Р Е Ш Е Н И Е
№ 299 04.03.2020г. град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно
отделение, XII-ти състав
На трети февруари година 2020
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: К. С.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
НАХД № 5509 по
описа на съда за 2019 година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата
на „***“ ЕАД, ЕИК: 83***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № ***и, представлявано от В.И.Й.– пълномощник против Наказателно постановление № 466378-F486935/13.09.2019
г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности -Бургас в ЦУ на НАП, с
което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева,
за нарушение на чл. 41, ал.2 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл.
118, ал.4 .
В съдебно
заседание, за дружеството – жалбоподател, се явява надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържат жалбата. Молят НП да бъде отменено, като правилно и незаконосъобразно. Правят искане за разноски.
За ответника
по жалбата - ТД на НАП
Бургас, редовно призовани, се явява надлежно упълномощен представител, който
оспорва жалбата. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не сочи доказателства. Не прави искане за разноски.
Жалбата е депозирана в законовия
срок за обжалване на наказателното постановление и е процесуално допустима.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона с оглед на правомощията си по
съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на проверка
на 25.04.2019г. в 17:44 часа от служители на НАП на търговски обект - магазин
5116, находящ се в гр. Бургас, ул. „Александровска“ № ***, стопанисван от „БТК“ ЕАД с ЕИК: 83***, проверяващите
установили, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация фискалното
устройство, работещо към момента на проверката модел „DATECS FP-2000KL“, с
индивидуален № DT432593 и номер на фискалната памет 02432593. По време на
проверката, проверяващите установили, че в устройството няма съхранен съкратен
отчет на фискалната памет за месец февруари 2019г.
За извършената проверка и
направените констатации бил съставен ПИП № 0343569/25.04.2019г.
Актът бил съставен на 16.05.2019г.
и подписан с уточнение, че ще бъде обжалван.
Административнонаказващият орган,
сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като също счел
фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното постановление,
с което
за нарушение на чл. 41, ал.
2 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ, във връзка с чл. 118, ал.4 от ЗДДС, на жалбоподателя
е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 500 лева, на
основание чл. 185, ал. 2, вр. с чл.
185, ал.1 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка,
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства,
обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и
т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В тази връзка съдът
счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17/17.05.2018г.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Въпреки това, съдът счита че са налице основания за отмяна на санкционния акт,
поради противоречие с материалния закон, във връзка с настъпили законови
промени, след съставяне на НП, но преди същото да влезе в сила.
Съгласно разпоредбата на
чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. (в редакцията на този текст
към 21.06.2018г.) - в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година
лицето по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко
устройство в обекта за съответния период.
От фактическа страна по
делото безспорно се установи, че към датата на установяване на нарушението,
поведението на дружеството-жалбоподател обективно е покривало признаците на
нарушение по чл. 41, ал. 2 от Наредбата.
Следва да се обърне
внимание обаче, че считано от 02.07.2019г. разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от
Наредбата е променена с ДВ, бр. 52 от 2019г. Според новата уредба в 7-дневен
срок след изтичане на всеки месец и година ЕДИНСТВЕНО лицето по чл. 3,
използващо ЕСФП, отпечатва съкратен отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в
обекта за съответния период. Т.е. изискването за отпечатване на съкратен
месечен отчет е останало само за лица, използващи ЕСФП. В чл. 2, ал. 2 от
Наредбата са предвидени видовете фискални устройства - 1. електронни касови
апарати с фискална памет (ЕКАФП); 2. фискални принтери (ФПр); 3. електронни
системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на течни
горива чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по смисъла на
Закона за измерванията или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за
техническите изисквания към продуктите; 4. фискално устройство, вградено в
автомат на самообслужване (ФУВАС). Проверяващите са констатирали, че в
стопанисвания от жалбоподателя обект е въведено първото от тези устройства -
касов апарат с фискална памет (ЕКАФП). Към момента задължението за отпечатване
на месечни отчети е останало само за лицата, използващи ЕСФП, като същото е
отпаднало за обектите, в които са инсталирани ЕКАФП, поради което и към
настоящия момент поведението на дружеството е несъставомерно.
В разпоредбата на чл. 3,
ал. 1 от ЗАНН е предвидено, че за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. От това
правило е въведено изключение в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН - ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага
се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Настоящият случай е
точно такъв, тъй като преди влизане в сила на НП е последвала промяна в чл. 41,
ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, с която е отпаднало задължението на наказаното лице
да отпечатва съкратени месечни отчети.
Към настоящият момент,
наказателното постановление не е влязло в законна сила, извършеното деяние не
осъществява състав на административно нарушение съгласно действащата нормативна
уредба, поради което са налице предпоставките за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че с настъпилата
законодателна промяна е отпаднала административнонаказателната отговорност за
дружеството-жалбоподател, поради което наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай,
жалбата е уважена и НП отменено, поради което, в полза на жалбоподателя, следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, което според
приложените доказателства е в размер на 300 /триста/ лева, които следва да
бъдат заплатени на жалбоподателя от ТД „НАП” - гр. Бургас в пълен размер.
Мотивиран от изложените
съображения Бургаският районен съд на основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
466378-F486935/13.09.2019 г., издадено от Началник Отдел
„Оперативни дейности -Бургас в ЦУ на
НАП против „***“ ЕАД, ЕИК: 83***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе” № ***и, представлявано
от В.И.Й.– пълномощник, с което на основание чл.
185, ал. 2,
изр. 2, във
вр. с чл. 185, ал.1 от
ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева, за
нарушение на чл. 41, ал.2 от
Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4
ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД
„НАП” - гр. Бургас да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК: 83***,
сумата от 300 /триста/ лева за направени разноски.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: M. БУШАНДРОВА
В.О.: К.С.