РЕШЕНИЕ
№577
гр. Хасково, 22.11.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в
открито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Дорета Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело № 846 по описа за 2021 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по жалба, подадена от П.А.М. ***
чрез адв. Ч., срещу решение №1012-26-316-1/10.08.2021г. на директора на ТП на
НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на П.М., срещу разпореждане № **********/2140-26-521/07.07.2021г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на
основание чл.99, ал.3 от КСО е отменено разпореждане за отказ № **********/2140-26-136/15.02.2021г.
и на основание чл.69б, ал.1, ал.2 и ал.5 и чл.68, ал.1-3 от КСО е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят намира оспореното решение за
неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон. Сочи, че
неправилно от страна на пенсионният орган е приложен материалния закон, относно
незачитане периода на редовна военна служба от 15.01.1974г. до 15.01.1976г. –
02.г. и 01 ден и периода, през който е получавал обезщетение за безработица от
06.02.1991г. до 26.09.1991г. и от 26.01.1996г. до 26.09.1996г. – общо 1 год. 03
месеца и 20 дни, като действителен стаж. Сочи, че нормата на §1, ал.1, т.12 от
ДР на КСО нямала ретроактивно действие и определянето му като такъв следвало да
бъде съгласно нормативната уредба действаща към момента на полагането му.
Обжалваното решение установявало, че безспорният доказан трудов стаж на
жалбоподателя бил 16 год. 06 месеца и 13 дни, включващ зачетения стаж от
редовна военна служба и на получаване на обезщетение за безработица, като това
удостоверявало наличието на повече от 15 години общ трудов стаж. Предвид
изложеното се моли за отмяна на оспореното решение и на
потвърденото с него разпореждане и се иска връщане на административната
преписка на директора на ТП на НОИ – Хасково, с указания за правилното
прилагане на материалното право и отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя. Претендира
се и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът,
директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Сочи, че от
доказателствата в административната преписка било видно, че жалбоподателя нямал
необходимия стаж, за да придобие право на пенсия по чл.69б и чл.68, ал.1 и ал.2
от КСО. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Хасково, като взе предвид становищата на
страните и след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с
изискванията на чл.168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата,
като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално допустима, а
разгледана по същество, е и основателна.
От
данните по административната преписка е видно, че на 16.10.2020г. жалбоподателя П.А.М. ***
заявление с вх. № Ц2113-26-1663/16.10.2020г. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно с необходимите документи за това. С
разпореждане № **********/2140-26-136/15.02.2021г.
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково е отказал
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. В срока по
чл.99, ал.3 от КСО жалбоподателя е подал в ТП на НОИ – Хасково заявление с вх.№
2113-26-251/08.03.2021г. отново за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, като декларирал, че работи в АПК „Клокотница Юг“ през периода от
1972г. до 1980г. В тази връзка пенсионният орган е разпоредил проверка и е изискал
издаването на определени документи касаещи спорни периоди за положения от
жалбоподателя трудов стаж.
Въз
основа на представените документи и след извършени в хода на пенсионното
производство проверки с разпореждане №**********/2140-26-521/07.07.2021г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково е прието, че
на основание чл.99, ал.3 от КСО разпореждане № **********/2140-26-136/15.02.2021г. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да се
отмени относно неправилно зачетения осигурителен стаж, но на основание чл.69б,
ал.1, ал.2 и ал.5 от КСО и чл.68, ал.1-3 от КСО следва отново на П.М. да бъде
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В
разпореждането е посочено, че към дата на заявлението 16.10.2021г. М. има
навършена възраст от 66г., 08м. и 04 ден и осигурителен стаж положен за периода
от 01.03.1970г. до 19.01.2000г. с прекъсване, както следва: 01година, 10 месеца
и 16 дни от първа категория труд; 01г., 09м. 25д. от втора категория труд;
12г., 10м. и 02 дни от трета категория труд; общ осигурителен стаж превърнат,
съгласно чл.104 от КСО към трета категория труд – 18г., 02м. и 27 дни; действителен
осигурителен стаж – 13г., 02м. и 22дни; сбор от осигурителен стаж и възраст –
84г., 11м., 01 ден. При
произнасянето си длъжностното лице по пенсионно осигуряване е изследвало
приложимостта на разпоредбите на чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО, чл. 68, ал.1-2 от КСО, както и на разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО във връзка със заявената от
жалбоподателя претенция за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. В тази връзка е приело, че на М. не се следва пенсия за осигурителен
стаж и възраст по условията на първа и втора категория труд, съобразно
разпоредбата на чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като лицето има навършена
възраст 66г., 08м. и 04 дни, но няма 15 години осигурителен стаж от втора
категория труд, а има 01г., 10м., 16 дни – положен при условията на първа
категория труд, който събран с осигурителния стаж от втора категория – 01г.,
09м. и 25 дни възлиза на 03г., 08м. и 11 дни и няма сбор от осигурителен стаж и
възраст 100, а има 84. На следващо място е посочило, че съгласно разпоредбата
на чл.68, ал.1-2 от КСО, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст през 2020г. лицето следва да има навършена възраст 64г. и 03 м. за
мъжете и придобит осигурителен стаж 38г. и 10м. В случая е прието, че М. не
отговаря на условията на посочения текст, тъй като има навършена възраст 66г,
08м. и 04 дни, но няма изискуемия осигурителен стаж 38г. и 10 м., а има 18г.
02м. и 27 дни. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване е приело, че
жалбоподателя не отговаря и на условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като
съгласно посочената разпоредба в случай, че лицата нямат право на пенсия по
ал.1 и ал.2 на чл.68 от КСО през 2020г. те придобиват право на пенсия при навършена
възраст 66 години и 06 месеца за жените и за мъжете и не по-малко 15 години
действителен осигурителен стаж. Посочило е, че съгласно чл.15, ал.4 от НПОС,
при преценяване правото на пенсия по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО осигурителният
стаж от първа и втора категория труд се превръща в трета категория труд, но
така цитираната разпоредба не се прилагала при преценяване правото на пенсия по
чл.68, ал.3 от КСО, т.е. осигурителния стаж не се превръща към трета категория
труд. В разпореждането е съобразена и легалната дефиниция на понятието
„действителен стаж“ дадена в §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Съгласно която
действителен стаж е действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски. Поради това пенсионният орган е приел, че
зачетеният стаж за времето, през което М. е отбил редовната си военна служба за
периода от 15.01.1974г. до 15.01.1976г. с продължителност 02г., 00м., 01 д. и
за периода на безработица от 06.02.1991г. до 26.09.1991г. – 00г. 07м. 20 дни и
от 26.01.1996г. до 26.09.1996г. – 00г. 08м. 00 дни не е действителен
осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. При това положение
е приел, че на М. не се следва пенсия по условията на чл.68, ал.3, тъй като
същия има навършена възраст 66г., 08м. и 04 дни, но няма изискуемият се
действителен осигурителен стаж – 15 години, а има 13г., 02м. и 22 дни.
Горепосоченото
разпореждане е обжалвано пред директора на ТП на НОИ – Хасково, който с решение
№1012-26-316-1/10.08.2021г.
е отхвърлил жалбата срещу него с мотива, че длъжностното лице по пенсионното
осигуряване правилно е определило действителния осигурителен стаж на
жалбоподателя, който е недостатъчен за отпускане на лична пенсия за ОСВ. При
мотиви идентични с тези съдържащи се в оспореното разпореждане.
Решението на директора на ТП на НОИ – Хасково е съобщено
на жалбоподателя чрез адв. Ч. на 16.08.2021г., който в
законоустановения срок го е обжалвал пред Административен
съд Хасково.
При
тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореното
решение е постановено от компетентен административен орган по чл. 117, ал. 3 КСО, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон.
Във
връзка с наведените в жалбата доводи, съдът следва да даде отговор на въпроса
по отношение на П.М., на лице ли са били предпоставките на чл.68, ал.3 от КСО
за отпускане на ЛПОСВ, тъй като липсата на предпоставките за отпускане на ЛПОСВ
по чл. 68, ал.1 и ал.2 и чл.69б, ал.2 и ал.5 от КСО, не се оспорват от
жалбоподателя. В тази връзка се очертава и спорния по делото въпрос, а именно като действителен ли следва да бъде зачетен стажът на жалбоподателя за
периода на редовна военна служба от 15.01.1974г. до 15.01.1976г. с продължителност
02 години 00 месеца 01 дни; както и стажът за периода на безработица от 06.02.1991г. до
26.09.1991г. – 00г. 07м. 20 дни и от 26.01.1996г. до 26.09.1996г. – 00г. 08м.
00 дни.
По отношение на първия спорен момент,
свързан със стажа за периода на редовна военна служба от 15.01.1974г. до
15.01.1976г. с продължителност 02 години 00 месеца 01 дни, следва да бъде
съобразено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.7 КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, а според чл.44 НПОС за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна
военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски,
съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Според чл.81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /отм./, която норма е и
относимата към периода на полагане военната служба от оспорващия, изслужената
наборна военна служба след навършване на пълнолетие, се зачита за трудов стаж
от III категория.
В процесния период 1974г.-1976г. наборната
военна служба в България е била действителна и задължителна за мъжете, съгласно
чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България /обн.
Изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от
27.02.1996 г./., т.е., същата е представлявала обективно и неотстранимо по
волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява
основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен
стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното,
положеният от П.А.М. трудов стаж от ІІІ-та категория по време
на редовната му военна служба е период, през който той е работил без трудово
правоотношение, но който по силата на закона е признат за действителен стаж.
След като стажът на редовна военна служба, положен от
жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв, съгласно
действащите към този период разпоредби, и е положен след навършването на
пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл.81 от ППЗП /
отм./, то с оглед разпоредбата на § 9, ал.1 КСО, същият
следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §.1,
т.12 от ПЗР на КСО. В този смисъл е и трайната практиката на ВАС изразена в
Решение №15587/13.12.2018г. по адм. дело №13944/2017г., Решение
№2553/19.10.2017г. по адм. дело №8645/2016г. на ВАС, Решение №7647/16.06.2017г.
по адм. дело №4023/2017г. на ВАС, Решение №9471/17.07.2017г. по адм. дело
№7470/2016г. на ВАС и мн. др. Като е отказал да зачете този стаж за
действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал
и приложил закона.
При това положение, след признаване на
периода на наборна военна служба (02г. 00м. 01дни), действителният стаж на М.
очевидно надвишава 15 години към дата на подаване на заявлението, а не е 13
години 02 месеца и 22 дни, както е посочено в оспореното решение и потвърденото
с него разпореждане, поради което и само на това основание, същите следва да
бъдат отменени, а преписката върната на органа за ново произнасяне.
Не така стои въпросът обаче с незачетения
от пенсионния орган за действителен стаж период от 06.02.1991г. до 26.09.1991г. – 00г.
07м. 20 дни и от 26.01.1996г. до 26.09.1996г. – 00г. 08м. 00 дни, т.е. времето,
през което на М. е било изплащано обезщетение за безработица – общо 1г. 03м. и
20 дни. Това време не може да се счита за действителен стаж и не попада в
съдържанието на понятието „действителен стаж“, съгласно §1, т.12 от РД на КСО.
С разпоредбата на чл.9, ал.2, т.4 от КСО законодателят е приравнил времето,
през което лицето е получавало обезщетение за безработица на осигурителен стаж
единствено за целите на придобиване правото на пенсия по смисъла на чл.68, ал.1
от КСО, но не и с оглед изискването за „действителен стаж“. По този начин
периодът, през който едно лице е безработно и получава обезщетение за това, не
представлява действителен стаж, макар да се зачита за осигурителен стаж по
смисъла на чл.9, ал.2, т.4 от КСО. Поради което и правилни са изводите на
пенсионния орган, че този стаж не е действителен такъв по смисъла на §1
ал.1, т.12 ДР КСО.
Независимо от гореизложеното, доколкото се
установи, че ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково неправилно не е зачел
периода на наборна военна служба (02 г. 00 м. 01 дни) като действителен стаж,
което от своя страна би довело до наличие на изискуемия стаж от 15 години за
отпускане на ЛПОСВ по чл.68 ал.3 КСО, настоящият съдебен състав намира, че
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни и
като такива следва да бъдат отменени.
На основание чл.173 ал.2 АПК преписката
следва да се изпрати на длъжностното лице по чл.98 ал.1 т.1 КСО при ТП на НОИ –
Хасково за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст с вх. №Ц2113-26-16663/16.10.2020г., подадено от П.М.,
при съблюдаване на дадените с настоящото решения указания по тълкуването и
прилагането на закона. Това налага извод за основателност на жалбата.
Съобразно
изхода от спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.120, ал.2
от КСО, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените
от него разноски по делото в размер на 550 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Водим
от изложеното, както и на основание чл.172, ал.2, във вр. чл.173, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№1012-26-316-1/10.08.2021г. на директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото
с него разпореждане № **********/2140-26-521/07.07.2021г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на П.А.М., е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.69б,
ал.1, ал.2 и ал.5 и чл.68, ал.1-3 от КСО.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по
заявление с вх. № Ц2113-26-16663/16.10.2020г.,
подадено от П.А.М.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при
съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Хасково да заплати на П.А.М.
с ЕГН ********** ***, сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, направени по
делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: