О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №2206
гр. Пловдив, 28.10.2019г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІII гр. състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдията Цветкова в. ч. гр. д. № 2245 по описа на съда за 2019г. и взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 28138/27.09.2019г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* чрез процесуалния представител юрисконсулт И.Н. против определение №
8503 от 30.07.2019г. по гр. д. № 7019/2019г. по описа на РС Пловдив, XXI гр. с. на РС Пловдив, с което се връща исковата
молба от Агенция за събиране на вземания ЕАД против Г.Й.Т. и Д.Г.Г. за осъждане
на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 6915, 34 лв. –
неизплатена главница за периода от 14.08.2016г. до 14.05.2022г. по договор за
потребителски паричен кредит № 1461465 от 09.05.2014г., сумата от 694, 23 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 14.08.2016г. до 20.07.2017г., сумата от
1 419, 46 лв. – обезщетение за забава за периода от 28.07.2016г. до
22.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2019г.
до изплащане на вземането и се прекратява производството по гр. дело № 12022 по
описа за 2019г. на Районен съд Пловдив по отношение на предявените при
условията на евентуалност искове.
В частната жалба се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на определението.Търси се отмяната му и
връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по
делото, намира следното:
Частната жалба е подадена
от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Районният съд е сезиран
с искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* чрез
процесуалния представител юрисконсулт И.Н. против Г.Й.Т., ЕГН ********** и Д.Г.Г.,
ЕГН **********, с която е предявен главен иск по чл. 422 от ГПК за признаване
за установено по отношение на ищеца, че ответницата Г.Й.Т. като кредитополучател
и Д.Г.Г. като поръчител, солидарно дължат на ищеца следните суми, присъдени с
издадената срещу тях заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
3664/2019г. на 15 гр. с. по описа на РС Пловдив, а именно: 6 915, 34
лв. – неизплатена главница за периода от
14.08.2016г. до 14.05.2022г., по отношение на които на основание чл. 16, ал. 2,
б. „а“ от ОУ към договора е обявена предсрочна изискуемост преди подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, 694, 23 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 14.08.2016г. до 20.07.2017г., 1 186, 45 лв. – лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 14.08.2016г. до датата на
подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на дълга, както и
сторените разноски по ч. гр. д. № 3664/2019г., XV гр. с. на РС Пловдив.При условията на
евентуалност са предявени осъдителни искове против двамата ответници за същите
суми, като законната лихва върху главницата се претендира от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане.Относно предявените осъдителни
искове при условията на евентуалност в исковата молба е отбелязано, че с нея се
уведомяват ответниците за предсрочната изискуемост на непадежиралите главници.
С разпореждане на
съдията докладчик от 30.07.2019г. исковата молба е била оставена без движение с
указания в седмодневен срок ищецът да обоснове правния си интерес от
предявените осъдителни искове в условията на евентуалност при положение, че
промяна единствено в петитума на иска не носи характеристиките на заявена
друга, различна претенция от първоначалната.Освен това не се твърдят нови факти
и обстоятелства, както и ново основание, които да обосноват наличието на нов
различен иск от първоначално заявения със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.Районния съд се е позовал в този см. на ТР № 8/02.04.2019г. по т. д.
№ 8/2017г. на ОСГТК; да представи доказателства за внесена по актуалната сметка
на Пловдивски районен съд ДТ в размер на 200, 69 лв.
В срока за отстраняване
на нередовности е постъпила молба от ищеца вх. № 52623/12.08.2019г., в която е
уточнено, че правния интерес и на двата иска – главен и евентуален, е
установяване със сила на присъдено нещо съществуването на заявено в заповедното
производство парично вземане – главно и акцесорни.Според ищеца уведомяването на
длъжника, че кредиторът прави кредита предсрочно изискуем, направено с връчване
на препис от исковата молба след издаване на заповедта за изпълнение, има за
последица настъпването изискуемостта към този момент и променя основанието, на
което е издадена заповедта за изпълнение.Счита, че изменението на основанието,
от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, е допустимо
чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.
В мотивите на
обжалваното определение, с което прекратява производството по делото, районният
съд се е позовал на Решение № 135/26.09.2018г. по т. д. № 230/2017г. по описа
на ВКС, в което е прието, че уведомяването на длъжника, че кредиторът счита
кредита за предсрочно изискуем, направено в хода на исковото производство – с
връчване препис на исковата молба на ответника има за последица настъпване на
изискуемостта от този момент, но не променя основанието, на което е възникнало
вземането и е издадена заповедта за незабавно изпълнение на парично
задължение.Разликата между главния и евентуалния иск е само във вида на
търсената защита.Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение е
предпоставка за съединяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност с предявения по реда на чл. 422 от ГПК положителен установителен иск, а в случая заявеният спорен предмет е един и
същ, т. е. налице е недопустимо съединяване на исковете.
Гореизложените съображения се споделят и
настоящия състав на съда, тъй като основанието за възникване на вземането по
установителния и по осъдителния иск, предявен при условията на евентуалност, в
случая е процесният договор за кредит, като настъпването на предсрочна
изискуемост в хода на исковото производство няма за последица изменение на
основанието, от което произтича вземането.Доколкото решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на съдебното дирене, то следва да бъдат взети предвид и фактите,
настъпили след предявяването на иска, вкл. когато притезанието става изискуемо
в течение на делото с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.Уредбата на
заповедното производство не съдържа
изрична разпоредба, предвиждаща, че с иска по реда на чл. 422 от ГПК се
установява съществуването на вземането към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.Поради това съдът в производството по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК не е обвързан от фактическото положение към датата на
подаване на заявлението /в този см. задължителните разяснения в т. 1.2 на
Тълкувателно решение № 8/2017г. по т. д. № 8 по описа за 2017г. на ОСГТК/.
Следователно при констатация за настъпила
предстрочна изискуемост на кредита в хода на исковото производство, това
обстоятелство следва да бъде съобразено като новонастъпило по см. на чл. 235,
ал. 3 от ГПК при разглеждане на предявения главен иск по чл. 422 от ГПК, но не
обуславя наличие на друго различно основание за предявяване на осъдителен иск
за същото вземане.Спорният предмет и по двата иска в такъв случай е един и същ,
както е посочено в решение № 135/26.09.2018г. по т. д. № 230/2017г. по описа на
ВКС, респ. налице е недопустимо съединяване на исковете.
Предвид посочените съображения частната жалба
се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното
определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По
изложените съображения Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9088/13.08.2019г., постановено по гр. д. №
12022 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, V гр. с.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: