Р Е Ш Е Н И Е
№111/18.10.2021г.
18.10.2021г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, І
касационен състав, в публично заседание на тридесети септември 2021г. в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЪЛКО
ДРАГАНОВ
2.
ВАНЯ СТОЯНОВА
при секретар: Стефка Панайотова и с участието
на прокурора:Живко Илиев
Като разгледа докладваното от съдия
В. Стоянова
КАНД
№ 105 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс. Касационно анд № 105/2021г. е образувано по
касационна жалба на Т.Д., чрез адвокат С.Я. срещу Решение № 17/30.05.2021 г., постановено по АНД № 20202310200256 на Районен съд Елхово, с което е потвърдено
като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 2377/2020 от
20.08.2020г. на Д.С.- и.д. Началник на отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска“ към ГДМРР в ЦМУ, Агенция „Митници“, с което на
основание чл.18, ал.2, вр. с чл. 14а, ал.1 от
Валутния Закон, във вр. с чл. 9, ал.1 и 2, вр. с чл. 5, ал.1 и чл. 4, т.2 от Наредба № Н-1 от
01.02.2012г. на МФ за износа и вноса на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри
по чл. 10а от ВЗ, на Т.Д. /T.D./, гражданин на Република Турция, с ЛИН ****, е
наложено административно наказание - глоба в размер на 6286.58 лева,
представляваща 1/5 от стойността на златните изделия, предмет на адм.нарушение и е постановено задържаните златни изделия -
общо 308.65 грама с пазарна стойност 31432.91 лева да бъдат върнати на Т.Д. /T.D./.
В жалбата се сочи, че решението е
постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Иска
се отмяна на решението ЕРС, както и отмяна на НП.
В съдебно заседание касаторът редовно и своевременно призован не се явява, не
изпраща представител.
Ответната страна- редовно и своевременно призована не
се явява и не изпраща представител. Представя писмено становище, в което
изразява съображенията си за закносъобразността на
обжалваното решение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на ЯОП изразява становище за правилност,
обоснованост и законосъобразност на
решението на ЕРС и иска оставянето му в сила.
Настоящият съдебен състав извършвайки касационна
проверка на обжалваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни
основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния
закон, установи следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА
като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по
чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол е Решение № 17/30.05.2021
г., постановено по анд № 20202310200256 на Районен съд Елхово, с което е потвърдено като
правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 2377/2020 от
20.08.2020г. на Д.С.- и.д. Началник на отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска“ към ГДМРР в ЦМУ, Агенция „Митници“, с което на
основание чл.18, ал.2, вр. с чл. 14а, ал.1 от
Валутния Закон, във вр. с чл. 9, ал.1 и 2, вр. с чл. 5, ал.1 и чл. 4, т.2 от Наредба № Н-1 от
01.02.2012г. на МФ за износа и вноса на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри
по чл. 10а от ВЗ, на Т.Д. /T.D./, гражданин на Република Турция, с ЛИН *****, е
наложено административно наказание - глоба в размер на 6286.58 лева,
представляваща 1/5 от стойността на златните изделия, предмет на адм.нарушение и е постановено задържаните златни изделия -
общо 308.65 грама с пазарна стойност 31432.91 лева да бъдат върнати на Т.Д. /T.D./.
За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е
събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните
изисквания и на базата на установената в
резултат на тази процесуална дейност фактическа обстановка е приел, че
административнонаказателната отговорност на Т.Д.
е правилно
ангажирана, като в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Изложените съображения напълно
се споделят от настоящата инстанция, поради което същите е ненужно да бъдат
преповтаряни.
Не се споделят доводите в касационната жалба за съществени нарушения на адм.производствените
правила, които да са довели до нарушаване на правото на защита на наказаното
лице. Тези доводи са били наведени и пред първоинстанционния
съд и са подробно обсъдени от него в мотивите към решението, като
касационната инстанция напълно споделя становището на решаващия съд в тази
връзка. От събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установява, че в адм.нак.производство
повикани били експерт оценител, за да се установи дали изделията са от злато
или друг метал, както и преводач от турски език, предвид обстоятелството, че Т.Д.
е турски гражданин.
В хода на митническата проверка, след констатираното наличие на носени и
недекларирани изделия от жълт метал, за изясняване произхода и притежанието на
същите контролните органи изискват от жалбоподателката
Т.Д. на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ лични обяснения и тя депозира
такива в писмена форма, изготвени саморъчно от нея на турски език. Последните
са приложени към административнонаказателната преписка,
ведно с превод на български език. Следва да се има предвид, че по адм.нак. производства не е
задължително осигуряването от адм.нак.органи
на устен или писмен превод на лица, които не владеят български език, по арг. от чл. 21 от ВЗ във вр. със
ЗАНН. Обстоятелството, че в това производство липсва нарочен
акт за преводач, не опорочава процедурата по предявяване и връчване на АУАН. Изрично
в АУАН и в протокола за митническа проверка е вписано, че е присъствал
преводач, извършил устен превод на турски на съставените документи.
В този
смисъл не е нарушено правото на защита на наказаното лице в хода на
административно-наказателното производство.
Заявеното в кас.жалба, че
АНО не е взел предвид, че пътуващите лица в автомобила са били 5 и следователно
общото количество златни накити-308,65грама, пренесени през държавната граница
трябва да се раздели на 5, като всеки от тях ще е пренесъл малко над 60 гр, е довод който е наведен и в жалбата пред РС, който също
подробно е обсъден от него в мотивите
към решението, като касационната инстанция напълно споделя становището на
решаващия съд в тази връзка.
Т.Д. е заявила, че тези изделия принадлежат на членовете на семейството й -
без да уточнява колко и какви изделия са собственост на всеки от М.Д., Б. Д., Б.
Д. и З.Д. и съответно на самата нея, като последните трима са непълнолетни и
както е посочил ЕРС двамата родители са били задължени да подадат валутна
декларация, ако се твърди, че част от пренасяните златни изделия са техни. В
случая безспорно е установено, че именно Т.Д. е пренесла в своята дамска чанта
цялото количество златни изделия и именно това обстоятелство е възприето от
АНО, поради което възраженията в тази насока са неоснователни. Следва да се
посочи още, че в собственоръчно написаните
от нея обяснения /с превод от турски на български език/същата заявява, че не са
знаели, че трябва да декларират личните
си злата на митницата. Но както и правилно е приел
ЕРС в случая за съставомерността
на адм.деяние е без значение чия собственост са
пренасяните от нарушителя златни изделия, т.е. законът
се интересува единствено от обстоятелството кое е лицето, което пренася вещите,
без да държи сметка за собствеността им. ЕРС е изложил правни изводи и в насока, че митническите изисквания към пристигащите и
заминаващите пътници на граничния пункт са обявени по подходящ начин, на видно
място, на няколко езика, така че да се предотврати възможността да бъдат
пропуснати. Ето защо следва да се приеме, че Т.Д. е била запозната или е имала
възможност да се запознае със задълженията й при преминаване на ГКПП, но не е
изпълнила това за деклариране на пренасяното количество златни изделия, като
инициативата за деклариране на изделия от злато, сребро и др. принадлежи на
лицето, което пренася такива изделия през държавната граница, а не е задължение
на митническите органи по някакъв начин да принуждават лицето да изпълни своите
задължения съгласно митническите изисквания. Поради това същата е действала
виновно, доколкото е била длъжна и е могла да разбере действащото
законодателство във връзка с пренасянето на златни изделия в количество над 60
грама от трета страна, каквато се явява Турция, което подлежи на деклариране
пред съответните митническите органи. Санкционната разпоредба на чл.
18, ал. 2 от ВЗ, действаща към момента на извършване на нарушението, предвижда
за този, който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 14а, ал. 1 от
ВЗ, както и на нормативните актове по неговото прилагане, наказание глоба за
физически лица или с имуществена санкция за юридически лица и еднолични
търговци в размер една пета от стойността на недекларираните парични средства
или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, ако деянието
не съставлява престъпление. С атакуваното наказателно постановление на
жалбоподателя Т.Д. е наложена глоба в размер на 6286.58 лева, която сума
представлява една пета от стойността на пренесените златни изделия и е в
съответствие с нормата на ВЗ, предвиждаща глоба в абсолютен размер.
Касационната
инстанция счита, че първоинстанционният съд е събрал
и коментирал относимите към казуса доказателства,
достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното
решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение
за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се
възприемат изцяло и не следва да бъдат дословно преповтаряни, с оглед
разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК. Не са налице твърдяните
в жалбата касационни отменителни основания по смисъла
на чл. 348, ал.1 от НПК, за допуснато от ЯРС нарушение на материалния закон при произнасяне
по същество на спора, както и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В тази връзка
следва да се посочи, че по наведените основания за незаконосъобразност на
НП, РС е изложил задълбочени правни
изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция.
По изложените съображения касационната инстанция
напълно споделя извода на районния съд
за наличието на извършено нарушение по чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 14а, ал. 1 от ВЗ.
В този смисъл тъй като не са налице касационни
основания за отмяна на обжалваното решение, последното като валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, основателно е искането за присъждане на
разноски за юрисконсултско
възнаграждение в полза на Агенция“Митници“, с оглед разпоредбата на чл. 63 ал.
5 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, предл.1 във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 17от
30.05.2021г.по анд № 20202310200256 по описа за
2020г. на Елховския районен съд.
ОСЪЖДА Т.Д.
/T.D./, гражданин на Република Турция, с ЛИН ****** да заплати на Агенция“Митници“
сумата от 80/осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не
се чете ЧЛЕНОВЕ: 1./п/не се чете
2. /п/не се чете