Д О Б Р И
Ч К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н
И Е
№....
гр.Добрич, 21.11.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна колегия, в публично
съдебно заседание на
осемнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година,в състав:
Съдия - Веселин Стефанов Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа А.Н.Д.№1333 по описа на ДРС за 2019 година
Производството
е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба от
К.Д.Е., с ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление №19-0851-001247/05.08.2019
година на Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Добрич.
С обжалваното НП за извършени административни нарушения на
чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, чл.40, ал.1 от ЗДвП и
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени следните наказания:
1/ За нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП на основание чл.185
от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева.
2/ За нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП на осн.чл.183, ал.2,
т.11 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер
на 20 /двадесет/ лева.
2/ За нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на
осн.чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени „глоба” в размер на 100 /сто/ лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца.
С депозираната пред съда жалба се моли НП да бъде
отменено като незаконосъобразно и необосновано. Навеждат се оплаквания за
незаконосъобразно и неправилно ангажиране отговорността на жалбоподателя, предвид
липсата на осъществен състав на адм.нарушение по посочените в НП текстове от
ЗДвП и нанесени материални щети. Излагат се аргументи и в насока за несправедливо
завишаване размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” като
счита, че определеният от наказващия орган тримесечен срок не е съобразен с тежкото
здравословно състояние на жалбоподателя и диагностицирани заболявания от ТЕЛК,
за които има представен удостоверителен документ.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа
искането за отмяна на НП на посочените в жалбата доводи. Алтернативно моли,
съдът да намали срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС”, който
да се сведе в законовия минимум.
Въззиваемата страна излага бланкетно становище по жалбата, с което моли същата
да се остави без уважение, а НП да се потвърди изцяло.
След като подложи на анализ и преценка на събраните по
делото доказателства, съобразно обхвата на въззивната проверка, очертан в
разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, съдът намери за установено следното от
фактическа страна:
На 26.05.2019
год., около 11,27 часа жалбоподателят К.Д.Е. при управление на личния си
автомобил – марка „Мерцедес”, модел А160, с рег. № *** престоял по ул.”Страцин”,
в гр.Добрич на хоризонтална пътна маркировка „М15”, поставена на общински
паркинг, намиращ се в непосредствена близост до медицински център „Вива Феникс”.
След като изчакал известно време на забраненото за движение на пътни превозни
средства място, без да се убеди, че пътното платно зад него не е свободно, а
има поставен пътен знак „Б2”, жалбоподателят извършил две последователни
маневри на заден ход. При извършването им автомобилът със задната си част
/броня и задна дясна гума/ натиснал силно пътният знак, който към момента
бил силно деформиран /пречупен и
наклонен/, при което той се счупил и паднал окончателно на земята.
Непосредствено след събарянето му деецът не изпълнил задължението си като
участник в пътно-транспортно произшествие, без да създава опасност за
движението да остане на място и да установи щетите от произшествието, а тъкмо
обратното. Напуснал местопроизшествието без да сигнализира на органите на КАТ и
да изчака тяхното идване за установяване на щетите.
Свидетел на нарушението и неправомерното поведение на жалбоподателя
след настъпване на ПТП е бил Кметът на Община - гр.Добрич. Същият подал своевременно
сигнал до компетентните дл.лица на СПП към ОД на МВР – Добрич, като в уверение на
изложените обстоятелства по нарушението представил запис на СД /2 броя
видео-файла/, извлечен от паметта на видео-камера, поставена на общинския
паркинг.
След извършена
справка в инф.масив на КАТ е установено, че собственик на описания по-горе по
данни л.а. „Мерцедес” е жалбоподателят К.Д.Е., който е бил издирен и призован за
явяване в СПП, с оглед установяване на причините за настъпване на ПТП и
нанесените щети.
Св.Д.С.И. извършил обстоен преглед на представените
видео записи от видео-камерата на паркинга, отразяващи неправомерните действия
на жалбоподателя, при което установил, че след
извършване на две последователни маневри на заден ход жалбоподателят като
водач на управлявания от него автомобил, е съборил на земята пътен знак „Б2”.Дл.лице установило
още, че преди това пътният знак е бил силно наклонен и деформиран, но все още е
изпълнявал предназначението си до момента, когато окончателно е повален на
земята, което несъмнено сочи за нанесени материални щети от водача. От записа е
установено и друго нарушение - по чл.6,т.1 от ЗДвП.Същото се изразявало в
неправилво престояване на автомобила на жалбоподателя на обозначена пътна маркировка „М15” на паркинга.
С оглед на
делегираните му властнически правомощия св.Д.И. привлякъл отговорността на жалбопадателя
с АУАН с бл. №48818/12.07.2019 г. за извършени адм.нарушения на чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.40, ал.1, пр.2-ро от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. В
обстоятелствената част на АУАН актосъставителят изложил кратко, но ясно описание
на изпълнителното деяние на процесните нарушения, датата и мястото, където са
извършени и данните на управлявания от жалбоподателя л.а. „Мерцедес”.
Към
момента на съставянето на АУАН и неговото предявяване жалбоподателят не е изложил
обяснения или възражения във връзка с вменените му във вина нарушения. Такива
обяснения той е депозирал пред наказващия орган, но извън законоустановения
3-дневен срок след съставяне на акта.
Въз основа
на АУАН и съобразно делегираните му със Заповед МЗ № 8121з-515/14.05.2018
година властнически правомощия наказващият орган е издал атакуваното НП №19-0851-001247/05.08.2019 година, с което
е ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършени нарушения на чл.6, т.1
от ЗДвП, чл.40, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В законоустановения преклузивен срок на
чл.59, ал.2 от ЗАНН жалбоподателят в качеството на легитимирана страна с правен
интерес оспорва законосъобразността и обосноваността на НП, при което жалбата
му се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за основателна,
единствено в тази част, отнасяща се за размера на адм.наказание „лишаване от
право да управлява МПС ” .
/По
приложимия материален закон – пункт първи от НП/
С разпоредбата на чл.6,т.1 отЗДвП, по който
текст е привлечена отговорността на дееца
законодателят е установил правило на поведение към участниците
в движението, същите да съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. В разглеждания случай, жалбоподателят като водач МПС и участник в движението,
не е съобразил поведението си с изобразената хоризонтална пътна маркировка „М15” и в нарушение на чл.65, т.6 от ППЗДвП е престоял
на обозначената площ с автомобила. Досежно хоризонталната пътна маркировка „М15” в ППЗДвП
е посочено, че се изобразява с „коси успоредни линии" и
обозначава площ, забранена за движение на пътни превозни средства. Жалбоподателят без съмнение е
възприел границата на площта, очертана с непрекъсната линия на пътната маркировка, но въпреки това, е осъществил с неправилен престой с автомобила си,
нарушавайки въведената забрана за движение на ППС по нея. По отношение на доказателствения факт, относящ се за
престоя на автомобила на пътната маркировка не се води спор от страните, поради
което съдът прие, че описаното в НП нарушение
на чл.6,т.1 от ЗДвП се явява доказано по категоричен и безсъмнен начин. Изцяло
в подкрепа на развитата обвинителна теза е представения от наказващия орган „видео-запис”,
което веществено доказателствено средство /по арг.на чл.189,ал.15 от ЗДвП/,
онагледява неправомерното поведение на водача , нарушил коментираната
разпоредба от ЗДвП.
За извършеното нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП наказващият орган на
основание чл.185 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя наказание „глоба” в размер
на 20 /двадесет/ лв. Съдът намира обаче, че в конкретния
случай наказващият орган неправилно е санкционирал
жалбоподателя на основание чл.185 от ЗДвП, която санкционна норма не е относима към
извършеното нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП. Цитираната разпоредба,
която е субсидиарна би могла да се приложи само в онези случаи, когато за извършено
нарушение
на ЗДвП и издадените въз основа на него
нормативни актове законодателят не е предвидил друго наказание. Не
такъв е настоящият случай, тъй като за процесното нарушение,
изразяващо се в неправилно престояване на превозно средство законодателят е
предвидил изрична административнонаказателна разпоредба - чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.
Съгласно тази санкционна норма, подлежи на
наказване по административен ред с наказание „глоба” в размер на 20
лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. Именно
такъв
е и настоящият казус, в който жалбоподателят като водач на МПС е престоял неправилно
с
автомобила си на пътна маркировка „М15”, забраняваща движението
на пътни превозни средства по маркираната площ. Изложеното мотивира съда
като въззивна инстанция по съществото на спора, да преодолее допуснатото несъществено
нарушение,
чрез изменение на НП по реда на чл.334, т.3, вр. чл.
337,ал.1, т.2 от НПК, съобразно приложението на бланкетната норма на
чл.84 от ЗАНН /в този смисъл е константната практика и на АС-Добрич - виж
Решение по к.а.н.д. №29 по описа за 2019 год./ По
изложените съображения НП следва да бъде изменено на правно
основание чл.334, т.3, вр. чл.337,ал.1,т.2 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, като въззивният съд в случая следва да приложи
закон за еднакво по вид наказуемо нарушение и да определи наказание в същия
размер от 20 лв. така, че той да не води до
влошаване положението на нарушителя. По тези съображения съдът приема, че за нарушението по чл.6,т.1
от ЗДвП жалбоподателят следва да бъде санкциониран вместо на
основание чл.185 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, която разпоредба
е и
относима санкционна норма. Наложената глоба ще бъде в
размер 20 /двадесет/ лв. и се явява еднаква с тази, посочена в НП, наложена на
правно основание чл.185 от ЗДвП.
/Пункт втори от НП – нарушение на чл.40,ал.1 от ЗДвП/
С атакуваното НП наказващият орган законосъобразно и
правилно е привлякъл отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение по
чл.40,ал.1 от ЗДвП, описано в пункт втори на НП, след като е съобразил, че същото
е безспорно доказано от представените по преписката доказателства и доказателствени
средства /два броя видео-записи на СД/.С тази разпоредба законодателят е
установил задължение за водача на ППС, преди да започне движение
назад /респ.маневра заден ход/ да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства
и извършен преглед на видео-записа /същият е извлечен паметта на видео-камера, работеща
в района на паркинга/ съдим по несъмнен начин, че жалбоподателя преди да
предприеме маневрата „заден ход” / общо два пъти!/ с управлявания от него
автомобил, не се е убедил, че зад превозното средство пътят е свободен. С оглед
неспазване на това задължение като водач на МПС, той последователно на два пъти
блъска /натиска/ със задната си част поставен пътен знак „Б”2” на паркинга, вследствие
на което той пада окончателно счупен на пътя. Не се спори по факта, че пътният
знак е бил силно деформиран и наклонен още преди извършване на маневрите от
водача, но само по себе си това обстоятелство не го е освобождавало от
задължение, да предотврати последващото блъскане и поваляне на земята.
За процесното нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП
наказващият орган правилно е приложил санкционната норма на чл.183, ал.2, т.11
от ЗДвП,въз основа на която е наложил на жалбоподателя „глоба” в размер на 20
лв. От легалния прочит на разпоредбата на чл.183,ал.2,т.11 съдим,че подлежи на наказване
по административен ред с наказание „глоба”
в размер на 20 лв. всеки водач, който нарушава правилата за движение назад. Размерът
на наказанието „глоба” в тази разпоредба е конкретно определен от
законодателя и изключва всякаква
възможност да се подлага на коментар.
/ Пункт трети от НП – нарушение на чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП/.
На жалбоподателя е вменено във вина и друго
адм.нарушение, описано в пункт трети на обжалваното
НП, което нарушение е квалифицирано като съставомерно по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба от ЗДвП, за водача на пътно транспортно
средство, участник в пътнотранспортно произшествие законодателят е установил
задължение, без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
Жалбоподателят в разглеждания случай не е изпълнил вмененото му със силата на
императива задължение, като участник в пътнотранспортно произшествие, след неговото
възникване да остане и установи нанесените щети /конкретно падналия на земята пътен
знак „Б2”/. От събраните в хода на съд.следствие доказателства,включително
показанията на актосъставителя Д.И. и св.Г.Д. научаваме, че водачът е напуснал местопроизшествието
без изчака идването на органите на КАТ, както и да установи какви щети са били
нанесени. В този аспект, изцяло несъстоятелно
и неприемливо е твърдението на жалбоподателя, че доколкото пътният знак е бил
силно пречупен и наклонен още преди това, с тези свои действия той на практика
не е нанесъл материални щети по него,нито по автомобила. Щетите очевидно са
налице, тъй като пътният знак макар и наклонен, е изпълнявал предназначението
си. Още повече, че вероятността той да може да се поправи е била реална, макар
и конструкцията му да е била частично увредена. Ето защо, нарушението се явява
безспорно доказано, при което действията по ангажиране отговорността на жалбоподателя
по този текст от ЗДвП чл.123,ал.1,т.1 се
явяват правилни и законосъобразни.
За нарушението на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП наказващият орган е наложил на жалбоподателя две административни
наказания - „глоба” в размер на 100 /сто/ лева
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. Съдът приема,
че размерът на адм.наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца се явява неспаведливо завишен над законовия минимум /по закон
наказанието „лишаване от право да управлява МПС” е за срок от 1 до 6 месеца/,
както и несъответен на обществената опасност на дееца и нарушението. От друга
страна представената по делото „справка на водача” /л.12/ не съдържа
информация, че до момента водачът има други извършени драстични нарушения по
ЗДвП. Представеното по делото писмено доказателство /експертно решение на ТЕЛК,
удостоверяващо група инвалидност/ се явява изключително смекчаващо
обстоятелство, което не е съобразено от наказващия орган при индивидуализиране
размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС”. Още повече, наложителността
от това жалбоподателят всекидневно да управлява
автомобила си поради факта, че той се
придвижва с него постоянно. По изложените съображения съдът намира, че намаляване
на размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” е в съгласие с
нормативните изисквания на чл.27 от ЗАНН, чиито правила наказващия орган следва
да спазва при определяне размера на налаганите адм.наказания. С оглед на
изложените съображения съдът прие, че следва да намали размера на наказанието
„лишаване от право да управлява МПС” като го сведе в самия законов минимум, а
именно - 1 месец, в каквато насока са и претенциите на въззивника. Така
определени по размер наложените
административни наказания биха могли да способстват за реализиране очертаните от
законодателя в чл.12 от ЗАНН цели .
В заключение съдът намира за необходимо да посочи, че при
извършената служебна проверка на НП и АУАН в обхвата и пределите посочени в
нормата на чл.314, ал.1 от НПК, не бяха констатирани нарушения на материалния
закон и процесуалните правила. При съставянето на АУАН и издаване на НП са
спазени всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите на чл.42 и чл.57
от ЗАНН, като и двата акта са издадени от компетентни длъжностни лица и в кръга
на делегираните им властнически правомощия. Вменените
във вина адм.нарушения са конкретизирани в степен,
позволяваща на нарушителя
да разбере за какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Конкретно са посочени нарушените материално-правни норми, датата и мястото, където са извършени процесните нарушения както и други
релевантни обстоятелства, от значение за предмета на спора. По изложените съображения съдът счита, че не е ограничено
правото на защита на нарушителя, че той да не може да се
защити, както е сторил с настоящата жалба.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
И З М Е Н Я
наказателно постановление №19-0851-001247/05.08.2019 год. издадено от
Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Добрич, с което на К.Д.Е.,
с ЕГН: ********** ***, за извършено нарушение на чл.6,т.1 от Закона за
движението по пътищата на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание „глоба”
в размер на 20 /двадесет/ лева, като преквалифицира основанието за налагане на наказанието
от чл.185 от ЗДвП, в такова по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и определя наказание
„глоба” в размер от 20 / двадесет/
лева.
И З М Е Н Я наказателно постановление №19-0851-001247/05.08.2019
год. издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Добрич, в
частта, с която за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от Закона за движението
по пътищата на К.Д.Е., с ЕГН ********** на осн.чл.175, ал.1, т.5 от Закона за
движението по пътищата са наложени наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три / месеца, като н а м а л я в а размера на наказанието
„лишаване от право да управлява МПС” от 3 /три/ месеца на 1 /един/
месец.
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление №19-0851-001247/05.08.2019 год. издадено от Началника на
Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Добрич, в частта, с която за извършено нарушение
на чл.40, ал.1 от Закона за движението по пътищата от К.Д.Е., с
ЕГН ********** на
осн.чл.183, ал.2, т.11 от Закона за движението по пътищата е наложено наказание
„глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от уведомяването на страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда
на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия
: