№ 36924
гр. София, 13.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. Т***
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. Т*** Гражданско дело №
20241110124585 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския
процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца
„И*** и Д. – адвокатско дружество“ срещу В. Г. В..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза при условие, че ответникът оспорва размера на дълга. Съдът
намира, че за правилното решаване на делото е необходимо да бъде допусната
такава по въпроси формулирани от ищеца в исковата молба, както и по въпрос
допълнително формулиран от съда.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените от ищеца писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 69977/2023 г., по описа на
1
СРС, 178-ми състав.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
посочени от ищеца в исковата молба, като вещото лице следва да отговори и
на следния допълнително, формулиран от съда въпрос: Какъв е
действителният размер на ГПР и как е формиран същият?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 350 лв., вносим от ищеца в едноседмичен
срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице Л*** Б**** Б***, София, п.к. 1303, ул.”Марко
Балабанов” №2а, 988 00 61, 0888 681 407.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен
депозит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.12.2024 г. от 13,00 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца
и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството по делото е образувано по подадена от „И*** и Д. –
адвокатско дружество“ искова молба срещу В. Г. В., с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1 491,97 лв. –
главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 20.02.2018 г., ведно със законната лихва считано от
07.12.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 483,35 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 11.12.2020 г. до 07.12.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.01.2024
г. по ч.гр.д. 69977/2023 г. по описа на СРС, 178-ми състав.
2
В исковата молба се твърди, че на 20.02.2018 г. е сключен Рамков договор
за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити между
„Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД и ответницата, по силата на който
кредиторът предоставил кредит с кредитен лимит в размер на 1 500,00 лева,
при срок на действия на договора 12 месеца. Сочи, че поради изтичане на
крайния срок на договора, вземането е станало изискуемо на 20.02.2019 г.
Излага, че след усвояване на кредита, кредитополучателят е погасил част от
усвоения кредитен лимит, като непогасена останала главница в размер на 1
491,97 лева. Твърди, че вземането произтичащо от цитирания по-горе договор
му е прехвърлено по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 06.11.2023 г. Аргументира, че до длъжника е изпратено
уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до адреса, посочен в
договора за кредит, но писмото се върнало с отбелязване „непотърсено“. В
тази връзка прави изрично волеизявление за съобщаване на цесията, в
качеството си на пълномощник на цедента. При тези твърдения моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.
Ответницата оспорва да е уведомена за цесията. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.
99 ЗЗД
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и
главно, че между ответника и „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД е
сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити от 20.02.2018 г., по силата на който „Транскарт Файненшъл
Сървисис“ ЕАД е предоставил кредитен лимит в размер на 1 500,00 лв., че за
ответника е възникнало задължението да върне кредита; прехвърлянето на
вземанията, произтичащи от договора на ищеца, както и надлежно
съобщаване на цесията.
УКАЗВА на ответника, че е в негова тежест да докаже погасяване на
дълга.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД .
3
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже наличието на главен
дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за
забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест
на ищеца е да докаже наличието на факти при настъпването на които законът
предвижда спиране и/или прекъсване на давността, в случай че твърди такива.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК факти:
1/ че между ответника и „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД е
сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити от 20.02.2018 г., по силата на който „Транскарт Файненшъл
Сървисис“ ЕАД е предоставил кредитен лимит в размер на 1 500,00 лв.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг
подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на
споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на
делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна
такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще
бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите
отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени
значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото
производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в
изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4