Решение по дело №527/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Й. Г. Б. против Решение № 89/19.03.2025 г., постановено по АНД № 1408/2024 г. по описа на Районен съд – К., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-0284-001367 от 08.07.2024 г. на Началник сектор в ОДМВР – Стара Загора, РУ-К., с което на касатора на основание чл.179, ал.6, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. На първо място се твърди участие по делото на ненадлежна страна – РУ К. при ОДМВР Стара Загора, на което основание се претендира обезсилване на съдебното решение. На второ място се настоява съдът да не е събрал необходимите доказателства за изясняване на фактите по случая, за които са направени доказателствени искания. На трето място, според жалбата, липсват мотиви в обжалвания съдебен акт относно приобщените записи от [тел. номер] с дължимата оценка и анализ по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, както и по въведените възражения за нарушения на процедурата по издаване и връчване на АУАН. На четвърто място се твърди нарушение на презумпцията за невиновност, като съдът неправилно е приел за недоказан от жалбоподателя факта, че неизправността не е съществувала преди започване на движението и той не е знаел за нея, което Б. е разбрал едва от съдебното решение. Изложени са съображения за невъзможността нарушението да се извърши по непредпазливост, както и за маловажен случай на нарушение. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата. Представя писмени бележки.

Ответникът по касационната жалба – Началник сектор в ОДМВР – Стара Загора, РУ – Казанлък, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Районен съд – Казанлък да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Казанлък е образувано по жалба от Й. Г. Б. против Наказателно постановление № 24-0284-001367 от 08.07.2024 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – Стара Загора, РУ – Казанлък, с което въз основа на АУАН серия GA № 1311257/07.06.2024 г., на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 07.06.2024 г., в 20:50 ч. на първокласен път I-6 км 314.500 при община Казанлък, в посока изток – запад, касаторът управлява товарен автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], негова собственост, като автомобилът е технически неизправен, не свети десен фар на къси светлини и неизправността на ППС е определена като незначителна. Прието е за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което е наложена санкцията по чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. АНО е констатирал отказ на лицето нарушител да подпише АУАН, удостоверено с подпис на един свидетел – С. К. И..

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административнонаказателното обвинение е описано пълно и ясно, дадена е вярна правна [жк], наложена е предвидената в закона санкция с фиксиран размер, не е налице маловажен случай, с оглед множество налагани на жалбоподателя наказания по ЗДвП, установени от справката за нарушител. Неоснователно е намерено възражението за липса на субективна страна на нарушението, от една страна поради недоказаност, че неизправността е възникнала по време на движение и нарушителят не е знаел от по-рано за нея, а от друга страна, тъй като на административно наказание подлежат не само умишлените, но и непредпазливите деяния – чл.7, ал.2 от ЗАНН.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

С оглед наведените касационни основания, следва да се каже, че производството проведено с участието на надлежна страна – Началник сектор в ОДМВР – Стара Загора, РУ – Казанлък, който е административнонаказващият орган, съгласно НП, с необходимата компетентност, установена от приложените писмени доказателства, и спрямо него е постановено въззивното съдебно решение. В хода на съдебното следствие районният съд е приобщил доказателствени източници, от които приетата за установена фактическа обстановка се установява по несъмнен начин. Изложил е мотиви за приетото от него решение в съдебния акт по същество. В горния смисъл отсъстват процесуални нарушения от категорията на съществените, които да обусловят извод за обезсилване или отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Между страните по делото няма спор относно факта, че на посочените в НП дата, час и място касаторът е управлявал процесния автомобил, като контролните органи са установили, че не свети десен фар на къси светлини на управляваното от него МПС. Основното възражение, поддържано от жалбоподателя в хода на цялото административнонаказателно и съдебно производство, се състои в незнание на обстоятелството за неработещия фар към момента на спирането му за проверка от полицейския патрул. На поддържаното оплакване за субективна несъставомерност на деяние, за което е санкциониран, районният съд е дал отговор при неправилно приложение на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда задължение движещите се по пътя ППС да бъдат технически изправни. За неизпълнение на това задължение при констатирана незначителна техническа неизправност, разпоредбата на чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП предвижда налагане на административно наказание глоба в размер на 50 лв. Административното нарушение е на формално извършване, което е възможно само при пряк умисъл.

По делото няма доказателства неизправността да е била известна на водача преди или по време на движение на управляваното от него МПС. Общоизвестен факт е, така приет и от районния съд, че нарушението е извършено в светлата част на денонощието, при съобразяване датата – 07.06.2024 г. и часа 20:50 ч. на установяването му от полицейските органи. Тоест водачът не е могъл обективно визуално да установи при управление на МПС неработещия десен фар на къси светлини. Няма данни да е знаел за неизправността и в по-ранен момент, съгласно свидетелските показания.

Съгласно чл.6 от ЗАНН административното нарушение е деяние – действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Формите на вината като умисъл и непредпазливост регламентирани в НК, съгласно препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Непредпазливостта по дефиницията на чл.11, ал.3 от НК е възможна като форма на вината само при резултатните деяния, защото касае отношението на дееца към общественоопасните последици. При формалните нарушения отсъства резултат /последици/, поради което те могат да се извършат само при пряк умисъл. За да е налице такъв, деецът трябва да съзнава всички факти от обективната действителност и общественоопасния им характер - арг. от разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК. Отсъствието на обективни факти, от които да се установи знание на дееца за констатираната незначителна техническа неизправност, обуславя извод, че отговорността му е била ангажирана при неправилно приложение на материалния закон.

По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав счита, че е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН за отмяна на решението на първата съдебна инстанция, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Делото е изяснено от фактическа страна, районният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да са основание за връщането му за ново разглеждане. Поради това, делото следва да се реши по същество от касационния съд, а по изложените доводи наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Стара Загора

ОТМЕНЯ изцяло решение № 89/19.03.2025 г., постановено по АНД № 1408/2024 г. по описа на Районен съд – Казанлък, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0284-001367 от 08.07.2024 г. на Началник сектор в ОДМВР – Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на Й. Г. Б., [ЕГН], на основание чл.179, ал.6, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, като незаконосъобразно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.