Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 455 / 07.04.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на десети март, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
ГАНЕВА
ГАЛЯ РУСЕВА
при секретар Г. Д., изслуша
докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 273/2022г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във
вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът началник на
Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК), гр.Бургас, чрез
пълномощника си юрисконсулт А.К.е оспорил решение №918/06.12.2021г.,
постановено по АНД № 3202/2021г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено
издаденото от касатора наказателно постановление № 8 от 16.03.2020г. С наказателното
постановление на Х.Д.Х. за нарушение на чл.223, ал.2, т.3 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ), на основание чл.232, ал.1, т.1, предложение
трето от ЗУТ е наложена глоба в размер на 1000 лв.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на
спора – да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът, чрез представител по пълномощие юрисконсулт А. поддържа жалбата и
иска обжалваното решение да бъде отменено, а издаденото наказателно
постановление да бъде потвърдено.
Ответникът по касация лично
и чрез представител по пълномощие адв.В. оспорва касационната жалба и иска
обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на
Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде
оставено в сила.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Х.Д.Х. е наказан за това, че
в периода 14.09.2018г. - 21.08.2019г. в качеството си на длъжностно лице –
директор на Дирекция „Устройство на територията, кадастър, инвестиционна
политика, екология и управление на проекти“ при Община Созопол не е осъществил
контрол по изпълнението на заповед № 8-Z-1112/03.09.2018г. издадена от кмета на
Община Созопол, по реда на чл.178, ал.6 от ЗУТ, за забрана достъпа и
използването на строеж: „Едноетажна масивна сграда – рецепция“, находяща се в
ПИ с идентификатор 67800.34.21, м.“Света Марина“, землище гр.Созопол.
Административнонаказващият
орган е приел, че е нарушена нормата на чл.223, ал.2, т.3 от ЗУТ във връзка с
чл.178, ал.6 от ЗУТ.
Съгласно чл.223, ал.2, т.3
от ЗУТ за строежите от четвърта, пета и шеста категория служителите за контрол
по строителството в администрацията на всяка община (район) изпълняват
заповедите за спиране, за забрана на ползването, за забрана на достъпа до
строежи и строителни площадки и за премахване на незаконни строежи.
Съгласно чл.178, ал.6 от ЗУТ
при нарушения на ал. 1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен
констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда
тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна
енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително за
доставчиците и се изпълнява незабавно.
Съгласно чл.232, ал.1, т.1
от ЗУТ наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е
предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което не изпълни или изпълни
лошо или несвоевременно задължения, възложени му по този закон, актовете по
неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и
строителството, както и решения и предписания, основани на тях.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства,
приел, че е налице противоречие между фактическите твърдения и дадената правна
квалификация. Според съда липсват обективните признаци на соченото нарушение
както и, че деянието изначално е несъставомерно, доколкото в заповедта няма
посочен срок за изпълнение от съответното лице. Поради това е отменил наказателното
постановление.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Правилно районният съд е приел, че не е
доказано по несъмнен начин наличието на субективния елемент от състава на
административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на ответника
по касация Х.Д.Х.. От описанието на нарушението в наказателното постановление
става ясно, че Х. е обвинен в бездействие, изразяващо се в неосъществяване на
контрол по изпълнението на заповед № 8-Z-1112/03.09.2018г. на кмета на Община
Созопол, като според наказващия орган нарушението обхваща периода 14.09.2018г.,
което е крайната дата за доброволно изпълнение, до 21.08.2019г. Предметът на
самата заповед № 8-Z-1112/03.09.2018г.
е с правно основание чл.178, ал.6 във вр. с ал.1 от ЗУТ. С нея е забранен
достъпът, считано от 17.09.2018г. до строеж: „Едноетажна масивна сграда –
рецепция“, находящ се в поземлен имот, с идентификатор 67800.34.21, в
местността „Света Марина“, в землището на гр.Созопол. В същата заповед административният
орган – кмет на Община Созопол, изрично е разпоредил тя да бъде връчена на
директора на дирекция „Устройство на територията, кадастър, инвестиционна
политика, екология и управление на проекти“ при Община Созопол за контрол по
изпълнението й. Административнонаказващият орган не е събрал доказателства, че
тази заповед е била връчена надлежно на Х.Х., т.е. по делото няма данни, че той
знае за вмененото му от кмета на Община Созопол задължение да извършва контрол
по изпълнението на заповед № 8-Z-1112/03.09.2018г.
С преписката са представени препис-извлечения от електронна деловодна система
на общината (л.90 от АНД № 3202/2021г. на БРС), от които се вижда, че заповед №
8-Z-1112/03.09.2018г. е
следвало да бъде насочена към инж. Х.Д.Х. и към Георги Красимиров Илчев. В
деловодната система надлежно е отбелязано, че Георги Илчев е приел заповедта на
08.01.2019г. По отношение на процесния ответник по касация обаче в деловодната
система не е записа дата, на която заповедта е била приета, както и дата, на
която е била изпълнена. Други данни, че заповедта е била връчена на лицето, на
което е възложен контролът, по делото няма. При тези факти не може да се
твърди, че Х.Х. е извършил административното нарушение, описано в наказателното
постановление, защото за да е налице противоправно бездействие в този случай, е
необходимо по несъмнен начин да бъде установено, че лицето е било уведомено за
задълженията, които има по отношение на конкретния строеж. В този смисъл
правилно в тази част от мотивите районният съд е приел, че не е доказана
субективната страна на деянието, което без съмнение обосновава унищожаемост на
наказателното постановление.
Съдът счита, че по делото е налице още едно
нарушение, което също би довело до отмяна на наказателното постановление.
Наказващият орган е посочил, че нарушението е извършено за периода
14.09.2018г.-21.08.2019г. В заповед № 8-Z-1112/03.09.2018г. на кмета на Община
Созопол изрично е записано, че забраната на достъпа до строежа започва, считано
от 17.09.2018г., т.е. лицето, което е длъжно да осъществи контрол по
изпълнението на заповедта, следва да започне да осъществява този контрол от
17.09.2018г., а не от датата на доброволното изпълнение, както е приел
административнонаказващият орган.
По тези съображения обжалваното решение
следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора разноски следва да се
присъдят в полза на ответника по касация. Те са претендирани своевременно и се
дължат от касатора – РДНСК, Югоизточен район, в размер на 600 лв.,
представляващи платено възнаграждение за един адвокат.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във
вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 918 от 06.12.2021г.
постановено по АНД № 3202/2021г. на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА РДНСК Бургас да заплати на Х.Д.Х. направените
по делото разноски в размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: