Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Тетевен ,
17.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД – първи състав в публично заседание
на двадесети януари , две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ Г.
при секретаря: ВИОЛЕТА
МОНОВА
като разгледа гр.д. №
403/2020г. по описа на Р.С. Тетевен и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск
е с правно основание чл.79
ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
Производството по делото е
образувано по повод предявен иск от ОТП „Ф. Б”ЕАД с ЕИК .... със седалище гр. .......,
правоприемник на „ОТП Ф. Б ” с ЕИК *********-заличен търговец считано от
15.11.2012г., чрез юрисконсулт С.Р.З. ,със съдебен адрес *** срещу
ответника срещу ответника А.Р.С. *** с цена на иска 9787,52 лв. непогасена главница включена в
падежираните към датата на подаване на
иска анюитетни вноски с падеж
10.08.2015г. до 18.04.2018г., съгласно погасителния план към договор за кредит от 18.04.2008г. в едно със законната лихва от датата на подаване на иска в съда , сумата от 99,58лв непогасена по
давност възнаградителна лихва вкл. в падежираните към датата на подаване на
иска анюитетни вноски с падеж
10.08.2017г. до 18.04.2018г. по договор за кредит от 18.04.2008г. и сумата от 2 873,51 лв. непогасена по давност наказателна лихва по
чл.19.1 от ОУ към договора за кредит за периода
10.08.2015г. до 18.04.2018г.
В исковата молба се твърди ,че с
договор за кредит от 18.04.2008г банка „ДСК“
ЕАД е отпуснала на ответника А.С. кредит в размер на 28 000лв. за текущо
потребление със срок от 120 месеца , считане от датата на неговото усвояване по
отчетна сметка №********* и кредита ще
се погасява по същата сметка . Месечните вноски били дължими на 10 число на
месеца и кредитът се олихвявал с лихвен
процент към датата на неговото сключване 8,45%, като неразделна част от договора
били общите условия. Кредитополучателят бил преустановил плащанията си по
договора. От своя страна „Банка ДСК“ ЕАД е подала заявление по чл.417 от ГПК и били
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от дата 27.06.2012г. по ч.гр.д.№352/2012г
на ТРС. На 28.06.2013г .“Банка ДСК“ ЕАД по силата на договор за цесия е
прехвърлила процесното вземане на ищеца . Твърди се ,че на ответника са
изпратени уведомителни писма за цесия от
ищеца тъй като е бил изрично упълномощен
от „Банка ДСК“ ЕАД . Писмата били изпратени на адреса на ответника деклариран в
договора от 18.04.2008г с „Банка ДСК“
ЕАД , като представят обратна разписка. Моли в случай ,че съдът не приеме ,че
ответника е надлежно уведомен за цесията
същия да се счита за уведомен с настоящата искова молба . Твърди се ,че тъй
като Банка ДСК не е могла да съобрази поведението си с ТР 4/2014г.банката не
е била обявила предсрочната изискуемост,
но понастоящем е настъпил крайният срок на погасяване на кредита ,а именно
18.04.2018г. Образувано било изп.д. №67/2017г. на ЧСИ Румен Димитров с р-н на
действие ОС-Ловеч. В последствие с определение от 16.05.2017г заповедта и
изпълнителния лист били обезсилени , определението не било обжалвано и е влязло
в законна сила , поради което изп. д. № 67/2017г е прекратено. Ищецът моли
съдът да им присъди сумата от 9787,52 лв. непогасена главница с настъпил падеж в едно със законна лихва от
датата на подаване на иска в съда ,99,58лв непогасена по давност
възнаградителна лихва и 2 873,51 лв
непогасена по давност наказателна лихва, претендират разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника по иска. В
отговора се твърди ,че заплатите ,които получава се превеждат по сметка
№13851885. Твърди ,че по тази сметка „Златна Панега „ след като напуснал превели през 2009г.-15 брутни заплати , а
след това там получавал и парите за безработица през 2010г., но въпреки това по
тази сметка е нямало пари . От извлеченията на „Банка ДСК „ ЕАД за сметка
15484589 по договор за кредит за текущо потребление от 18.04.2008г били източвани парите му . С изпълнителен лист №162/27.06.2012г. по ч.
гр.д. №352/2012г. на Р.С.Тетевен бил осъден
бил осъден да заплати на банката определена сума. Твърди ,че последната
му вносна бележка е била с-ка №13851885 от 25.06.2012г. след тази дата банката
не била искала никакви пари от него , защото на следващата дата бил съден.Твърди
,че на 23.01.2013г е внесъл по с-та 200 лв. и така всеки месец, проверявал по
компютърните разпечатки къде постъпвали тия пари –постъпвали по кредит който
никога не бил сключвал. Получил телефонни обаждания с които му напомняли да
заведе в Ловеч двама поръчители и да сключи договор. На 28.08.2013 внесъл
поредните 200лв по уговорената банкова
сметка , *** ,че тия пари ще постъпят по кредита ,а те постъпили по сметка на „Ф. БГ“ЕАД , което било номер на кредит сметка 18699737.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона,
съдът намира за установено следното:
На дата
18.04.2008г. в гр. Ябланица между банка
ДСК ЕАД и ответника А.Р.С. е сключен
договор за текущо потребление , като видно от погасителния план срокът на
договора е 18.04.2018г., към договора са представени и общите условия .Размерът
на кредита е 28 000лв , падеж на месечната вноска е 10 число на месеца ,
лихвения процент на договора е общо 8,45% и годишния процент на разходите по
кредита е 9,13 %. Видно от погасителния план общо вноските по кредита са 120 ,
с месечни вноски изрично посочени в същия. Към договора е сключен договор за
залог върху вземания по трудово правоотношение от 18.04.2008г.Към договора за
банков кредит са приложени общи условия съобразно чл.19.1 от същите при забава на плащане на месечна вноска ,
деня следващ падежираната дата ,определена в договора , частта от вноската
представляваща главница се олихвява с
уговорената лихва увеличена с наказателна надбавка от 10 % пункта .Ако
кредитополучателя погаси дължимата месечна вноска до 7-я ден , наказателната
добавка не се прилага. В договора изрично е посочена банковата сметка по
която същия се усвоява и тази по която
същия се погасява.
На дата 28.06.2013г
е сключен договор за покупко продажба на вземане между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Ф. Б „ЕАД , като от своя страна ищеца е потвърдил прехвърлянето на
вземанията с писмо , представено е и пълномощно с което цесионера упълномощава
цетенда с правата по чл.99 ал.3 от ЗЗД /л. 20 първа и втора страница / ,
справка от която е дивно ,че вземането срещу ответника е прехвърлено на
ищеца.Ищецът е уведомил за цесията
ответника с писмо връчено на 02.09.2013г. /л.22-23/, в писмото е
посочена и банковата сметка по която
ответника следва да превежда сумите по заема на новия кредитор „ОТП Ф. Б“ЕАД ,а
именно BG 60STSA93000018699737 при „Банка
ДСК“ ЕАД .
Преди
прехвърляне на вземането на настоящия кредитор –ищец по делото ,за вземането си „Банка ДСК“ ЕАД е
образувала в Р.С.Тетевен ч. гр.д. №352/2012г и е издадена заповед за изпълнение
№163/27.06.2012г. , както и изпълнителен лист от същата дата . Било е подадено
и възражение от длъжника от 10.02.2017г.
На длъжника е било изпратено писмо за доброволно изпълнение по образуваното изп.д.
№ 20178800400067/2017г. на ЧСИ Румен Димитров с р-н на действие ОС-Ловеч. С
определение от 16.05.2017г.по ч. гр.д.
352/2012 г. на Т.Р.С. на осн. чл.415 ал.2
от ГПК е обезсилена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, определението
е влязло в сила на 29.05.2017г.
По делото
е изготвена СИЕ , която е прието от страните без възражения , съобразно която ,
плащанията на ответника към „Банка ДСК „ЕАД са преустановени на 29.07.2013г.,
кредита от 28 000лв е усвоен напълно от ответника .Сумите ,които са
постъпили по кредита са 6648,56лв главница , 9 309,25лв. лихви и 1058,75
лв. такси или общо плащане 17 016 ,56 лв. Изчислен е общия размер на лихвите включени в анюитетните вноски за
периода 10.08.2017г. до 18.04.2018г. ,
които са 100,02лв., като размера на лихвата с наказателната надбавка от 10% съгласно ОУ на договора за периода
10.08.2015г. до 18.04.2018г. е 2546,83 лв. Общия размер на неизплатената
главница включена в анюитетните вноски за периода 10.08.2015г. до 18.04.2018г. е 9797,36лв.
При
така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявеният иск е
процесуално допустим тъй като между банка” ДСК” ЕАД е сключен договор за кредит
18.04.2008г. в гр. Ябланица между банка
ДСК ЕАД и ответника А.Р.С. същия е за текущо потребление , като видно от
погасителния план срокът на договора е 18.04.2018г., към договора са
представени и общите условия .Размерът на кредита е 28 000лв, банката е изпълнила своето задължение добросъвестно и
според договореното по вид и количество, но при липса на изпълнение от
ответната страна на насрещното й парично задължение – да заплаща кредита ,
вземането е прехвърлено на дата
28.06.2013г е сключен договор за попукпо продажба на вземане между Банка ДСК ЕАД и „ОТП Ф. Б „ЕАД , като
от своя страна ищеца е потвърдил
прехвърлянето на вземанията с писмо , а
видно от пълномощното с което е упълномощен ищеца с правата по чл.99 ал.3 от ЗЗД , същия е уведомил ответника с писмо връчено на 02.09.2013г. По своето
естество искът е осъдителен с правно
основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл.86 ЗЗД .
По същество: Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил в
задължението си по договор за банков кредит , а именно главница и лихви .От
ответната страна се оспорва, че дължи изпълнение, като се позовава на наличието
на основание че е заплатил претендираната от ищеца сума по кредита . Именно предвид естеството на
спора съдът дължи произнасяне само по спорните правни доводи.
По
изложените съображения следва, че искът, касаещ претендираната главница се
явява основателен поради наличието на всички законови предпоставки, включени
във фактическия състав, пораждащ това вземане. Приемането на противното
означава допускане на неоснователно обогатяване. Касае се до договор със
значението на закон страна, за което няма спор. С исковата претенция се претендира да бъде
осъден длъжника да заплати на ищеца сумата от 9787,52лв за главница , като
видно от ССЧе,че общия размер на неиздължената главница се равнява на 9797,36лв
за периода 10.08.2015г. до 18.04.2018г., тъй като не е направено изменение на иска
следва да бъде осъден ищеца само до размера на претендираното вземане.
Тъй
като парично вземането и за главницата е
лихвоносно и като такова се дължи лихва за непогасена по давност възнаградителна лихва с
иска се претендира сумата от 99,58 лв. с
падежи 10.08.2017 г. до 18.04.2018г. , като съобразно ССчЕ същата е в размер на
100,02лв , но тъй като не е направено изменение на иска то същата следва да се
уважи за претендираната сума от 99,58лв. По отношение на претендираната
наказателна лихва по чл.19.1 от ОУ към договора за банков кредит в размер на 2873,51лв вкл. анюитетна вноска с
падежи 10.08.2015г. до 18.04.2018г. е в
размер на 2546,83 лв. видно от изчислението в приложение №2 към експертизата / като в заключителната част на експертизата е
посочена за изчислена сумата от 14011,39 лв. за период 10.08.2017 г. до
27.07.2020г. /, предвид на което исковата претенция следва да се отхвърли за
сумата от 326,68лв .
С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да проведе пълно и главно доказване на заявените в
исковата молба факти и обстоятелства, в негова тежест е да установи наведените от него твърдения, обуславящи
допустимостта на исковата претенция, а именно: - съществуването на твърдяното
вземане в негова полза по основание
имащо за предмет вземане срещу ответника в размер на исковата сума; ,
както и по размер и длъжник; - факта и момента на настъпилата изискуемост на
вземанията. В тежест на ответника по
делото е да установи всички евентуално наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, включително и че е изправен и е
изплати задължението си по кредита .
В
настоящия случай се установи наличието на главен дълг, произтичащ от сключения
на 18.04.2008г. в гр. Ябланица между „Банка
ДСК“ ЕАД и ответника А.Р.С. договор за
текущо потребление , като видно от погасителния план срокът на договора е
18.04.2018г., към договора са представени и общите условия .Размерът на кредита
е 28 000лв , падеж на месечната вноска е 10 число на месеца , лихвения процент
на договора е общо 8,45% и годишния процент на разходите по кредита е 9,13 %.
Видно от погасителния план общо вноските по кредита са 30 , с месечни вноски
изрично посочени в същия. Към договора е сключен договор за залог върху
вземания по трудово правоотношение от 18.04.2008г. На дата 28.06.2013г е
сключен договор за попукпо продажба на вземане
между Банка ДСК ЕАД и „ОТП Ф.Б „ЕАД , като от своя страна ищеца е потвърдил прехвърлянето на
вземанията с писмо , пълномощно с което цесионера упълномощава цетенда с
правата по чл.99 ал.3 от ЗЗД , справка от която е дивно ,че вземането срещу
ответника е прехвърлено на ищеца.Ищецът е уведомил за цесията ответника с писмо връчено на 02.09.2013г.
За
вземането на Банка ДСК е било образувано ч. гр.д. №352/2012г и
издадена заповед за изпълнение №163/27.06.2012г. , както и изпълнителен лист от
същата дата , било е подадено и възражение
от длъжника от 10.02.2017г. На длъжника е било изпратено писмо за
доброволно изпълнение по образуваното изп.д. № 67/2017г. на ЧСИ Румен Димитров
с р-н на действие ОС-Ловеч. С определение
от 16.05.2017г.по ч. гр.д. 352/2012 г. на Т.Р.С. на осн. чл.415 ал.2 от ГПК е обезсилена заповедта
за изпълнение и изпълнителния лист, определението е влязло в сила на
29.05.2017г.В случая главното вземане е станало изискуемо и то с настъпване на
уговорения срок. Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му и не е
необходимо кредиторът да отправя покани или да предприема други действия, за да
настъпи правния ефект на падежиране на вземането и оттук като последица –
поставяне на длъжника в забава. Ето защо и отчитано от датата на дължимост,
като се е установило преустановяване на плащанията на дата 29.07.2013г. /видно
от ССчЕ/, от което следва ,че ответната страна е в забава . От ССЧЕ се
установява ,че общо внесената сума по кредита е 17 016,56 лв , от които
6 648,56лв главница , лихва 9 309,25лв и такси 1058,75лв. Доказва се ,че към момента ответника дължи на
ищеца сумата от 9787,52лв непогасена по
давност част от главница включена в
падежираните към датата на подаване на исковата молба 28.07.2020г. анюитетни
вноски с падежи от 10.08.2015г. до
18.04.2018г. вкл. съгласно погасителен
план към договор 18.04.2008г. в едно със законната лихва от датата на подаване
на иска 28.07.2020г. до окончателно изплащане на сумата ; сумата от
99,58лв непогасена по давност
възнаградителна лихва , вкл. в падежираните към датата на подаване на исковата
молба 28.07.2020г. анюитетни вноски с падеж 10.08.2017г. до 18.04.2018г. ;
сумата от 2546,83непогасена по давност наказателна лихва по т.19.1 от ОУ към
договора за кредит , начислени върху главницата
включена в анюитетните вноски с падежи 10.08.2015г. до 18.04.2018г.,
като отхвърля за разликата до претендираната сума от 2873,51лв ,а именно за
326,68лв .
Относно
разноските: Предвид този изход от делото и по арг. на чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдени поисканите, съгласно списъка по чл. 80 ГПК, разноски
556,44лв за Д.Т., 300лв за ССчЕ ,150 лв за юрисконсултско възнаграждение .
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
А.Р.С. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА
„ОТП „Ф. Б”ЕАД с ЕИК .... със седалище гр. ......., провоприемник на „ОТП Ф. Б
” с ЕИК *********-заличен търговец считано от 15.11.2012г., чрез юрисконсулт С.Р.З.
*** сумата от 9787,52лв непогасена по давност част от главница включена в падежираните към датата на
подаване на исковата молба 28.07.2020г. анюитетни вноски с падежи от 10.08.2015г. до 18.04.2018г. вкл. съгласно погасителен план към договор
18.04.2008г. в едно със законната лихва от датата на подаване на иска
28.07.2020г. до окончателно изплащане на сумата ; сумата от 99,58лв непогасена по давност възнаградителна лихва
, вкл. в падежираните към датата на подаване на исковата молба 28.07.2020г.
анюитетни вноски с падеж 10.08.2017г. до 18.04.2018г. ; сумата от 2546,83непогасена по давност
наказателна лихва по т.19.1 от ОУ към договора за кредит , начислени върху
главницата включена в анюитетните вноски
с падежи 10.08.2015г. до 18.04.2018г., като отхвърля за разликата до
претендираната сума от 2873,51лв ,а именно за 326,68лв .
ОСЪЖДА А.Р.С. ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ НА ОТП „Ф. Б”ЕАД с ЕИК .... със седалище гр. ......., правоприемник
на „ОТП Ф. Б ” с ЕИК *********-заличен търговец считано от 15.11.2012г., чрез
юрисконсулт С.Р.З. ,със съдебен адрес *** разноски по делото 556,44лв за Д.Т.,
300лв за С.Сч.Е. , 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение .
На
основание чл. 259, ал. 1 ГПК, Решението може да се обжалва от страните с
въззивна жалба в 2- седмичен срок от получаване на препис пред Окръжен съд Ловеч
На
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, да се връчи на страните препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ