Р Е Ш Е Н И E
201 31.05.2017 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на девети
май две хиляди и седемнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана
Кметска
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
гр.дело
номер 1381 по описа за 2016 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата молба на Българската държава, чрез
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул.“Кирил и
Методий” № 17-19, представляван по пълномощие от Вълчо Иванов Чолаков -
Областен управител на област Бургас, против „Трансстрой - Бургас” АД, ЕИК
*********, представлявано от Николай Милев Милев, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул. „Успенска” № 8, с искане да се приеме за установено
по отношение на ответника, че „Трансстрой - Бургас” АД ЕИК *********,
представлявано от Николай Милев Милев, не е собственик на 7697/120562 кв. м.
ид.ч.от поземлен имот с идентификатор 07079.660.609 по КККР на гр. Бургас,
целият с площ от 120 562 кв. м., с административен адрес на поземления имот:
гр. Бургас, Южна промишлена зона, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов
обект, номер по предходен план: 12, кв. 7, парцел X, LXXI, LXXII при съседи: 07079.660.554,
07079.661.631, 07079.660.462, 07079.660.600.
От фактическа и правна страна ищецът
поддържа, че държавата е придобила поземлен имот с идентификатор 07079.660.609
на основание чл.6 от ЗС, в редакцията му към 1951 год., като цялата територия в
района на пристанището е била държавна собственост до влизане в сила на
Конституцията от 1991 год., регламентираща разделянето на държавната от
общинската собственост, както и на чл.2 ал.4 от ЗДС през 1996 год., съгласно
който не са държавна собственост имотите и вещите на търговските дружества и
фондациите, дори държавата да е единствен собственик на вложеното имущество.
Ищецът твърди, че за част от процесния терен с площ от 109 дка е бил съставен
АДС №11450/13.04.1995 год. по молба на „Трансстой“ ЕООД Бургас, а впоследствие
със заповед от 2002 год. теренът от 109 дка е деактуван в полза на ответника.
Заявява се, че ответното дружество на основание чл.483 ал.1 от ГПК (отм.) е
признато за собственик на терен, представляващ УПИ Х-12 в кв.7 по плана на
ПЗ“Победа“ Бургас, целият урегулиран от 120 725 кв.м., като с нот.акт №86,
том ІV, рег.№3595, дело №621/12.07.2006 год. „Трансстой – Бургас“ АД е придобил
чрез покупка терен с площ от 3 865/120 785 кв.м., който представлява част
от УПИ Х-12 в кв.7, а за 11 725/120 725 кв.м. ид.ч. от терен,
представляващ УПИ Х-12 в кв.7, е признат за собственик по давност с нот.акт
№44, том V, рег.№4386, дело №767/17.08.2006 год. Ищецът твърди, че липсва
правно основание ответникът да придобие собствеността върху 7 679 кв.м. от
процесния имот, които се явяват разликата над 112 865 кв.м. (109 000
+ 3 865) до 120 562 кв.м.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа претенцията, представя доказателства.
Ответникът заявява, че процесния имот с
идентификатор по КК 07079.660.609 е идентичен
с имот с номер
по предходен план 12, квартал 7, парцел X, LXXI,
LXXII, за който е
издаден акт за държавна собственост /АДС/ № 11450/13.04.1995 г. Заявява, че на
13.04.1995 г. имотът е актуван за държавен по молба с peг. № 636/18.08.1994 г. на „Трансстрой“ ЕООД гр. Бургас, а на 08.11.2002 г. е
деактуван в полза на „Трансстрой - Бургас“ АД, като границите на имота не са
променяни.
Заявява се, че
твърдението на ищеца за съставяне на АДС за част от имота, противоречи както на
практиката при съставяне на актовете за държавна собственост на имотите, така и
на нормалната житейска логика, според която, ако действително административният
орган е имал предвид включване на идеална част от имот номер 12, квартал 7,
парцел X, LXXI, LXXII в акта за държавна собственост,
то тогава в акта би било записано: 109000/120562 кв.м идеални части. Заявява
се, че Българската държава никога не е предявявала претенции към правото на
собственост на ответното дружество върху каквато и да било част от терена -
нито за реално обособена, нито за идеална част. Твърди се, че от цялостното
поведение на представителите на държавата - от отреждането на имота през 1975
г., до подаването на исковата молба - 23.08.2016 г., поведението на държавната
администрация по никакъв начин не е показвало държавата да има претенции за
съсобственост в процесния имот. Ответникът се позовава на издаденото на
27.07.2006 г. удостоверение, изх. № 26-215/27.07.2006 г. на Областен управител
на област Бургас, с което се удостоверява, че недвижим имот, представляващ
урегулиран поземлен имот Х-12 в кв. 7 по плана на Промишлена зона „Юг“, не е
държавна собственост.
Според ответника
единствения логичен извод е, че е актуван и деактуван целият имот номер 12,
квартал 7, парцел X, LXXI, LXXII, като след точното измерване със
съвременни технически средства през 2009 г., е установено, че реалната площ на
имота е, и винаги е била, 120 562 кв.м. Според ответника, разликите биха могли
да се дължат на неправилно измерване или груба техническа грешка при съставянето
на акта за държавна собственост. Твърди се, че поземления имот, урегулиран и в
цялост, е с трайно обособени граници, за които на практика не съществува
никаква възможност да бъдат променяни, тъй като в голямата си част границата е
море, а от запад границата е ЖП линия.
Ответникът
противопоставя възражение за изтекла придобивна давност върху целия имот, въз
основа на добросъвестно владение. Счита, че качеството му на добросъвестен
владелец произтича от включването на имота в капитала на дружеството по сметка
№ 201 с дата на придобиване 31.12.1981 г.
Твърди, че на основание чл. 86 от ЗС /в редакцията към ДВ бр. 14 от
19.02.1988г., действала до 1996г./, съществува законова забрана за придобиване
по давност на държавна, респ. общинска собственост, и поради това за периода от
1990 г. до 1996 г. давност не може да тече. С отпадането на забраната на
01.06.1996 г. с изменението на чл. 86 ЗС през 1996 г. (ДВ, бр.33/1996 г.) за
частната държавна и общинска собственост, до установяването на мораториум през
2006 год., тече давност за придобиване на имоти частна държавна собственост.
Намира, че дружеството е придобило владението върху недвижимия имот на правно
основание, годно да го направи собственик, праводателят му е бил собственик на
имота, дори и предписаната от закона форма не е била опорочена. По силата на
чл. 70 от Закона за собствеността /ЗС/, достатъчно е добросъвестността да е
съществувала при възникване на правното основание. Заявява, че в полза на „Трансстрой – Бургас“ АД е изтекъл
краткия давностен срок - петгодишна придобивна давност, като според ответника е
безспорно, че дружеството е осъществявало фактическа власт върху имота,
установена по траен начин, постоянно и непрекъснато, несъмнено и спокойно с
намерение да се държи вещта като своя.
Заявява се, че за
спорната идеална част от недвижимия имот никога не е съставян акт за държавна
собственост, че в полза на „Трансстрой - Бургас“ АД е съставен нотариален акт
по обстоятелствена проверка, която включва и проверка в Областна администрация
и заверка от същата тази администрация за липса на претенциии към недвижимия
имот, предмет на нотариалния акт.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа, представят се доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните няма спор, че ответното
дружество е придобило чрез преобразуване и приватизация правото на собственост
върху терен от 109 дка, върху който е била разположена материално-техническата
му база, актуван за държавна собственост с акт №11450/13.04.1995 год. Не се
спори, че със заповед №468/16.09.1975 год. на председателя на ГНС е отреден
терен за строителството на складова производствено-техническа база на
ДСО“Транстрой“ в южна промишлена зона Бургас, че тази материално-техническа
база е била изградена е експлоатирана от държавното предприятие, което е
посочено в акта за държавна собственост като организация, на която е
предоставено оперативното управление, както и че терен с площ от 109 дка е
заведен като актив по счетоводна сметка 201 „Земи“ на предприятието. От
заключението на СИЕ се установява, че през 1992 год. е направена ревалоризация
на активите на материалните дълготрайни активи на СП“Транстой“ клон Бургас по
реда на ПМС №179/13.09.1991 год. за оценка на имуществото на държавните и
общински предприятия при образуването и преобразуването на ЕТД с държавно
имущество, при която в раздел „Земи“ на оценката се води актив „насипно
разтоварище“ с площ от 109 дка, в раздел „съоръжения“ се водят активи
„вертикална планировка“ с местоположение „МТБ“
и „насипно разтоварище“ (по
пояснения на в.л. в съдебното заседание заведени в сметка 203).
„Трансстрой – Бургас“ ЕООД е вписано с
решение от 18.07.1994 год. по ф.д.№1349/94 год. на БОС след преобразуване на
„Трансстрой“ ЕООД София чрез разделянето му на еднолични търговски дружества с
държавно имущество със заповед №ТД-І-7/01.07.1994 год. на Министъра на
транспорта. Съгласно приложение №2,
„Трансстрой – Бургас“ ЕООД е образувано на основата на клон Бургас, съгласно
разделителен протокол по баланса към 31.12.1993 год. С решение от 15.11.1995
год. (непредставено, но видно от удостоверение от 30.09.2002 год., издадено от
БОС), е вписано преобразуване на „Трансстрой – Бургас“ ЕООД в ЕАД с изцяло
държавно имущество. С решение от 15.09.1997 год. по ф.д.№3249/94 год. на БОС е
вписано преобразуване на „Трансстрой – Бургас“ ЕАД в АД, поради осъществена
приватизация чрез изкупуване на акции.
От изложеното до тук може да се направи
извод, че към датата на преобразуването на държавното предприятия „Трансстрой“
в еднолично търговско дружество с държавно имущество, именно то е упражнявало
правото на стопанисване и управление върху терена от 109 дка, представляващ
материално-техническа база, заведена като актив в счетоводна сметка 201 „земи“
поне в края на 1992 год., а може и по-рано, тъй като на основание ПМС №179 е
извършена ревалоризация на вече предоставени активи, поради което на основание
ПМС №201/25.10.1993 год. следва да се счете, че правото на собственост върху
земята е внесено в капитала на нововъзникналото търговско дружество. В същия
смисъл е и приетата по-късно разпоредба на чл.17а от ЗППДОП отм., според която
правото на собственост се придобива по силата на самия акт на преобразуване,
освен ако в него е посочено друго.
Не се спори също, че чрез договор за
покупко-продажба, обективиран в нот.акт №86, том ІV, рег.№3595, дело
№621/12.07.2006 год., „Трансстой – Бургас“ АД е придобил терен с площ от
3 865/120 785 кв.м., който представлява част от УПИ Х-12 в кв.7.
Между страните няма спор, че със
заповед №РД-11-861/08.11.2002 год. на областен управител на Област Бургас от
актовите книги за държавна собственост е отписан и е предаден на ответника
недвижим имот, представляващ поземлен имот пл.№12 с площ от 109 дка с
построените в него сгради.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че в първия кадастрален план, изчертан 1969 год. въз
основа на геодезическа снимка от 1956-58 год., терена, от който е образуван
имота, още не е усвоен от морето. Под пл.№7 е заснет първия имот на
СУ“Транстрой“ с площ приблизително 73 963 кв.м. Вещото лице посочва, че
през 2001 год. е приет кадастрален план, недействащ към момента, в който
процесния имот е нанесен с пл.№12 с площ приблизително 126 910 кв.м. Видно
е от заключението, че ЗРП за кв.“Победа“ е от 1998 год., като в него с частични
изменения са включвани имоти, включително и процесния, който през 2003 год. е
урегулиран в УПИ Х-12 в кв.7 с площ от 120 725 кв.м. С изменение на
регулацията от 2011 год. от УПИ Х са образувани три УПИ. Според заключението, в
КК имота е с идентификатор 07079.660.609 с площ от 120 562 кв.м. Видно е
от заключението, че от запад и частично от север и юг имота е ограден с масивна
ограда, а в останалата част граничи с Черно море, като на места е изградена
кейова стена.
От показанията на св.Кръстев се
установява, че строителството на материално-техническата база е започнало през
1974-75 год. и е завършило окончателно 1986-87 год. Установява се, че от 1992
год. границите на базата не са променяни – от едната страна е морето, от
другата – ж.п.линията, сградата към
индустриалния коловоз и от североизток е „КРЗ Порт Бургас“. Свидетелят посочва,
че от 1987 год. и до сега базата се експлоатира само от „Трансстрой“.
С ТР №8/27.11.2013 год. по т.д.№8/12
год. на ОСГТК ВКС се приема, че при
отрицателния иск за собственост, когато ищецът изобщо отрича правото на
собственост на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички
основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен
установителен иск, това претендирано право на собственост от ответника е
отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед
на всички възможни негови основания.
Допустимостта на настоящия отрицателен
установителен иск за собственост е коментирана в определение №86/16.01.2017
год. и тя се извежда от твърдението на ищеца, че разполага с право на собственост
върху спорните идеални части от терена, с които държавата не се е разпоредила в
полза на ответника, а последният оспорва самостоятелното право на ищеца чрез
снабдяване с титул за собственост по реда на чл.483 ал.2 от ГПК (отм.). В
конкретния спор заявеното от ответника придобивно основание, от осъществяването
на което е породено правото му на собственост върху процесните 7697/120562 кв. м. ид.ч.от
поземлен имот с идентификатор 07079.660.609 по КККР на гр. Бургас, е кратката
придобивна давност, чийто начален и краен момент са уточнени в отговора на
исковата молба и в съдебното заседание на 09.05.2017 год. – от 01.06.1996 год.
до 01.06.2006 год., в който период не е съществувала законовата забрана вещи,
частна държавна собственост, да бъдат придобивани по давност. Ответникът
твърди, че е добросъвестен владелец по смисъла на чл.70 ал.1 от ЗС, тъй като е
придобил владението на имота на правно основание, годно да го направи
собственик, и праводателят му е бил собственик.
Определението на добросъвестното
владение се съдържа в чл.70 ал.1 от ЗС – то е установено на правно основание,
което е годно да направи владелеца собственик, без той да знае, че праводателят
му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена. Понятието
„основание“, съдържащо се в закона, следва да се възприеме като юридически
транслативен акт, насочен към пораждане на вещноправни последици – прехвърляне
на собственост, учредяване или прехвърляне на ограничени вещни права. С т.9 от
ППВС №6/27.12.1974 год. по гр.д.№7/74 год. се приема, че правните основания по
смисъла на чл.70 ал.1 от ЗС са: прехвърлителните сделки, административни актове
с вещноправни последици и съдебните решения по конститутивни искове относно
право на собственост или ограничено вещно право. Доколкото ответникът не се
позовава на нито едно основание от очертаните в ППВС №6/74 год., на което
владението му е било предадено, той има качеството на недобросъвестен владелец,
който би могъл да придобие правото на собственост чрез непрекъснато владение в
продължение на десет години, ако докаже, че е владял спрямо правен субект, по
отношение на който е неприложима забраната по чл.86 от ЗС, като се съобразят и
старите му редакции.
Както се посочи по-горе, между страните
няма спор, че целия терен на материално-техническата база на „Трансстрой“ е бил
държавна собственост, предоставена за стопанисване и управление на стопанското
предприятие. Горното явства и от първия кадастрален план, в който терена е
заснет под пл.№7 на „Трансстрой“ и от заповедта на ГНС за отреждането на терена
за строителство на база на ДСО“Трансстрой“ през 1975 год. Съставянето на акта
за държавна собственост едва през 1995 год. е без значение, тъй като с него се
констатират, а не се пораждат права. В самата заповед липсва посочена площ на терена,
но по счетоводни данни предприятието е заприходило като материален актив „земя“
терен от 109 дка, включително е извършена оценка на този актив през 1992 год.,
преди преобразуването на държавното предприятие. Според свидетелските
показания, от завършването на базата през 1987 год. и до настоящия момент
границите ѝ не са променяни, а и някои от тях са трайни – морето и ж.п.
линия. Свидетелските показания се ценят изцяло от съда като достоверни и
кореспондиращи с останалите доказателства – според съдебно-техническата
експертиза, терена е ограден с масивна
ограда, която съществува на място, а в по-голямата си част граничи с морето.
До 01.06.1996 год. чл.86 от ЗС изключва придобиването по давност на вещ,
която е държавна или общинска собственост. С изменението на чл.86 от ЗС обн.ДВ
бр.33/96 год., в сила от 01.06.1996 год., давността е изключена като придобивен
способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост.
Следователно за вещите, които са завладени преди влизане в сила на изменението
на чл.86 от ЗС ДВ, бр.33/96 год., давностният срок започва да тече от
01.06.1996 год. (решение № 127 от 25.11.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3190/2014 г., II г. о., ГК). По силата на §1 ДР ЗС, ДВ, бр. 46 от 2006 г.,
в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от
31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г.,
в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп., бр.
107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., течението на срока за
придобиване по давност на държавни вещи
е спряно, считано от 31.05.2006 год. и до настоящия момент.
Със заповед №РД-11-861/08.11.2002 год.
на областен управител на Област Бургас е деактуван недвижим имот, представляващ
поземлен имот №12 с площ от 109 дка, ведно с построените в него сгради. Към
датата на деактуване, вече е изработен и приет кадастрален план от 2001 год., в
който имот пл.№12 е с площ от 126 910 кв.м. Видно е от заповедта, че от
актовите книги по реда на чл.78 ал.1 от ЗДС е отписан целия имот пл.№12 и
държавата не е запазила от него никаква част. Заповедите за отписване на имот
от актовите книги имат вътрешнослужебен характер и не произвеждат конститутивно
действие – те само констатират, че основанието за актуване е отпаднало, защото
държавата се е разпоредила с правата си или тези права са възстановени на
собствениците им – така решение № 269 от 14.03.2003 г. на ВКС по гр. д. №
171/2002 г., IV г. о. Чрез издаването на заповедта за деактуване държавата е
удостоверила, че се е разпоредила в пълен обем с правото си на собственост
върху имот пл.№12 и от този момент за онази част от имота, която не е била
внесена в капитала на търговското дружество с акта на преобразуване, тъй като
счетоводно не се е водила като материален актив по баланса му, е отпаднала
забраната за придобиване по давност, респ.по отношение на нея не намира
приложение спирането на срока, въведено от 31.05.2006 год. и до настоящия
момент. Завладяването на терена на материално-техническата база е осъществено
от стопанското предприятие, а след неговото преобразуване фактическата власт
продължава да се упражнява от правоприемника му – търговско дружество, без
прекъсване и като собственик. Доколкото т.нар. „мораториум“, наложен с §1 от ДР
на ЗИДЗС, не се отнася за процесния имот, деактуван изцяло през 2002 година,
полезната придобивна давност, започнала да тече на 01.06.1996 год., е изтекла
на 01.06.2006 год. и към датата на позоваването ѝ – снабдяването на
ответника с нотариален акт №44, том V, рег.№4386, дело №767/17.08.2006 год.,
правото на собственост е придобито от ответника „Трансстрой-Бургас“ АД по
давност (ТР 4/17.12.2012 год. по т.д.№4/2012 год. на ОСГК ВКС).
От друга страна, ако се отрече
значението на заповедта за дектуване и не се възприеме горната теза, то тогава
следва да се обърне внимание, че до предявяването на иска Държавата никога не е
манифестирала собственически права върху повече от 109 дка от процесния терен –
разликата до действителната площ на поземления имот от 120 562 кв.м. не е
била актувана или деактувана, а при извършване на обстоятелствената проверка от
нотариуса компетентните служби по управлението на държавните и общински имоти
са удостоверили, че имотът не е държавна или общинска собственост (л.115 гръб).
След като за процесната разлика от 7697кв.м. Държавата никога не е демонстрирала
собственически права, към датата на позоваването на придобивната давност и
издаването на нотариалния акт по обстоятелствена проверка не е имало пречка за
придобивате на имота по давност, тъй като мораториума са отнася до имоти, които
към датата на влизане в сила на §1 от ДР ЗИДЗС са имали качеството на частна
държавна собственост и течението на срока е спряно само по отношение на тези
имоти.
Признатото по обстоятелствена проверка
от нотариуса право на собственост действително съществува, а ищецът, върху
когото е възложена доказателствената тежест с определение №86/16.01.2017 год.,
не е успял да докаже несъществуването му. В обобщение, претенцията е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора ответникът има
право на разноски по представен списък в размер общо на 5 750 лв. – сбор
от възнаграждения на адвокат и вещо лице. Възражението на процесуалния
представител на ищеца, за прекомерност на заплатеното от ответника
възнаграждение на адвокат, е
неоснователно – съобразно материалния интерес, минималния размер, изчислен по
реда на чл.7 ал.2 от Наредба №1 на ВАС, възлиза на 5 427,58 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Българската
държава, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр.
София, ул.“Кирил и Методий” № 17-19, представляван по пълномощие от Вълчо
Иванов Чолаков - Областен управител на област Бургас, против „Трансстрой -
Бургас” АД, ЕИК *********, представлявано от Николай Милев Милев, със седалище
и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Успенска” № 8, да се приеме за установено
по отношение на ответника, че „Трансстрой - Бургас” АД ЕИК *********,
представлявано от Николай Милев Милев, не е собственик на 7697/120562 кв. м.
ид.ч.от поземлен имот с идентификатор 07079.660.609 по КККР на гр. Бургас,
целият с площ от 120 562 кв. м., с административен адрес на поземления имот:
гр. Бургас, Южна промишлена зона, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов
обект, номер по предходен план: 12, кв. 7, парцел X, LXXI, LXXII при съседи:
07079.660.554, 07079.661.631, 07079.660.462, 07079.660.600.
ОСЪЖДА Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр.
София, ул.“Кирил и Методий” № 17-19, представляван по пълномощие от Вълчо
Иванов Чолаков - Областен управител на област Бургас, да заплати на „Трансстрой
- Бургас” АД, ЕИК *********, представлявано от Николай Милев Милев, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Успенска” № 8, съдебно-деловодни разноски в първата инстанция в
размер на 5750 (пет хиляди седемстотин и петдесет) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: