоциално и агресивно поведение. Сексуалното
съзряване настъпило по-рано с наличие на силен нагон и проявява на
промискуитет (безразборно избиране на интимни партньори). Същевременно
същата била емоционално лабилна и импулсивна, със снижен самоконтрол.
При нея е налице желание да бъде лидер и да доминира, както и стремеж към
себеутвърждаване, за което обаче не се използват адекватни поведенчески
модели. Подсъдимата рано опитала психоактивни вещества и имала желание
към употребата им.
Към 10.11.2020г. подсъдимата имала развитие в средните граници на
нормата, поради което можела да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
В продължение на няколко години преди 2020г. тя била настанявана в
различни кризисни центрове.
Подсъдимата била изведена отново от семейството на майка си в
началото на 2020г. от социалните служби, тъй като било преценено, че
майката не може да й осигури достатъчно грижи. Родителите живеели във
фургон без ток, вода и канализация. Семейството имало общо седем деца,
като пет от тях били изведени от него и били настанени в социални
институции. Подсъдимата била настанена в Кризисен център за деца
Драгоман на 22.01.2020г., като в рамките на четири месеца същата направила
четири бягства.
След това тя била настанена в Кризисен център за деца с.Балван
(община Велико Търново), където също били регистрирани многобройни
бягства и намеса на полиция.
Впоследствие подсъдимата била настанена в ЦНСТД - Самоков, където
също имала постоянни бягства. Това място било специално предназначено за
лекуване на наркотични зависимост. При обвиняемата обаче не била
установена такава (а само епизодична вредна употреба), поради което била
извадена от центъра.
2

Със заповед от 30.10.2020г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Красно село, тя била настанена в Кризисен център за деца
„Надежда“, находящ се на адрес гр.София, жк. *******, бл.*******. За
времето от 01.11.2020г. до 10.11.2020г. подсъдимата била обявявана пет пъти
за общодържавно издирване поради самоволно напускане на Кризисния
център. Престоят в центъра бил съпровождан с агресия към другите деца и
персонала, а самоволното му напускане - с повреждане на имущество.
При поредното връщане от полицията в Кризисен център за деца
„Надежда“ на 10.11.2020г. подсъдимата В.И. била настанена сама в
кризисното звено на центъра, което било отделено от останалите помещения с
подсилена метална врата и представляващо две стаи с отделен коридор и
санитарен възел. Още при настаняването си в кризисното звено тя започнала
да заплашва, че ще започне да руши, че ще нападне персонала, ако не бъде
пусната извън центъра. И. искала да бъде навън, за да може необезпокоявано
да употребява наркотици и да прави секс.
Директорът на центъра - св.И.К. разговаряла по телефона с подсъдимата
около 18,30ч., за да я успокои и да й обясни ситуацията. Двете се уговорили
И. да прекара нощта в центъра и да си почине, а на сутринта да поприказват
лично.
Малко след края на разговора последната започнала да крещи и да
буйства, при което изкривила вратата на помещението до степен същата да се
отвори много трудно.
Около 19,30ч. подсъдимата извадила скрита до този момент запалка и
запалила пердетата на прозореца на стаята, в която се намирала. Пердетата
лумнали със силен пламък, който бързо се разпрострял върху други горими
части в стаята - дюшека/матрака, завивките и дървеното леглото, което било
разположено до прозореца. Много бързо голяма част от стаята била обхваната
от пламъци, при което се образувал и гъст черен дим. Обвиняемата мислела,
че някой от персонала ще отвори вратата, при което тя ще може да избяга.
Служителите в центъра забелязали на камерите, че е възникнал пожар.
Била сигнализирана пожарната служба. Вратата на помещението не могла да
бъде отворена от персонала на центъра, тъй като същата била изкривена от
И.. Вратата била отворена от пожарникарите, които загасили огъня и спасили
последната (за чиито живот имало опасност), която била настанена в
болнично заведение.
Вследствие на огъня вратата от ПВЦ дограма на помещението била
стопена в горната си част, прозорецът с две крила от ПВЦ дограма бил
овъглен, таванът на помещението бил олющен, осветителното тяло плафон
било стопено, 2 броя контакти били стопени, стените били опушени, паркетът
на площ 2-3 кв.м. бил изгорял, леглото с подматрачна рамка било изгоряло, 3
броя матрака били изгорели, радиаторът за отопление бил повреден,
гардеробът бил изгорял, камерата за видеонаблюдение била изгоряла, 2 броя
нощни лампи били изгорели, възглавницата на дивана обгоряла.
3

Стойността на целия запален Кризисен център за деца „Надежда“
(който е неделима вещ) е 316 454лв. Причинените вреди (изчерпателно
описани по-горе) са на стойност 2538,40лв.
Причиненият пожар е представлявал опасност за живота на
обитаващите кризисния център. Същевременно имало опасност пожарът да се
разпростре и върху други имоти със значителна стойност, а именно
разположените по-горе съседни апартаменти: апартамент с № 4 на стойност
123 132,25 лв., апартамент с № 5 на стойност 117 815,82 лв., апартамент с № 6
на стойност 95 110,25 лв., апартамент с № 7 на стойност 102 847,55 лв.,
апартамент с № 8 на стойност 80 268,56 лв., апартамент с № 9 на стойност 80
268,56 лв. и апартамент с № 10 на стойност 82 657,79 лв..

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установена въз основа на следните гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства: протокол за обиск /л. 15 от том 1/; протокол за
оглед/л.21-23 от том 1/; показанията на свидетелите: М.Х..К /л.24-25 от том
1/, И. Ц. К. /л.27-28 и л.33 от том 1/, Е.И.В. /л.37 от том 1/, АН. С. ИВ. /л.38 от
том 1/, Р.К.Н. /л.22-23 от том 3/, П.С.С. /л.24 от том 3/; обясненията на
обвиняемата /л.20 от том 1 и л.72 от том 3/; справка за съдимост на
обвиняемата /л.81 -82 от том І/; заключение на пожаро-техническа експертиза
/л.39 от том 1 и л.26 от том 3/; заключение на СППЕ /л. 5 6-71 от том 1/;
заключение на СОЕ /л.73-77 от том 1 и л.74-77 от том 3/.
За обосноваване изводите си относно съставомерните признаци на
деянието, за което е повдигнато обвинението, съдът изцяло кредитира
показанията на св.К. – дежурен служител в кризисния център по време на
деянието, както и свидетелките В. и К.. Разпитана в хода на досъдебното
производство, пред разследващ орган обвиняемата е отказала да дава
обяснения, като единствено пред съдебния състав на въззивния съд при
разглеждане на мярката й за неотклонение е признала за извършеното и е
изразила съжаление за същото.
Съдът взе предвид особеното положение на обвиняемия в наказателния
процес, подложи на внимателен анализ направените от нея самопризнания,
както отделно, така и в съвкупност с останалите доказателства.
Механизма и авторството на извършеното престъпление съда извежда
от съобщеното от горепосочените свидетели.
Свидетелката К. последователно и подробно разказва за случилото се,
времето и мястото, механизма на възникване и разпростиране на пожара,
действията на извършителката, както и извършеното от нея след възникване
на пожара. Същата подробно описва кога е доведена в кризисния център И.,
както и действията и исканията на последната. От твърденията й се
4

установява, че вечерта И. е била доведена от служители на 02 РУ-СДВР, тъй
като предният ден 09.11.2020г. същата е била задържана понеже е буйствала и
е изпотрошила имущество, поради което е била оставена в стая т.н. кризисно
звено, за овладяване на кризата и да стои изолирана от другите деца
пребиваващи в центъра. Обяснява как двайсетина минути по-късно И. е
започнала да чупи стъклото на прозореца. След проведен разговор с нея тя
видимо се успокоила. Изрично съобщава, че през цялото време докато се е
опитвала да успокои И. е държала разговор по телефон с председателя на
комисията - свидетелката В.. Изрично също така посочва, че е наблюдавала на
монитор действията на подсъдимата, предвид, че въпросната стая е била
оборудвана с камери. Изрично също така посочва как е забелязала пламъци по
пердетата в стаята на И., за който факт незабавно се е обадила на тел.112 и е
изчакала идването на съответните служители, които са успели да изведат И.
навън от стаята, доколкото пожара вече се е бил разгорял и К. не е успяла
сама да отвори вратата, тъй като същата е била изкривена предния ден от И..
Изнесеното от К. се потвърждава изцяло от В., с която е била в
постоянна телефонна връзка по време на случващото се, както и св. К.,
директор на центъра, на която е разказала непосредствено след деянието
какво точно се е случило, а последната е разговаряла с И..
Показанията на тези свидетелки се отличават с особена прецизност и
подробно излагане на всички станали им известни факти и обстоятелства.
В случая много важно е да се подчертае изнесеното от тези свидетелки
относно предходното поведение на подсъдимата и видимите й личностови
характеристики.
Така съобщеното от тях кореспондира и с останалите, косвени
доказателства, чиято съвкупна преценка доведе до несъмнен извод за
съпричастността на подсъдимата към извършения палеж.
Съда дава пълна вяра на изготвените СПТЕ, СОЕ и СППЕ като изготвени
компетентно, професионално и безпристрастно.
От всички гореизложени доказателства настоящия съдебен състав прави
недвусмислен извод относно авторството на деянието и съпричастността на
подс. В.И. към деянието за което й е повдигнато обвинение, като направените
от нея самопризнания категорично се подкрепят от събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал.
Така обсъдените доказателства и доказателствени средства, преценени в
тяхната съвкупност, доведоха съдът до извод, че подкрепят направените от
подсъдимата самопризнания относно фактите, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт, вкл. относно авторството на деянието.
Останалите събрани писмени доказателства и доказателствени средства,
съдът кредитира изцяло, като намира, че същите са единни, непротиворечиви
и взаимно допълващи се.

5

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът прецени, че с
деянието си подсъдимата В. А.И. е осъществила състава на престъпление по
чл.330, ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Подсъдимата В. А.И. е годен субект на престъплението, в което е
обвинена, защото го е извършила като непълнолетна и в състояние на
вменяемост.
От обективна страна подсъдимата е предизвикала пожар в кризисен
център за деца „Надежда“, като е подпалила пердетата в стаята, в която е била
настанена на инкриминираната дата и пожара се е разпрострял в голяма част
от помещението, като е възникнала реална опасност същия да се разпростре и
върху съседните апартаменти, а също така и е представлявал опасност за
живота на обитаващите в кризисния център към онзи момент други деца и
работещ там персонал.
За съставомерността на деянието по чл.330, ал.2, т. 1 и 2 от НК е
необходимо да са налице условията, посочени в основния състав по алинея 1
и пожарът да представлява опасност за живота на някого и от разпрозстиране
и върху съседно имущество.
По отношение на изпълнителното деяние и на завършването на
престъплението важи, че за да бъде деянието съставомерно, не е необходимо
да настъпят вреди от определен по-голям или по-малък размер и че
изпълнителното деяние е завършено със самия факт на запалването на чуждо
или свое имущество, с предизвикването на пожар, без да е необходимо да
бъдат унищожени големи материални ценности.
Умишленият палеж се явява квалифициран съгласно ал.2, с оглед на
обстоятелства, свързани със обсега и насоката на създадената обща опасност.
За да се квалифицира пожарът по чл.330, ал.2, т.1 НК, е необходимо
той да представлява не каква да е, а пряка и непосредствена конкретна
опасност за живота на хора. Кога тази опасност е налице, е фактически въпрос
и зависи от близостта на хората до запаления имот или друго имущество, от
неговия характер и особености, които създават завишена опасност от бързо
обгаряне. В подкрепа на този извод следва да се посочи и че предмет на
престъплението по чл.330 НК могат да бъдат не само чужди, но и собствени
на дееца имоти.
За да е налице престъпление по чл.330, ал.2, т.2 НК, е достатъчно да е
съществувала опасност пожарът да се разпростре и върху други имоти,
каквито са изброени примерно в чл.330, ал.1 НК, извън запаления. Без
значение е дали същият се е разпрострял и върху тези имоти и какви са били
причините, за да не се разпростре и върху тях - дали пожарът е изгасен
поради намеса на други хора и вземане на специални противопожарни
охранителни мерки или поради атмосферните условия в момента.
6

В случая следва изрично да се отбележи, че запаления имот е част от
жилищен блок, в който са се намирали доста апартаменти, обитавани от друга
страна както от други лица пребиваващи във въпросния кризисен център, така
и от постоянно живущи в него граждани, който факт от своя страна отговаря
на посочените изисквания за съставомерност на извършеното по посочения
текст от НК.
Обществената опасност на палежа е значително повишена, когато с
него се създава конкретна опасност за засягане живота на хора или за други
имоти извън непосредствено запалените. С оглед на това в ал.2 е
предвидена увеличена отговорност за палеж ако пожарът е представлявал
опасност за живота на някого или ако е имало опасност той да се разпростре
и върху други имоти като указаните в ал.1.
Тази увеличена отговорност предполага в сравнение с основния
състав наличност на допълнителни обективни и субективни моменти.
От обективна страна трябва да бъде дадена в случая конкретна
опасност с указаното съдържание. Опасността за живота е обусловена от
налично или възможно фактическо отношение на хора към непосредствено
запаления обект, както и от особеностите на последния: помещение за
живеене с нощуващи в него лица, работно място по време на трудовата
дейност, силно запалителни материали, при които е възможно избухване и
обгаряне на околните, и др.т.. Опасността от разпростиране на пожара е
свързана с положението на запаления обект към други пбдобни на него, с
характера на обекта и възможността в конкретната обстановка да се разшири
обсегът на действието на огъня.
От субективна страна - за наличността на престъплението по чл.330
НК е необходим умисъл. С оглед на това за обикновения палеж е характерен
преди всичко евентуалният умисъл, макар че не е изключено неговото
извършване при пряк умисъл - по мотиви например на лоши отношения,
отмъщение, желание да се навреди на собственика и др.т., какъвто е и
настоящият случай.
Тъй като законът не включва в състава други обективни признаци
извън запалването на указаните обекти, от това следва, че за наличността на
умисъл ще бъдат достатъчни представи относно тези два момента,
комбинирани с искане или допускане на въпросния резултат.
Умисълът на дееца трябва да обхваща и тези обективни
квалифициращи обстоятелства. При това следва да се подчертае, че при
наличност на съзнание относно последните достатъчно е едно. Само
безразлично отношение на дееца в тази насока - допускането пожарът да се
разпростре и върху други имоти или да създаде опасност за живота на
другиго отново какъвто е и настоящият случай. С други думи, и това ще бъде
обикновената хипотеза, умисълът и тук може да бъде евентуален.
Подс.И. е изпълнила съставките на това общоопасно престъпление –
предизвикала пожара, запалвайки пердетата при една от възможните форми
7

на умисъла – допускала и искала настъпването на вредоносните последици.
Тя е съзнавала обществената опасност на деянието, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и пряко ги е целяла. В
съзнанието й е имало оформени представи, че ще предизвика пожар,
запалвайки пердето.
Интелектуалният момент у нея е включвал представи относно
особеностите, както на въздействието върху околните от причинявонето на
пожар, така и на вредоносния резултат.
Относно предпоставката по чл.63, ал.1, т.3 от НК са налице
доказателства по делото, че към инкриминираната дата И. е била на
четиринадесет години и половина, т.е. вече не е била малолетна и наказателно
неотговорна.
Като причини за извършване на престъплението, съдът прецени ниското
правно съзнание на подсъдимата, незачитането на установения в страната
правов ред по отношение правото на собственост и живот, както и стремежът
й за самостоятелно вземане на решения за себе си, въпреки непълнолетната
си възраст.

По вида и размера на наложеното наказание:

С оглед приложението института на съкратеното съдебно следствие
при хипотезата по чл.371, т.2 от НПК, съобразно чл.373, ал.2 от НПК, вр. с
чл.58а от НК, съдът на първо място съобразява, че за извършеното от подс.И.
престъпление е предвидена възможност за налагане на едно наказание
лишаване от свобода, след редукцията по чл.63, ал.1, т.3 от НК в размер на
„до 3 години“.
Индивидуализирайки вече размера на наказанието, като най–
подходящо по размер за ангажиране отговорността на подс.И., съдът
отчитайки обществената опасност на престъплението като висока
(насочеността му срещу кризисен център за деца, находящ се в жилищен
блок) и тази на дееца като ниска (току що навършила непълнолетна възраст),
наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита чистото
съдебно минало на подсъдимата и най-вече възрастта на същата, която е била
малко над 14 години и 6 месеца.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат
лошите характеристични данни към инкриминираната дата.
Изразеното макар и едва в съдебната фаза на процеса разкаяние за
извършеното, което пък от своя страна според настоящият съдебен състав
подсъдимата изрази искрено. Също така следва да се отчете в достатъчна
степен и изключително лошите семейни и битови условия при които И. е
8

израстнала, а именно факта, че има шест братя и сестри, а семейството няма
нито жилище, нито постоянни доходи – живеели са във фургон, като
семейството се е прехранвало, чрез ровене по кофите за смет и също така не
на последно място и обстоятелството, че през по-голямата част от живота си
подсъдимата е израстнала по социални домове, множество на брой. Този факт
изцяло обосновава, правнообоснованият извод, че същата по независещи от
нея причини е била лишена от нормален живот в детска възраст и е нямала
шанс да получи както семейни грижи, така и съответното възпитание и
образованост.
Самопризнанието по реда на чл.370, т.2 от НПК не би могло да се
цени в този смисъл, предвид факта, че не надхвърля като цел възползването
от подс.И. от правата за този институт, както и липсва такова, способствало в
някаква значителна степен за разкриване на престъплението - в каквато
насока е т.7 от обст. и заключителна част на Тълкувателно решение № 1 от
06.04.2009 год. на ВКС по тълк.д.№ 1/2008 г., НК.
Важен въпрос относно индивидуализацията на наказанието е да се
разграничат обстоятелствата, включени в състава на престъплението, и
обстоятелствата, които съдът следва да отчете, за да индивидуализира
наказанието, тъй като разграничението им очертава предела на
законодателната преценка на типичните за престъплението обстоятелства,
включени поради това в състава му, и онова, което остава за съдебната
преценка на всеки конкретен случай. Това е така, тъй като
индивидуализацията на наказанието не е коректив на законодателната
рамка, обуславяща степента на обществената опасност на деянието и дееца, а
само конкретизация на единичното и специфичното им проявление.
Въпроса за пределите на законодателната и съдебната преценка е да
се разграничат обстоятелствата, включени в състава на престъплението, и
обстоятелствата, които съдът отчита, за да индивидуализира наказанието.
Разграничението им очертава предела на законодателната преценка на
типичните за престъплението обстоятелства, включени поради
съдържанието им в разпоредбата на чл.56 от НК, поради което е еднозначно
кои обстоятелства съдът трябва да изследва и оценява. Практиката винаги е
била в насока, че не може да се съобразяват онези от тях, чието значение е
отчетено веднъж от законодателя при формиране състава на престъплението.
Съдът извършва същинската индивидуализация, като оценява
характера и значението на съставомерните обстоятелства, проявяващи
отклонение от минимално изискуемото състояние, заради което са включени
в състава на престъплението. Касае се за анализ на степента на изразеност
на обстоятелствата в индивидуалния случай. Наред с тях оценката обхваща и
несъставомерните обстоятелства, които се отнасят до конкретното деяние и
деец.
В тази връзка настоящия съдебен състав се солидаризира със
становището на представителя на държавното обвинение, че в случая
9

извършеното деяние не е с ниска степен на обществена опасност, поради
което хипотезата на нормата визирана в чл.61 от НК е неприложима.
Отчитайки така обстоятелствата от значение за индивидуализацията
на наказанието лишаване от свобода, съдът намира, че съответен размер за
постигане и на двата основни вида превенция, и в най-голяма степен – за
съответния период от време, подс.И. да бъде лишена от възможността да
върши престъпления, е определеният към минималният на предвиденото, а
именно – ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като при редукция
на наказанието по реда на чл.58а НК, чиято разпоредба е императивна,
същото се определя на 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Без
съмнение в случая не е налице хипотезата на чл.58а, ал.4 от НК, на
алтернативност свързана с наличие на предпоставките и на чл.55 от НК, тъй
като не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
като не е налице и нито едно изключително такова. Определеното наказание
ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА съдът счита за адекватно по
вид и размер за постигане целите на наказанието и най-вече от тях, за този
период от време на подс.И. да се ограничи възможността да върши
престъпления и в достатъчен период от време да обмисли предстоящото си
поведение. Това наказание според настоящия съдебен състав не следва да се
изтърпи ефективно от подс.И., както предвид размера му, така и предвид
чистото й съдебно минало и непълнолетната й възраст, а следва да бъде
условно, съгласно правилата по чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК.

По разноските:

Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимата да
ЗАПЛАТИ направените разноски по делото в размер на по 827,10 лева,
както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
10

Номер на акта:	104
Дата:	13 юли 2022 г. (в сила от 26 юли 2022 г.)
Съдия:	Петър В. Сантиров

Дело:	20221100200627
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 февруари 2022 г.

Присъда по дело №627/2022 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите