№ 16828
гр. С., 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110154742 по описа за 2024 година
К. Л. К. е предявила срещу „А. Ф.“АД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1
от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване
на недействителността на договор за кредит „Б. К.“от 30.03.2023. Твърди, че
на 30.03.2023 е сключила с „А. Ф.“АД договор за кредит „Б. К.“.Твърди, че
съгласно чл.15, ал.1 от договора кредитополучателят се задължава в срок до 5
дни, считано от датата на активиране на предоставения платежен инструмент
по чл.4, ал.2 да предостави едно от следните обезпечения: банкова гаранция
или поръчител.Съгласно чл.20 от договора в случай, че кредитополучателят не
предостави обезпечението в посочения срок по чл.15 от договора , последният
дължи на кредитодателя неустойка в размер от 10% от усвоената и непогасена
главница, която е включена в текущото задължение за месеца.Твърди, че
сумата на неустойката не е включена в ГПР, поради което самият ГПР е
неправилен и заблуждаващ.Твърди, че поради това договорът е
недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК.Поддържа, че неустойката има характер на възнаграждение и следва да
бъде включена в ГПР.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „А. Ф.“АД оспорва предявения иск.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
1
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за кредит „Б. К.” от 30.03.2023 „А. Ф.”АД в
качеството на кредитодател се е задължил да предостави на К. Л. К. в
качеството на кредитополучател револвиращ кредит в размер на 1500 лева под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
платежна карта..
По делото са представени СЕФ и Общи условия към договора за
потребителски кредит.
По делото са представени Рамков договор за издаване и предоставяне на
платежна карта б. К. от 30.03.2023\ сключен между „И. П. С.”ООД чрез „А.
Ф.”АД и К. Л. К. и Общи условия към Рамковия договор за издаване на
платежна карта .
По делото е представена и справка по договора за кредит „Б. К.” от
30.03.2023г.
По силата на договор за цесия от 30.11.2023 „А. за събиране на в.” в
качеството на цесионер е прехвърлило на „А. Ф.”АД в качеството на цедент в.
на продавача, произтичащи от просрочени кредити на физически лица на
основание чл.99 и чл.100 от ЗЗД, определени в Приложение №1.
С пълномощно „А. Ф.”АД е упълномощило „А. за събиране на в.”ЕАД
да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, пр.3 от ЗЗД всички длъжници за
сключения рамков договор за продажба и прехвърляне на в. от 30.11.2023г.
Видно от Приложение №1 от 17.01.2024 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на в. от 30.11.2023 в него под №1005 фигурира вземане в
размер от 1500 лева спрямо К. Л. К. по договор от 30.03.2023.
Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляване на ГПР се включи и
предвидената в чл.20, ал.1 от договора неустойка в размер на 10% от
усвоената главница ГПР възлиза в размер на 293.10 %. Съгласно заключението
на ССЕ с извършени плащания на 08.04.2023, 13.04.2023 и 20.06.2023 е
заплатена сумата от 780 лева, с която са погасени както следва:главница в
размер от 505.66 лева, 13.47 лева – договорна лихва, сумата от 166.92 лева –
неустойка, 87.50 лева – разходи за събиране на задължения и 6.45 лева –
законна лихва.
2
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта
По силата на договор за кредит „Б. К.” от 30.03.2023 „А. Ф.”АД в
качеството на кредитодател се е задължил да предостави на К. Л. К. в
качеството на кредитополучател револвиращ кредит в размер на 1500 лева под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
платежна карта..
С оглед на което съдът приема, че ищцата К. К. е в облигационни
отношения с ответника „А. Ф.”АД по силата на сключения договор за кредит..
По силата на договор за цесия от 30.11.2023 „А. за събиране на в.”ЕАД в
качеството на цесионер е прехвърлило на „А. Ф.”АД в качеството на цедент в.
на продавача, произтичащи от просрочени кредити на физически лица на
основание чл.99 и чл.100 от ЗЗД, определени в Приложение №1.
Видно от приложение №1 от 17.01.2024 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на в. от 30.11.2023 в него под №1005 фигурира вземане в
размер от 1500 лева спрямо К. Л. К. по договор от 30.03.2023.
С оглед на което съдът приема, че вземането спрямо ищцата К. К. е
предмет на договора за цесия.
За да породи договора за цесия действие спрямо длъжника, същият следва
да бъде уведомен в съответствие с чл.99, ал.3 от ЗЗД. С оглед на което от
уведомяването на длъжника цесията поражда действие и кредитор на
длъжника става цесионера, в случая А. за събиране на в.”ЕАД.
Договорът за цесия е от 30.11.2023, а Приложение №1 с прехвърленото
вземане е от 17.01.2024, т.е. преди предявяване на исковата молба на
16.09.2024.Но по делото не са ангажирани доказателства ищцата да е
уведомена за извършената цесия преди 16.09.2024.По делото не е представено
уведомление по чл.99, ал.4 от ГПК до ищцата.Възраженията на ответника, че
ищцата е заплащала суми на „А. за събиране на в.” ЕАД след извършената
цесия са неоснователни.От заключението на ССЕ се установява, че
плащанията по кредита са от 08.04.2023, 13.04.2023 и 20.06.2023, т.е. преди
договора за цесия.
С оглед на което съдът приема,че към датата на подаване на исковата молба
ищцата не е била уведомена за извършената цесия и поради това тя не е
3
породила действие спрямо нея.Ищцата е била уведомена за цесията с отговора
на исковата молба.
Предвид изложеното съдът намира, че към датата на предявяване на
исковата молба кредитор на ищцата относно в.та по договора за кредит „Б. К.”
се явява ответника „А. Ф.”АД.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим.
По основателността
По силата на договор за кредит „Б. К.” от 30.03.2023 „А. Ф.”АД в
качеството на кредитодател се е задължил да предостави на К. Л. К. в
качеството на кредитополучател револвиращ кредит в размер на 1500 лева под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
платежна карта..
Договорът е сключен при фиксиран годишен лихвен процент по заема в
размер от 43.2% и ГПР в размер от 46.18%.
Съгласно чл.4, ал.3 от договора общата сума, дължима от
кредитополучателя съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е сборът от следните
суми: 1.усвоената и непогасена главница;2. Договорна лихва върху усвоената
и непогасена главница и 3. Такси за ползване на картата.
Съгласно чл.15, ал.`1 от договора кредитополучателят се задължава в срок
до 5 дни, считано от датата на активиране на предоставения платежен
инструмент по чл.4, ал.2, да предостави на кредитодателя едно от следните
обезпечения: банкова гаранция или поръчител.
Съгласно чл.20 от договора в случай, че кредитополучателят не предостави
обезпечението в посочения срок по чл.15 от договора, последният дължи на
кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница,
която е включена в общото задължение за месеца. Неустойката се начислява
на шесто число всеки месец до момента на предоставянето на изисканото
обезпечение.
По отношение на ГПР
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
4
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е
сключен на 30.03.2023.,с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент
към м.03.2023 е 2.17%, а заедно с 10 пункта възлиза на 12.17%. В случая по
договора ГПР е в размер от 46.18%% и така както е посочен не надвишава
петкратния размер на законната лихва от 60.85%.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена и неустойката за
неосигурено обезпечение.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая
неустойката за неосигурено обезпечение представлява също разход по
кредита, който следва да бъде включен в ГПР.
Съгласно заключението на ССЕ ГПР възлиза в размер от 46.18%, но ако
при изчисляване на ГПР се включи и предвидената в чл.20, ал.1 от договора
неустойка в размер на 10% от усвоената главница ГПР възлиза в размер на
293.10 %, което многократно надвишава ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Невключването на неустойката в ГПР представлява заобикаляне на
закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от
ЗПК. Неустойката представлява допълнителна скрита печалба за сметка на
потребителя, която е извън договорната лихва.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР, което
представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на
изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
кредит е недействителен. Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
5
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищцата.Ищцата е освободена от държавна такса и и разноски.
Процесуалното представителство на ищцата е осъществено по реда на
чл.38 от ЗА.Минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определено по реда на чл.38 от ЗА възлиза в размер от 517.15 лева, а заедно с
ДДС възлиза в размер от 620.58 лева.
Съгласно Определение №82 от 18.02.2020 по т.д.№104/2020, ВКС, ТК, 1
ТО при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение
съгласно чл.38, ал.2 от ЗА във връзка с §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004
следва да включва ДДС.Предоставените от процесуалния представител-
адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без
значение дали възнаграждението за процесуално представителство е
предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл.38,
ал.2 от ЗА ред.
С оглед на което в полза на процесуалния представител на ищцата
следва да бъде присъдено на основание чл.38 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер от 620.58 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за кредит „Б. К.” от 30.03.2023 по
предявения от К. Л. К., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „О.”235, вх.Б, ет.1,
6
ап.26, със съдебен адрес: гр.С., жк. „Я.”, ул. „Хан О.”№74, ет.1, ап.1, чрез адв.
Д., срещу „А. Ф.“АД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление:гр.С., ул.
„Б.”№1, бл.9, ет.2, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.
22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „А. Ф.“АД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление:гр.С.,
ул. „Б.”№1, бл.9, ет.2, да заплати на адв. А. З. Д., процесуален представител на
К. Л. К., с адрес:гр.С., жк. „Я.”, ул. „Хан О.”№74, ет.1, ап.1, на основание чл.38
от ЗА сумата от 620.58 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7