Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 15.10.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 240 по описа за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 95б,
ал.1, т.1, във връзка с т. 6 от ЗАПСП и чл. 95 от ЗАПСП, във връзка с чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът М.В.Б.,
ЕГН **********, чрез адв. В.З., САК, с адрес: ***, твърди, че е автор на
фотография, създадена на 11.08.2020 г., на която са заснети моделите Г.И.К.и А.С.и
която е част от фотографска сесия, създадена за промотиране на марка дамско
бельо.
Твърди, че
в 14:40 ч. на 19.08.2020 г. снимката е неправомерно публикувана в контекста на
статията: „Секси гаджето на А.С.се снима с гола жена + СНИМКИ“ на следния
уебсайт: http://www.gol.bg,
собственост на ответника „И.“ АД.
Излага, че
като автор, неясно на статията или на фотографията, е посочен А.С., без
авторско съгласие и разрешение на ищеца за използване, възпроизвеждане и разпространение
на авторски материал, както и в нарушаване на принципите на авторското право,
залегнали в ЗАПСП.
Поддържа,
че за удостоверяването на неправомерно използвания авторски труд, на 01.09.2020
г. е съставен констативен протокол № 3203, том.1, № 99 от помощник - нотариус
по заместване Щ.Г., при нотариус Х.Я.с peг. № 726 в гр. Казанлък.
Сочи, че на
14.09.2020 г. на ответника била връчена нотариална покана peг. № 19602, том
VII, акт 71, при нотариус И.Д., с peг. № 039, гр. София, с която се иска
преустановяване на нарушението и заплащане на дължимо обезщетение за
непозволено използване на авторски труд, но от дружеството не се свързали с
ищеца и не предприели действия за решаване на възникналия казус, като с
мълчанието и пренебрежението си омаловажават значимостта на труда му.
Твърди, че
са нарушени негови имуществени и неимуществени права, закрепени с разпоредбата
на чл.15 и сл. от ЗАПСП - правото му да бъде признат за автор и името му да се
обозначи при всяко използване на създаденото от него произведение, вкл. да реши
дали то може да бъде разгласено и по какъв начин, свободно да го промени и да
не допуска такава промяна от трети лица, както и изключителното право на автора
да използва произведението си и да разреша използването му от трети лица.
Твърди, че с разпоредбата на
чл.19 ЗАПСП се признава право на възнаграждение за всеки вид използване на
произведението и за всяко поредно използване, като размерът на това
възнаграждение според § 5 от допълнителните разпоредби на ЗАПСП се определя
чрез свободно договаряне между носителя на авторското право и ползвателя, но
такова договаряне в случая не е имало.
Излага, че
поради спецификата на защитаваното право не се налага диференцирана оценка на
претърпяната вреда - имуществена и неимуществена, а общо обезщетение. В
подкрепа на изложеното сочи практика на ВКС ( Решение № 106 от 11.07.2012 г. на
ВКС по т. д. № 769/2011 г., II т. о., ТК).
При
определяне на размер на обезщетението счита, че като пряка и непосредствена
последица от нарушението следва да се зачетат и направените разноски за
извънсъдебно решаване на спора, възлизащи на 372 лв.
Намира, че
за ищеца е налице пропусната полза от неизплатен авторски хонорар за
възпроизвеждане на създаденото от него произведение.
Твърди, че
към него се отправени критики и обезщетителни претенции от моделите, заснети на
фотографията, които не са давали съгласие тя да бъде използвана от онлайн медия
за онагледяване на статия с „клюкарско“ съдържание, а също и че изработеното
произведение се обременява с асоциацията за злободневна новина от потенциалните
клиенти на марката за висок клас дамско бельо.
Излага, че
възникналата ситуация накърнила способностите му за концентрация досежно
професионалните му ангажименти,тъй като поради нея отделил време и енергия за
да докаже на заинтересованите, че за сторената от нарушителя публикация той не
е давал авторско съгласие и разрешение. Поддържа, че психическият му дискомфорт
се е обострил особено много в дните на очакване на ответна реакция от „И.“ АД
след връчената нотариална покана, а липсата на такава възприема като незачитане
на авторския му труд и омаловажаване на творчеството му.
Сочи, че
това обстоятелство му пречело спокойно да изпълнява ангажиментите си по други
проекти и се отразило на фокуса му върху текущи задачи. Твърди, че започнал да
изпитва недоверие относно споделяне на създадени от него авторски фотографии с
цел публичното им огласяване, с което да рекламира творчеството си, под страх
отново да не бъдат използвани от „жълтата хроника“.
Поддържа,
че чрез изготвянето на нотариалната покана е изразил готовност за доброволно
разрешаване на спора чрез медиация, с цел съдебното производство да бъде
избегнато, а спорът да бъде своевременно решен. Твърди, че присъщото за
съдебната процедура допълнително усилие за отстояване на правото е увеличило
напрежението и емоционалното страдание, поради което счита, че обезщетение в
размер на 2 000 лв. съответства на интензитета на претърпените и все още
търпими вреди. Сочи, че в това се включва отчитане на емоционалното страдание,
претърпените имуществени вреди и санкциониращата функция на отговорността за
нарушеното му авторско право.
Моли да бъде
признат за установен фактът на нарушението, ответникът да бъде осъден да
му заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 2000
лв., ведно със законната лихва, считано от деня на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата. Моли също да бъде постановено
разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на решението на съда в два
всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с
национално покритие.
Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът
„И.“АД, ЕИК *******, с адрес: ***, представлявано от В.М., е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Счита същия за
недоказан.
Оспорва
твърдението, че не е отговорил на нотариалната покана, но с оглед поведението
на процесуалния представител на ищеца и поради явното нежелание за
конструктивен диалог, преценил, че отговор в писмена форма не следва да се
изпраща.
Твърди, че
на 21.09.2020 г. от служебен телефон с номер *******, ползван в правния отдел
на групата на „И.“ АД, е проведен разговор с адв. В.З. на посочения от нея в
нотариалната покана телефонен номер - *******. Сочи, че обаждането е
регистрирано в 15:00 ч. и е с продължителност от 3 минути и 17 секунди.
Поддържа, че в проведения разговор е посочил, че снимката е взета от приложението
Инстаграм от профила на един от моделите - Г.К., която я била публикувала с
„публична“ видимост. Твърди, че заявил намерението си за продължаване на
разговорите, с цел изясняване на обективната действителност, като поставил
условие да бъде потърсено становището и на споменатата дама, тъй като с
поведението си тя демонстрирала, че притежава права върху снимката.
Допълва, че
ищецът нямал желание за диалог относно фактологията, а само интерес, дали и
кога ще му бъде платено. Счита поведението на адвоката на ищеца за некоректно.
Поддържа, че ако има причинена на правоносителя вреда, тя е съпричинена от Г.К..
Твърди, че
процесната фотография отразява актуално събитие, свързано с поведението на
модела и отразява светска новината, която се свежда до това, че въпросната дама
се е снимала и се е похвалила със снимката на собствената си страница в
приложението Инстаграм. Сочи, че впоследствие фотографията е свалена от профила
на К., но междувременно множество медии са отразили събитието, от което също се
установява, че снимката е от Инстаграм, откъдето е използвана и за публикацията
на ответника.
Оспорва
твърдението, че процесната публикация представлява „жълта новина“, тъй като не
се касае за публикувани „папарашки снимки“, нито е изопачена истината. Сочи, че
редакцията поддържа светска рубрика към спортния сайт и поради това редовно
отразява живота на обществено известни личности или такива, свързани с тях,
каквато в случая е Г.К., а в подобни рубрики е практика използването на
информация/снимки, които са публикувани „публично“ в социалните мрежи от
профилите на съответните лица. Поддържа, че взаимодействието на медиите и тези
личности е и в полза на последните, които търсят медиен интерес с цел да
популяризират личността си, бизнеса си или друго, като съгласно процесната
статия: „Г.К. - работи като модел и става все по-търсена напоследък“, което
несъмнено се дължи до голяма степен и на медийното отразяване на нейното
„интернет присъствие“.
Поради
обстоятелството, че тази материя не е детайлно регулирана от нормативните
актове, счита, че приложение намира „търговската практика“, с която е прието,
че общественият живот на „светските личности“ следва да бъде медийно отразяван
- както реалният, така и виртуалният.
Излага, че
„И.медия груп“ притежава множество сайтове, сред които investor.bg, dnes.bg и
други и от над 25 години се грижи за обективното информиране на аудиторията при
спазване на всички принципи на журналистика с основен акцент върху свободата на
словото.
Сочи, че
медията няма възможност да изисква доказателства за авторство на публикуваните
в социалните мрежи на известните личности снимки. Подчертава, че в медийния
сектор използването на подобни снимки
при отразяване на „светски новини“ представлява утвърдена практика, като това е
изгодно и за самото лице, което ги е публикувало, тъй като увеличава неговата
популярност.
Намира, че
ако в конкретния случай Г.К. не е имала права да използва снимката, то тя е
съпричастна към възникване на вредоносните последици за ищеца, доколкото такива
са налице.
Поради
изложеното, оспорва твърдението на ищеца, че той е в неблагоприятно положение
поради отправени към него критики и обезщетителни претенции от моделите.
Оспорва
твърденията за направените разходи, описани в нотариалната покана, счита същите
за недоказани, като излага, че не са сочат в исковата молба.
Счита, че
поведението на ищеца е близко до описаното в хипотезата на чл. 208 от НК -
„който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или
поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна
вреда...“. Намира, че това би могло да се изясни при разпит на Г.К., както и
след даване на обяснения от ищеца по реда на чл. 176 ГПК. Моли, на основание
чл. 229, ал. 1, т.5, ако при разглеждането на делото се разкрият престъпни
обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор,
да бъде спряно производството и да се препрати по компетентност до съответната
институция.
Излага
предположения за подвеждане на Г.К. от автора на фотографията, че може да я
използва свободно, тъй като той ѝ я е предоставил, поради което е била
качена в Инстаграм, а в последствие ѝ е обяснено, че няма авторски права
и затова е свалена. Допълва, че ако не е била подведена за правата върху
снимката, то тя е действала виновно, с което е създала заблуждение у ответника
относно правата върху произведението. Счита, че и при двете хипотези за него
отсъства вина за използване на фотографията.
Поддържа
липса на противоправно поведение от негова страна, поради което не е реализиран
фактическият състав на чл. 45 ЗЗД.
Намира, че
в случая е приложима разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП, която
допуска свободно ползване на авторски произведения. Сочи, че са налице
елементите на фактическия състав на цитираната правна норма - публикуваната
снимка е свързана с актуално събитие (новина за фотосесията на К.);
произведението е използвано в ограничен обем, оправдан от целите на информацията
(не са публикувани всички снимки от портфолиото, като единствената цел на
публикацията е информиране на аудиторията чрез отразяване на новината, а не
самореклама или друга търговска цел); посочване на източника и името на автора
в случая не било обективно възможно, тъй като тази информация не била отразена
в профила на К. в Инстраграм, поради което я е възприел като фотография,
достъпна за свободно ползване.
Моли да
бъде отчетено, че след получаване на нотариалната покана за претенция от лице,
твърдящо, че е автор на публикуваната снимка, което се чувства засегнато от
публикацията, същата веднага била премахната, а преди това не е имало как да
предположи, че нарушава нечии права.
Излага, че
не е възприел снимката като обект на авторско право, тъй като тя не е носила
обозначителен знак за това, взета е от публичния профил на „светска личност“ и,
според преценката на редакторите, не е притежавала творческото начало,
представляващо задължителен елемент по смисъла на закона.
Сочи
статистически данни, съгласно които публикуването на процесната снимка не е
допринесло за увеличаване на посещенията на сайта, реализиране на повече
приходи или популяризиране на медията, като интересът към процесната новина е
относително малък в сравнение с отразяването на новини относно други популярни
личности със сходен профил.
Счита, че
не е налице причинна връзка между поведението му и настъпването на евентуален
вредоносен резултат. В подкрепа на твърденията си представя съдебна практика,
съгласно която фактическият състав, при който ще се реализира отговорността на
нарушителя на авторското право и на сродното на него право, е същият, който е
установен с чл. 45 от ЗЗД, т.е. трябва да е налице противоправно деяние
/действие или бездействие/, с което са причинени вреди на носителя на
авторското право, причинна връзка между деянието и вредата и вина, която се
предполага до доказване на противното.
Във връзка
с посоченото изтъква, че ищецът не е описал от къде неправомерно е взета
процесната снимка, като счита, че това е
от съществено значение за проследяване на причинно-следствената връзка, която в
случая е опосредена, което води до отпадане на отговорността му. В случай че се
приеме, че такава е налице, намира, че има съпричиняване, което води до
намаляване на отговорността под предвидения минимум.
Намира, че
евентуално настъпилите вреди за ищеца би следвало да са причинени от всички
медии, публикували снимката, съгласно разпоредбата чл. 53 от ЗЗД, а това имало
пряко отношение към настъпването на твърдените неимуществени вреди, тъй като
състоянието, в което ищецът твърди, че се е намирал, би следвало да е в
резултат от това, че снимката е използвана, но не само на сайта на ответника, а
и на доста други, отразили новината.
Навежда
аргументи за съпричиняване на евентуално настъпилия вредоносен резултат.
Поддържа, че причинната връзка между поведението на ответника и твърдените от
ищеца вреди е прекъсната, като сочи практика на ВКС, в съответствие с която
деликвентът дължи обезщетение за вреди, доколкото те са възникнали в причинна
връзка с противоправното му поведение, а когато за настъпването на вредите има
значение и поведението на трети лица, то това поведение изключва отговорността
на деликвента, в случай че се прекъсва причинната връзка между действията на
ответника-деликвент и настъпилите за пострадалия вреди.
Твърди, че
за да е налице съпричиняване, не е необходимо да има общност на умисъла, а е
възможно деликвентите да участват несъзнателно в увреждането, т.е. да не знаят,
че причиняват вредата съвместно с други лица, какъвто именно е и настоящият
случай.
Навежда
твърдения за липса на информация в исковата молба за това, по какъв начин и
кога авторът е констатирал нарушението, като счита това обстоятелство за съществен елемент, който обуславя и голяма
част от претенцията му за неимуществени вреди.
На следващо
място счита, че в случая не е налице творчески елемент, който е съществена
предпоставка за възникване на авторското право върху снимката. Сочи, че в
Инстаграм са публикувани още доста снимки на това лице с подобно съдържание,
предвид което, както и поради липсата на съществени различия между намиращите
се в профила снимки, не е възможно да се направи извод, дали конкретната снимка
е била част от фотосесията или е отразявала момент от реализирането на
фотосесията.
Оспорва
твърдението, че фотографията е част от фотосесия, тъй като няма представени
доказателства за това, поради което посоченото твърдение остава недоказано, а
срокът за представяне на доказателства и отправяне на доказателствени искания е
преклудиран.
Оспорва
размера на претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерен.
Моли да
бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове
като неоснователни и недоказани, а в случай че исковите претенции бъдат уважени,
моли да бъде намален размерът на претендираните суми предвид изложените
съображения, включително и за съпричиняване.
Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото
не се спори относно авторството на процесната снимка, както и
че в 14:40 ч. на
19.08.2020 г. тя е била публикувана в контекста на статията:
„Секси гаджето на А.С.се снима с гола жена + СНИМКИ“ на уебсайт: http://www.gol.bg, принадлежащ на ответника „И.“ АД.
Съгласно показанията на св. В.П., служител на ответника,
сайтът „Голд БГ“ е изцяло спортен сайт, като 90% от новините са насочени към
футболната общественост. Рубриката в която е поместена снимката е
развлекателна, формирана въз основа на новини от Фейсбук и Инстаграм профилите
на футболни личности и свързани с тях лица, а когато съотвената новина е взета
от друг сайт или новинарска емисия се цитира съответната медия с линк.
Търсенето на личен контакт с „героя от новината“ е невъзможен, тъй като
по-вечето новини са свързани със световни звезди. Снимката е била публикувана
на личния Фейсбук и Инстаграм профил на фотоодела Г.К.. Не е била обозначена
като такава, обект на авторско право.
Съгласно
заключението на приетата Съдебно фотографска експертиза(СФЕ), изображенията съставляват сюжетна съвкупност от специално
подбирани - фотографска техника, осветление, експонационни параметри,
фотомодели с необходимите качества, грим и стилистика, аранжиране в кадровото
пространство, интериорни обекти, водещи форми и линии, фон, меко контрово
осветление и топли цветови тонове, те в
своето единство, претворяват творчески замисъл и авторската идея, като открояват индивидуализиращ се творчески
подход и въображение, както и стремеж за оригиналност.
Изслушани са показанията на св.И.
относно негативните емоции на ищеца по повод на неспоменаването му като
автор, както и от разговорите с К. и
други модели, относно това дали е предоставял на ответника снимката, предвид
негативните реакции на сниманоно лице и другите негови клиенти.
Преставена
е кореспонденция между страните по повод на публикацията.
При така установената фактическа обстановка
съдът намери от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.95, ал.1 ЗАПСП,
който наруши авторско право, дължи обезщетение на носителя на правото, за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с
нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите,
реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. Следователно предпоставките пораждащи право на обезщетение
са : наличие на нарушение, в случая чрез противоправно действие, на авторски
права на ответника, без съгласие на последния, който в следствие на това е претъпял имуществени или неимущектвени вреди, като вината се предполага(чл.95г ЗАПСП).
По делото авторството на снимката не е било
спорно.
Спорът на първо място се концентрира върху това дали тя съставлява годен обект на авторско право, предвид наличието на творчески елемент.
Съобразно нормата на чл. 3, ал.1, т.7 КЗ
обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и
науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е
начин и е обективно във фотографски
произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския(относимо към настоящия случай).
За наличието на обект на авторско право
законът изисква то да е резултат на творческа дейност, т.е. да е съвкупност от
идеи, мисли, образи и да е изразено в обективна форма.
Тъй като е невъзможно да се даде законова
дефиниция на това коя дейност е творческа, в теорията и практиката се приема, че
тя трябва да е интелектуална дейност, която създава нещо ново, оригинално – със самостоятелен смисъл и
отпечатък. Новостта обаче следва да се
схваща в широк смисъл, а не че вложеното
е никому неизвестно до момента.
Тъй като
съобразно заключението на приетата по делото СФЕ, изображенията
съставляват сюжетна съвкупност от специално подбирани - фотографска
техника, осветление, експонационни параметри, фотомодели с необходимите
качества, грим и стилистика, аранжиране в кадровото пространство, интериорни
обекти, водещи форми и линии, фон, меко контрово осветление и топли цветови
тонове, те в своето единство,
претворяват творчески замисъл и авторската идея, като открояват индивидуализиращ се творчески подход
и въображение, както и стремеж за оригиналност, съдът намира, че фотографията отразява творчески акт и е годен обект на закрила. Следователно в полза на ищеца е възникнало авторско право.
Ответникът е публикувал снимка
предмет на авторско право без съгласието на неговия носител, налагащо
разглеждане на възражението за приложимост на изключението по чл.24, ал.1, т.6
от ЗАПСП.
Нормата предвижда, че без съгласието на носителя на авторското право и без
заплащане на възнаграждение е допустимо възпроизвеждането по фотографски начин на произведения,
свързани с актуално събитие, за да бъдат тези произведения използвани от
средствата за масово осведомяване в ограничен обем, оправдан от целите на
информацията, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е
невъзможно.
Следователно нормативно въведеното изключение предпоставя в случая наличие
на актуално събитие, документирано по фотографски начин и възпроизвеждане в
ограничен обем на това изображение от
средставо за масова информация за осведомяване/информиране за същото това
събитие. Общественият интерес от
разпространение на информацията за събитието, свързан с визуалния му
фотографски образ, надделява над правата на носителя на авторското право и
следователно нормата не може да се тълкува разширително.
Характерът на отразените събития може да е различен, например природно
бедствие - пожар, земетресение и пр., или със социален характер – войни,
революции и пр., които сами по себе си фактологически
известни. Съдържаната информация може да е свързана с личностна или с
професионална изява, като предизвиква позитивана или негативна обществена
реакция, тъй като визуалният образ носи определено послание, което и
предизвиква обществения интерес -
например нацистки поздрав или облекло, еротика, порнография или обратно - патриотични символи, жестове, знамена и пр.,
или събитие от живота на публична личност, което излиза от обичайните житейски
рамки.
В последния случай актуалността би трябвало да се свързва с момента на
общественото достояние на събитието,
когато то се превръща в новина.
Снимката, освен ако не е
манипулирана, отразява факт от обективната реалност. В случая това е
визуалната съвкупност от поза, облеклото
и пр. на заснетите модели. Именно това е събитието отразено върху фотографията,
което следва да се прецени в контекста на чл.24, ал.1, т.6 от ЗАПСП.
По делото е установено, че снимката е била направена на11.08.2020 г., като
публикацията е на 19.08.2020 г. Макар да не е установен момента на нейното качване в Истрам
профила, то това е станало в този времеви диапазон. С оглед неголямата му
продължителност следва да се приеме, че към 19.08.2020 г. събитието е актуално.
Събитието се явява значим факт от обществения или
личния живот, нещо,
което се е случило, съгласно „Тълковен
речник“. Именно обществената значимост на информацията обосновава примата на
публичния интерес от разпростарнението й, над авторското право.
В случая обекта - модел имащ лични отношения с футболист, т.е. лице с публична известност и
извършеното действие-създаване на рекламна фотосесия с еротичен мотив, съгласно
експертното заключение, т.е. извън обичайното, определят наличието на събитие с
обществен характер. Използването на една снимка от фотосесията се явява в ограничен обем, оправдан за целите на
информацията.
Липсва обаче посочване на името на автора. Фактът, че такова не е било отразен в Истаграм профила, не означава, че то не
може въобще да бъде установено. Ответникът е търговец, като в своята търговска
дейност, в случая свързана със създаване и поддържане на информационнен сайт, е
длъжен да действа с грижата на добър търговец. В случая това изиска полагане на
усилия за издирване на носителя на правото, като е знаел, че снимката е част от
рекламна фотосесия на линия на бельо, т.е. имал е и допълнителна информация,
която да позволи установяване. Съгласно показанията на св.П. информация с такв
характер не е търсена, тъй като практиката при ответника и други инф. агенции е
била, да се доверяват на самите профили. Тази обичайна практика е правно
ирелевантна, тъй като материята е нормативно регулирана и изисква полаганена
дължимата грижа за установяване на това условие.
При преценка на предпотавките чл.24, ал.1, т.6 от ЗАПСП,
изключващи общия режим, е без правно значение, че трето лице е публикувало
снимките на профила си без да посочи, че са за обект на авторско прво, както и
че фотосесията е била предназначена за реклама на бельо. Ответникът е признал,
че е предоставил снимката на модела К.. Правоотношението обаче е създало право
на модела да ползва произведението, като се рекламира чрез него, но не поражда
права на трети лица за ползване. Такива не са и манифестира от нея при
публикацията. Следователно ответникът не е имал основание да предполата
свободно ползване. Отговорността е
деликтна, като вината, схващана като неполагане на дължима грижа, се
предолага(чл.45, ал.2 ЗЗД и чл.95г от ЗАПСП), а презумпцията не е оборена.
Тук не намира
приложение и правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като твърдението е, че едно
трето лице е допринесло за настъпването на вредите, налагащо извода за
неоснователност на възражението на ответника.
В съответствие с нормата на чл. 18, ал.1 от ЗАПСП авторът има изключителното право да използва, посредством
действията по ал.2, създаденото от него произведение и да разрешава използването
му от други лица. Следователно всяко упражняване на право от трето лице, без съгласие на
автора, се явява нарушение на авторското право, с изключение на изрично
нормативно определените случаи.
Съгласно § 2, т.2 от ДР на ЗАПСП "публикуване на произведение"
е довеждането на произведението до знанието на неограничен кръг лица
посредством възпроизвеждане и разпространение на екземпляри от него,
включително като звукозаписи или записи на филми или други аудио-визуални
произведения, в достатъчно количество в зависимост от естеството на
произведението. В т.3 законът е дефинирал
проявните форми на публикуването, една от които е "възпроизвеждане на произведение" - прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на
произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да
е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова
форма в електронен носител.
В настоящия случай съдът намира, че в хода на
съдебното дирене ищецът е възпроизвел, по смисъла на посочената законова
дефиниция, фотографията - била достъпна в електронен вид до потребителите на
интернет сайта му, която форма на използване по см. на чл.18, ал.1 вр. ал.2 от ЗАПСП е изключително право на автора, като за осъществяването му от трети лица
е необходимо съгласие, каквото не е било дадено.
По отношение на
вредата по делото е изслушан св.И., относно негативните емоции на ищеца по
повод на неспоменаването му като автор,
както и от разговорите с К. и други модели, относно това дали е предоставял
на ответника снимката, предвид негативните реакции на сниманото лице и другите
негови клиенти, които съдът кредитира. Съдът намира, че тези негативни емоции
са в пряка причинно следствена връзка с извършеното нарушение.
Представеният
протокол за Психологическо изследване има характер на частен свидетелстващ
документ, без доказателствена сила, поради което съдът не основава изводите си
на това доказателство.
Съгласно нормата на чл. 35 ЗАПСП произведението
се използва само след предварителното съгласие на автора, като отношенията се
уреждат с договор по
чл.36 ЗАПСП. В настоящия случай съгласие липсва и следователно за автора е
налице вреда с характер на пропусната полза от
неполученото възнаграждение за ползване на произведението.
Размерът на
обезщетението за вреди следва да се определи при условията на чл.95, ал.1, т.1 ЗАПСП, в размер на 500 лв., отговарящ на изискванията на чл. 95, ал. 3 и
4
ЗАПСП, като спецификата на провото предвижда общо определяне на обезщетение( Решение №
106 от 11.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 769/2011 г., II т. о., ТК).
С оглед на
установеното нарушение исковете за неговото установяване, както и за
разгласяване на решението се явяват основателни.
Тъй като ищецът е предявил в условията
на кумулативно обективно съединяване 3 иска – два неоценяеми и един оценяем,
върху всеки от които се дължи държавна такса по 80 лв., а е внесъл една такса
от 80 лв., то следва да бъде осъден да заплати следващата се ДТ в съответствие
с нормата на чл.77 ЗЗД.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш
И :
Признава за установено на осн. чл.95б, ал.1, т.1 ЗАПСП по
иск предявен от М.В.Б., ЕГН **********, чрез адв. В.З., САК, с адрес: ***
срещу „И.“ АД, ***, че „И.“ АД,
*** е нарушил авторското право на М.В.Б. върху фотография,
създадена на 11.08.2020 г., на която са заснети моделите Г.И.К.и А.С.,
като в 14:40 ч. на 19.08.2020 г. е публикувал снимката на уебсайт: http://www.gol.bg.
ОСЪЖДА „И.“ АД, *** да заплати на М.В.Б., ЕГН **********, чрез
адв. В.З., САК, с адрес: ***,
сумата 500 лв. обезщетение на осн. чл. 95,
ал.1 от ЗАПСП, чл. 95б, ал.1, т.1 от ЗАПСП, ведно
със законна лихва от 08.02.2021 г. до изплащане на сумата, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 2 000
лв.
ОСЪЖДА „И.“ АД, *** на осн. чл.95б,
ал.1, т.6 от ЗАПСП да разгласи за негова сметка
диспозитива на решението на съда във вестник "Дневник" и
вестник "Сега", както и по телевизионен канал "БНТ 2",
излъчван от Българска национална телевизия в часовия диапазон между 16.00 и
21.00 часа.
Осъжда М.В.Б., ЕГН **********, чрез адв. В.З., САК, с адрес: ***
да заплати на Софийски градски съд сумата 160 лв. ДТ.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: