Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, 05.03.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Пети състав в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 1328/2018г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите на
Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на ЕТ„Ел Греко-К.К.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, местност „Евксиноград“,
ул.“Четиринадесета“ № 51, представляван от К.С.К., ЕГН: ********** срещу Ревизионен
акт № Р-03000317004225-091-001/24.01.2018г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП гр.Варна, потвърден с Решение № 52/05.04.2018г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, в
частта, с която са определени задължения за данък върху дохода по чл.48, ал.1
от ЗДДФЛ за д.п. 2015г. в размер на 386.35 лева главница и лихва в размер на
67.84 лева, и задължения за данък върху дохода по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за д.п.
2015г. и 2016г. общо в размер на 928.00 лева главница и лихва в размер на 72,13
лева. С жалбата се оспорват изводите на органа по приходите изложени в
ревизионния акт относно доказателствата, с които е разполагало ревизираното
лице през 2015 година. Иска се отмяна на ревизионния акт.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, чрез
процесуален представител оспорва жалбата. Излагайки подробни доводи в молба
с.д. № 19942/19.11.2018г., счита ревизионния акт за правилен и законосъобразен.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 331.80 лева
на основание чл.161 от ДОПК.
Административен съд – Варна, като прецени събраните по
делото доказателства и предвид изложените от страните доводи, приема за
установено от фактическа страна следното:
С оспорения ревизионен акт в тежест на ЕТ„Ел Греко-К.К.“,
ЕИК ********* са установени задължения за данък върху дохода по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за д.п. 2015г. в размер на 386.35 лева главница и лихва в размер на 67.84
лева, и задължения за данък върху дохода по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за д.п. 2015г.
и 2016г. общо в размер на 928.00 лева главница и лихва в размер на 72,13 лева.
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000317004225-020-001/29.06.2017г.
и последващите я заповеди за изменение № Р-03000317004225-020-002/06.10.2017г.
и № Р-03000317004225-020-003/06.11.2017г. е извършена ревизия на К.С.К. за
определяне на задължения за данък върху доходите по ЗДДФЛ за периода
01.01.2015г. – 31.12.2016г. и по ЗДДС за периода от 22.10.2015г. до
31.05.2017г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-03000317004225-092-001/21.12.2017г.
издаден на основание чл.117 от ДОПК, връчен на ревизираното лице по електронен
път. По реда на чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден обжалвания ревизионен акт.
Ревизионният акт е обжалван пред Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно осигурителна практика“ гр. Варна при ЦУ на НАП, който с
Решение № 52/05.04.2018 г. го е потвърдил в частта, с която са установени
дължимите от К.С.К. действащ и като ЕТ“Ел Греко-К.К.“ задължения за данък върху
дохода по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за д.п. 2015г. и задължения за данък върху
дохода по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за д.п. 2015г. и д.п.2016г. Със същото решение
ревизионния акт е отменен като незаконосъобразен в частта, с която са
установени задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС, а преписката
е върната на органа по приходите възложил ревизията при ТД на НАП гр. Варна, за
възлагане на нова ревизия на друг ревизиращ екип за правилно определяне на
задълженията по ЗДДС. Ревизията е
извършена на основание чл.122 от ДОПК. В хода на ревизията е установено, че К.С.К.
е местно лице по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ, регистриран като едноличен
търговец “Ел Греко-К.К. и с регистрация по ЗДДС, считано от 22.10.2015г.
Установено е също, че основната дейност на ревизираното лице за период 2015г. е
извършването на транспортни услуги и за период 2016г. – улов на риба и други
водни организми и продажбата им в непреработен вид. На основание чл.124, ал.1
от ДОПК на ревизираното лице е връчено Уведомление с изх. №
Р-03000317004225-113-001/23.11.2017г., с което е уведомено, че основата за
облагане с данък върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ за 2015г. – 2016г.,
ще бъде определена по реда на чл.122 и сл. от ЗОПК. На ревизираното лице са
връчени и уведомления по чл.17 от ДОПК изх. №
Р-03000317004225-139-001/23.11.2017г. и ИПДПОЗЛ изх. №
Р-03000317004225-040-002/23.11.2017г., с което от лицето е изискано да представи
документи и писмени обяснения за ревизирания период, както и декларации по
чл.124, ал.3 от ДОПК. От жалбоподателя с вх. № 14889/07.12.2017г. са
представени документи и писмени обяснения, като не е взето становище и не са
представени декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК. За ревизираните периоди К.К. е
подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, както следва: За 2015г. са декларирани доходи по
Приложение № 2 – доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, посочени
са общо приходи в размер на 3650.00 лева, общо разходи в размер на 2833.95 лева
и счетоводна печалба – 816.05 лева. След приспадане на задължителните
осигурителни вноски по КСО и ЗЗО в размер на 369.18 лева е посочена годишна
данъчна основа в размер на 446.87 лева и дължим данък – 67.00 лева, внесен на
25.04.2016г. За 2016г. са декларирани следните доходи: по Приложение №2 –
доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, посочени са общо приходи в
размер на 27313.20 лева, общо разходи в размер на 22798.41 лева и счетоводна
печалба – 4514.79 лева. След преобразуване на счетоводния финансов резултат в
увеличение и намаление със счетоводни и данъчни разходи за амортизации в размер
на 354.17 лева е посочена годишна данъчна основа в размер на 4514.79 лева и
съответно дължим данък – 677.00 лева, внесен в законоустановения по ЗДДФЛ срок.
По Приложение № 3 – доходи от друга стопанска дейност в размер на 17499.00 лева,
разходи за дейността 40% - 6999.60 лева и посочен облагаем доход в размер на
10499.40 лева. След приспадане размера на данъчните облекчения – 7920.00 лева е
декларирана обща годишна данъчна основа в размер на 2579.40 лева и съответно
дължим данък в размер на 257.94 лева, внесен в срок. За отчетен период 2015г.,
въз основа на представените от ревизираното лице документи, органите по приходите
са констатирали, че ЕТ е издал фактура № 2/04.11.2015г. с данъчна основа 200.00
лева и ДДС 40.00 лева, предмет на доставка – транспортни услуги с посочен
получател „Фиш плюс“ ЕООД, която не е отразена в счетоводните регистри на
предприятието, от същата не е деклариран приход по подадената ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2015г. Предвид установеното, по отношение на данъка върху доходите по
ЗДДФЛ от дейността на ЕТ, органите по приходите формират данъчна основа по реда
на чл.122 от ДОПК – печалба в размер на 1016.05 лева, определена като разлика
между установените приходи в общ размер на 3850.00 лева, в т.ч. декларирани от
лицето приходи 3650.00 лева и недекларирани доходи от дейността в размер на
200.00 лева и размер на разходите – 2833.95 лева. Посочената основа е намалена
с размера на задължителните осигурителни и здравни вноски, които са 369.18
лева. Органите по приходите са определили основа за облагане в размер на 646.87
лева и дължим по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ данък в размер на 97.00 лева. От страна
на задълженото лице е внесен данък в размер на 67.00 лева, което определя сума
за довнасяне в размер на 30.00 лева. На основание чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ във
връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ е начислена лихва в размер на 5,27 лева. Установено
е, че в предприятието на едноличния търговец не са отчетени всички приходи от
дейността, въз основа на което е определена данъчната основа за облагане на
доходите от стопанската дейност и установени задължения по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ
за 2015г. за довнасяне в размер на 30.00 лева и лихва в размер на 5.27 лева.
За отчетен период 2016г. относно декларираните от
лицето доходи, в хода на ревизионното производство е установено, че К. е
извършвал стопански риболов на бяла пясъчна мида. Добитите миди са продавани от
жалбоподателя в Гърция. За извършването на посочената дейност К. е представил
Удостоверение за право за извършване на стопански риболов в Черно море и река
Дунав № 03108818/21.04.2016г. за 2016г. и № 03108818-003/01.02.2017г. за 2017г.
При анализ на представените първични счетоводни, търговски документи и
счетоводни регистри за 2016г. е установено, че добитите миди се завеждат в
счетоводството на едноличния търговец по стойността посочена в документа за
първа продажба, по който страни са физическото лице – като продавач и едноличния
търговец – като купувач, т.е. ревизираното лице продава сам на себе си. В
счетоводството на търговеца процесната стока е заведена въз основа на документ
за първа продажба по дебита на счетоводна сметка 304 „Стока“ и кредита на
сметка 401 „Доставчици“. При продажбата на стоката се изписва отчетна стойност
по кредита на сметка 304 „Стока“ и дебита на сметка 702 „Приходи от продажба на
стоки“. Установени са приходи от продажба на миди в размер на 27313.20 лева, декларирани от Кирилов по
подадената ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
В подадената ГДД по ЗДДФЛ, ревизираното лице е
декларирало разходи в общ размер на 22798.41 лева, в т.ч. разходи за материали
– 4388.04 лева, разходи за външни услуги – 505.97 лева, финансови разходи –
405.43 лева, балансова стойност на продадени активи – 17 499.00 лева.
Посочените разходи в размер на 17 499.00 лева не са документално
обосновани и не са признати за данъчни цели. По счетоводна сметка 601 „Разходи
за материали“ са осчетоводени разходи в
размер на 226.67 лева по фактура № 10..032629/06.08.2016г. издадена от мебелна
къща „Лазур“ АД, с предмет на доставка – легло и матрак. Органите по приходите
са счели, че направените по посочената фактура разходи не са свързани с
икономическата дейност на търговеца, поради което не са признати за данъчни
цели. В хода на ревизионното производство от К. е представено Експертно решение
№ 29 от 05.01.2016г., съгласно което му е определен процент на инвалидност 54%.
Относно определения данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ: В
хода на ревизията в отговор на връчено искане за представяне на документи, от
страна на К. са представени справки, декларации, писмени обяснения и др.
Изпратени са искания за предоставяне на информация и доказателства до трети
лица и до други контролни органи, анализирани са данни в информационния масив
на НАП. Относно наличните парични средства в началото и в края на всяка отчетна
година, от страна на К. са представени писмени обяснения, в които е посочил, че
към 01.01.2015г. е разполагал с лични средства в размер на 10000.00 лева –
спестени средства от работа в Англия и Гърция, както и наследство от починалия
му баща. Ревизираното лице е посочило, че не разполага с документи, които да
удостоверят наличието на парични средства в посочения размер. Предвид това, че
не са представени доказателства за налични парични средства в брой в началото
на ревизирания период 01.01.2015г., за целите на ревизията е приета допустима
наличност на парични средства в размер на 5000 лева. Установените получени от
лицето доходи от стопанска дейност като едноличен търговец са в размер на
1016.05 лева за 2015г. и в размер на 21886.26 лева за 2016г., като други доходи
получени от лицето за ревизирания период не са установени. В хода на
ревизионното производство органите по приходите са установили следното: През
2016г. К. е придобил два леки автомобила на обща стойност 800.00 лева; във
връзка с учредяване на „ЕЛ Греко-57“ ЕООД през 2016г., чийто едноличен
собственик и управител е К., са направени разходи в общ размер на 162.00 лева.
Въз основа на представени от К. писмени обяснения, през ревизирания период е
правил здравни и медицински разходи в размер на 150.00 лева месечно или 1800.00
лева годишно. Внесените от лицето парични средства в касата на ЕТ“Ел Греко – К.К.“ са в размер на 4500.00
лева през 2015г. и 1500.00 лева през 2016г. При извършена проверка в
информационния масив на НАП е установено, че К. е получател по фактури,
декларирани в дневниците за продажбите по регистрираните по ЗДДС лица, като са
констатирани направени от ревизираното лице разходи за услуги и за покупка на
стоки в общ размер на 1088.78 лева за 2015г. и 969.17 лева за 2016г. Установен
размер на разходи за ел. енергия, въз основа на получена информация от „Енерго
Про Продажби“ АД – 1289.17 лева за 2015г. и 1336.41 лева за 2016г. Съгласно
получена информация от Община Варна, лицето е направило разходи за местни
данъци и такси в размер на 735.44 лева за 2015г. и 181.33 лева за 2016г. При
извършена проверка по данъчно-осигурителната сметка на ревизираното лице са
установени направени разходи за данъци и задължителни осигурителни и здравни
вноски в общ размер на 466.18 лева за 2015г. и 3582.91 лева за 2016г. При
извършената съпоставка на имущественото състояние, разходите и приходите на
ревизираното лице, е установено превишение в годишен аспект на извършените
разходи над получените доходи за 2015г. в размер на 3863.52 лева, поради което
са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК – декларираните и/или
получените доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за период 2015г. На
ревизираното лице е връчено уведомление на основание чл.124, ал.1 от ДОПК и на
основание чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК № Р-03000317004225-139-001/23.11.2017г.,
като от страна на лицето не е взето отношение и не са представени декларации по
чл.124, ал.3 от ДОПК. Извършен е анализ на относимите обстоятелства по чл.122,
ал.2 от ДОПК относно установяване на данъчната основа за облагане на доходите
на К., при който е приет недеклариран доход през 2015г. в размер на 3863.52
лева и дължим данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 386.35 лева. По делото
е допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, оспорена от
ответника.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу ревизионен акт, от
ревизирания субект, след изчерпване на фазата на административния контрол и в
рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на
изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:
При извършване на задължителната проверка по чл. 160,
ал. 2 от ДОПК и предвид представените в хода на настоящото съдебно производство
доказателства на електронен носител съдът констатира, че ревизията е възложена
от компетентен орган и оспореният по съдебен ред ревизионен акт е издаден от
компетентни органи и в предвидената от закона форма, като съдържа всички
необходими реквизити съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК, включително
разпоредителна част в табличен вид, поради което е правновалиден и поражда
правни последици.
По материалната законосъобразност на ревизионния акт съдът
съобрази следното:
На основание чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по
обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от
събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на
фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за
жалбоподателя. Т.е. в производството по съдебно обжалване на ревизионен акт
издаден по особения ред, в тежест на органите по приходите е да установят
наличието на основанието за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е
да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него
факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
В настоящия случай съдът намира, че с оглед събраните доказателства, органите
по приходите обосновано са приели, че са налице обстоятелствата на чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК-налице са данни за укрити приходи или доходи, както и на
чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК – декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездното финансиране
на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период.
Настоящият състав намира за неоснователни изложените
от жалбоподателя възражения.
Относно данъка върху доходите по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ:
В РД подробно са описани извършените процесуални
действия по събиране на доказателства за изясняване получените, съответно
изразходваните от жалбоподателя средства. Въз основа на събраните доказателства
органите по приходите са направили съпоставка на имущественото състояние,
разходите и доходите на жалбоподателя. Органите по приходите са констатирали
наличие на обстоятелство по чл.122, ал.1 от ДОПК, конкретно т.7 – декларираните
и/или получените приходи, доходи, източници на финансиране на собствения
капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното
лице не съответстват на имущественото му и финансовото му състояние за
ревизирания период. С оглед подробния анализ на събраните в хода на
ревизионното производство писмени документи, органите по приходите са приели,
че е налице превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените
доходи за 2015г. в размер на 3863.52 лева. На жалбоподателя е връчено
Уведомление на основани чл.124, ал.1 от ДОПК №
Р-03000317004225-113-001/23.11.2017г. /стр.69-70/, че основата за облагане с
данък по чл.48 от ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК и
Уведомление на основание чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК №
Р-03000317004225-139-001/23.11.2017г. /стр.67-68/. Жалбоподателят не е изразил
становище и не е попълнил декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК. Правилно за
целите на ревизията е приета допустима
наличност на парични средства към началото на ревизирания период в размер на
5000 лева, поради обстоятелството, че ревизираното лице не представя
доказателства за налични парични средства в брой в началото на периода.
Доказателства в тази насока не са били представени от ревизираното лице по
отношение на твърдените с представените писмени обяснения /стр.65/
обстоятелства, че към 01.01.2015г. е разполагал с лични средства в размер на
10000 лева – спестени средства от работа в Англия и Гърция, респ. наследство от
починалия му баща.
Наличието на
недекларирани доходи през 2015г. в размер на 3863.52 лева и дължим данък по
чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 386.35 лева е правилно установен от органите
по приходите.
Относно данъка по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за доходи от
дейност като едноличен търговец за 2015г. и 2016г.: В РД подробно са описани
извършените процесуални действия по събиране на доказателства за изясняване
получените, съответно изразходваните от жалбоподателя средства.
За отчетен период 2015 година:
Предвид доказателствата, представени от ревизираното
лице, органите по приходите са констатирали, че ЕТ е издал фактура №
2/04.11.2015г. /стр. 97/ с данъчна основа 200.00 лева и ДДС – 40.00 лева.,
предмет на доставка – транспортни услуги с получател „Фиш плюс“ ЕООД.
Установено е, че фактурата не е отразена
в счетоводните регистри на предприятието, от същата не е деклариран приход по подадената ГДД по чл.50
от ЗДДФЛ за 2015г.
Органите по приходите са формирали данъчна основа по
реда на чл.122 от ДОПК – печалба в размер на 1016.05 лева, определена като
разлика между установените приходи в общ размер на 3850.00 лева, в т.ч.
декларирани от лицето приходи в общ размер на 3650.00 лева и недекларирани
доходи от дейността в размер на 200.00 лева и размер на разходите – 2833.95
лева. Данъчната основа е намалена с размера на
задължителните осигурителни и здравни вноски – задължителни за
жалбоподателя като самоосигуряващо се лице в размер на 369.18 лева. Определена
е основа за облагане в размер на 646.87 лева и дължим по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ
данък в размер на 97.00 лева. От данъчно
задълженото лице е внесен данък в размер на 67.00 лева, сумата за довнасяне е в
размер на 30.00 лева. Начислена лихва в размер на 5.27 лева на основание чл.67,
ал.4 от ЗДДФЛ във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ. След преценка на доказателствата и
предвид факта, че едноличния търговец не е отчел всички приходи от дейността,
законосъобразно е определена данъчната основа за облагане на доходите от стопанската
дейност, като законосъобразно са установени допълнителни задължения по чл.48,
ал.2 от ЗДДФЛ.
За отчетен период 2016 година:
Предвид доказателствата, представени от ревизираното
лице, органите по приходите са констатирали, че относно декларираните от
жалбоподателя доходи за 2016г., К. е извършвал стопански риболов на бяла
пясъчна мида, като добитите миди са продавани в Гърция. Установено е, че от
страна на ЕТ се попълва документ за първа продажба на продукти от риболов, в
който като продавач е посочен К.К., а като купувач ЕТ“Ел Греко-К.К.“. В
счетоводството на ЕТ процесната стока /миди/ е заведена въз основа на документа
за първа продажба по дебита на счетоводна сметка 304 „Стока“ и кредита на
сметка 401 „Доставчици“. Установено е, че добитите миди се завеждат в
счетоводството на предприятието по стойността посочена в документа за първа
продажба, по който страни са физическото лице – като продавач и едноличния
търговец – като купувач. Установени са приходи от продажба на миди в размер на
27313.20 лева, декларирани от К. по подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
Правилен е
извода на органите по приходите, че начислените разходи по документите за първа
продажба, формиращи отчетната стойност на стоките не са документално обосновани
и не следва да се признаят за разход за данъчни цели по смисъла на чл.10 във
връзка с чл.26 от ЗКПО. Неправилно от страна на К. са декларирани доходи от
друга стопанска дейност по Приложение № 3 към ГДД по чл.50 от ЗКПО, предвид
разпоредбата на чл.29 от ЗКПО. С посочената разпоредба, по посочения ред се
определя размера на облагаемия доход от стопанската дейност на физическите
лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон. В случая
ревизираното лице е регистрирано и като едноличен търговец, поради което
облагаемият доход от стопанска дейност е следвало да се определи по реда на
чл.26 от ЗДДФЛ.
По отношение на приходите от дейността, установени са
приходи от продажба на миди в размер на 27313.20 лева, като други получени
приходи от дейността на ЕТ не са установени.
По отношение на разходите за дейността: В подадената
ГДД по ЗДДФЛ, ревизираното лице е декларирало разходи в размер на 22798.41
лева, в т.ч. разходи за материали - 4388.00 лева, разходи за външни услуги –
505.97 лева, финансови разходи – 405.43 лева, балансова стойност на продадени
активи – 17499.00 лева. Съгласно чл.28, ал.2 от ЗДДФЛ, годишната данъчна основа
по ал.1 е намалена с разликата между 7920.00 лева и размера на ползваното
данъчно облекчение по чл.18, ал.1, включително за годината на настъпване на
неработоспособността и за годината на изтичане на срока на валидност – за лица
с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност.
Органите по приходите формират данъчна основа за
2016г. по реда на чл.122 от ДОПК – печалба в размер на 21886.26 лева,
определена като разлика между установените приходи в размер на 27313.20 лева и
разходи в общ размер на 5426.94 лева, в т.ч. разходи за материали 4161.37 лева,
разходи за външни услуги – 505.97 лева, други финансови разходи в размер на
405.43 лева и разходи за амортизация на ДА – 354.17 лева. Посочената основа е
намалена с размера на задължителните
здравни вноски в размер на 1750.91 лева и размера на данъчното
облекчение – 7920.00 лева. Предвид това органите по приходите са определили
основа за облагане в размер на 12215.35 лева и дължим по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ
данък в размер на 1832.00 лева. От страна на задълженото лице е внесен данък в
размер на 934.00 лева. Определената сума за довнасяне е в размер на 898.00
лева. На основание чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ е
начислена лихва в размер на 66.86 лева.
Съдът не кредитира изготвената и прието по делото
съдебно-счетоводна експертиза. Същата е некомпетентно изготвена, несъобразена с
доказателствата по делото и безспорно установените факти, депозираното от
вещото лице заключение е извън поставените задачи и извън спора по делото.
Правилно от органите по приходите не са признати за
данъчни цели разходите в размер на 17499.00 лева. Същите не са документално
обосновани, а сделката по покупко-продажбата на стоки е извършена между
едноличния търговец и физическото лице. Безспорно установено е, че за една и
съща дейност – стопански улов на риба и други водни организми /миди/,
жалбоподателят е декларирал доходи както от стопанска дейност като едноличен
търговец, така и доходи от друга стопанска дейност. Добиването на мидите е
декларирано като доходи от друга стопанска дейност, а продажбата им-като доходи
от стопанска дейност на едноличния търговец. С разпоредбата на чл.26 от ЗДДФЛ е
предвидена възможност физическите лица извършващи стопанска дейност като
еднолични търговци да формират данъчна основа за доходите по реда на Закона за
корпоративното подоходно облагане. Предвид това настоящият състав счита, че
правилно органите по приходите са определили основа за облагане по реда
предвиден за едноличните търговци. Правилен е и извода на органите по
приходите, че отразените разходи не следва да бъдат признати за данъчни цели на
основание чл.26, т.2 от ЗКПО. Счетоводните разходи, извършени на основание
документи за първа продажба на продукти от риболов, съставени от едноличния
търговец и договорени сам със себе си правилно не са приети като документално
обосновани по смисъла на ЗСч /отм./ и ЗКПО и касаещи договаряне сам със себе
си. Правилен е извода на органите по приходите, че разходите по фактура № 10..032629/06.08.2016г.
издадена от „Мебелна къща Лазур“ АД с предмет на доставка легло и матрак не са
свързани с икономическата дейност на ЕТ,
предвид писменото обяснение на К. относно предназначението на закупените стоки,
поради което не са признати за данъчни цели.
В заключение следва да се отбележи, че жалбоподателя
не се е възползвал от възможността да установи при условията на пълно и
насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които да
опровергае фактическите констатации в оспорения ревизионен акт.
От изложеното следва извода, че оспорения ревизионен
акт е законосъобразен.
Предвид изхода на спора
искането на ответника за присъждане на разноски е основателно и своевременно
направено. На основание чл.161 от ДОПК във връзка с чл.8, ал.1, т.2 от Наредба
№1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 331.80
лева.
Воден от горното Административен съд – Варна, Пети
състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ„Ел Греко-К.К.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, местност „Евксиноград“,
ул.“Четиринадесета“, № 51, представляван от К.С.К., ЕГН: ********** срещу
Ревизионен акт № Р-03000317004225-091-001/24.01.2018г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 52/05.04.2018г. на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, в частта,
с която са определени задължения за данък върху дохода по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ
за д.п. 2015г. в размер на 386.35 лева главница и лихва в размер на 67.84 лева,
и задължения за данък върху дохода по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за д.п. 2015г. и
2016г. общо в размер на 928.00 лева главница и лихва в размер на 72,13 лева.
ОСЪЖДА ЕТ„Ел Греко-К.К.“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, местност „Евксиноград“, ул.“Четиринадесета“,
№51, представляван от К.С.К., ЕГН: ********** да заплати на Национална агенция
по приходите-Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна сумата
в размер на 331.80 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: