О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / .03.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, II-ри състав, в закрито заседание,
проведено на 26 март през 2019г., в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Н. НЕДЕЛЧЕВА
Никола
ДОЙЧЕВ – мл.с.
като
разгледа докладваното от съдията Н.
Неделчева
в. гр. дело №341 по описа за
2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
частна жалба на М.Х.Щ. срещу определение за отказ за спиране на
изпълнение по изп. Дело №20147160400431 на ЧСИ Николай Георгиев, рег. №716 при
ВОС. Жалбоподателят излага, че като длъжник е възразил за наложения запор на
трудовото му възнаграждение от Зърнени храни гр. Силистра, Булстат
*********, където работи като пазач на
силуза в Варна. Твърди, че бил представил пред ЧСИ доказателства,
че получава заплата за положен труд в размер
на несеквестируемия размер за страната, като с молба от 21.06.2018г., изпратена
по пощата е поискал от ЧСИ №716 спиране на изпълнението по делото, което не било
уважено. Излага, че страда от тежко заболяване изсипване на червата и др.
съпътстващи заболявания, което не му
позволяват да упражнява тежък труд за по- високо заплащане. Предвид
изложеното, моли за отмяна на Определение за Отказ за спиране на изпълнение на
ЧСИ №716 при ВОС. Моли да бъде постановено спиране на изпълнението по изп. Дело
№20147160400431 по наложен запор на трудовото му възнаграждение. Моли да бъде
прието за установено, че са му причинени вреди, както и да бъде постановено решение
за Връщане на получените суми от ЧСИ от датата на подаване на молбата му на
21.06.2018г. и на основание чл. 441 ГПК в размер на пет месечни удръжки по 100
лева или общо 500 лева до настоящият момент. С допълнение към жалба вх. № 636/25.01.2019, М.Щ. уточнява, че заплатите,
получавани от него от Зърнени храни гр. Силистра, Булстат *********, от м.юни
2018г., са под минималния несеквестируем по закон и МРЗ минимум в размер под 510лева.
Моли да бъдат приети и уважени
претенциите му, че са налице осн. на чл. 441 ГПК, и е потърпевш от вреди
причинени от ЧСИ от януари 2018г., тъй като въпреки, че е представил
доказателства за заплата в несеквестируем
минимум, от юни 2018г. до настоящият момент продължават да му бъдат удържани
средства - по 100 лева всеки месец, с което му е причинена вреда от ЧСИ.
Предвид горното, моли
да бъде постановено решение за спиране на изпълнението, както и
възстановяване на вредите, връщане на всички надвзетите суми от датата на
ЗАПОРА януари 2018г, които ЧСИ незаконосъобразно насочва изпълнение към суми
несеквестируеми гарантирани от закона и за МРЗ за 2018г, до датата на спиране
на изпълнението по горепосоченото изпълнително производство, както и сторените
съдебно деловодни разноски пред ВОС и ЧСИ в тази връзка.
Ответникът по жалбата и взискател по
изпълнителното дело – Агенция за събиране на вземания ЕАД е депозирала възражение, в което излага становище за недопустимост и
неоснователност на жалбата. На първо място счита, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице
предпоставките за спиране на изпълнителното производство, предвидени в чл. 432 ГПК. Счита, че ЧСИ е действал съобразно правомощията, предоставени му от ГПК,
като в тази
връзка на осн. чл. 508 ГПК е дал възможност на
работодателя в едноседмичен срок да отговори на ЧСИ дали признава за
основателно вземането и готов ли е да го плати. Отказ за извършване на удръжки
на това основание от страна на работодателя липсва, като по
изпълнителното дело са започнали
да постъпват
такива. Счита, че отговорност за спазване на правилата на чл. 446 от ГПК в
такъв случай не следва да носи ЧСИ, тъй като работодателят е този,
който ежемесечно съставя ведомости за положен труд, изчислява трудовото
възнаграждение на длъжника и след приспадане на дължимите данъци следва да
прецени съгласно правилата на чл. 446 от ГПК дали да направи удръжка от същото.
По изложените съображения моли жалбата да бъде оставена без уважение.
По делото са приложени мотивите на
частния съдебен изпълнител, в които се излагат доводи за неоснователност
подадената жалба. На първо място ЧСИ излага, че тя е недопустима, тъй като е
просрочена, а в случай, че бъде разгледана по същество, същата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Твърди, че от момента на образуването на изп.дело до
момента на настоящата жалба длъжникът не се е явявал в кантората на съдебния
изпълнител, не е депозирал молби и категорично не е заявявал желание за
доброволно изплащане на задължението си. Напротив, той е бездействал и въпреки,
че в периода 2014-2018 са му налагани и други запори, за които е бил уведомяван
многократно на осн. чл.428, ал.2, изр.2 от ГПК, М.Щ. не
е възразявал. Твърди, че от върнатата обратна разписка на
писмо с изх.№960/26.01.2018г., с което е уведомен за наложения запор, ясно
личи, че на 01.02.2018г длъжникът лично е разписал известието
си за доставяне, но и тогава не е реагирал. За първи път длъжникът се е
заинтересувал за образуването срещу него изп.дело едва след като от запора върху трудовото му
възнаграждение са започнали удръжки. ЧСИ излага, че длъжникът не може да спре
да плаща, както е посочил в молбата от 22.06.2018г., тъй като не той, а
работодателят „Зърнени храни-Силистра" АД-в качеството си на трето
задължено лице прави удръжките, и сумите постъпили по сметка на ЧСИ са
вследствие на запора и не зависят от „желанията" на длъжника. На следващо
място счита, че от приложената към жалбата служебна бележка за брутна и нетна
заплата, е видно, че получаваното от М.Щ. възнаграждение за труд е в брутен
размер от 700лв /вариращ/, което надвишава несеквестируемия минимум. По
изложените съображения счита жалбата за
неоснователна по същество поради което следва да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като взе предвид
становището на страните, доказателствата приложени по делото, както и писмените
обяснения на съдия-изпълнител приема за установено от фактическа и правна
следното:
Изпълнително дело №2014716040431 по описа на ЧСИ Николай Георгиев е образувано въз
основа на Изпълнителен лист, издаден
на 28.02.2014г. от ВРС на основание Заповед за незабавно изпълнение, издадена
по ГД №3892/2015г. по описа на ВРС, по силата на който М.Х.Щ.,
ЕГН ********** е осъден да заплати в полза на взискателя
ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД ЕИК131134023 сумата от 2430.31 лв., представляваща просрочена
главница по договор за потребителски кредит; сумата от 642.32 лв.,
представляваща договорна такса, сумата от 25.79 лв., представляваща обезщетение
за забава, ведно със законната лихва, както и сумата от 387.88 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
С
разпореждане на ЧСИ от 17.04.2014г. е
образувано изпълнителното производство, като е разпоредено извършването
на справки за проучване на имущественото състояние на длъжника.
По молба на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА" ЕАД, с постановление от 23.08.2017г.,
последното дружество е конституирано като взискател по изпълнителното дело въз
основа на приложения към същата договор за цесия.
За
извършеното конституиране, длъжникът Щ.
е уведомен лично на 24.11.2017г., като е поканен да заплати дължимата сума в
общ размер на 5 263.32 лв. както и
разноски по сметката на ЧСИ.
Изпратено
е запорно съобщение до Зърнени храни Силистра АД, с което ЧСИ налага запор
върху трудовото възнаграждение на М.Щ..
Видно
от обратната разписка, находяща се на стр. 60 от изп. дело, М.Щ. е редовно
уведомен за наложния запор на 02.02.2018г.
От
приложените по изп. дело преводни нареждания се установява, че работодателят Зърнени Храни Силистра АД е
започнало ежемесечно да привежда по сметката на ЧСИ сумата от по 100лв.
С
молба вх. №6805/22.06.2018г., М.Щ. уведомява ЧСИ, че спира заплащането на суми
от м.юни 2018г., предвид обстоятелството, че получава под минималния
несеквестируем за закон минимум от 530лв.
ЧСИ
е разпоредил молбата да се приложи към изп. дело, като е продължил да получава
сумите от Зърнени Храни Силистра АД и да превежда същите по сметка на
взискателя.
На
26.11.2018г. М.Щ. е депозирал пред ВОС частна жалба вх. № 34554, по която е
образувано настоящото производство.
Настоящият
състав, като съобрази предметните предели на настоящото производство, развиващо
се по реда на чл. 435 и сл. ГПК, и като взе предвид изложеното във въззивната
жалба и отправените към съда искания, намира същата за недопустима по следните
съображения:
С
жалбата длъжникът моли да бъде постановено Решение за
отмяна на определение за отказ за спиране на изпълнение на ЧСИ №716 при ВОС; да
бъде постановено спиране на изпълнението по изп. Дело №20147160400431 по
наложен запор на трудовото му възнаграждение;
да бъде прието за установено, че са му причинени вреди, както и да бъде
постановите решение за връщане на получените суми от ЧСИ от датата на подаване
на молбата му от 21.06.2018г. и на основание чл. 441 ГПК в размер на пет
месечни удръжки по 100 лева или общо 500лева до настоящият момент.
С
допълнение към жалба вх. №636/25.01.2019г., М.Щ. излага, че сумите, получавани като заплати от месец юни 20018г., са под
минималния несеквестируем по закон и МРЗ минимум в размер под 510лева, предвид
което моли да бъдат уважени претенциите
му, че са налице основанията по чл. 441 ГПК, и въпреки, че е представил
доказателства за заплата под несеквестируем минимум, от юни 2018г. до настоящия
момент продължават да му бъдат удържани средства - по 100 лева всеки месец, с
което му е причинена вреда от ЧСИ. С оглед на което моли да бъде постановено
решение за спиране на изпълнението, както и възстановяване на вредите, връщане
на всички надвзетите суми от датата на ЗАПОРА януари 2018г, които ЧСИ
незаконосъобразно насочва изпълнение към суми несеквестируеми гарантирани от
закона и за МРЗ за 2018г, до датата на спиране на изпълнението по
горепосоченото изпълнително производство.
С определение № 612/20.02.2019г., настоящият състав е задължил жалбоподателя в едноседмичен срок от уведомяването да уточни кой
акт/действие на ЧСИ и от коя дата обжалва, както и кога и по какъв начин е
узнал за обжалвания акт/действие на ЧСИ, след като е констатирал, че в кориците на изпълнителното дело липсва молба,
адресирана до ЧСИ, в която да се съдържа искане за спиране на производството,
като в същото време му е указал, че
следва да посочи конкретния акт или действие с оглед преценка допустимостта на
жалбата съобразно разпоредбите на чл. 435 и сл. ГПК.
В
предоставения му срок, длъжникът не е изпълнил указанията на съда, като не е направил никакво изявление или
уточнение.
Следва да се
отбележи, че в действащия ГПК
е въведен изричен списък на действията и отказите на съдебния изпълнител, които
могат да бъдат обжалвани. В разпоредбите на чл. 435, чл. 463 и чл. 503 от ГПК,
са визирани конкретните действия и откази на съдебния изпълнител, подлежащи на
обжалване, както и лицата, разполагащи с право на жалба за всяко от тях. Така по отделно са посочени действията,
допустими за обжалване от взискател, длъжник, съпруг на длъжника, трето лице и
лице, внесло задатък. Обжалването на всички останали действия и от лица, които
не разполагат с такова право, е недопустимо.
Няма спор, че
жалбоподателят е длъжник в изпълнителното производство, но жалбата му се явява
недопустима, тъй като на първо място липсва акт на ЧСИ, подлежащ на обжалване.
В първоначалната си жалба, Щ. моли да бъде отменен отказът на ЧСИ да спре
производството, но такъв отказ ЧСИ не е постановил, вероятно защото изобщо не е
бил сезиран с подобно искане. В молбата от 22.06.2018г. жалбоподателят само е
уведомил ЧСИ, че спира да заплаща, но искане,
адресирано към него да спре изпълнението не е отправено.
Жалбата в тази
част се явява недопустима поради липсата на акт, с който ЧСИ да е отказал
спиране на изпълнителното производство, и който съответно да подлежи на
обжалване с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
На следващо
място трябва да се отбележи, че не са налице основанията за спиране, изброени в
разпоредбата на чл. 432 ГПК, за да постанови съдът от своя страна спиране.
В жалбата се
иска още да бъде прието за установено, че на жалбоподателя са причинени вреди,
както и да бъде постановено връщането на получените от ЧСИ суми. Тези искания
не могат да бъдат разгледани в производството, образувано по жалба срещу
действията на ЧСИ, а следва да се предявят по исков ред на осн. чл. 441 ГПК.
В допълнението
към жалба от 25.01.2019г., жалбоподателят се позовава на несеквестируемост на
трудовото възнаграждение, върху което е наложен запора от ЧСИ, но липсва
формулирано искане за отмяна на наложения запор. Моли се единствено за
уважаване на претенциите по чл. 441 ГПК, както и за спиране на изпълнението и
възстановяване на вредите и връщане на надвзето суми от датата на запора до
дата на спиране.
Доколкото в
жалбата липсва изрично посочен акт или действие на ЧСИ, както и надлежно
формулирано искане за неговата отмяна, то съдът намира, че жалбата е
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид
недопустимостта на подадената жалба, не са налице и основания за спиране по
реда на чл. 438 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане жалба
вх.№34554/26.11.2018г.
и допълнение към жалба вх. № 636/25.01.2019г. на М.Х.Щ. срещу определение за
отказ за спиране на изпълнение по изп. Дело №20147160400431 по описа на ЧСИ
Николай Георгиев, рег.№ 716 и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №341/2019г.
по описа на ВОС, ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
пред Варненски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.