№ 33
гр. Ямбол, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20222300500457 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД
гр.София чрез юрисконсулт Н. Г. против решение № 446/23.09.2022 г., постановено по гр.д.
№ 1028/2022 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът е отхвърлил предявеният от
дружеството иск с правно основание чл.500 ал.1 т.2 от КЗ. Иска се отмяна на този акт и
уважаване на предявения иск, както и присъждане на направените пред двете инстанции
разноски.
Счита се, че съдът неправилно е преценил представените и приети доказателства по
делото, с което е достигнал до погрешни изводи и заключения релевантни за делото.
Неправилно е прието, че не се касае за техническа неизправност и следователно не са налице
предпоставките на правото на регрес на застрахователя по реда на чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ. От
експертизата, изслушана пред районния съд става ясно, че възможните причини довели до
настъпване на произшествието водят в посока, че водачът не е извършил предварителна
проверка на закачването на ремаркето. Според експерта техническа неизправност, която
може да бъде установена преди потеглянето на автомобила с прикаченото към него ремарке
би следвало от техническа гледна точка да се разглежда като такава, вследствие на която не
би трябвало автомобила да се привежда в движение. Ответникът може и да не е предвиждал
обществено-опасните последици, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди,
както и да ги предотврати. Поради това застрахователят счита, че деянието е извършено по
непредпазливост, изразила се в небрежност, тъй като деецът не е целял пряко настъпването
на престъпния резултат и не е предвиждал обществено-опасните последици, но е бил
1
длъжен и обективно е могъл да ги предвиди, както и да ги предотврати, а с това е изпълнена
хипотезата на чл.500 ал. 1 т. 2 КЗ и предявеният иск е следвало да бъде уважен.
В законоустановения срок ответникът по делото, сега въззиваема страна Д. Г. Д. е
депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от
районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде
оставено в сила и му бъдат присъдени разноските по делото. Излагат се подробни
съображения за това, че по никакъв начин, включително и от експертизата по делото /тъй
като вещото лице в съдебно заседание е заявило, че заключението му е дадено не при
конкретно установени обстоятелства, а е чисто теоретично/ не е доказана причината довела
до откачане на ремаркето и дали същата би могла да се квалифицира като повреда или
неизправност възникнала по време на движение, при която водачът е бил длъжен да спре и
да вземе мерки за отстраняването й, понеже същата "застрашава безопасността на
движението и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това".
Съгласно разпоредбата на чл.500 ал.1 т.2 от КЗ, на която се позовава застрахователя, се
носи отговорност единствено за повреда или неизправност възникнала по време на
движение, за каквато по делото няма данни.
Въззивникът, редовно призован за съдебно заседание не изпраща представител, а с
писмено становище поддържа въззивната жалба и желае уважаването й.
Въззиваемия също редовно призован не се явява в съдебно заседание, а чрез своя
пълномощник поддържа възраженията по въззивната жалба и желае потвърждаване на
решението.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във
вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Делото е е образувано пред районния съд по установителен иск с правно основание
чл.422 от ГПК във връзка с чл.500 ал.1 т.2 от КЗ, предявен от ЗК „ЛЕВ ИНС"АД против Д. Г.
Д. да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 402/2022 год. на ЯРС: 1664, 08 лв. - главница,
2
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета, законна лихва от датата на
заявлението, сумата 507, 12 лв. - мораторна лихва за периода 14.02.2019 г. - 14.02.2022 г.,
както и разноски в заповедното и исковото производството. Твърденията са, че на
14.03.2018 г. в гр.Ямбол на управлявания от Д. лек автомобил се откача прикаченото към
него туристическо ремарке и реализира ПТП с насрещно движещо се МПС. При ищеца била
заведена щета от застрахователя по застраховка „Каско" на увреденото МПС и дружеството
е изплатило застрахователно обезщетение на застрахователя „Дженерали Застраховане"АД,
от което е възникнало правото да получи заплатеното обезщетение от виновния водач,
застрахован с „ГО“ при него. Според ищеца застрахованият управлявал технически
неизправно МПС, тъй като е възникнала по време на движение техническа неизправност в
механизма на прикачване на туристическото ремарке.
Ответникът е оспорил иска изцяло, тъй като не е налице хипотезата на чл.500 ал.1 т.2
от КЗ. Не оспорил настъпването на процесното ПТП и наличието на валидна застраховка.
Твърдял е, че е управлявал МПС с прикачено към него ПТП в рамките на трудово
правоотношение, с цел извозване на вторични суровини. Преди да осъществи транспорта
ответникът е извършил проверка за изправност, както на МПС, така и та прикаченото
ремарке, включително и закрепването. След разтоварване и връщане на автомобила,
ремаркето внезапно се откача в движение, навлиза в насрещната лента и удря насрещния
автомобил.
Основното релевантно към случая доказателство е заключението на авто-
техническата експертиза по делото. В заключението вещото лице е изразило хипотези на
причините, довели до откачане на ремаркето от автомобила по време на движение и е
категорично, че причината за откачане на ремаркето не е възникнала неизправност по време
на движение. В тази връзка е приложената по делото справка от ИА „Автомобилна
администрация“, че ремаркето към момента на ПТП е преминало технически преглед,
технически изправно е и е допуснато до движение по пътищата. Като най-вероятна причина
за отделянето на ремаркето от автомобила според вещото лице е разхлабена или неправилно
заключена лапа на ремаркето към теглича на автомобила, но тези причини не могат да се
разглеждат като внезапно настъпили, тъй като биха могли да бъдат установени към момента
на огледа от водача на автомобила. Вещото лице не се е запознавало, тъй като не са
представени доказателства относно това какъв точно вид е ремаркето, както и какъв е бил
вида на заключването, няма и конкретни данни за неизправност в механизма на свързване.
Водачът на автомобила е извършил проверка преди да потегли и не е установил повреди, а
вещото лице е заявило, че при констатирана неизправност при свързването не би трябвало
да се привежда в движение автомобила.
Съгласно разпоредбата на чл.500 ал.1 т.2 от КЗ освен в случаите по чл. 433, т. 1
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач не е спрял и не е
взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност
в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и
3
пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това. За да породи действие
регресът в полза на застрахователя на виновния водач е необходимо да са изпълнени
кумулативно предпоставките на разпоредбата – водачът да не е спрял и да не е взел мерки за
отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност и ПТП е
възникнало в резултат на това. По делото е установено и не е спорно, че ПТП е възникнало
в резултат на разделяне на ремаркето от управлявания от ответника автомобил по време на
движение, както и че водачът не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на повредата. В
същото време е установено, че настъпилото внезапно откачане на ремаркето по време на
движение е обстоятелство, което не може да бъде предотвратено по време на движение и
технически водачът няма как да спре, за да вземе мерки за отстраняване на повредата.
Неоснователни са възраженията по въззивната жалба за това, че до настъпването на
ПТП се е стигнало, тъй като водачът не е извършил предварителна проверка за техническа
изправност при закачане на ремаркето, което води до основателност на ищцовата претенция.
Налице са писмени доказателства за преминат технически преглед и изправност на
ремаркето, което го прави годно да бъде ползвано по пътищата. Липсват данни, които да
опровергават твърдението на водача Д., че е извършил предварителна проверка на
закачването на ремаркето към теглича на автомобила и тогава е потеглил. Дори и да не е
така, предпоставка за основателност на регреса в процесния случай е възникване на
техническа неизправност по време на движение, за чието отстраняване и предотвратяване
водачът не е спрял и не е взел мерки. Вещото лице е категорично в тази връзка, че
настъпилото по време на движение разделяне на ремаркето от автомобила не е било
предотвратимо от водача по време на движение. От събраните по делото доказателства не
може да се направи извод, че ответникът Д. е нарушил правилата за движение по пътищата
преди да потегли и по време на движение, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДВП всеки участник
в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди.
При така направените изводи, които съвпадат с тези на районния съд, въззивната
инстанция счита, че обжалваното решение, с което е отхвърлен иска като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивния съд, въззивника следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия направените разноски в размер 520 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 446/23.09.2022 г., постановено по гр.д.№ 1028/2022 г.
по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София, ЕИК ********* да заплати на Д. Г. Д., ЕГН
********** от с.Симеоново направените пред въззивната инстанция разноски в размер 520
4
лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5