Решение по дело №1607/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 600
Дата: 11 октомври 2019 г. (в сила от 11 октомври 2019 г.)
Съдия: Валя Младенова
Дело: 20191630101607
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2019 г.

Съдържание на акта

№. 600 / 11.1..2019 г.

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О   Р Е Ш Е Н И Е

11.1..2019 година

град Монтана

 

                                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Силвия Георгиева и в присъствието на прокурора….……, като разгледа докладваното от съдията  МЛАДЕНОВА  гр.д. №. 1607 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявената искова претенция е с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.6 от ЗПФУР.

Ищецът „К. Б. Е. Е. 8., със седалище и адрес на управление г. у. П. №. 1., представлявано от управител Р. В. твърди в исковата си молба, че на 13.03.2015г. между ,,4. Е. опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „В.“ и М.И.В. е сключен Договор за кредит №. **********, по реда на чл.6 от ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повечЕ. Сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл.3 във вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на ,,4. ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „В.“ на интернет страницата на кредитодателя. На посочената страница „В.“ предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл.8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на ,,В.“. Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона ,,Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметкаxxx. Твърди и това, че в процесния случай, на 13.03.2015г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на ,,В.“ под №. ********** и явяващ се първи по ред договор за кредит между тях. В заявката си М.В. заявил желание да му бъде отпусната сума в размер 350,00 лева. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 12.04.2015г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната от кредитодателя на името на кредитополучателя в ,,И.“ АД на същия ден - 13.03.2015г. Към датата на падежа - 12.04.2015г. ответникът е следвало да плати сума в размер 350,00 лева. С настъпване на падежа по договора - 12.04.2015г., кредитополучателят не е погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т.13.3 от Общите условия, от 13.04.2015г., ,,4. ЕООД (В.) започва да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 1.,03 % към договорния лихвен процент, върху неизплатената сума за периода на просрочието. От ,,В.“ изпратили три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържа информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Твърди, че въпреки отправените покани ответникът не погасил гореописаните вземания. На 01.02.2018г. ,,4. Е. в качеството си на цедент, сключил с ,,К. България“ Е. в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания №. ВGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор №. ********** в общ размер 882,74 лева, от които: главница - 350,00 лева; наказателна лихва – 502,74 лева; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - 30,00 лева. Посочените вземания са подробно описани в Приложение №. 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. Твърди, че по силата на сключения договор за цесия, в чл.26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжницата от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл.99 ал.3 от ЗЗД, „К. България“ ЕООД е изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната с отметка ,,Непотърсена“. Поради което, към настоящата искова молба, е приложено уведомление за извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.99, ал.4 от ЗЗД, ,,4. ЕООД е предоставило на „К. България“ ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. От сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължава. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди М.И.В. xxx да му заплати сума в размер 350,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит №. **********/13.03.2015г., както и законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото М.И.В. xxx не е представил писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по иска.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, в частност писмени доказателства, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност. От същите се установява по един категоричен начин, че незаплатената главница от ответника по Договор за кредит №. **********/13.03.2015г., е на стойност 350,00 лева. Няма данни по делото, от които да е видно, че посочената сума е изплатена.

Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена като бъде осъден ответника да заплати на ищеца претендираната в исковата молба парична сума.  

Съобразно този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 200,00 лева, от които 50,00 лева – държавна такса и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждениЕ.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   

 

По горните съображения съдът 

 

                  Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА М.И.В. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „К. Б. Е. Е. 8., със седалище и адрес на управление г. у. П. №. 1., представлявано от управителя Р. В. сумата от 350,00 лева – представляваща главница по Договор за кредит №. **********/13.03.2015г., законна лихва върху главницата, считано от 21.06.2019 година до окончателното плащане, както и сумата от 200,00 лева – реализирани в настоящото производство разноски.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалванЕ.                                                                                                                                   

                                    

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :