Определение по дело №125/2013 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място], ул.”П.”№, против решение №159/10.06.14г на РС-Петрич по гр.д.№966/13г по описа на с.с., подадена по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт е уважен срещу ответниците иск по чл.422 ГПК, като е признато за установено че дължат при условията на солидарност сумите по заповед за незабавно изпълнение №708/26.07.13г на ПРС по ч.гр.д.№662/13г и е признато за недоказано оспорената по реда на чл.193 ГПК автентичност на процесната запис на заповед.

Недоволен изцяло от така постановеното решение е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.Поради това иска неговата отмяна и отхвърляне на предявеният иск и спрямо двамата длъжници.

Ответната страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа първоинстанционния акт.Настоява за потвърждаването му, излагайки подробни съображения в тази насока.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като са налице всички предпоставки за това.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.Поради това настоящият състав намира за безпредметно детайлното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела наличието на договор за лизинг №62-F/15.04.08г, сключен между въззивното дружество и [фирма], по силата на който въззиваемото дружество се е задължило да придобие от трето лице описаното транспортно средство, с оглед предоставянето му за ползване на въззвното Е. при подробно уговорените условия, вкл. последиците от неизпълнение на същият.Не се спори, че впоследствие с приложените анекси, част от клаузите на цитирания договор са променяни по общо съгласие на страните.

В чл.5, ал.9 от договора с оглед гарантиране изплащането на ежемесечните лизингови вноски лизингополучателя се е задължил да издаде в полза на лизингодателя 19 бр. записи на заповед в размер на 10 166,05 евро и 1бр запис на заповед за 6 777,37евро в полза на лизигодателя, които се авалират от Ст.Д..

Според приемо-предавателния протокол от 29.09.08г въззиваемото О. е предало на въззивното Е. лизинговото транспортно средство.

С анекс №3/15.09.09г към горния договор страните са променили лизинговите вноски по описания начин.

Видно от приложената запис на заповед [фирма] се е задължило безусловно и неотменимо към въззиваемото дружество без разноски и протест да заплати на 20.02.13г сумата от 11 685,96 евро.За място на издаване е посочено - [населено място], а за дата на издаване – 15.09.09г. Записа на заповед е авалирана от Ст.Д., на която на 20.02.13г е предявена и за плащане.

Според съдебно-счетоводната експертиза от общо дължимите по лизинговия договор 216 432,34 евро(или 423 304,86лв), лизингополучателя е платил 143 157,30лв и други суми (застраховки и данъци на МПС), като общият размер на непогасените лизингови вноски вещото лице изчислява на 363 511,40лв. Експерта е категоричен, че процесната запис на заповед обезпечава три вноски по погасителния план, всяка от които е в размер на 3 895,32 евро, платими съответно на 20.12.12г, 20.01.13г и 20.02.13г, като по нея липсват плащания.

От съдебно-графологическата експертиза се установи, че именно Ст.Д. е положила подписът си за „издател”, „авалист” и срещу името „С.И.Д.” в процесната ценна книга, като в заключението и в с.з. вещото лице подробно обосновава изводите си.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК с вх.№2642/26.07.13г, по което е образувано ч.гр.д.№662/13г по описа на ПРС, ищеца е поискал и респ. получил заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарно задължените длъжници за сумата от 11 685,96 евро, равняващи се на 22 855,75лв по фиксинга на БНБ, представляваща главница по записа на заповед от 15.09.13г, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване заявлението - 26.07.13г, както и за сторените съдебни разноски в размер на 457,12лв, платени за държавна такса в заповедното производство.В предвидения от закона срок и ред от двамата длъжници са постъпили възражения срещу посочените задължения.

При тези данни РС обосновано е признал за установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на заявеното вземане, досежно главницата и законната лихва върху нея, основано на представената запис на заповед от 15.09.09г.Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав,вкл.игнориращите възраженията на лизингополучателя, тъй като са основани на закона, теорията и константата съдебна практика.Ето защо и по арг. на чл.272 ГПК настоящият състав препраща към мотивите на СРС.

Неоснователни са оплакванията, че отбелязването върху процесната запис на заповед „по лизингов договор №62-F/2008г” се явява условие за пораждане на действието й.Анализа на нейното съдържанието,а също и съпоставката й с останалия доказателствен материал, налага извода, че въпросното отбелязване не опорочава менителничният ефект, тъй като не отрича нито пряко, нито косвено безусловния характер на поетото задължение. Напротив, формулировката в обстоятелствената част на поетото от жалбоподателя обещание - „безусловно и неотменимо” да плати на въззиваемото О. посочената сума, само по себе си изключва условния характер на поетото задължение(ТР№1/05г, т.2 и ТР№4/145г, т.4д на ВКС).Безусловното волеизявление на издателя, изразено чрез неговия управител Ст.Д., за плащане към лизингодателя на определената в записа на заповед сума е материализирана в цялостния текст на ефекта в съответствие с изискванията на чл.535 ТЗ за съдържание и форма. Авторството на записа на заповед съда приема за категорично установено. Настоящият състав счита, че вещото лице по съдебно-графологическата експертиза установява полагането на подписа за издател и при предявяването именно от Ст.Д., като подробно обосновава изводите си(вж. заключението и разпита в с.з.).Ето защо разрешението на спора по чл.193 ГПК е правилно и развитите в тази насока оплаквания останаха недоказани. В контекста на изложеното абсолютните възражения на въззивника не намират опора в закона, за разлика от доводите на лизингодателя.

Доколко обаче, отбелязването на лизинговия договор върху ценната книга е факт, същият е релевантен за връзката й с каузалното правоотношение(вж. т.4д от ТР№4/145г на ВКС). Съпоставката на въпросното отбелязване с останалия доказателствен материал, допълнително обосновава твърдяната от ищеца връзка между записа на заповед и лизинговия договор.При така установеното и неоспорено от страните каузално отношение, материализирано в представения лизингов договор и анексите, с произтичащата от него връзка по волята на страните между задължението на въззивното дружество по каузална сделка вследствие неизпълнение и менителничното му задължение по записа на заповед от 15.09.09г, гаранционната функция на последната се явява безспорна. Поради доказаната идентичност между вземанията по двете правоотношения(менителничното и каузалното) вторичният обезпечителен характер по отношение именно на описаната сделка, записа на заповед произвежда и менителничния си ефект. Оттук и неоснователността на изтъкнатите в този смисъл лични възражения.Игнорирането на въпросното отбелязване върху менителничният ефект и възприемане тезата на въззивника е равносилно на правен нихилизъм.Още повече, че по делото се установи по категоричен начин неизпълнение от страна на лизингополучателя в размер на 363 511,40лв(вж.съдебно-счетоводната експертиза), очевидно наложили подписването на последващите анекси, вкл. и анекс №3/15.09.09г.

Що се отнася до предявяването, то видно от отразяването върху процесния запис на заповед, същото е сторено от кредитора. Следва да се има предвид, че предявяването на записа на заповед за плащане има характера на покана за изпълнение на менителничното задължение, поради което и не рефлектира негативно върху възможността за принудително събиране на вземането.То касае евентуалното изпадане на длъжника в забава, не и възникването на задължението, което става факт с подписването на ценната книга от него.В този контекст оплакванията относно предявяването, дори да се зачетат, не водят до търсената промяна.

По изложените съображения атакувания акт, в частта му с която е признато съществуването спрямо жалбоподателя на вземането досежно главницата, ведно със законната лихва върху нея и относно произнасянето по чл.193 ГПК, следва да се потвърди. Докато в частта му относно разноските в заповедното производство, възлизащи на 457,12лв, решението е наложително да се обезсили, а производството в тази му част се прекрати.Това е така, понеже вземането за разноските в заповедното производство не се включва в предмета на делото по установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК.Същите обаче ще следва да се присъдят в настоящият процес с отделен осъдителен дизпозитив в заявеният размер от 457,12лв, след като не се налага преразпределението им, респ. тяхното редуциране(вж. т.12 от ТР№4/13 на ОС на ГК и ТК на ВКС и др.).

В частта досежно авалиста Ст.Д. решението е влязло в сила(вж.разпореждане №856/30.09.14г на ПРС по гр.д.№966/13г по описа на с.с.) и не подлежи на въззивна проверка.Въззивната жалба за отмяна на решението в тази му част ще следва да се остави без разглеждане, а производството по нея прекрати, тъй като за лизингополучателя [фирма] липсва правен интерес за обжалване.Още повече, че не са налице и предпоставките за защита на чужди права.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

Разноски пред настоящата инстанция в полза на въззиваемото дружество не следва да се присъждат, тъй като не се доказаха.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА като НЕДОПУСТИМО решение №159/10.06.14г на РС-Петрич по гр.д.№966/13г по описа на с.с., в частта му с която е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че [фирма] дължи на [фирма] сумата от 457,12лв, разноски в заповедното производство и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място], ул.”П.”№,да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление в С.,[жк], ул.”М.”№, сумата от 457,12лв, представляващи разноски в заповедното производство.

ПОТВЪРЖДВА решението в останалата му обжалвана част.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМА въззивната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК] срещу решението относно авалиста С. И. Д. и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част, поради липсва на правен интерес.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ