Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………………/ …………………………… ,гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, Седемнадесети състав, в публично съдебно заседание от седми юни две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
М. Иванова-Даскалова
Секретар:
Оля Йорданова
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело №1113 по описа за 2021г. на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.156 във вр. с чл.107, ал.3, вр. чл.144 ал.1 от ДОПК, приложим
на основание чл.4 от ЗМДТ.
Образувано е
по постъпила с вх.№7774/2021г. жалба на ЕТ „Екзотика – В.П.“*** против Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-12754-1/20.11.2017г.
издаден от гл. инспектор в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо
потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който на
търговеца са установени задължения за данък върху превозни средства за периода
2012-2016г. в общ размер на 350лв. – главници и 110,74лв. - лихви към датата на
издаването му, които задължения са формирани от незаплатен местен данък за периода
от 2012 до 2016г. за притежаваните от търговеца две ППС: марка „Ситроен“ с
рег.№Q **** и марка „Мерцедес“ модел 207 с рег.№В****СВ.
В жалбата
оплакванията са незаконосъобразност на Акт за установяване на задълженията №
МД-АУ-12754-1/20.11.2017г., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция
„Местни данъци“ при Община Варна. Актът бил издаден в противоречие на материалните
и процесуални разпоредби. Той не съответствал на целта на закона, тъй като липсвали
мотиви за това по какъв начин е определен размера на данъка. Твърди се
нищожност на акта поради липса на компетентност на издалия го орган. Неправилно
и незаконосъобразно били изчислени главниците и лихвите, които са установени
като задължения на едноличния търговец. Не били посочени достоверни
обстоятелствата, въз основа на които бил издаден. Твърди се, че посочената в
акта декларация не е подавана от жалбоподателя. АУЗ не бил връчван на адресата
му, поради което не е влязъл в сила и жалбата срещу него се явявала подадена в
срок. Претендира се отмяна на АУЗ като нищожен, респ. отмяната му като правилен
и незаконосъобразен и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно
заседание се явява процесуален представител, който поддържа изложеното в
жалбата. Твърди, че по водените изпълнителни дела срещу търговеца са събрани
суми, сред които са и задълженията за местен данък за превозните средства, вкл.
установените с акта, поради което неправилно ответникът ги считал за
незаплатени. В хода по същество моли жалбата да бъде уважена. Претендира
присъждане на търговеца на направените по делото разноски.
Ответникът Директорът
на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна се представлява от юрисконсулт,
който оспорва жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение като
неоснователна. В хода по същество моли жалбата да бъде отхвърлена, а АУЗД №
МД-12754-1/20.11.2017г. издаден от орган
по приходите в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна да бъде потвърден.
Счита за доказано, че е издаден от компетентен орган и изяснен начина на
формиране на задълженията за пътните превозни средства, собственост на
жалбоподателя. АУЗ бил издаден въз основа на подадена декларация по чл.54 от ЗМДТ, за което били представени по делото декларацията за автомобила марка
„Ситроен“ от 10.05.2005г. и справка от сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР-Варна
за регистрирано ППС марка „Мерцедес“ на 27.04.2001г. по подадена декларация от 04.04.2003г. съгласно извадката
от информационната система. Изтъква, че по делото не са представени доказателства
за заплащане на дължимите данъци за процесните ППС нито пряко, нито чрез
изпълнителните производства, водени срещу търговеца, включително не се
установява заплащането им от приетото по делото заключение на вещото лице по
назначената ССЕ. Моля за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 161, ал 1 от ДОПК. Правил възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
След извършена
преценка на оплакванията в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и задължителната проверка по реда на чл.160 от ДОПК, съдът установи
следното от фактическа страна:
Предмет на
съдебна проверка е АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-12754-1/20.11.2017г.
издаден от главен инспектор в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с
който са установени задължения за данък върху превозни средства за периода
2012-2016г. в размер на 350лв. и лихви в общ размер 110,74лв. или общо
460,74лв.
С жалба с
рег. № МД-Т20001633ВН/17.03.2020г. жалбоподателят е оспорил издадения АУЗ пред
Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна с оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност.
С Решение №
МД-РШ-006/11.05.2020г. /л. 24 от адм. преписка/ жалбата срещу АУЗ е оставенa без разглеждане като подадена след изтичане на срока
по чл.152, ал.1 от ДОПК. Решението е съобщено на жалбоподателя и оспорено в
срок пред съда с жалба, която е уважена и постановена отмяна на решението на
решаващия орган с Определение № 1759/17.08.2020г. по адм. д. № 1417/2020г. по
описа на Административен съд – Варна и преписката е върната на Директора на
Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна за ново произнасяне по съществото на
жалбата срещу АУЗ.
Няма данни
за постановено от Директора на Дирекция „Местни данъци“ решение по жалбата
срещу АУЗ в 60-дневния срок от връщането на преписката от съда на 25.08.2020г.
за произнасяне по същество по жалбата от решаващия орган. Поради това с
изтичане на този срок в първия работен ден – 26.10.2020г., за ЕТ започнал да
тече 30-дневния срок за обжалване на АУЗ пред съда. Този срок изтича на
25.11.2020г., с оглед на което подадената на 29.10.2020г. жалба, по повод на
която е образувано настоящото дело се явява подадена в срок.
Неоснователни
и опровергани от приетите по делото писмени доказателства са оплакванията в
жалбата за неправилно установяване на посочените в АУЗ факти и обстоятелства.
От
разпечатка на декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ от 19.02.2009г. /л. 9 от
преписката/ за притежавано от жалбоподателката ППС се констатира, че декларацията
на данъчнозадълженото лице ЕТ „Екзотика - В.П.“ със статус „обработена“ е за превозно
средство – товарен автомобил, партиден № Q****, с посочен номер на двигател и шаси. Посочени са данни
за ППС: марка „Ситроен“, модел – неуказан, вид гориво – дизел и номерата на
шасито и на двигателя, обема на двигателя, годината на производствота му и начина
на придобиването му – покупко-продажба, с дата на митническата декларация –
10.05.2005г.
От приетата
по делото разпечатка на втора декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ /л.10 от адм.
преписка/ се установяват данни за притежавано от ЕТ „Екзотика - В.П.“ второ ППС.
Статуса на декларацията е „обработена“, вид на превозно средство – товарен
автомобил, партиден № В****СВ, с посочени номера на двигател и на шаси. За ППС
са посочени данните за марката му „Мерцедес“, модел – 207, вид гориво – дизел,
посочени обема на двигателя му, годината на производство – 1986г. и начина на
придобиването му с дата на митническата декларация.
На 20.11.2017г.
гл. инспектор Д. Н. Д. като орган по приходите в Дирекция „Местни данъци“ към
Община Варна издал АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-12754-1, в която въз
основа на декларираните данни в двете декларации по чл.54, ал.1 от ЗМДТ от
19.02.2009г. и 04.04.2003г., както и на данни от Дирекция „МД“ и такива получени
от трети лица констатирал, че не са внесени дължимите суми от търговеца, които
са задължения за местния данък върху превозните средства за периода 2012-2016г.
за посочените по-горе ППС възлизащи общо в размер на 350лв. – на главниците и
110,74лв. – на лихвите към датата на издаване на АУЗ. За тези задължения е
издаден Акта в писмен вид, с конкретно посочване по години на сумите
незаплатени за данъка и лихвите за всяко от двете преводни средства, с указания
за реда на оспорването му.
Този АУЗ е
оспорен в срок от ЕТ с жалба до решаващия орган, който не се произнесъл по нея
в сроковете посочени по горе, изтичането на които води до формиране на решение
за мълчаливото му потвърждаване.
Оспорването
е направено от процесуално легитимирано лице – адресат на акта и в
законоустановения срок, което налага извод за допустимост на жалбата, по повод
на която е образувано настоящото производство.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът,
предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства,
като съобрази приложимите законови разпоредби достигна до следните изводи:
Предмет на
съдебно оспорване е АУЗ № МД-АУ-12754-1/20.11.2017г., издаден от гл. инспектор
в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който са установени задължения
за данък върху превозни средства за периода 2012-2016г. в размер на 350лв. и
лихви в общ размер 110,74лв.
Оспореният Актът
по чл.107, ал.3 от ДОПК представлява индивидуален административен акт, чието
издаване в случаите на установяване на публичните общински вземания е възложено
на органите по приходите, посочени в чл.4, ал.3, вр. ал.4 от ЗМДТ, по реда на
административното производство по установяване на този вид задължения в ДОПК.
В раздел IV на ЗМДТ са уредени основанията и реда за заплащане на
данък върху превозните средства, който се дължи от собствениците на превозните
средства, както повелява чл.53 от ЗМДТ.
Според чл.162,
ал.1 от ДОПК, държавните и общинските вземания се делят на публични и частни. В
ал.2 на посочената разпоредба и в т.1-9 вкл. са изброени кои държавни и
общински вземания са публични. Местните данъци принадлежат към вземанията,
посочени в чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, а лихвите към тях – по т.9 на чл.162,
ал.2 ДОПК. Изложеното налага извода, че задълженията за данък върху превозните
средства и лихвите за просрочие на плащането са публични общински вземания.
Както
повелява чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по ДОПК и
оспорването на свързаните с тях актове протича по същия ред. В чл.4, ал.3 ЗМДТ
е посочено, че в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители. Кметът на
съответната община упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни данъци в общината – на териториален
директор на НАП, както е изрично указано в чл.4, ал.5 от ЗМДТ.
Видно от
приложени по делото доказателства - Заповед № 0793/14.03.2016г. /л. 31-32 от
преписката/ и представена в изпълнение на протоколно определение от
14.01.2022г. разпечатка от допълнително споразумение № 00794/29.06.2012г. към
трудов договор № 00057/04.05.2006г. /л.72 от преписката/ органът издал
обжалвания АУЗ, притежава правомощия да установява наличието на непогасени
местни данъци.
При тази
правна уредба и писмените доказателства по делото се налага извода, че оспореният
АУЗ е издаден от компетентно длъжностно лице на основание чл.4, ал.1 от ЗМДТ. Поради
това неоснователни са доводите за нищожност на акта поради липса на
компетентност за постановилия го орган.
В АУЗ са
посочени правните и фактически основания за издаването му. Той е постановен на
основание чл.107, ал.3 от ДОПК, който допуска актът да бъде издаден и служебно
при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните,
получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103 от ДОПК,
както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок. Поради
това неоснователни и опровергани от доказателствата са доводите в жалбата, че ЕТ
не е подавал декларация и за инспектора от дирекция „МД“ не е било налице основание
за започване на административното производство и за издаване на АУЗ. Декларации
по чл.54 от ЗМДТ са били подадени и обработени, но и да не бяха депозирани
такива от ЕТ, законът дава възможност на органа служебно да определи
задълженията на собствениците на ППС при констатиране на неплащане в срок на
дължимия за тях местен данък.
В жалбата и
от представителя на ЕТ не се оспорва установеното в АУЗ, че посочените в него
ППС са собственост на търговеца в годините, за които е установено, че не са
заплатени за тях дължимите местни данъци. Жалбоподателят не оспорва
правилността на размера на установените като незаплатени суми за местен данък.
Жалбоподателят и представителят му въпреки
дадената им възможност не ангажираха писмени доказателства в подкрепа на
тезата, че е заплатен дължимия местен данък за посочените периоди в АУЗ. Допуснатата
по делото съдебно-счетоводна експертиза заключава, че парични постъпления за
задълженията за местния данък за периода 2012-2016г. по партидите на двете
гореописани ППС не са постъпвали, вкл. сумите не са събирани в образуваните
изпълнителни дела срещу ЕТ. Поради това опровергано от заключението и недоказано
е възражението направено от представителя на ЕТ, че сумите за които е издаден
АУЗ са събрани в хода на водените изпълнителни дела. Неоснователна и недоказана
е тезата на представителя на жалбоподателя, че ответникът неправилно е счел
задълженията за местен данък за незаплатени и издал незаконосъобразен АУЗ при
неправилна преценка на фактите и обстоятелствата.
В АУЗ гл.
инспектор правилно е посочил правното основание за издаването му. Правилно е
приложил закона като е заключил, че са налице фактическите и правните
основания, необходими за събиране на дължимия данък ведно с начислената лихва
върху него, по аргумент от чл.1, ал.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси
и други подобни държавни вземания, вр. чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК.
Законосъобразно
върху дължимата главница за местни данъци е начислена и лихва, което е в унисон
с разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗМДТ, според която невнесените данъци по същия
закон се събират ведно с лихвата. В чл.175 от ДОПК също е уредено задължението
за начисляване на лихви върху невнесените в срок публични задължения, както е
процедирано в случая.
Предвид
правилното установяване на релевантните в случая факти и обстоятелства за
собствеността на ППС и за размера на зължимите и незаплатени за тях местни
данъци през периода 2012г.-2016г., оплакването на жалбоподателя, че не му е
връчен АУЗ не може да обоснове отмяна на акта като неправилен и
незаконосъобразен, нито съставлява съществено нарушение на правилата.
Единствената последица на невръчването на АУЗ на адресата му е, че той не може
да влезе в сила. Невръчването му своевременно на ЕТ има значение при преценката
за допустимостта на жалбата срещу него до решаващия орган и за изчисляването на
сроковете за оспорването му. Съобщаването на размера на неплатените задължения за
данъка за превозните средства с АУЗ не е предпоставка за дължимостта им.
Досежно
размера на установените данъци за преводните средства, съдът кредитира
посоченото в представените по делото писмени обяснения от главен инспектор Д.
Д. от отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“ /л.7-8 от
преписка/, в което подробно е посочена методиката на изчисляване на
задълженията на търговеца, приложена при издаване на АУЗ.
При
извършената служебна проверка съдът установи, че оспореният АУЗ съдържа
фактически и правни основания за издаването му. Установените задължения са
посочени по данъчни периоди и във връзка с кои ППС, собственост на едноличния
търговец са начислени. Поради това оспорения акт не страда от пороци във формата и съдържанието
и съответства на целта на закона. Това обуславя извода за правилно и законосъобразно,
в изискуемата от закона писмена форма установени задълженията на ЕТ „Екзотика -
В.П.“ за местен данък за периода от 2012 до 2016г. за притежаваните от него ППС
и законосъобразно са начислени лихвите върху главниците с АУЗ, поради което не
са налице основания за обявяването му за нищожен, респ. за отмяната му като
незаконосъобразен.
С оглед
изхода на спора своевременно направеното искане от представителя на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание
чл.161, ал.1, изр.1 от ДОПК следва да бъде осъден ЕТ „Екзотика - В.П.“*** да
заплати на ответната страна – Община Варна сумата от 300лева за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
С оглед
изхода на спора и неизпълнението от жалбоподателя на задължението в протоколно
определение от 07.06.2022г. за довнасяне на сумата от 14,50лв. за възнагаждение
на вещото лице К.А.Д. за съдебно-счетоводната експертиза, ЕТ „Екзотика - В.П.“***
следва да бъде осъден да заплати сумата по сметката за вещи лица на съда, за да
бъде изплатена на вещото лице.
Водим от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването
с жалбата на ЕТ „Екзотика - В.П.“*** против Акт за установяване на задължения №
МД-АУ-12754-1/20.11.2017г. издаден от гл. инспектор в Дирекция „Местни данъци“
при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“
при Община Варна, с който на търговеца са установени задължения за данък върху
превозни средства за периода 2012-2016г. в общ размер на 350лв. – главници и
110,74лв. - лихви към датата на издаването му, които задължения са формирани от
незаплатен местен данък за периода от 2012 до 2016г. за притежаваните от търговеца
две ППС: марка „Ситроен“ с рег.№Q **** и марка „Мерцедес“ модел 207 с рег.№В****СВ,
с който са установени задължения за данък върху превозни средства за периода от
2012 до 2016г. в общ размер 350лв. - главници и 110,74лв. - лихви.
ОСЪЖДА ЕТ
„Екзотика - В.П.“*** с ЕИК ********* да заплати на Община
Варна сумата от 300лв./триста лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЕТ
„Екзотика - В.П.“*** с ЕИК ********* да заплати по сметката за вещи лица на
Административен съд-Варна сумата от 14,50лв./четиринадесет лева и петдесет
стотинки/, която да се изплати като възнаграждение на вещото лице К.А.Д..
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен
срок от съобщаването му на страните, по реда на глава ХІІ от АПК.
СЪДИЯ: