Р Е Ш Е Н И Е
№……
28.10.2016г., Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд- Димитровград на шести октомври две
хиляди и шестнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ
: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Секретаря: С.Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№1037 по описа за
2016г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.222
ал.3 от КТ- за плащане на обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Ищецът
Т.Я.К. поддържа в искова молба, че работила по специалността „педагог“ повече
от 37 години. В СОУ „***“-Димитровград работела от 12.09.2013г. на длъжността „***“
до ***., когато със Заповед №429/***. трудовия й договор бил прекратен на
основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ- поради навършени години и трудов стаж за
пенсиониране. На основание чл.224 ал.1 от КТ трябвало да
й бъде изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г.-
2016г. в размер на 14 дни , както и обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер
на 2 брутни заплати. Макар и със закъснение, ответникът СОУ“***“ й заплатил
тези обезщетения. Ищецът поддържа, че прекратяването на трудовия й договор е на
основание чл.69 от КСО, при условията на т.нар.“ранно пенсиониране“, при което
ответника трябвало да й заплати обезщетение в размер на 8 брутни месечни
заплати, тъй като нямала прекъсване на трудовия стаж и през последните 10
години заемала длъжности на педагогически специалист. Последното брутно трудово
възнаграждение на ищцата било за м.януари 2016г. в размер на 985 лева. Поради
това ответникът й дължал плащане на разликата от 6 месечни брутни трудови
възнаграждения в размер общо на 5910 лева. Иска съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищцата разликата от полагащото й се обезщетение
по чл.222 ал.3 от КТ, представляващо 6 брутни работни заплати в размер на общо 5910
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.Претендира присъждане и на направените
деловодни разноски.
Ответникът СОУ „***“-Димитровград
поддържа, че предявения иск е
допустим, но неоснователен. Оспорва
обстоятелството, че ищцата е работила в училището през периода от 12.09.2013г.
до ***. на длъжността „***“. Твърди, че тя е работила в учебното заведение от
12.09.2013г. до 01.09.2015г. и от 16.09.2015г. до 31.01.2016г. Не оспорва
обстоятелството, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
ищцата е придобила право на пенсия, поради навършени години и трудов стаж за
пенсиониране, както и че определеното й за получаване обезщетение по чл.222
ал.3 от КТ е в размер на 2 брутни заплати, като същото е заплатено заедно с
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Твърди, че ищцата нямала
право на обезщетение по чл.222 ал.3 предл.2 от КТ, тъй като тя не била работила
при същия работодател през последните 10
години. Поддържа, че изпълнявайки длъжността „***“ по проект „Предоставяне на
социалната услуга в общността „***“ по оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ с доставчик на услугата Община Хасково, тя е прекъснала
педагогическия си стаж. Заявява, че за да е налице хипотезата на чл.222 ал.3 от КТ трябва работника да е работил при същия работодател през последните 10
години от трудовия си стаж. Същевременно от приложената заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение било видно, че ищцата е работила на длъжност „***“
за времето от 12.09.2013г. до 01.09.2015г. и от 16.09.2015г. до 31.01.2016г.,
като в СОУ“***“ имала трудов стаж 2 г. и 4 месеца и общо 6 г. и 19 дни общ
педагогически стаж при същия работодател. Поради това на нея й било начислено
обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на 2 брутни заплати. Наред с това
ответникът оспорва, че изпълнявайки длъжността „***“ ищцата не попада в кръга
от лица по чл.19 ал.4 от НПОС, тъй като длъжността „***“ е различна от
определената такава „възпитател“ или „педагог“. Действително
в чл.36 ал.2 т.2 от ППЗСП било предвидено, че в общността се предоставя и
социалната услуга –***, но това не е предвидено като привилегия за придобиване
на ранен стаж за пенсиониране, тъй като тази длъжност не се припокривала с
длъжността „педагог“ или „възпитател“. Наред с това за заемането на длъжността
„***“ не се изисквала педагогическа правоспособност, тъй като длъжността се
причислявала към персонал, полагащ грижи за хора, предоставящи грижи,
наблюдение, контрол и помощ за деца, пациенти, стари хора и лица с увреждания в
домашни условия или в здравни и социални заведения. Прави възражение и относно
това, че ищцата претендира да й бъзе изплатено обезщетение в размер на 8, а не
на 6 брутни заплати, което е в противоречие с чл.222 ал.3 предл.2 от КТ.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия
като доказателство по делото препис от Диплома за висше образование, издадена
от ПУ“Паисий Хилендарски“ е, че ищеца е придобила образователно-
квалификационна степен „Бакалавър“ по специалността „Начална училищна
педагогика“, със специализация „Дефектология“ и професионална квалификация-
начален учител. Освен това, съгласно Свидетелство за професионална
квалификация, издадено от Тракийски университет –Стара Загора, Т.Я.К. е
завършила специалността „Специална педагогика“ и има квалификация учител
олигофренопедагог по НУП.
От представените по делото от Т.Я.К. 2бр.трудови книжки се установява,
че от 14.10.1981г. до 01.11.2007г. тя е работила начален учител и възпитател в
НУ“*** и ПУ“П***. През периода от 02.11.2007г. до 31.08.2008г. ищеца е работила
като ресурсен учител в Ресурсен център ПИОВДУСОП- Хасково. След това същата е
била регистрирана като безработна в БТ-Хасково за времето от 01.09.2008г. до
31.08.2009г. През периода от 03.11.2009г. до 10.12.2009г. Т.Я.К. е работила
като учител в ОУ“Св.***“-Хасково. За времето от 01.12.2009г. до 19.02.2010г.
ищеца е работила в Община Хасково като ***. В последствие, от 15.02.2010г. до
01.06.2010г. същата е била възпитател в СОУ“***“-Хасково. От 25.01.2011г. до
03.02.2011г., от 15.02.2011г. до 19.02.2011г. и от 28.02.2011г. до 03.03.2011г.
Т.Я.К. е работила като учител в „ОУ“***“-Хасково. През периода от 20.09.2011г. до 30.06.2012г.
тя е изпълнявала длъжността „***“ в ОУ“****. След това, през времето от 01.07.2012г.
до 23.09.2012г. Т.К. е била регистрирана като безработна в БТ-Хасково.
В ответното учебно заведение ищеца е работила през периода от
12.09.2013г. до 01.09.2015г. и от 16.09.2015г. до 31.01.2016г., на длъжностите
старши учител и ***. През времето от 02.09.2015г. до 15.09.2016г. ищеца е била
регистрирана в ТП на НОИ-Хасково, като безработна.
Съгласно приетия
като доказателство по делото препис от Трудов договор №СА-18/30.11.2009г.,
сключен на 30.11.2009г. в гр.Хасково между ищеца и Община Хасково, Т.Я.К. е
била назначена на длъжността „***“, с място на работа Община Хасково Проект BG 051РО001-5.2.04-0050-С0001 „Предоставяне на социалната
услуга в общността „***“. В заповедта е посочено, че длъжността спада към
категорията „Обслужващ персонал, грижещ се за хора в домашни условия, с шифър
по класификатора на длъжностите 51331004. Трудовият договор е бил сключен за
определен срок- до 30.09.2010г. Според приложената по делото длъжностна
характеристика за длъжността „***“, лицето което изпълнява същата отговаря за
предоставянето в семейна среда на комплекс от социални, административни, битови
услуги, както и услуги в подкрепа на здравето за подобряване на качеството на
живот на хора с увреждания, самотноживеещи и възрастни хора. Подробно са
изброени основните задължения, които трябва да изпълнява социалния асистент,
като същите са групирани в социални, административни, здравни и битови услуги.
Посочено е, че за заемане на длъжността е необходимо средно образование, добро
физическо и психическо здраве, като не се изисква трудов опит. Необходимо е
социалния асистент да има специални умения- да е преминал курс на обучение за
придобиване на умения и знания за извършване на конкретни дейности по
предоставяне на услугата, както и да бъде комуникативен, отговорен, етичен и да
има нагласа за работа с хора с увреждания.
През периода от
12.09.2013г. до 01.09.2015г. и от 16.09.2015г. до 31.01.2016г., Т.Я.К. е
работила в СОУ „***“-Димитровград на длъжностите старши учител и ***, което се
установява от представените от ответника Трудов договор №1007/12.09.2013г. и
Трудов договор №9/16.09.2015г.
Видно от приетия като
доказателство по делото препис от Заповед №429/***., издадена от ръководителя
на СОУ „***“-Димитровград, трудовото правоотношение на ищеца Т.Я.К. е било
прекратено, на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ, поради придобиване право на
пенсия, считано от ***. Разпоредено е на същата да се изплатят обезщетения по
чл.224 ал.1 от КТ- за неизползван платен годишен отпуск, както и по чл.222 ал.3
от КТ- в размер на 2 брутни заплати. От същата заповед се установява, че до ***.
ищеца е работила в училището на длъжност „***“.
С Покана от
28.04.2016г. Т.Я.К. се е обърнала към ответното училище с искане да й бъде
изплатено обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на 8 брутни работни
заплати, като е посочила за основание разпоредбите на ПМС 31/1994г., както и
обстоятелството, че през последните 10 години е заемала длъжности единствено на
педагогически специалист.
Съгласно
представения от ответника по делото препис от писмо от 01.07.2016г. на кмета на
Община Хасково, изпратено до директора на СОУ“***“-Димитровград, Т.Я.К. е
работила по проект Предоставяне на социална услуга в общността „***“ към Община Хасково в периода от 01.12.2009г.
до 19.02.2010г. на длъжност „***“. Тази длъжност се причислявала към персонал
„полагащ грижи за хора, предоставящ грижи, наблюдение, контрол и помощ за деца,
пациенти, стари хора и лица с увреждания в домашни условия или в здравни и
социални заведения“, като за заемането й не се изисква педагогическа
правоспособност.
От представеното от
ищеца Удостоверение, издадено от Община Хасково на 02.09.2016г., се установява,
че същата е била назначена по Европейска програма от Община Хасково за „***“
през времето от 01.12.2009г. до 19.02.2010г., включително въз основа на диплом
от ПУ“Паисий Хилендарски“ със специалност НУП и специализация „Дефектология“,
за предоставяне на социална услуга в общността.
За изясняване на фактическата
обстановка по делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна
експертиза. Според изготвеното от вещото лице Е.В. заключение, размера на
последното БТВ, получено от ищцата за пълен отработен месец е за м.януари
2016г., като тя е получила БТВ от 939,40 лева. Размерът на обезщетението по
чл.222 ал.3 от КТ за два месеца е 1878,80 лева, а за 6 месеца- 5636,40 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно установено
е по делото, че ищеца е придобила право на пенсия, поради навършени години и
трудов стаж за пенсиониране. Не се спори между страните, че трудовото
правоотношение на Т.Я.К. е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ,
като на същата е било определено и изплатено от работодателя обезщетение по
чл.222 ал.3 от КТ в размер на 2 брутни месечни трудови възнаграждения. По
делото няма спор, че ищеца е работила в ответното училище през периода от
12.09.2013г. до 01.09.2015г. и от 16.09.2015г. до 31.01.2016г. на длъжността ***.
Безспорно установено от събраните по делото доказателства е, че Т.Я.К. има
висше образование- бакалавър по специалността „Начална училищна педагогика“,
със специализация „Дефектология“ и професионална квалификация- начален учител,
а също така е завършила специалността „Специална педагогика“ и има квалификация
„учител олигофренопедагог по НУП“. Между страните няма спор, че ищеца е
работила повече от 30 години в сферата на просветата и образованието, като
възпитател и учител. Не се оспорва от страна на Т.К., че през периода от 01.12.2009г.
до 19.02.2010г. тя е работила в Община Хасково като *** по Проект BG 051РО001-5.2.04-0050-С0001 „Предоставяне на
социалната услуга в общността „***“.
Спорно по делото е
работила ли е при един и същи работодател Т.Я.К. през последните 10 години от
трудовия й стаж и съответно какъв е размера на дължимото за това обезщетение по
чл.222 ал.3 от КТ.
За да е налице
хипотезата на чл.222, ал.3 КТ е необходимо кумулативното наличие на следните
три предпоставки, а именно трудовото правоотношение на работника/служителя да е
прекратено, като е без значение на какво основание и по какъв начин,
работникът/служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, без да е необходимо именно на това основание да е прекратено трудовото
му правоотношение, а за получаване на увеличен размер от шест БТВ –
работникът/служителят да е работил при същия работодател през последните 10
години от трудовия си стаж. Не е необходимо трудовият стаж да е бил
непрекъснат, а е необходимо той да е бил при един и същ работодател.
В настоящия случай
няма спор, че при прекратяване на трудовото й правоотношение с ответното учебно
заведение ищеца е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. В тази връзка работодателя й е изплатил обезщетение в размер на
брутното й трудово възнаграждение за срок от два месеца, като е приел, че тя
няма непрекъснат трудов стаж през последните 10 години в сферата на образованието.
Видно от приетите
като доказателство по делото 2бр.трудови книжки, издадени на името на ищеца,
нейния трудов стаж в сферата на образованието е през периода от 14.10.1981г. до
31.01.2016г., като тя е работила като възпитател и учител. През това време, Т.Я.К.
три пъти е била регистрирана като безработна в БТ-Хасково, а именно през
периода от 01.09.2008г. до 31.08.2009г., от 01.07.2012г. до 23.09.2012г. и от
02.09.2015г. до 15.09.2016г. Доколкото Бюрото по труда не е работодател по смисъла
на §1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, то регистрацията в него
не е прекъсвала трудовия й стаж при предходния работодател и не се е отразил на
правото на увеличен размер на обезщетението при пенсиониране.
Същевременно от
представените по делото Трудов договор №СА-18/30.11.2009г., сключен на
30.11.2009г. в гр.Хасково между ищеца и Община Хасково и трудова книжка на Т.Я.К.
е видно, че през периода от 01.12.2009г. до 19.02.2010г. тя е работила на
длъжност „***“, като неин работодател, съгласно сключения трудов договор, е
била Община Хасково. Така заеманата от ищеца длъжност е с шифър по
класификатора на длъжностите 51331004 и се причислява към категорията обслужващ
персонал, грижещ се за хора в домашни условия. Съгласно длъжностната
характеристика, за длъжността „***“ по проект „Предоставяне на социална услуга
в общността“ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, не се
изисква нито висше, нито педагогическо образование, като за лицата
кандидатстващи за нея е необходимо да имат единствено средно образование, без
значение какво. За заемането на същата длъжност не се изисква и трудов опит, а
единствено преминаване на курс на обучение за придобиване на умения и знания за
извършване на конкретни дейности по предоставяне на услугата „***“. От същата
длъжностна характеристика се установява, че основните задължения на социалния
асистент са свързани с изчерпателно изброени социални, административни, здравни
и битови услуги, сред които липсват такива, които могат да бъдат
характеризирани като образователни или възпитателни. Доколкото дейността на
социалния асистент по никакъв начин не е свързана с образованието или
възпитанието на потребителите на социалната услуга, а именно хора с увреждания
самотноживеещи и възрастни хора, то и изискването за заемане на длъжността е
било кандидатите да имат единствено средно образование, но не и педагогическо
такова. Работата на ищеца като *** по горепосочената програма на Община Хасково
не попада в сферата на образованието, а е вид социална дейност, свързана с
предоставянето на горепосочените услуги, в т.ч. и такива в подкрепа на здравето
и за подобряване качеството на живот на хора с увреждания, самотноживеещи и
възрастни хора. Стажът на ищеца през периода от 01.12.2009г. до 19.02.2010г. не
е учителски такъв. Легално определение за учителски стаж се съдържа в
разпоредбата на чл.19 ал.1 изр.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж,
съгласно която учителски стаж е осигурителния стаж, положен на учителска или
възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. На следващо място,
ал.4 от Наредбата предвижда, че за учителски стаж се зачита и осигурителния
стаж, положен след 1 януари 2007г. на длъжността „възпитател“ в домовете за
деца, лишени от родителска грижа, и осигурителния стаж, положен след 1 януари
2008г. на длъжността „възпитател“ в останалите специализирани институции за
предоставяне на социални услуги за деца или в други места за предоставяне на
социални услуги в общността, както и осигурителния стаж, положен след 1 януари
2009г. на длъжността „педагог“ или „възпитател“ в домовете за медико-социални
грижи за деца и в детските ясли.
Видно от
представения трудов договор, сключен с община Хасково и длъжностната характеристика
към него, длъжността заемана от ищеца- ***, не може да се приравни нито към
учителската нито към възпитателската дейност, съгласно разпоредбата на чл.19
ал.1 и ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. От друга страна,
работодателят по този трудов договор- Община Хасково, не е звено или
организация на бюджетна издръжка в сферата на образованието, съгласно
изискването на чл.1 ал.2 от Постановление №31 на МС от 11.02.1994г. за
увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл.222 ал.3 от КТ,
поради което и не може да се приеме, че със сключването на въпросния трудов
договор ищеца не е прекъснала трудовия си стаж като учител или възпитател през
последните 10 години преди придобиване право на пенсия за изслужено време и старост.
Предвид изложеното, съдът счита, че ищеца не е
работила при един и същи работодател през последните 10 години от трудовия си
стаж, тъй като с Трудов договор №СА-18/30.11.2009г., сключен на
30.11.2009г. с работодател Община
Хасково и през периода от 01.12.2009г. до 19.02.2010г., тя е работила извън
сферата на образованието, като заеманата от нея длъжност „***“ не може да бъде
приравнена към учителската или възпитателската дейност, дефинирана в
разпоредбата на чл.19 ал.1 и ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Поради това работодателя-ответник правилно е приел, че на Т.Я.К. не е работила
при един и същи работодател през последните 10 години от трудовия си стаж и е
заплатил на същата обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за
2 месеца, а не за 6 месеца, както претендира тя.
В случая не са
налице и предпоставките за плащане на 8 брутни работни заплати, като
обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, съгласно разпоредбата на чл.28 ал.3 т.2 от
действащия към момента на пенсионирането на ищеца Колективен трудов договор за
системата на народната просвета от 26.06.2014г., отново поради причината, че тя
не е работила при същия работодател през последните 10 години от трудовия си
стаж.
Предвид изложеното предявения
от Т.Я.К. иск с правно основание чл.222 ал.3 от КТ вр.чл.28 ал.3 т.2 от КТД за
системата на народната просвета от 26.06.2014г. за заплащане на обезщетение в
размер 5910 лева, представляващ общо 6 брутни месечни работни заплати, се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 625 лева за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Я.К., с ЕГН **********,***,
против СОУ „***“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в Димитровград,
ул.“****, представлявано от В.Г.Х.- директор, иск с правно основание чл.222
ал.3 от КТ вр.чл.28 ал.3 т.2 от КТД за системата на народната просвета от
26.06.2014г., действащ към 31.01.2016г.,
за заплащане на обезщетение в размер на 5910 /пет хиляди деветстотин и
десет/ лева, представляващо брутното й трудово възнаграждение за срок от 6
месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.06.2016г. до
окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т.Я.К., с ЕГН **********,***, да
заплати на СОУ „***“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
Димитровград, ул.“****, представлявано от В.Г.Х.- директор, сумата от 625 /шестстотин
двадесет и пет/ лева, представляваща разноски за адвокатска защита по делото.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд- Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: