Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 31.07.2020г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
30.07. 2020
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 63 2020
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от „GASCOGNE SACK - AIGIS SA”, със седалище и адрес на управление: Република Гърция, гр. Халкида, п.к. 34002 Василико, ул. „28 Октомври” № 247, представлявано от Караламбос Кофопанос - управляващ директор и Халастара Панагиота - контрольор, чрез адв. Д.Ш., вписана в САК срещу „ГД Фактори” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Управителя В.П.И., със седалище и адрес на управление: област Кюстендил, община Дупница, град Дупница, п.к. 2600, ул. „Самоковско шосе” № 30.
Ищецът твърди, че с ответника
има установени търговски отношения във връзка с продажбата и доставката на
различни видове хартиени торби (като доказателство за наличните отношения
представя „Общ аналитичен статус на клиента от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г. за клиент 00532 „ГД Фактори” ЕООД), въз основа на съществуващите отношения е продавал на ответната страна различни видове хартиени торби съгласно предварително направени заявки. Твърди, че ответникът не е заплатил продажната цена на доставени стоки по направена на 05.10.2018г. поръчка № 14 на обща стойност 12 729, 35 евро, за която поръчка ищецът издал Проформа фактура с дата 08.10.2018 г., съдържаща описание на поръчаната стока - вид, количество и продажна цена, както и условията на заплащане на продажната цена, а именно: - 30 % предварително - в срок от 5 дни от датата на Проформа фактурата или сума, дължима до 12.10.2018 г. и - 70 % - когато продуктите са готови за изпращане. Твърди, че след направеното авансово плащане е издадена Фактура № 137 от 31.10.2019 г. с пълно описание на стоките, падеж на плащане, мястото на доставка и др., като видно и от Фактурата е, че цената е дължима на две вноски със следните падежите на плащане: 30 % предварително и 70 % в деня на доставката. Твърди, че стоките по Поръчка № 14/05.10.2018 г. са доставени на 02.11.2018 г. на посочения от купувача адрес в град Дупница, ул. „Самоковско шосе” № 5, видно от Опаковъчен лист № 137, отнасящ се за Поръчка № 14/05.10.2018 г. с включено подробно описание на стоките, общото им количество - 79 350 бр., теглото им и начин на превозване, както и Международна товарителница (CMR) - видно от последната е, че стоката е била получена в уговореното място, без да са вписани никакви забележки, свързани с нейното качество и датата на доставката. Твърди, че към момента на депозиране на исковата молба, ответното дружество е заплатило първата дължима вноска - предварително плащане в размер на 30 % от общата дължима сума и част от втората вноска или сума общо в размер на 6 932, 40 евро и след направеното частично плащане задължението на ответника възлиза на 5 796, 95 евро, която сума е изискуемо вземане поради настъпил палеж на плащане. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати на основание чл. 318, вр. чл. 327 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД дължимата сума за извършена продажба, а именно: 5 796, 95 евро, представляваща част от главница по издадена и неплатена фактура, както и сума и размер на 1 376, 28 лева, представляваща изтекла лихва за забава, на основание чл. 86 от ЗЗД, изчислена за периода от датата на настъпване падежа на плащане до датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.01.2020г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените срещу него претенции. Оспорва приложените към исковата молба документи.
Съдът като взе предвид молбата и
ангажираните с нея доказателства приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 327 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и 86 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже наличието на валидно търговско правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Приети са по делото писмени доказателства - проформа фактура с дата 08.10.2018 г. с превод; фактура № 137 от 31.10.2019 г. с превод; опаковъчен лист № 137 с превод; международна товарителница (CMR) с превод; Управление на клиенти/Общ аналитичен статус с превод, от които се установява наличие на облигационна връзка между страните. Макар направено в срока по ГПК от страна на ответника оспорване на приложени към исковата молба писмени доказателства, след предоставената му от съда възможност предвид откриване на производство по оспорване на документ по реда на чл. 193 ГПК в проведеното по делото открито съдебно заседание на 14.07.2020г., ответникът не ангажира доказателства и не доказва направените от него оспорвания, при което съдът приема за възникнали твърдените от ищеца в исковата молба търговски отношения между страните, като и намира за основателни претенциите на ищеца относно размера на същите предвид приетото по делото заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, изготвено от вещото лице Г.В., от което заключение се установява, че в счетоводството на ответника процесната фактура 137/31.10.2018г. е отразена коректно, като са посочени в хронологичен ред плащанията по същата до проверката на вещото лице от 18.05.2020г., описани в заключението, надлежно е отразено като кредитно задължение към ищеца по процесната фактура сума в размер на 11 308, 94 лева към датата на проверката на вещото лице – 15.05.2020г., равностойността на сумата в евро е 5 796, 95 за деня, лихвата за забава от датата на падежа – 03.11.2018г. до датата на депозиране на исковата молба в съда е 3 376, 28 лева или 703, 68 евро.
Предвид изложеното и доколкото ответникът нито твърди, нито доказва плащане на претендираната сума по посочената фактура, нито провежда успешно оспорване на документите, приложени към исковата молба, каквото е направил в отговора на исковата молба, исковата претенция се явява основателна и като такава следва да се уважи.
Предвид основателността на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следват претендираните разноски в производството съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК в общ размер на 2 248, 18 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГД Фактори” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Управителя В.П.И., със седалище и адрес на управление: област Кюстендил, община Дупница, град Дупница, п.к. 2600, ул. „Самоковско шосе” № 30 да заплати на „GASCOGNE SACK - AIGIS SA”, със седалище и адрес на управление: Република Гърция, гр. Халкида, п.к. 34002 Василико, ул. „28 Октомври” № 247, представлявано от Караламбос Кофопанос - управляващ директор и Халастара Панагиота – контрольор сумата 5 796, 95 евро, представляваща част от главница по издадена от ищеца и неплатена проформа фактура от 08.10.2018г., както и 703, 68 евро, представляваща изтекла лихва за забава, на основание чл. 86 от ЗЗД, изчислена за периода от датата на настъпване падежа – 03.11.2018г. до датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.01.2020г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ГД Фактори” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Управителя В.П.И., със седалище и адрес на управление: област Кюстендил, община Дупница, град Дупница, п.к. 2600, ул. „Самоковско шосе” № 30 да заплати на „GASCOGNE SACK - AIGIS SA”, със седалище и адрес на управление: Република Гърция, гр. Халкида, п.к. 34002 Василико, ул. „28 Октомври” № 247, представлявано от Караламбос Кофопанос - управляващ директор и Халастара Панагиота – контрольор направените разноски в настоящото производство в общ размер на 2 248, 18 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС – Кюстендил в двуседмичен срок от
връчването му в препис на страните с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: