Р Е Ш Е Н И Е
Номер 27.04.2020 година Град
А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.кият Районен съд 4-ти
наказателен
състав
На 15.04. /петнадесети
АПРИЛ/ 2020г
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Мария Дучева
Секретар: Росица Марковска
Прокурор ……………………….
като разгледа докладваното от съдия Дучева
Административно-наказателно
дело № 17 по описа
за 2020 година,
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на В.Т.Ч.,
ЕГН: **********, адрес: ***, против НП № 19-0237-000030/ 08.02.2019г.
на Началник Група към ОД МВР-гр.Б., РУ-А.. Със същото е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя
за извършено нарушение по чл.100,ал.1,т.1 ЗДвП,
като му е наложено административно наказание „глоба”, в размер 10 лв. и за
извършено нарушение на чл.186, ал.7 ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 20лв.
Релевирани в жалбата
са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП. Поддържаното в
жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата
си въззивникът счита, че НП следва
да бъде отменено,
сочи нарушения на материалния и процесуален закон при издаване на
НП /без да конкретизира точно какви/.
В с. з. въззивникът- редовно призован, не се явява ,а се представлява от адв.К.. В о.с.з. адв.К. застъпва тезата, че извършеното от Ч. не покрива фактическия състав на нарушението по ЗДвП, т.к. жалбоподателя не е управлявал процесния автомобил.
Въззивамета страна,
редовно призована, не се явява в съдебно заседание , не изразява становище по жалбата
и НП.
Районна прокуратура-А., редовно призован по реда на надзора за законност на адм.актове, не изпраща представител.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 22.01.2019г около 12.50ч в гр.А. свид.М. изпълнявал служебните си задължения като автопатрул по ул.“***“ . В района на ПГЗСС „***“ свидетелят видял л.а. марка „***“ *** с рег.№ ***, за който знаел , че е собственост на жалбоподателя. В момента в който се разминал с автомобила, свид.М. видял, че същия се управлява от жалбоподателя Ч., когото познавал добре. Незабавно предприел маневра и започнал да следва автомобила на Ч.. В това време жалбоподателя също забелязал патрулния автомобил и предприел маневра, при която отбил в дясно на пътното платно пред обект за смяна на гуми. Вместо да влезе в обекта жалбоподателя оставил автомобила си и пеша се насочил по улицата. В това време свид.М. извикал подкрепа от сектор ПП на РУ-Р. . Пристигналите на място автоконтрольори се насочили по улицата към Ч., а той побегнал, с цел да осуети проверката. Наложило се да бъде следван и пресрещнат по друга улица и отведен в РУ-А. за проверка.
При тези факти и при наличие на доказателства относно авторството на нарушението свид. П.И. и С.М. съставили докладна записка, въз основа на която Н.Ц. съставил АУАН № 935568/22.01.2019г на нарушителя В.Ч.. В графата за възражения от въззивника саморъчно било вписано , че има възражения, които ще подаде в писмен вид.
На 08.02.2019г. въз основа на съставения акт е било издадено атакуваното НП№19-0237-000030/08.02.2020г, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от административно
наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните писмени доказателства- акт за
установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по
делото - показанията на свид. С.М.. Съдебният състав даде
вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които
дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват
противоречия между тях и др. доказателствени
източници. Същите са пряко относими към фактическото
деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания
те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
Показанията на свид.С. Р. съдът прецени да не кредитира с доверие, т.к.
същите са в противочие с целия останал доказателствен материал. Не се доказа от събраните по
делото обективни доказателства твърдението на свид.Р.,
че Ч. не е управлявал автомобила, а същия е бил вдигнат на машина за ремонт в
помещението на гумаджийницата. Тази част от
показанията на свид.Р. са в пълно противоречие с
показанията на свид.М. (полицейски служител), който
твърди, че с очите си е видял и последвал без да изпуска от поглед автомобила
на жалбоподателя, както и че в автомобила е бил само Ч., който го е управлявал.
Поради изложените съображения съдът прецени да не кредитира показанията на свид.Р. като достоверни и да не ги ползва при мотивиране на
крайния съдебен акт.
От правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на нарушителя на 31.12.2019г съгласно отбелязването направено в текста на НП.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В резултат на проверката съдът установи, че са спазени преклузивните срокове на чл.34 ЗАНН.
Относно твърдяното нарушение в т.1 от НП по чл.100, , ал.1, т.1 ЗДвП , съдът констатира че от събраните писмени доказателства – справка от сектор ПП към ОД МВР-Б. (л.8), се установява, че жалбоподателят изтърпява присъда №921/2017г в сила от 22.05.2017г (не е посочено на кой съд и по кое дело), по която е лишен от правоуправление. Видно от същата справка на 04.12.2017г жалбоподателят е подал Декларация № 1862р-2733 по чл.17 от Правилника за издаване на българските лични документи, съгласно която е декларирал,че СУМПС е изгубено/откраднато. Пак от справката е видно, че датата на която е приведено в изпълнение наказанието „Лишаване от правоуправление на МПС“ по цитираната присъда е 04.12.2017г
Разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП въвежда , като санкционно релевантно поведение, при което водач на МПС , който е правоспособен и не носи СУМПС и контролния талон към него. От обективна страна извършеното от В.Ч. деяния не консумира признаците на нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, т.к. според приложените по преписката писмени доказателства жалбоподателят към момента на нарушението е лишен от правоуправление с влязла в сила присъда на съд. Следователно нарушителят дори и да е искал обективно не е имало как да представи СУМПС и КТ . От доказателствата по делото е видно, че липсва основен елемент от обективната страна на нарушението. Извършеното от Ч. покрива признаците на адм.нарушение , но неправилно от АНО е посочен съставът на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Следователно неправилно е санкциониран жалбоподателят за нарушението по т.1 от НП, за което не са доказани съставомерните признаци.
Относно твърдяното нарушение по т.2 от НП като нарушена е посочена разпоредбата на чл.186, ал.7 ЗДвП . Съгласно същата „Издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител.“
По отношение на второто вменено нарушение съдът счита, че наказателното постановление също е незаконосъобразно, като този път описаното деяние въобще не покрива признаците на административно нарушение – т. е. е несъставомерно. Това е така, защото следва да се има предвид принципа за законоустановеност на административните нарушения и наказания, установен с чл. 2, ал. 1 от ЗАНН, съгласно който деянията, които съставляват административни нарушения и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ. В този смисъл следва да се тълкува нормата на чл. 185 от ЗДвП, съгласно която за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева. Цитираната норма е бланкетна, тъй като не съдържа състав на административно нарушение. За да е възможно да бъде подведена административно-наказателната отговорност на едно лице на соченото правно основание следва то да не е изпълнило изрично вменено му от ЗДвП задължение или да е извършило деяние, което законът изрично е забранил. В процесния случай е установено от административно-наказващия орган, че Ч. е управлявал превозното средство при наличие на неплатена глоба (видно от приложената справка от сектор ПП на л.8-12). Това деяние не представлява административно нарушение, тъй като нито ЗДвП, нито подзаконовите нормативни актове по прилагането му забраняват подобно поведение. Съгласно същата „Издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител.“ Посочената като нарушена в акта и в наказателното постановление норма на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП определя реда, по който наложената с фиш глоба се изпраща за събиране чрез публичния изпълнител, но не съдържа конкретно правило за поведение. Изрично в този смисъл е и последователната практика на касационната инстанция, като например Решение № 286/23.02.2017 г. по к. н. а. х. д. № 7/2017 г. на АдмС-Б., Решение № 821 от 23.04.2019 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 598/2019 г., Решение № 1053 от 11.06.2019 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 947/2019 г. и много други.
Ето защо, съдът намира, че наложената на жалбоподателя глоба по т.2 от НП е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон, поради което наказателното постановление и в тази му част следва да бъде отменено.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора съдът счита, че АНО следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски за защитата му. Видно от представеното адв.пълномощно (л.46) Ч. е заплатил 400лв. за адвокатски хонорара и същите следва да му бъдат присъдени.
Водим от изложеното
и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-0237-000030/ 08.02.2019г. на Началник Група към ОД МВР-гр.Б., РУ-А., с което на В.Т.Ч., ЕГН: **********, адрес: ***, за извършено нарушение по чл.100,ал.1,т.1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер 10 лв. и за извършено нарушение на чл.186, ал.7 ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20лв.
ОСЪЖДА ОДМВР-Б., адрес: гр.Б., ***, представлявано от Р.С.С. ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.Ч., ЕГН: **********, адрес: *** разноски в размер на 400 лв./четиристотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Районен
съдия: