Решение по дело №90/2021 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 декември 2021 г. (в сила от 10 декември 2021 г.)
Съдия: Маргарита Русева Славова
Дело: 20217210700090
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е    №79

   гр.Силистра, 10.12.2021г.

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         Административният съд гр.Силистра,в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова

                                  ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов

                                                        Елена Чернева

при секретаря Виолина Рамова, с участието на прокурор при ОП гр.Силистра Г.В., като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №90 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 С Решение №156/09.08.2021г.,постановено по АНД №125/2021г., Силистренският районен съд е отменил Наказателно постановление №70/11.12.2020г.,издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Русе, с което на основание чл.156 ал.1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО),на Д.В.С.,в качеството му на Кмет на Община гр.Тутракан,е наложено административно наказание, по вид „глоба“, в размер на 2 000 лева, за извършено нарушение на чл.113 ал.3 от ЗУО.

Производството е образувано по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Русе,подадена от представител по пълномощие главен юрисконсулт Цв.Т., с искане да бъде отменено обжалваното решение на СРС и след решаване на спора по същество от касационната инстанция, потвърдено първоначално ос-пореното НП. Касационните оплаквания са сведени до твърдение, че съдът бил допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, без конкретизация в какво се е изразило същото, за да бъде проверено от настоящата инстанция.Доминират оплакванията, сочещи на довод за неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се изцяло главния решаващ извод на въззивната инстанция, че неправилно Актът за установяване на административно нарушение бил връчен на пълномощник. Възразява се срещу заключението на съда,че доколкото отговорността по ЗАНН е лична и същият закон не допуска подобно връчване (на пълномощник),е налице съществено нарушение на административнонаказателните производствени правила,на което основание е и отменил процесното пред него Наказателно постановление.Поддържат се аргументи,че пълномощното, представено от името на Кмета на Община-Тутракан е било изрично за пред РИОСВ,вкл. за получаване на актове за установяване на административни нарушения, поради което се счита, че няма нарушение на процесуалните правила, а дори и да има такова,то не е съществено, тъй като правото на защита на санкционираното лице е било гарантирано. Същото е било упражнено в пълния му обем пред районния съд, който е съд и по фактите и по правото.С оглед на тези съображения, настоява да бъде отменено решението на СРС и съответно, потвърдено Наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Ответникът по касация - Д.В.С., чрез упълномощен представител адв.Ив.А. ***, в съдебно заседание и в писмен отговор (л.8-л.9) на жалбата,излага аргументи в подкрепа на решаващите изводи на РС гр.Силистра. Настоява за оставяне на касационното оспорване без последици,като допълнително релевира съображения обосноваващи правилността на оспорения съдебен акт.Поддържа,че е нарушен не само чл.43 ЗАНН, но и цялата уредена процедура с чл.40 ал.1-ал.4 ЗАНН,тъй като вписаният свидетел в АУАН е такъв, само по неговото съставяне и е един, а не двама, както изисква ал.3 на чл.40 ЗАНН.Не бил вписан и свидетел,който е присъствал при установяване на нарушението,като преценени в тяхната съвкупност, също са довели до съществено нарушение на процесуалните правила,ограничило правото на защита на ответника по касация. В обобщение се моли, да бъде потвърдено решението на СРС, като правилно по своя резултат.

 Представителят на Окръжна прокуратура Силистра дава заключение, че обжалваното решение на Районния съд гр.Силистра е незаконосъобразно и предлага същото да бъде отменено с потвърждаване на процесното пред него Наказателно постановление.

            Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК,вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

          Силистренският административен съд,след обсъждане на доводите в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,прие: Касационното основание, кое- то е заявено пред настоящата инстанция,е за неправилно приложение на закона (чл.63 ал. 1 ЗАНН,вр. с чл.348 ал.1 т.1 НПК).Неконкретизираното оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила,по аргумент от чл.218 ал.1 АПК,не подлежи на обсъждане.Акцент в оспорването е поставен върху твърдение за неправилно тълкуване (ограничително) на разпоредбата на чл.43 ал.1 ЗАНН от страна на районния съд.Поддържа се,че представеното по делото изрично пълномощно, подписано от ответника по касация, е било достатъчно, съгласно регулацията от чл.39 ЗЗД, за валидното извършване на действията по съставяне на АУАН, неговото предявяване и връчване на пълномощник на на-рушителя, чиято юридическа отговорност е ангажирана в публичноправното му качество на едноличен орган на изпълнителната власт в Община гр.Тутракан, неин кмет. Касаторът категорично възразява срещу главния отменителен извод на СРС, настоявайки за нова преценка на случая,с оглед разпоредбата и на чл.178 ал.4 НПК,вр.чл.84 ЗАНН,  допускаща връчването да бъде извършено чрез служител на работодателя, натоварен да приема книжа,каквото правомощие е имало учредено с недвусмисления израз:„[…] и да получава съставени актове за установяване на административни нарушения“ При така релевираното касационно основание - за неправилно приложение на материалния закон,проверка-та на обжалвания съдебен акт следва да бъде извършена на неговия терен и в параметри-те от чл.218 ал.2 АПК,в чиито контекст настоящият съд следи и служебно за съответствието на процесното решение с материалния закон.

        Административнонаказателният спор пред районния съд е бил за правото, защото по фактите страните нямат различия.Осъществявайки дейността по установяване на правно- значимите обстоятелства, съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените пра-вила; уважил е доказателствените искания на страните,вкл. е събрал и служебно относими доказателства, като е изградил решаващите си изводи по главния предмет, съответни на фактите и закона.Приел е, че при извършена проверка на 26.06.2020г. от експерти на РИОСВ Русе, в ПИ:73496.1060 - спряно от експлоатация сметище, е констатирано нерегламентирано изхвърляне на отпадъци, за което е съставен Констативен протокол №ГС-29 /26.06.20г., в присъствието на представител на Община Тутракан и на основание чл.113 ал.3 ЗУО са дадени задължителни предписания за почистване на отпадъците от терените и за предприемане на мерки за недопускане повторното им замърсяване, със срок за изпълнение - 13.07.2020г.Задължителните предписания не са били обжалвани и са подлежали на безусловно изпълнение, каквото не е било установено при извършена контролна проверка на 30.07.2020г., видно от Констативен протокол №ГС-51/30.07.20г. Последната е проведена в присъствието на А.П.- главен експерт в Община гр.Тутракан. На същата дата на ответника по касация е била връчена Покана на основание чл.40 ал.1 ЗАНН да се яви в РИОСВ гр.Русе за съставяне на АУАН, като с повдигнат текст са му дадени изрично указания,че може да бъде представляван от „компетентно лице“ (л.11 АНД/ТРС). Същият е съставил Пълномощно на главен експерт „Опазване на околната среда“ в Община гр.Тутракан - А.И.Ф.П.,която е със служебни функции в сегмента на проверяваната дейност от касатора и е присъствала, като представител на Община гр.Тутракан, при повторната проверка на 30.07.2020г., видно от КП на л.12-л.13 от АНД/ТРС.

         При горните установявания съдът е извел извод, че кметът на Община гр.Тутракан носи безусловно задължение,съгласно регламентацията от чл.112 ал.1 и 2 ЗУО,да контролира закриването, рекултивирането на терените и последващия мониторинг на закритите сметища (Вж.Заповед №265/16.07.09г. на Директора на РИОСВ-Русе-л.12 АНД/СРС) и депа за битови отпадъци на територията на съответната община. На това основание издадените задължителни предписания са подлежали на безусловно изпълнение, ефективни мерки за каквото не са били предприети от Кмета на Община Тутракан. Въпреки горните изводи, въззивният съд е приел, че процесното пред него НП е издадено при допуснато съществено нарушение на административнонаказателните производствени правила засегнало фазата на съставяне и предявяване на АУАН, в противоречие с регулацията от чл.40-чл.43 ЗАНН, което е опорочило особено съществено процедурата от нейния старт. Приел е, че отговорността (в случая е на физическо лице без значение в кое негово качество е ангажирана) е лична и предявяването на АУАН не може да стане на упълномощено лице, а единствено лично, извеждайки аргумент от чл.43 ал.1 ЗАНН. Обсъдил е и другите нормативни защити на горното процедурно правило, мотивирали го да изведе главния отменителен извод за накърняване на правото на защита на ответника по касация Същият като краен резултат е съответен на закона, но настоящият състав счита, че не е нормативно изключено процесуалното представителство на физическо лице в производствата по ЗАНН.В същото време обаче, специалният закон не урежда последния въпрос (с представителството по ЗАНН), което налага, в хипотезата на препращане от чл.84 ЗАНН, да се приложат правилата от НПК.

         Разпоредбата на чл.91 НПК, в трите ѝ алинеи, изчерпателно е уредила спорния по делото въпрос, а именно - защитник на нарушителя може да бъде лице упражняващо адвокатска професия или съпруг, възходящ или низходящ роднина на привлечения към административнонаказателна отговорност. С ал.3 на чл.91 НПК изрично е изключена възможността за лице, което е участвало в друго качество в производството, да бъде негов представител (защитник).От обсъдените по-горе доказателства, правилно коментирани от СРС, се установява, че упълномощената А.И.Ф.П. не е от кръга лица, лимитативно посочени в чл.91 ал.1-ал.2 НПК. Нещо повече, в качеството си на главен експерт по опазване на околната среда в Община гр.Тутракан, тя именно е участвала при извършване на контролната проверка на 30.07.2020г. от служители на касатора; подписала е констативния протокол (без забележки), което сочи на друго нейно процесуално качество в процесното по делото производство по ЗАНН, поставящо в действие забранителната разпоредба от чл.91 ал.3 т.4 НПК. Упълномощената А.П.е само служител в Община Тутракан и нейното участие от името и за сметка на ответника по касация в досъдебната фаза по ЗАНН, е недопустимо. Независимо от това, същата и не е разполагала с изрично упълномощаване за присъствие при съставянето на АУАН и за неговото процесуално предявяване,съгласно регламентацията от чл.43 ЗАНН.

         Следователно, въпросният пълномощник не може да изпълни задълженията и да упражни правата на защитника на привлеченото към съответната отговорност лице, съгласно чл.98 и чл.99 НПК, приложими от препращането на чл.84 ЗАНН. В този контекст разгледан аргументът от касационната жалба, че щом чл.178 ал.4 НПК допуска връчване на призовки, съобщения и книжа чрез работодателя или негов служител, натоварен да приема книжа,то и АУАН може да бъде съставен и предявен (не просто връчен) на такъв, не издържа критиката на закона. Това е така, защото действията по чл.40 ал.1-ал.2 ЗАНН - по съставянето на АУАН, както и по чл.43 ЗАНН - по предявяването му на нарушителя, което не означава просто връчване на екземпляр, а запознаване с фактическото и правното обвинение и даване на възможност още на този етап от административно-наказателната процедура да се направят възражения срещу констатациите в АУАН и/или тяхната правна квалификация, са различни от посочените в пълномощното. От същото се установява (освен, че упълномощеното лице не е от кръга на визираните в чл.91 НПК) единствено правомощие „да получава съставени актове за установяване на административни нарушения“, което действително без проблеми може да бъде извършено от всяко лице в деловодството на Общината или натовареното да получава пощенските пратки или др.Не се установяват обаче, правомощия за участие вместо нарушителя в процеса по съставяне-то на АУАН, а още по-малко същият да му бъде предявен,с елиминиране на нормативно уредените права на нарушителя с чл.43 и чл.44 ЗАНН.Като не е установил горните обстоятелства административнонаказващият орган е постановил незаконосъобразно НП,вместо да проведе процедурата по чл.52 ал.2 ЗАНН, както правилно е приел районният съд.

Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира,че обжалваното решение на СРС е валидно, допустимо и правилно по своя резултат. Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото и със закона.Ето защо, следва да бъде оставено в сила, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК,във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН Административният съд Силистра

                                                        Р Е Ш И :

 

                ОСТАВЯ  В  СИЛА Решение №156/09.08.2021г., постановено по АНД №125 по описа за 2021 година на Районен съд гр.Силистра.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.                                                                                2.