РЕШЕНИЕ
№278
гр. Враца, 27.06. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично
заседание на 31.05.2019г./
тридесет и първи май две хиляди и
деветнадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Даниела Ванчикова, като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 332 по описа на АдмС – Враца за
2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. АПК, във връзка с чл.73,
ал. 4
от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано по жалба на Община Враца, представлявана от * К.К.
против Решение № РД-02-36-470/05.04.2019г.
на Заместник Министър на МРРБ и Ръководител на Управляващия орган на ОПРР
2014-2020г. С оспореното Решение на Община Враца е определена финансова корекция при
условията на чл.70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ.
В жалбата се навеждат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Посочва се, че не е
налице нарушение на чл.2, ал.2 вр. чл. 59, ал.2, изр.2 ЗОП, като не е налице
съмнение за нередност по т.9 и т.10 от
Приложение 1 към Наредба за посочване на нередности, представляващи основание
за извършване на финансови корекции. Излагат се доводи за това и се прави
искане за отмяна на оспореното решение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от * П.. Моли за
отмяна на оспореното решение, като неправилно и незаконосъобразно, като се
излагат съображения за това.
Ответната страна - Заместник
министър на МРРБ гр. София в с.з., се представлява от * Я., който оспорва
жалбата, като неоснователна. Претендират се разноски, съгласно представен по
делото списък. Представена е и писмена защита с изложени съображения по
съществото на спора.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди сочените в жалбата възражения, становищата на страните и във
връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Административен Договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по ОПРР 2014-2020г. процедура на директно предоставяне BG16RFOP001-5.001 „ Подкрепа за деинституционализация
на грижите за деца“ № от ИСУН - BG16RFOP001-5.001-0049-С01, №
РД-02-37-25/22.02.2018г. Ръководителят на Управляващия орган /МРРБ/ предоставя
на Бенефициента /Община Враца/ 100 % безвъзмездна
финансова помощ в максимален размер до 751
499,99 лева/стр.132/, както и общите условия към договора/стр.96/.
Жалбоподателят в качеството на възложител е сключил договор с избрания изпълнител по обществената поръчка
„С.“ ЕООД гр.***, представлявано от * К.В. договор
№ С-236/28.09.2018г. със сигнатура и номер съгласно изискванията на ОПРР ВG16RFOP001-5.001-0049-С01-S-005
на стойност 449 155.12 лева без ДДС или
538 986.14 лева с ДДС. Така сключения договор е приложен по делото/стр.108/. Приложено е и
техническо предложение образец №4 от „С.ЕООД гр.*** и ценово предложение
образец №5, ведно с техническа спецификация с изискванията за изпълнение на
обществена поръчка, чрез публично състезание за възлагане на обществена
поръчка, с посочения предмет на Община Враца/стр.121-129/;
От МРРБ, ГД
„Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ е извършен
предварителен контрол преди верификация
по договора с бенефициент
Община Враца м. юли 2018г., като резултатите са отразени подробно в представен
по делото контролен лист от проверката/стр.53/. Приложена е и форма за
изчисление на финансовата корекция №
759/03.04.2019г./стр.40/.
Приложено е по делото и обявление за поръчката рег. №
2400-1160/21.06.2018г. на Община Враца/стр.31/; методика за определяне на
комплексната оценка на оферта/стр.36/.
Със заповед № РД-02-36-1179/26.09.2018г. на Министъра на МРРБ е определена г-жа Д.Н.- **
на МРРБ за ръководител на Управляващия орган на ОПРР 2014-2020г. и са и
възложени функции за това от т.1 до т.8,включително да издава и актове от рода
на оспорения/стр.130/.
Във връзка с
изпълнението на договора за безвъзмездната финансова помощ, в УО на ОПРР е
регистриран сигнал за нередност под №913, видно от уведомление за нередност №742/9.04.2018г./стр.39/.
С писмо изх. № 99-00-6-155/1/ от 5.03.2019г./стр.46/ ръководителят УО на ОПРР е
информирал Кмета на Община Враца за
получения сигнал за нередност и за становището си по него, като е приел, че
сигналът за нередност е основателен, с оглед на което е стартирал процедура по
реда на чл.73 ЗУСЕСИФ и е
предоставил на Община Враца възможност
да представи възражения по констатациите и предвидената финансова корекция за
тях, както и писмени доказателства. В изпратеното на жалбоподателя в
изпълнение на чл.73, ал.2 ЗУСЕСИФ писмо от 5.03.2019г., административният орган
подробно е описал от фактическа страна констатираните нарушения, посочил е
нарушените правни норми от ЗОП, отразил е и процентния размер на
финансовата корекция, която смята да наложи върху сключения договор.
В определеният в писмото
срок, Община Враца е представила становище рег. № 0400-121/1/21.03.2019г. (стр.41),
в което е дала подробно своите възражения по констатираните нередности, в проведената обществена поръчка, което
становище при постановяване на
обжалваното решение ответникът е обсъдил, но
не е приел същото за основателно.
С оспореното решение № РД-02-36-470/05.04.2019г. е определена
финансова корекция на Община Враца в размер на 5% от допустимите разходи по договор № С-236/28.09.2018г.
с изпълнител „С.“ ЕООД гр.*** на стойност 449 155.12 лева без ДДС. Изчислената
финансова корекция е в размер на 26 949,31/двадесет и шест хиляди деветстотин
четиридесет и тридесет и една стотинки/
лева с ДДС, представляващи безвъзмездна финансова помощ, която следва да не се
верифицира при процедиране на последващи искания за плащане. Финансовата
корекция е наложена за констатирани две
нарушения: 1/ограничителни изисквания за подбор с оглед изискването за налична
регистрация в Централния професионален регистър на строителя към Камарата на
строителите в РБ-първа група, минимум четвърта категория; 2/ограничителни
изисквания - критерии за подбор, касаещ икономическото и финансово състояние да се
доказва чрез това „участниците трябва да притежават застраховка „Професионална
отговорност“, съгласно чл.171, ал.1 ЗУТ, без да е указано как то ще се доказва
от страна на чуждестранните участници, с което е нарушен чл. 2, ал.2 ЗОП вр. чл. 59, ал. 2, изр.2 ЗОП-за нарушението
незаконосъобразни критерии за подбор. В решението са изложени подробни мотиви,
възоснова на които е прието, че са налице констатираните нарушения по провеждането на обществената поръчка от
страна на жалбоподателя, както и мотиви по наложената финансова корекция. Прието
е, че при провеждането на обществената поръчка възложителят Община Враца е
допуснал нарушения, които се квалифицират като „нередност“ по т.9 и т.10 към
Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредба
за посочване на нередности, представляващи основание за извършване на финансови
корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите
корекции по реда на ЗУСЕСИФ/Наредбата/, приета с Постановление №57/28.03.2017г.
„Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в
обявлението за поръчката и документацията за участие“, относно нарушенията
незаконосъобразно определен критерии за подбор и по т.10 от Раздел 1 „Обявление
и документация за обществена поръчка/процедура за избор с публична покана“ към
Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата „Критериите за подбор не са свързани
със и/или не са пропорционални на
предмета на поръчката“, относно нарушенията на незаконосъобразно определен
критерии за подбор.
Представено е и Разрешение за строеж
№01/2.01.2019г., издадено от Гл.архитект на Община Враца, от което е видно, че
обекта на поръчката е пета категория строеж/стр.150/.
При
така изложената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът приема от правна страна следното:
От приложените към преписката
писмени доказателства се установява, че жалбата е депозирана в предвидения в
чл.149, ал.1 АПК 14-дневен срок. Процесното решение е подлежащ на оспорване по
реда на АПК административен акт на основание чл.73, ал.4 ЗУСЕСИФ. Жалбоподателят,
като адресат на неблагоприятен за него акт, е надлежна страна. Предвид това
съдът счита, че жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно изричната разпоредба на
чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът обявява
нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Съгласно чл.73,
ал.1 ЗУСЕСИФ,
финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на
ръководителя на УО, одобрил проекта. Ръководител на УО е ръководителят на
администрацията или организацията, в чиято структура се намира УО, или
определено от него лице, като правомощия на ръководител на УО по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице, предвид
разпоредбата на чл.
9, ал. 5, изр. второ и трето ЗУСЕСИФ.
Според
чл.5, ал.1, т.10 от Устройствения правилник на МРРБ, министъра организира, координира
и контролира дейността на управляващия орган на Оперативна програма „Регионално
развитие“ 2007-2013г. и на Оперативна
програма „Региони в растеж“ 2014-2020г.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган - Заместник-министър на МРРБ
и Ръководител на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Региони в
растеж“ (ОПРР), в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл.73,
ал. 1, във връзка с
чл.69,
ал.1 ЗУСЕСИФ, във връзка със заповед №
РД-02-36-1179/26.09.2018г./приложена по делото/, в съответната писмена форма и
необходимите реквизити по чл.59,
ал.2 АПК, което го прави валиден акт.
Изложени са фактически и правни
основания за издаване на акта, от тях
може да се направи извод каква е действителната воля на
административния орган. По тези съображения решението не е нищожно.
При издаването му не е допуснато
нарушение на административнопроизводствените правила. Законодателят е
регламентирал специална процедура по определяне на финансова корекция, която
ответникът е спазил. Органа е
уведомил бенефициента за започналото производство по налагане на
финансова корекция, осигурил му е
възможност в разумен срок да представи писмени възражения относно
основанието и размера на корекцията, обсъдил е депозираното възражение и е
изложил мотиви защо ги приема за несъстоятелни.
По същество настоящият съдебен състав намира,
че оспореното решение е мотивирано, издадено при напълно изяснена фактическа
обстановка, в резултат на което е постановено в съответствие с материалния
закон. Съображенията за това са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл.2,
т.36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 на Европейския
съюз и на Съвета легалното определение за нередност е: „нередност“ означава
всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с
прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на
икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и
инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда
на бюджета на съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
С ПМС № 57 от 28.03.2017г. е приета Наредба за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове (Наредба за посочване на нередности).
Съгласно чл.1 от Наредбата за посочване на
нередности, с нея се посочват случаите на нередности, съставляващи нарушения на
приложимото право, извършени чрез действия и бездействия от бенефициента, които
имат или биха имали за последица нанасянето на вреди на средства от
Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и които представляват
основания за извършване на финансова корекция по чл.70,
ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. В чл. 2, ал. 1 от Наредбата е посочено, че нередностите
по чл. 1, ал. 1, както и приложимите процентни показатели на финансовите
корекции, определяни за нередности, са посочени в приложение № 1.
В т.9 на Раздел І към Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата е
посочено следното нарушение: „Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за
възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за
участие“. Като пример за такова нарушение са посочени случаите, в които
потенциалните участници/кандидати са възпрепятствани от участие поради
неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в
обявлението за поръчката или в документацията за участие. Съгласно т.10 – „Критериите за подбор не са свързани
със и/или не са пропорционални на предмета на поръчката“.
Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗОП - при
възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават
конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават
необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански
субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността,
сложността, количеството или обема на обществената поръчка.
Съгласно чл.70, ал.1, т.9 ЗУСЕСИФ
финансовата подкрепа със средствата от ЕСИФ може да бъде отменена при
установяване на нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на
изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна
на бенефициента, което има или би имало за последица нанасяне на вреда на
средствата от ЕСИФ. Съгласно чл.49, ал.2 от глава четвърта на ЗУСЕСИФ за
определянето на изпълнител за дейностите по строителство, услуги и/или доставки
на стоки-обект на обществена поръчка по см. на ЗОП се прилагат правилата
предвидени в ЗОП-когато бенефициентът е възложител по см. на същия закон.
Следователно за нарушение на правилата по ЗОП при определяне на изпълнител е
налице основание за отмяна на финансовата подкрепа.
Съгласно чл.72, ал.1 и ал.3 ЗУСЕСИФ
- При определяне размера на финансовите корекции се отчитат естеството и
сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз
и българското законодателство и финансовото му отражение върху средствата от
ЕСИФ. Когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде
количествено изражение на финансовите последици, за определянето на финансовата
корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението
разходи. Определеният процентен показател по изречение първо се прилага и за
засегнатите от нарушението разходи, включени в следващи искания за плащания,
като в този случай не се издава отделно решение за определяне на финансова
корекция.
По отношение на първото
констатирано нарушение.
Видно от изготвеното обявление в
раздел III. т.1.1 Годност за
упражняване на професионална дейност, вкл. изисквания във връзка с вписването в
професионални или търговски регистри, възложителят е въвел изискване
„Участниците трябва да имат регистрация в Централния
професионален регистър на строителя/ЦПРС/ към Камарата на строителите в
РБ-първа група, минимум четвърта
категория,….“.
Видно от Разрешение за строеж №01/02.01.2019г.
на Гл.архитект на Община Враца обекта на
интервенция е категоризиран, като строеж
от пета категория.
Доказателствата по делото
подкрепят извода на адм. орган, че категоризацията на обекта, предмет на процесната обществена поръчка и съгласно
действащите в областта норми/чл.137, ал.1,т.5 б.г, вр. б.а ЗУТ/ попада именно в
пета категория. АО правилно и подробно е
мотивирал своето решение в тази част. Ето защо, в противоречи с материална
норма, възложителят е изискал от участниците регистрацията им да отговаря на
по-висока от изискуемата и разрешена категория, тъй като същата е неотносима
към предмета на поръчката и съответно издаденото разрешение за строеж. С въвеждането на завишени изисквания във вр.
с категоризацията на строежа, който е пета категория, докато заложеното
изискване към изпълнителите в документацията е било да имат минимум четвърта
категория същото се явява необосновано завишено, поради което ограничава
участието на лица в съответната обществена поръчка. Изискването участникът да
притежава удостоверение за вписване в ЦПРС за изпълнение на строежи от четвърта
категория не е съобразено и не съответства на предмета и сложността на
поръчката, същото е непропорционално и неотносимо към обекта на строителството.
По този начин възложителя необосновано е ограничил участието на лица в
процедурата, тъй като за изпълняваните дейности на обекта не е необходима
регистрация в ЦПРС-четвърта категория. С поставеното условие е ограничено
участието на други изпълнители да участват в поръчката и да реализират обекта,
предмет на възлагане, имащи право съгласно регистрацията си за пета категория. Регистрираните за по-висока категория
строители имат право да изпълняват
строителство от по-ниска категория, но обратното е неприложимо, тъй като
правоспособността на строителя се простира само до категорията, за която
изрично е вписан. Предвид на изложеното и утвърдения от възложителя критерии за
подбор е определен в нарушение на относимото законодателство в областта на
обществените поръчки, тъй като реално с него е ограничен достъпа до
конкуренцията. Нарушен е чл.2, ал.2 вр. чл.59, ал.2, изр.2 ЗОП, както е приел и
АО в оспореното решение.
В тази насока и възраженията на
жалбоподателя по отношение на липсата на нарушение във вр. с въвеждането на
завишени изисквания във вр. с категоризацията на строежа са неоснователни и не
се подкрепят от доказателствата по делото.
По
отношение на второто констатирано нарушение.
В
раздел III.
т.1.2 се сочи, че в „Икономическо и финансово състояние“ от
обявлението, изготвено към процедурата, възложителят е въвел следното
изискване: „Участниците трябва да притежават застраховка „Професионална
отговорност“, съгласно чл.171, ал.1 ЗУТ и съгласно чл.5 от Наредбата за
условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството.
При подаване на оферта, участниците попълват тази информация в Раздел алфа от
част IV: „критерии за
подбор“ от Единен европейски документ за обществени поръчки, без да трябва да я
попълват в друг раздел в ЕЕДОП.
Доказателствата по делото подкрепят тезата на
административния орган, че възложителят е формулирал ограничаващо изискване
спрямо потенциалните чуждестранни участници в обществената поръчка, тъй като
видно от текста на публикуваното обявление, освен изискването на доказателства
за сключена застраховка "Професионална отговорност", изрично е
посочена само разпоредбата на чл.171,
ал.1 ЗУТ, според която проектантът, лицето, упражняващо
технически контрол по част "Конструктивна", консултантът, строителят
и лицето, упражняващо строителен надзор, застраховат професионалната си
отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на
трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по
повод изпълнение на задълженията им. В
обявлението и документацията не се съдържа изрично позоваване на
разпоредбата, отнасяща се до чуждестранните лица – чл.171а ЗУТ. Освен
посочването на чл.171 ЗУТ липсва друга формулировка, с която
възложителят да покаже, че не пренебрегва изискването на чл.171
а ЗУТ, поради което съдът намира, че е нарушена
забраната на чл.2,
ал.2 ЗОП да се ограничава конкуренцията чрез
включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или
необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки.
Като не е посочено, че чуждестранните лица могат да представят еквивалентен
документ за доказване на изпълнението на изискването за притежаване на
застраховка "Професионална отговорност", потенциално заинтересованите
такива лица биха били разубедени и е възможно да са се въздържали от участие,
поради това, че не съответстват на едно от изискванията на възложителя. Въпреки
изричната регламентация на чл.
171 а ЗУТ, то тя е следвало да бъде посочена
наред с тази, касаещи лицата, регистрирани или осъществяващи дейността си на
територията на България – чл.
171, ал. 1 ЗУТ, тъй като чуждестранните лица не е
задължително да са запознати със законодателството на страната, в която подават
оферта. Наличието на нормата на чл.171а, ал. 1 ЗУТ в закона по никакъв
начин не променя извода за неизписването й в документацията по поръчката.
Законосъобразно изработената документация по поръчката изисква възложителят да
изпише критериите за подбор съобразно изискванията на закона, а това означава,
че същият е имал задължение поставяйки посочения критерий за подбор, да изпише
изрично и възможността чуждестранните участници да представят еквивалентен на
посочения документ.
По силата на чл.
2, ал. 1 ЗОП обществените поръчки следва се
възлагат в съответствие с принципите за равнопоставеност, недопускане на
дискриминация и осигуряването на свободна и лоялна конкуренция. Гаранция за
спазването на тези принципи е ограничението по чл.
2, ал. 2 с. з., което в случая е нарушено. Ето
защо настоящият съд намира, че като възложител в процедурата по ЗОП Община Враца е формулирала изискване с ограничителен
характер, при което е допуснала нарушение, съставляващо нередност по т. 9 от Наредбата. В този смисъл е и съдебната
практика - Решение № 14160 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7165/2018 г.,
Решение № 7494/20.05.2019г. на ВАС по адм.дело
№7972/2018г. и др. С оглед
на изложеното и доводите в
касационната жалба, че формулираното изискване не е ограничаващо, са
неоснователни. Не се споделя и възражението, че формулировката „други подходящи
документи“ е достатъчно разбираема и не оставя съмнения, че възложителя е
пренебрегнал императивното изискване на чл.171а ЗУТ, тъй като такава не се
съдържа в обявлението. Поради тази причина правилно е прието от УО, че е
нарушена забраната на чл. 2, ал. 2 вр.
чл.59,ал.2,изр.2 ЗОП.
Така констатираните
нередности подлежат на финансова корекция съобразно тяхната тежест.
Административният орган е изложил мотиви, че в конкретния случай предвид
тежестта на нарушенията следва да се наложи финансова корекция в размер 5 % върху допустимите разходи по сключения
договор. Не е налице нарушение на закона от страна на
ответника и при определяне на размера на финансовата корекция. Нито националното
законодателство, нито законодателството на Европейския съюз и в частност - Регламент № 1303/2013 година, поставят като изискване наличието на реална вреда.
Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето
на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно
финансово изражение. С оглед на характера на нарушенията е обективно невъзможно
да бъде установено конкретното финансово изражение на вредата. За случаи като
настоящия, когато финансовото изражение на вредата не може да бъде точно
определено законодателят е допуснал прилагането на пропорционалния метод за
определяне на размера на вредата. Като е изчислил размера на корекцията по реда
на Наредбата за посочване на нередности, ответникът е приложил правилно
материалния закон и в тази му част.
В конкретния
случай обществената поръчка се финансира със средства от европейските програми,
като съгласно чл.2.1 от договора за БФП жалбоподателя е получил 100%
безвъзмездна финансова помощ т.е получил е финансиране в пълен размер. Максималният размер на финансовата
корекция може да бъде намален в зависимост от тежестта на нарушенията от 25% на
10% или на 5%. Съгласно чл.72, ал.1
ЗУСЕСИФ, административният орган е взел предвид естеството и
сериозността на нарушенията на националните правни норми, свързани с
прилагането на правото на ЕС и финансовото отражение на нарушенията върху
средствата от европейската програма. При правилното прилагане на тази
разпоредба, органът е определил обща финансова корекция на 5% /минималния
предвиден размер/ върху допустимите разходипо сключения договор, като е
фиксирал и конкретен размер на ФК в диспозитива на решението. Същата е правилно
определена, в съответствие с приложимата материално-правна регламентация. В тази връзка, административният орган
подробно е мотивирал своето решение, като е отчел всички релевантни за това
обстоятелства. Не е налице и грешка в изчисляване на ФК, в каквато насока се
прави възражение от страна на жалбоподателя. Посочва се, че в диспозитива на
решението и в мотивите на решението е налице разминаване, тъй като в
диспозитива се посочва 5% от допустимите разходи по договор, а на стр.19 на
решението се посочва 5% размер на финансова корекция върху поисканите за
възстановяване разходи по засегнатия договор с изпълнител. Формулировката в
диспозитива и в мотивите на решението означава едно и също, като меродавно за
определяне на размера на наложената ФК е
диспозитива на решението, а там много
ясно и точно е посочено, че се касае за 5% от допустимите разходи по договор,
като е посочен и размера на ФК, който е правилно определен. В тази насока
следва да се има предвид и приложената по преписката форма за изчисление на
финансова корекция №759/03.04.2019г. по въпросния договор, от която също е
видно, че ФК е изчислена в размер на 5% от допустимите разходи по договора. С
оглед на изложеното и възраженията на жалбоподателя за неправилно определена
финансова корекция е неоснователно.
Оспореното решение е и в достатъчна степен
мотивирано. Мотивите на решението са последователни и изчерпателни, съдържат
подробности относно фактическата обстановка, която органът е приел за
установена, с оглед на която е формирал правни изводи за допуснати нарушения,
извършени от общината, определени като нередности по смисъла на чл.2, т.36 от
Регламент № 1303/2013г. С провеждането на обществената поръчка се цели привличане на максимален брой
участници, с оглед постигане на най-изгодното предложение, а с
въвеждане на ограничения, каквито
са налице в случая предвид на изложеното се лишават евентуални кандидати
от възможността им да участват в
поръчката. Неспазването на
основните принципи при възлагането на обществените поръчки, и в частност на
свободната конкуренция, е основание за налагане на финансова корекция съгласно
приложимата Наредба. Нарушенията по т.1 и т.2 правилно
са подведени под хипотезата на т. 9 и т.10 от Раздел I на Приложението към чл.2, ал.1 от Наредбата,
защото са налице неправомерни изисквания, които биха довели до възпрепятстване
участие в процедурата. Наред с това, така
поставените изисквания не са съобразени
с предмета, стойността, обема и
сложността на обществената поръчка, което е в нарушение на
чл.59, ал.2 ЗОП. Ето защо съдът
приема, че формираният от административния орган извод за допуснато от
възложителя нарушение на чл.2, ал.1 и 2
вр. чл.59, ал.2 ЗОП по отношение
на въведени две ограничителни изисквания /посочени по-горе/ е в съответствие с
материалния закон.
С
оглед на изложените съображения съдът намира издаденият административен акт за законосъобразен, като
постановен в съответствие с процесуалния и материалния закон, а подадената
срещу него жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора,
основателна е претенцията на ответника за присъждане на направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно
списък и приложени към него доказателства. Същият е ползвал адвокатска
защита в проведеното по делото производство, за което е заплатил хонорар в
размер на 1606,18 лева с ДДС. От
страна на жалбоподателя не е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Водим от
горното и на
основание чл.172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Враца, представлявана от * К.К.
против Решение № РД-02-36-470/05.04.2019г. на Заместник Министър на МРРБ
и Ръководител на Управляващия орган на ОПРР.
ОСЪЖДА Община Враца да заплати на Министерство на
регионалното развитие и благоустройство
сумата 1606,18 лева/хиляда
шестстотин и шест лева и осемнадесет стотинки/
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване, чрез
АдмС-Враца пред ВАС-София в
14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.СЪДИЯ: