РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Карлово, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320100885 по описа за 2021 година
Производството е по искове с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК и
чл. 149, ал. 2 от СК.
Ищцата - М. Х. Д., в качеството си на законен представител на
малолетното си дете - Н. Т. А. твърди, че ответникът е баща на малолетното
дете Н. Т. А., роден на ********г. в гр. К., съгласно Акт за раждане №
004/08.01.2016г., съставен в гр. К. и удостоверение за раждане №
004/08.01.2016г., издадено от Община К.. От раждането на детето до януари
2020г. с ответника живеели във фактическо съжителство, на адреса на
ответника, посочен в исковата молба и съвместно отглеждали роденото от
това съжителство дете. През януари 2020г. бащата на детето заминал за
Кралство В., което решение било лично негово. Твърди, че с детето останали
в обитаваното от тях жилище. До юни 2020г. ответникът изпращал средства
за издръжката на детето. От юни 2020г. преустановил плащането на каквито и
да е средства. До септември 2020г. живеели на посочения адрес, след което
заедно с детето се преместили в гр. С., в наето от нея жилище и освободил
жилището, в което съжителствали с ответника, поради това че същият
заявил желание да се разделят и да напусне това жилище, което било
1
собственост на неговите родители. Твърди, че от септември 2020г., с
ответникът били разделени, като живеела с детето и упражнявала
родителските права спрямо него. Ответникът в периода от края на септември
2020г. до март 2021г. бил в страната, като през това време е осъществявал
контакти с детето и е взимал детето при себе си когато пожелае, без да е
създавала каквито и да е пречки за тези контакти. От раздялата им до този
момент ответникът не е давал парични средства за издръжката на детето.
Същото е с навършени пет години и посещавало ЦЦГ „В. Л.” в гр. К. за
времето от 07.30 до 16.30 часа. Всеки ден детето си водело в детското
заведение от майката и същата го взимала след приключване на работния ден.
Дължимите за престоя в детското заведение такси се заплащали редовно от
нея. За времето от както били разделени, майката задоволявала всички
потребности на детето, в това число за храна, дрехи, обувки, лекарства при
нужда, витамини и всичко останало, необходимо за нормален и пълноценен
живот на детето, за неговото възпитание и отглеждане. Отделно от това
лично заплащала всички разходи по жилището - ток, водоснабдяване и
канализация, интернет, телевизия, отопление. Работела на постоянен трудов
договор „Б. БГ” ЕООД гр. К., като средното брутно трудово възнаграждение
за една година било в размер на 470.00 лева, ведно от приложеното към
настоящата молба удостоверение № 230/11.06.2021г. Имала задължение за
издръжка и към друго ненавършило пълнолетие дете - С. Г. Б., роден на
******** година, който понастоящем бил ученик в ***** клас на СУ „Х. П.”
гр. К.. Детето живеело заедно с нея в гр. С., в наетото от нея жилище. Бащата
на детето го подпомагал със средства в размер на 150-200 лева месечно.
Останалите разходи били за нейна сметка.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което на основание чл. 140, ал. 1,
т. 2 от СК, осъди ответника да заплаща на детето Н. Т. А., като малолетен
чрез неговата майка, месечна издръжка в размер на 250.00 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба до навършване на пълнолетие на
детето, или настъпване на друга законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законна лихва при просрочие. На
основание чл. 149 от СК, моли съда, да осъди ответника да заплати издръжка
за детето Н. Т. А. за минал период, считано от 01 юли 2020г. до датата на
завеждане на исковата молба в размер на 150.00 лева месечно, ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащане
2
на задължението. Претендира за направените по делото разноски, като
посочва банкова сметка, по която да бъдат превеждани присъдените суми, а
именно – IBAN: ****************************.
Ответникът - Т. Н. А., представляван от назначения му по реда на чл. 47
от ГПК особен представител – адв. Р.Г., намира иска за допустим, но счита, че
исканата сума за издръжка в размер на 250.00 лева е прекалено завишена. В
случая ставало въпрос за дете на 5 години. Счита, че една издръжка от 170.00
лева месечно би била достатъчна за посрещне разходите по отглеждане на
детето. Ищцата следвало да докаже откога с ответника били разделени и
откога същият не е давал никакви финансови средства за Н. Т. А., както и
какъв вид разходи прави майката на детето. Моли, в този смисъл съдът да
постанови своето решение.
След преценка на доказателствата по делото във връзка с изложените
становища, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представеното удостоверение за раждане, съдържащо
се на лист 4 от делото, че законния представител на малолетното дете М. Х.
Д. и ответникът - Н. Т. А. са родители на детето – Н. Т. А., роден на
***********г. в град К. с ЕГН **********.
От представеното удостоверение № 230/11.06.2021г., издадено от „Б.
БГ” ЕООД гр. К. се установява, че майката - М. Х. Д. е в трудови отношения,
като за периода от месец юни 2020г. до месец май 2021г. средно месечното
брутно възнаграждение възлиза в размер на 470.00 лева.
От разпитания по делото свидетел, осигурен от ищцовата страна – Н. Х.
Р., сестра на М.Д. се установява, че ищцата живее с двете си деца, в жилище
под наем, което било обзаведено и имало нормални условия за децата.
Грижите за тях били поети от майката, като помощ получавала от родителите
и сестра си. Разходите за жилището ги поемала майката. Бащата на детето от
година пребивавал в А.. Родителите на детето били разделени от година и
половина. Майката имала и друго дете - С., за което се грижила, като
финансово за неговата издръжка била подпомагана от бащата на детето.
Твърди, че ответникът не е предоставял средства на майката за издръжката на
детето - Н., с изключение – един път това лято, когато изпратил 300 лева за
лятна почивка и септември месец за градината на детето изпратил около 300
лева. Детето не е получавало нито подаръци, нито дрехи и обувки от него.
3
Когато ответникът проявявал интерес за детето, същият се изразявал в това да
попита как е физически и дали е здрав.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи от правна страна:
Относно иска по чл. 143 от СК:
При изложените обстоятелства, искът за присъждане на издръжка по чл.
143 от СК е основателен. Безспорно е обстоятелството, че ответникът е
длъжен да дава издръжка за детето си. От събраните доказателства, съдът
приема за безспорно доказано по делото, че родителите на детето не живеят
заедно. От приетите гласни доказателства се установи, че към настоящия
момент непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето - Н.
Т. А. се полагат от майката, а бащата се е дезинтересирал и пребивавал в
чужбина.
Безспорно е, че детето се нуждае от средства за издръжка за храна и
облекло. По делото не са ангажирани доказателства за нужди на дете над
обичайните такива за неговата възраст, както и данни, детето да има
здравословни или други проблеми, които да обосновават по-висок размер на
издръжката. Не се събраха данни ответникът да е в обективна невъзможност
да дава издръжка, поради заболяване или други причини. По отношение
доходите на родителите, по делото съществуват само данни, че към
настоящия момент майката е в трудово правоотношения, като реализирания
месечен доход, който е под размера на минималната работна заплата,
определена за страната.
Отчитайки присъщите нужди на детето за нормалното задоволяване на
нуждите му и с оглед възрастта на същото, съдът намира, че е необходима
сума за издръжка е в размер на 300.00 лева, като участието на ответникът
следва да бъде в размер на 200.00 лева, а майката да участва в издръжката със
сумата от 100.00 лева. Съда счита, че майката следва да участва с по-малък
дял в определената издръжка, тъй като се отчита факта, че към настоящи
момент тя се грижи за възпитаването и отглеждането и на по-голямото й
непълнолетно дете, няма достатъчно доходи, като заплащането на по-голяма
издръжка, би й създало особено затруднение.
Съдът приема, че бащата следва да участва в определената за детето
издръжка с по-голям дял, отчитайки факта, че същият не дължи издръжка на
4
други лица по закон, както и че не полага непосредствени грижи по
отглеждането и възпитанието на детето си. По делото не се ангажираха
доказателства, страните да са в нетрудоспособна възраст, като в този смисъл
и двете страните по делото са в трудоспособна възраст и могат да работят
допълнително, за да осигурят средства необходими за едно домакинство и за
издръжката на детето си.
При всички тези обстоятелства, съобразявайки нуждите на детето и
възможностите на родителите, съдът счита че искът е основателен, но до
размера от 200.00 лева. За разликата над посочения размер, искът следва да се
отхвърли, като неоснователен. Издръжката следва да се присъди от подаване
на иска - 14.06.2021г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава от датата
на падежа до окончателното плащане.
Относно иска по чл. 149 от СК:
Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година
преди завеждане на иска, а в случая се търси за периода от 01.07.2020г. до
датата на завеждане на исковата молба – 14.06.2021г. в размер от 150.00 лева.
По делото се събраха категорични доказателства, от който се установи, че
ответникът не е осигурявал издръжка на детето си през процесния период. В
тази връзка са и приетите свидетелски показания. Това обстоятелство навежда
до извода, че бащата не е полагал грижи за детето и не е осигурявал
необходимото с оглед нуждите му. Издръжката на детето не се изразява само
в парично стойност, а същата може да бъде под формата на храна, дрехи,
обувки и други, за които не се ангажираха доказателства, същият да е
осигурявал. Предвид изложеното, съдът приема, че през исковия период
ответникът не е изпълнявал задължението си за издръжка. Същият се е
дезинтересирал от детето и заминал в чужбина. В този смисъл, съдът счита за
основателно искането на ищеца за издръжка за периода от една година назад,
преди предявяване на исковата молба. Ето защо, съдът счита предявения иск
за процесния период е основателен в претендирания размер, поради което
следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
Разноски по делото се претендират само от ищеца, поради което на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, такива следва да й се присъдят съобразно
5
уважената част от иска в размер от 240.00 лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника
да заплати, държавна такса по сметка на ВСС върху определената издръжка в
размер на 288.00 лева, както и разноски, представляващи - изплатената от
бюджета на съда сума, представляваща възнаграждение за представителство
на ответника в производството, по реда на чл. 47 от ГПК в размер на 150.00
лева или обща сума в размер на 438.00 лева.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението, в
частта му относно издръжката.
По отношение на назначения особен представител, следва да се
разпореди да се издаде РКО за определеното му възнаграждение за
представителство на ответника в производството, по реда на чл. 47 от ГПК, в
размер на 150.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 143 от СК, Т. Н. А. от гр. К., ул. „М. д.“ №
**, вх. *, ет. * с ЕГН ********** да заплаща на детето си Н. Т. А. с ЕГН
**********, като малолетно със съгласието на своята майка и законен
представител М. Х. Д. с ЕГН **********, двамата от гр. С., бул. „Д.“ № **,
месечна издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 14.06.2021г. и дължима до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, като за разликата над 200.00 лева до
пълният предявен размер от 250.00 лева ОТХВЪРЛЯ иска, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 149 от СК, Т. Н. А. от гр. К., ул. „М. д.“ №
**, вх. *, ет. * с ЕГН ********** да заплаща на детето си Н. Т. А. с ЕГН
**********, като малолетно със съгласието на своята майка и законен
представител М. Х. Д. с ЕГН **********, двамата от гр. С., бул. „Д.“ № **,
месечна издръжка в размер на 150.00 (сто е петдесет) лева, за периода от
01.07.2020г. до 14.06.2021г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
6
вноска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Т. Н. А. от гр. К., ул. „М.
д.“ № **, вх. *, ет. * с ЕГН ********** да заплати на М. Х. Д. с ЕГН
**********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното
дете Н. Т. А. с ЕГН ********** *, двамата от гр. С., бул. „Д.“ № **,
направените по делото разноски в размер на 240.00 лева, съобразно уважената
част от иска.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми могат да бъде внесени по следната банкова
сметка на ищеца: IBAN: *********************.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Т. Н. А. от гр. К., ул. „М.
д.“ № **, вх. *, ет. *с ЕГН ********** да заплати по бюджета на ВСС, по
сметка на РС - К. държавна такса и разноски общо в размер на 438.00 лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
РАЗПОРЕЖДА, на адвокат Р.Н. Г. да се издаде РКО за сумата от 150.00
лева, от бюджета на съда, представляваща възнаграждение за
представителство на ответника в производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред О. с. П., в
двуседмичен срок от обявената в съдебно заседание, проведено на
08.12.2021г. дата за обявяването му, а именно - в двуседмичен срок, считано
от 22.12.2021г. Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7