Решение по дело №1592/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 875
Дата: 23 октомври 2019 г. (в сила от 23 октомври 2019 г.)
Съдия: Ина Милчева Генжова
Дело: 20191420101592
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. Враца, 23.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи граждански състав, в публичното съдебно заседание на  двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА

 

при секретаря  Цветелина Банинска, като разгледа гр.д. № 1592 по описа на РС-Враца за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание  чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 292,61 лв.; чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 33,73 лв.; чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 32,31лв.

Ищецът излага, че вземането произтича от сключен на 29.08.2017г. договор за кредит № CREX-15179685 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и М.П.Т., въз основа на който на кредитополучателя била предоставена сумата от 349 лева. Уговорена била лихва в размер на 86,12 лева върху предоставената сума, като общата сума, която кредитополучателят следвало да върне бил 435,12 лева. Ответникът се бил задължил да върне сумата в срок до 20.08.2018г. на 12 броя равни месечни вноски, всяка от които по 36,26 лева. Падежът на първата погасителна вноска бил 20.09.2017г., съгласно погасителен план, неразделна част от догора за кредит, в който бил посочен падежът на всяка погасителна вноска. Срокът на договора бил изтекъл на 20.08.2018г., като същият не е обявяван за предсрочно изискуем. В договорът било уговорено, че при забава на плащанията, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху всяка забавена вноска. Била начислена лихва за забава за периода от 21.12.2017г. – моментът, в който е настъпила изискуемостта на първата неплатена от длъжника вноска, до датата на подаване на заявлението, като общият размер на начислените лихви бил 32,31 лева. Ответницата била извършила плащания по договора в общ размер от 108,78 лева, с която сума били погасени 52,39 лева договорна лихва и 56,39 – лихва.

Вземанията по процесния договор били прехвърлени от кредитора на ищеца с Приложение №1 от 15.06.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. Изложено е, че в договорът за кредит е включена клауза, според която кредиторът може да прехвърли вземането си на трети лица. Било изпратено уведомление до длъжника за извършената цесия, но пратката се върнала непотърсена, като моли уведомление за цесията да бъде изпратено на ответника заедно с исковата молба. Сочи, че са направени опити за уреждане на отношенията извънсъдебно, но не е осъществена комуникация с ответника. Моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи претендираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №796/2019г. на РС-Враца.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

С молба вх. №16344/20.09.2019г. процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.

За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са налице предвидените в закона предпоставки. 

На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане №3541/09.05.2019г. е връчено лично на ответника на 17.05.2019г./.

Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства.

На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. На ищецът следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в заповедното производство – 25 лева, представляваща държавна такса, и сумата от 50 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ във  вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Следва да бъде осъден да заплати и сторените в исковото производство разноски в размер на 125 лв. – държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ във  вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.Т., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК сумата от 292,61 лева, представляваща главница  по договор за потребителски кредит № CREX-15179685, сключен на 29.08.2017 г.; 33,73 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.12.2017 г. до 20.08.2018 г.; 32,31 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.12.2017 г. до 05.03.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение 542/08.03.2019г. по ч.гр.д. №796/2019г. по описа на първи граждански състав, РС-Враца.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М.П.Т., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева / деловодни разноски по ч.гр. дело №796/2019 г. на РС-Враца,както и 225 лева /двеста двадесет и пет лева/ деловодни разноски по настоящето дело.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4  ГПК.

 

                                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: