Р Е Ш Е Н И Е
№ 404/21.6.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в
открито заседание на осми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА -
НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 973 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл.
225а от Закона за устройство на територията ЗУТ/ и е образувано по жалбата на Г.К.Т., ЕГН **********, Г.К.П., ЕГН ********** и
Ф.М.Т., ЕГН **********, трите с адрес: ***, трите чрез
адв. К.С., против Заповед № 710/21.09.2022 г. на ИД Кмета на Община Батак за
премахване на незаконен строеж – стоманобетонна плоча, образуващa два
правоъгълника с размери 5,30м/3,90м и 10,50м/2м с административен адрес: с.
Нова махала, ул. „Стара река“, № 6А.
Заповедта
е оспорена като незаконосъобразна, издадена от некомпетентен орган, в нарушение
на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон
и при несъответствие с целта на закона. Иска се заповедта да бъде отменена
изцяло. По същество са изложени съображения, че се оспорват констатациите в
констативен акт № 1 от 05.08.2020 г., а именно, че строителството било
незаконно поради липса на строителни книжа. Твърди се, че заповедта била
издадена за премахване на незаконен строеж на адрес с. Нова махала, ул. „Стара
река“, № 6А, но жалбоподателите имали адрес в с. Нова махала, на ул. „Стара
река“, № 8А, като нямало такъв строеж на № 6А. Изтъква се, че в заповедта били
посочени петима собственици на недвижимия имот, но само на трима от тях било
разпоредено премахване на незаконния строеж, като не били привлечени
наследниците на другите двама и не било изяснено дали те не били извършили
незаконен строеж. Твърди се, че строежът бил търпим, за което пък
административният орган не бил изложил никакви съображения.
В
съдебно заседание се явява жалбоподателят Г.К.П., като в
съдебно заседание и тримата жалбоподатели се представляват от адв. С., който
поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът
- Кметът на Община Батак редовно призован, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. С молба вх. № 8669/01.11.2022 г. Кметът на Община Батак е
представил административната преписка по делото, без изразено становище по
жалбата.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Административното производство е
инициирано по повод писмо вх. № 24-00-80 от 02.06.2020 г., изпратено от РДНСК –
Пазарджик до Община Батак във връзка с жалба от 21.05.2020 г. на М.А.Х. от с.
Нова Махала. С писмото е разпоредено на кмета
на Община Батак да извърши проверка по повод твърдение за незаконно изградена
железобетонна плоча /тераса/, находяща се на регулационната линия между имоти
51874.501.447 и 51874.501.446 по КККР на с. Нова махала. В тази връзка от
администрацията на Община Батак е осъществена проверка, обективирана в
Констативен протокол от 09.06.2020 г.
В ДНСК е получена жалба от 25.06.2020 г.
от С.К., в която е изразено неудовлетворение от предприетите действия от страна
на Община Батак по повод горепосочената жалба от 21.05.2020 г. и констатации от
09.06.2020 г. Жалбата на К. е препратена до РДНСК – Пазарджик и Община Батак с указания
за последващи действия по повод извършване на контрол по дадените указания от
страна на община Батак към заинтересованите лица.
Последвало е издаването на Констативен
акт № 1 от 05.08.2020 г., от инж. Т.Н. – мл. експерт „СК“ при Община Батак и А.С.
– гл. специалист „ТСУ“ при кметство с. Нова Махала. В същия е констатирано
нарушение на чл. 225а от ЗУТ, като е прието, че на регулационната линия между
имоти 51874.501.447 и 51874.501.446 по КК на с. Нова махала има съществуваща
тухлена стена, върху която има стоманобетонна плоча, достигаща до сгради с идентификатор
51874.501.447.1 и 51874.501.447.2 по КККР на с. нова Махала, образуващи два
правоъгълника с размер 5,30м/3,90м и 10,50 м/2м. Като извършители на незаконния
стоеж и собственици на имота са посочени тримата жалбоподатели. Констативният
акт е връчен на жалбоподателите на
11.08.2020 г. Липсват данни или твърдения за подадено възражение.
Заинтересованите институции и лица са
уведомени за извършените действия от страна на Община Батак. Последвала е кореспонденция между ДНСК, РДНСК
– Пазарджик и Община Батак във връзка с подадените жалби от С.К. и М.Х..
В тази връзка е инициирана нова проверка,
обективираната в Констативен протокол от 30.11.2020 г. В същия изрично е
посочено, че се установява, че процесната тераса вероятно е трайно прикрепена
към жилищната сграда и при премахването ѝ е възможно нарушаване целостта
на жилищната сграда.
Междувременно е последвало подаване на
поредна жалба от страна на С.К. до ДНСК по повод действията на общинската
администрация във връзка с процесния строеж на тримата жалбоподатели. Съответно
с писмо от 14.12.2020 г. от страна на ДНСК е разпоредено К. да бъде уведомена
за висящото производство по чл. 225а от ЗУТ и предприетите действия. Аналогично
писмо на ДНСК е получено отново в Община Батак и на 29.12.2020 г.
С оглед констатациите от 30.11.2020 г.,
е възложено обследване на процесния строеж и недвижим имот от страна на
независим инженер – конструктор. В тази връзка с писмо рег. № 15-00-43 от
03.02.2021 г. от страна на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране
е предоставен списък на регистрирани конструктори – проектанти в гр. Пазарджик.
Изготвяне на становище е възложено на инж. К.Р..
Междувременно, с писмо от 08.02.2021 г.
от страна на ДНСК е изискана последваща информация по случая с оглед подадена
поредна жалба от страна на С.К.. Последвали са аналогични писма и от по-късни
дати.
По преписката са налични данни и за
извършени проверки от страна на ОД на МВР – Пазарджик и Районна прокуратура –
Пазарджик за извършени престъпления по случая по повод жалба на лицето С.К.,
като е представено Постановление за отказ от образуване на досъдебно
производство от 20.04.2021 г.
В това време по отношение на процесния
строеж е извършена проверка от независим инженер – конструктор. Със свое
мотивирано становище от април 2021 г. инж. К.Б.Р. дава заключение, че при
разрушаване на изградената без строителни книжа стоманобетонна плоча (тераса) е
възможно да бъде нарушена целостта на сградите с идентификатор 51874.501.447.1 и
51874.501.447.2 по КККР на с. Нова Махала.
Предвид даденото становище, с писмо рег.
№ 24-00-94 от 21.05.2021 г. тримата жалбоподателя са уведомени за възможността
целостта на сградите да бъде нарушена, като в писмото е обективирано изявление,
че поради това „прекратяваме административното производство“ (л. 216, том I от делото). Писмото е получено на 28.05.2021 г. от
жалбоподателя Г.П.. Аналогично писмо е изпратено и до С.К., получено от същата
на 27.05.2021 г. и до РДНСК – Пазарджик, получено на 26.05.2021 г.
Междувременно, също на 21.05.2021 г. от
страна на ДНСК е изпратено ново писмо от Община Батак, с което е разпоредено
извършване на последващи действия и законосъобразно приключване на случая.
Освен това, в процесния период
жалбоподателят Г.П. е инициирала снабдяване с Удостоверение за търпим строеж
(л. 223 гръб) , което производство не е приключило в рамките на няколко месеца
и за което е сезиран Областният управител на Област – Пазарджик.
По случая е била сезирана и
Администрацията на Президента на Република България от страна на С.К., а от
страна на ДНСК е продължила активна комуникация с Община Батак.
Последвало е издаване на писмо рег. №
БГ-537-00-999 от 09.05.2022 г. от РДНСК – Пазарджик, в което е указано на Кмета
на Община Батак, че следва да разпореди издаването на заповед за премахване на
незаконен строеж „стоманобетонна плоча“ (тераса), като преди това изготви
искане за становище от инженер – конструктор за предварително укрепване на
прилежащите сгради, както и да се посочи начина на безопасно премахване на
строежа. В тази връзка е последвало ново искане до камарата на инженерите в
инвестиционното проектиране /КИИП/ от 02.06.2022 г. за посочване на инженер –
конструктор, който да даде исканото становище.
Предвид горните до седем правоспособни
лица са изпратени покани за запознаване с документите и изготвяне на становище.
Липсват обаче данни за изготвено съответно становище от инженер – конструктор.
По преписката е представено и писмо изх.
№ БТ-537-00-317 от 22.08.2022 г. на РДНСК
- Пазарджик, с което се задължават всички заинтересовани лица да се явят
на мястото на строежа на 30.08.2022 г., като писмото обаче е адресирано единствено
до Кмета на Община Батак, до С.К. и до Г.П..
Последвало
е издаването на процесната заповед за премахване на незаконен строеж от
21.09.2022 г.
По делото са разпитани двама свидетели
във връзка с твърденията на жалбоподателя за търпимост на стоежа, чиито
показания съдът кредитира в пълна степен като пълни, обективни и ясни,
съответстващи на събрания по делото доказателствена материал.
Свидетелят Г.Т.К. посочва, че е родена в
с. Нова махала, там е израснала и живее в момента. Жалбоподателите са ѝ
съседи. Тяхната къща е на 500 м разстояние от нейната къща. Посочва, че къщата
на жалбоподателите е на три етажа, построена е от бащата на Г. (жалбоподателя Г.Т.)
– К.Т.. Терасата (процесният строеж) също била построена от бащата, заедно с
къщата. Терасата била като салон, откъдето влизат и нагоре е къщата. Посочва,
че строежът бил изпълнен около 1962 г., съответно навесът бил изграден заедно с
къщата.
Свидетелят Д.ЙЦ.посочва, че живее на семейни
начала със свидетелката Г. К. и жалбоподателите са им съседи. Твърди, че жена
му (св. Г. К.) знаела за тяхната къща. Посочва, че живее със свидетеля К. от 15
години и тя му казала, че родителите на Г. (жалбоподателя Г.Т.) били построили
къщата на жалбоподателите, като посочва, че в къщата им се влизало от улицата, а
там било главен път. По сведения на св. К., Ц.твърди, че къщата била построена
отдавна, но не може да посочи година.
За изясняване на относимите към спора
факти и обстоятелства е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението
по която съдът кредитира в пълна степен като обективно, ясно, мотивирано и
изготвено от компетентно лице.
Със заключението си вещото лице е посочило,
че със Заповед № 658/12.01.1951 г. е одобрен действащия кадастрален и
регулационен план на с. Нова
махала. Със Заповед № 172/27.09.1962 г. е одобрено разширение на регулацията на
с. Нова махала с нови квартали - кв. 27, кв. 28 и кв. 29. Върху терена, който е
включен в обхвата на населеното място са отредени нови парцели за жилищно
строителство. Процесният имот представлява парцел IV, кв. 27, с площ около 415
кв.м. и лице 14м, измерени графично по плана. Параметрите отговарят на нормите
на чл. 19, ал. 1, т. 5 от ЗУТ за урегулирани поземлени имоти за села или части
от тях с преобладаващ стръмен терен, които са „най-малко 12м лице и 250 кв.м.
повърхност“.
Установено е от вещото лице, че за
парцел IV, кв.27 няма последващи регулационни изменения, както и че за с. Нова
махала има изработен кадастрален план през 1985 г., но неодобрен. При
направената справка в СГКК Пазарджик на наличните материали от изработване на
кадастралния план вещото лице е установило, че процесният имот - парцел IV, кв.
27 е заснет като имот пл. № 204. В имота са отразени следните сгради: триетажна
жилищна сграда и три броя паянтови стопански сгради.
Северната граница между имот пл. № 204
/на жалбоподателите/ и имот пл. № 203 е заснета като граница, която не е
материализирана на място, тоест няма изпълнена масивна ограда, както и на
границата не са показани налични постройки.
За с. Нова махала и неговото землище има
одобрена Кадастрална карта и кадастрални регистри със Заповед
№РД-18-1635/20.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Имотът, предмет на
делото, е с идентификатор 51874.501.447, с площ 430 кв.м, с НТП „Ниско
застрояване“.
В имота са отразени следните сгради:
1. Сграда
с идентификатор 51874,501.447.1. с предназначение жилищна сграда - еднофамилна,
триетажна, със застроена площ 65 кв.м.
Съгласно представените документи - скица
- виза №2728/13.07.1963 г., протокол №16/2506.1964 г. за дадена строителна
линия и ниво и обяснителна записка към проекта на жилищната сграда, същата е
построена през 1964 г. За сградата има издадено удостоверение за търпимост на строеж
№ 47/30.07.2019 г. от Община Батак.
2. Сграда с идентификатор
51874.501.447.2. с предназначение жилищна сграда - еднофамилна /лятна кухня/,
едноетажна, със застроена площ 24 кв.м. За сградата има издадено удостоверение за
търпимост на строеж № 47/30.07.2019 г. от
Община Батак.
3. Сграда с идентификатор 51874.501.447.3.
с предназначение „Друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда“, едноетажна,
със застроена площ 5 кв.м.
4. Сграда с идентификатор 51874501.447.4,
с предназначение „Друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда“, едноетажна,
със застроена площ 50 кв.м.
5. Сграда с идентификатор 51874 501.447
5. с предназначение жилищна сграда - еднофамилна, двуетажна, със застроена площ
77 кв.м.
6. Сграда с идентификатор 51874501.447.6. с предназначение „Друг вид производствена,
складова, инфраструктурна сграда“, двуетажна, със застроена площ 43 кв.м. За
сградата има издадено удостоверение за търпимост на строеж №47/30.07.2019г от
Община Батак.
7. Сграда с идентификатор
51874.501.447 7, с предназначение „Друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда“, едноетажна, със застроена площ 17 кв.м.
8. Сграда с идентификатор 51874
501.447.8. с предназначение жилищна сграда - еднофамилна, едноетажна, със
застроена площ 20 кв.м.
9. Сграда с идентификатор
51874.501.447,9. с предназначение „Друг вид
производствена, складова, „инфраструктурна сграда“, едноетажна, със застроена
площ 16 кв.м.
Предмет на обжалваната заповед е и имот
с идентификатор 51874.501.909 /предишен идентификатор 51874.501.446/, който
граничи от север с имот 51874.501.447. Имот с идентификатор 51874.501.909 е с
площ 378 кв.м, с НТП „Ниско застрояване“ е променен, съгласно изменение на КК,
одобрено със Заповед 18-5924-30.06.2020/30.06.2020 г. на Началник на СГКК -
Пазарджик, представляващ УПИ V, кв.27 по регулационния план на с. Нова махала.
Собствеността на имот с идентификатор
51874.501 909 е както следва:
1.
М.А.Х. с
½ ид.част от правото на собственост, съгласно Нот.акт №159 том 5 дело
358 от 07.04.1994г., издаден от PC - Пещера.
2.
Е.А.Х. с
½ ид.част от правото на собственост, съгласно Нот.акт №159 том 5 дело
358 от 07.04.1994г., издаден от PC - Пещера.
Процесната плоча е изпълнена в имот с
идентификатор 51874.501.447 като е свързана със сгради 51874.501.447.1 и
51874.501.447.2 и е положена върху тухлена стена, изградена на северната
граница между имоти 51874.501.447 и 51874.501.909.
Оформен е проход от улицата към
вътрешната част на имота.
Предвид горните, вещото лице е
заключило, че за обект „Стоманобетонна плоча, образуваща два правоъгълника с
размери: 5,30м/3,90м и 10,50м/2,00м, достигаща до сгради с идентификатори
51874.501.447.1 и 51874.501.447.2 по КККР на с. Нова Махала“, предмет на
обжалваната заповед, няма одобрени проекти и издадено разрешение за строеж,
тоест няма издадени строителни книжа за неговото изграждане. По отношение на
момента на строежа на сградата вещото лице е посочило, че по данни на собствениците,
които присъствали на огледа, процесната плоча е строена на два етапа: плочата с
размери: 10,50м/2,00м е изпълнена заедно със строежа на жилищната сграда през
1964 г., а плочата с размери: 15,30м/3,90м е изпълнена заедно със строежа на
лятната кухня, която е строена, според техните данни през 1975 г. От огледа на
място на процесната плоча, както и от обследване на кадастралните планове на с.
Нова махала, вещото лице е заключило, че може да се предположи, че
правоъгълника с размери 10,50м/2,00м на процесната плоча е изпълнен по време на
построяването на жилищната сграда, а правоъгълника с размери 5,30м/3,90м, както
и лятната кухня - сграда №2, са изпълнени след 1985г., но няма категорични
данни за точната година на построяване.
При огледа на място вещото лице е
установило също, че откъм север плочата е изпълнена върху тухлен зид, с
бетонова основа около 60 см, като в средната си част има отлята бетонова
колона. Зидът завършва с бетонов пояс, върху който е положена процесната плоча.
От южната страна плочата е свързана със сграда 51874 501.447.2, като под
терасата не се виждат колони, но от сграда № 2 по цялата ширина на плочата преминава трегер и
се включва в изградената бетонова колона откъм север. Съответно процесната
плоча с размери 10,50м/2,00м конструктивно е свързана със сграда № 2. При
огледа на правоъгълника с размери: 10,50м/2,00м вещото лице е установило, че от
източната страна на плочата е изградена железобетонна рамка, състояща се от две
колони и греда. От северната страна плочата е вкопана в тухлената стена, като
не са изпълнени укрепващи колони и греди. Съществуващият към момента тухлен зид
е останал след премахване на съществуваща в имот 51874.501.909 сграда.
В съдебно заседание вещото лице е
уточнило, че не може да даде категоричен извод дали може да бъде премахната
плочата без да бъдат увредени постройките.
С оглед установеното от вещото лице, че
процесният строеж е конструктивно свързан с останалите сгради в недвижимия
имот, за които са налични удостоверения за търпим строеж и за изясняване на
относимите към спора факти и обстоятелства е назначена и съдебно-техническа
експертиза от инженер - конструктор, заключението по която съдът кредитира в
пълна степен като обективно, ясно, мотивирано и изготвено от компетентно лице.
По повод въпроса възможно ли е
премахването на строежа, предмет на Заповед № 710/21.09. 2022 г. без
конструктивно увреждане на останалата част от сградата, вещото лице е
заключило, че от извършения оглед се установява, че процесният строеж е
конструктивно и функционално свързан с жилищната сграда. Плочата-тераса е
вкопана в ограждащия зид на жилищната сграда. Вещото лице е посочило, че от извършения
оглед и предоставения Протокол № 16/25.06.1964 г. за дадена строителна линия и
определено ниво може да се направи извод, че външното стълбище от северната
страна на сградата е включено впоследствие в жилищната площ на сградата чрез
ограждащи стени откъм север и изток, а отворът му към втория жилищен етаж е покрит
със стоманобетонна плоча по цялата му дължина и ширина. В усвоеното
пространство на първия етаж е изграден санитарен възел. Може да се предположи
също, че впоследствие над усвоената площ на стълбището е изградена и пристройка
към втория и надстройка на третия етаж на жилищната сграда, ако сградата е била
първоначално триетажна - видими са еркери по цялата дължина на северната ѝ
част по източна фасада на кота под на третия етаж. По северната фасада на
втория етаж има отвор за балконска врата към процесната тераса. Отвор за
балконска врата на същата фасада има и на третия етаж за тераса, но без
изградена тераса.
От така изложеното по-горе, липса на
проект за жилищната сграда (част архитектура и част конструкции) и начина на
изпълнение на допълнително изградените надстройки и пристройки към основната
жилищна сграда, вещото лице е дало заключение, че при премахване на процесната
плоча-тераса може да се провокира конструктивно увреждане на жилищната сграда,
която сграда е със зидана конструкция-няма стоманобетонни греди и колони и не е
изчислявана на земетръс по действащите нормативни актове към времето на
строителството ѝ.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Оспорената Заповед № № 710/21.09.2022 г. е връчена
на жалбоподателите на 05.10.2022 г. Жалбата е подадена на 17.10.2022 г. пред
Административен съд – Пазарджик. Спазен е срокът за оспорване по чл. 149, ал.1
от АПК, във вр. с чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Оспорва се подлежащ на обжалване
административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от
обжалването, поради което подадената жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни
актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон
и в съответствие с целта на закона.
Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от
него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Процесният строеж е от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, което е видно от описанието, дадено в приетото по делото заключение на
вещото лице и е определен като такъв в заповедта. Оспорената заповед е издадена
от изпълняващия длъжността кмет на общината. В тази връзка по делото са
представени доказателства, че на 21.09.2022 г. кметът на Община Батак – П.П. е
отсъствал от работа, поради ползване на платен годишен отпуск за периода
08.09.2022 г. – 23.09.2022 г., разрешен му със Заповед № 18/29.08.2022 г. на
председателя на ОбС – Батак. Със Заповед № 655/07.09.2022 г. на кмета на Община
Батак – П.П., последният е възложил на инж. Г.Х. – зам.-кмет на Община Батак да
го замества по време на ползвания от него отпуск във всички дейности и функции,
като упражнява пълен обем правомощията на кмет на Община Батак, вкл. и
сключване на трудови договори и освобождаване от работа на служители от
общината за времето от 08.09.2022 г. до 23.09.2022 г. вкл. Предвид горните
следва извод, че заповедта е издадена от компетентен орган.
Оспореният акт е издаден в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК
във вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, като съдържа наименование на органа, който го
издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно
идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на
адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както
и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността
му. В съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са посочени фактически и правни
основания за издаване на акта. Предвид това не се установява порок във формата
на заповедта.
Заповедта е издадена въз основа на Констативен акт № 1 от 05.08.2020 г.,
съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 в Община Брацигово. Актът е връчен на
жалбоподателите, като липсват данни същите да са упражнили правото си на
възражение съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Следва обаче в тази връзка да се
посочи, че жалбоподателите са имали възможност да реализира защитата си чрез
участие в съдебното производство, което са сторили, чрез процесуален
представител, който е ангажирал и съответните доказателствени искания.
Констатира се обаче по делото, с оглед подробно описаната фактическа
обстановка, че с писмо рег. № 24-00-94 от 21.05.2021 г. тримата жалбоподатели,
както и С.К. и РДНСК - Пазарджик са уведомени за възможността целостта на
сградите да бъде нарушена при премахване на незаконния строеж, като в писмото е
обективирано изявление, че поради това се прекратява административното производство.
Съгласно изискана от съда информация в тази връзка, от страна на ответния орган
с писмо вх. № 1816 от 01.03.2023 г., л. 328 от делото е посочил, че за
прекратяване на административното производство лицата са уведомени с писма от
21.05.2021 г., като след това с участниците в производството била водена
кореспонденция, представена с административната преписка. Липсвало издаден
нарочен акт за прекратяването на производството. Съответно констатира се, че
липсват данни и за възобновяването му.
Предвид това, настоящият състав намира, че от една страна отказът да
се издаде заповед за премахване съгласно чл. 225а ЗУТ на някое от основанията
по чл. 225, ал. 2 ЗУТ не представлява индивидуален административен акт, тъй
като не попада сред визираните по чл. 214 ЗУТ актове. Т.е. прекратявайки
производството с писмо рег. № 24-00-94 от 21.05.2021 г., административният
орган издава акт, който не е подлежал на съдебен контрол, като е приключил
производството инициирано по жалбите на К. и Х.. Продължавайки същото обаче,
чрез издаване на процесната заповед от 21.09.2022 г., след прекратителното
волеизявление от 21.05.2021 г. обаче допуска съществено нарушение на
административно-производствените правила доколкото се позовава на констативен
акт от 05.08.2020 г., издаден в приключилото производство.
В този контекст, настоящият състав намира, че следва изрично да бъде
посочено, че макар и писмо рег. № 24-00-94 от 21.05.2021 г. да не е издадено
при основанията на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от АПК, каквито мотиви са изложени в
писмо на РДНСК – Пазарджик рег. № БТ-537-00-999 от 09.05.2022 г., то същото
съдържа ясно и конкретно волеизявление на административния орган, с мотиви, че
прекратяването на производството се е наложило с оглед опасността да бъде
разрушена целостта на основната сграда.
На следващо място, се установява и друго нарушение на административнопроизводствените
правила, изразяващо се в нарушение на чл. 35 от АПК, във вр. с чл. 36 от АПК,
доколкото заповедта е издадена без да бъде изяснено необходимо ли е укрепване
на прилежащите сгради и без да е посочен начинът на безопасно премахване на
строежа. Както е установено с приетото в административното производство
становище на инженер – конструктор Р. и се потвърждава от приетото по делото
заключение на вещото лице П.И. – също инженер - конструктор, при установената липса
на проект за жилищната сграда (част архитектура и част конструкции) и начина на
изпълнение на допълнително изградените надстройки и пристройки към основната
жилищна сграда, при премахване на процесната плоча-тераса може да се провокира
конструктивно увреждане на жилищната сграда, която сграда е със зидана
конструкция-няма стоманобетонни греди и колони и не е изчислявана на земетръс
по действащите нормативни актове към времето на строителството ѝ. Т.е.
установява се реална опасност от разрушаване на жилищната сграда при премахване
на терасата, предмет на заповедта, като въпреки това процесната заповед е
издадена преди да бъде установено дали е възможно и необходимо укрепване на
прилежащите сгради и без да е изяснен начинът на безопасно премахване на
строежа, ако такова е възможно.
Предвид горните, следва да се приеме и че заповедта е издадена и при несъответствие
с целта на закона. Съгласно чл. 6, ал. 1 и 2 от АПК административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. В случая процесната заповед е издадена при наличие на достатъчно данни,
че премахването на терасата би могло да засегне конструктивно основната жилищна
сграда. За същата по делото, както и по преписката е имало данни, че е търпим
строеж, съгласно издадено Удостоверение за търпим строеж № 47/30.07.2019 г. от
Община Батак. Заповедта се установи също, че е издадена и преди получаване на
становище относно необходимост от укрепване на прилежащите сгради и без да е
съобразен и посочен начинът на безопасно премахване на строежа. Предвид
горните, установява се, че заповедта е издадена при несъобразяване с принципа
на съразмерност, уреден в чл. 6 от АПК, доколкото е допуснато премахване на
стоеж, при което премахване има достатъчно данни, че би могло да нанесе щети на
сграда – търпим строеж, с което би се превишило засягането на правата на
жалбоподателите в степен по-голяма от предвидената цел в закона.
Относно съответствието на оспорената заповед с приложимия материален закон,
съдът съобрази следното: от събраните по делото и неоспорени доказателства,
включително заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице М.,
категорично се установява, че разпоредената за премахване тераса представлява плоча
с размери: 10,50м/2,00м, изпълнена заедно със строежа на жилищната сграда
/сграда с идентификатор 51874.501.447.1/ и плочата с размери 15,30м/3,90м, изпълнена
заедно със строежа на лятната кухня /сграда с идентификатор 51874.501.447.2/,
като терасите са конструктивно свързани със сградите.
Правоъгълника
на процесната плоча с размери 5,30м/3,90м може да се квалифицира като сграда на
допълващото застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ и няма да бъде
допустима по действащите строителни правила и норми на ЗУТ по аргумент от чл.
42, ал. 2 от ЗУТ. Същият предвижда, че постройки на допълващото застрояване, с
изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се
разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното
застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на
вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени
покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния
урегулиран поземлен имот, или плътни огради. Съответно в чл. 46, ал. 5 от ЗУТ е
предвидено, че второстепенните постройки на допълващото застрояване са с
височина до 2,5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на
покрива. Когато постройките се разполагат на вътрешната граница на урегулирания
поземлен имот, най-високата част на покрива при калканната стена може да има
височина до 3,6 м, а по аргумент то чл. 48, ал. 5 от ЗУТ допустимо е оградите
да бъдат с височина до 2,2 м над прилежащия терен. В случая обаче обектът надвишава допустимата
височина на плътна ограда - 2,20 м, по вътрешната граница на съседния имот,
където няма изградени постройки на допълващото застрояване и такива не са
предвидени с действащия застроителен план.
Освен
горните, видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран
като незаконен такъв по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.2 от ЗУТ, като извършен
без издадено разрешение за строеж и одобрени строителни книжа. Нито в хода на
административното, нито в хода на съдебното производство жалбоподателят
доказва, че са налице строителни книжа относно строежа на процесната „тераса“.
Установява се обаче от представените по преписката доказателства, че от страна
на жалбоподателя Г.П. е инициирано производство по снабдяване с удостоверение
за търпимост на процесния строеж и изменение на КККР на с. Нова Махала (л. 223,
л. 224, л. 237 и сл. от делото).
Предвид
това следва да се посочи, че в заповедта не е установено и административният
орган не е изследвал възможността да се касае за търпим строеж по смисъла на
§16 от ПР на ЗУТ и §127 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Жалбата на К., която е от 2020
г., освен че не се ползва с материална доказателствена сила, не внася повече
конкретика около годината на строежа. Следва в тази връзка да се отбележи, че
вещото лице е посочило, че от огледа на място на процесната плоча, както и от
обследване на кадастралните планове на с. Нова махала може да се заключи, че
правоъгълника с размери 10,50м/2,00м на процесната плоча е изпълнен по време на
построяването на жилищната сграда, а правоъгълника с размери 5,30м/3,90м, както
и лятната кухня - сграда № 2, са изпълнени след 1985 г., но няма категорични
данни за точната година на построяване. Т.е. възможно е и тази част от терасата
да е изградена до 1987 г. Съответно с оглед показанията на свидетеля Г. К. пък
се установява, че процесната тераса била построена заедно с къщата, което
станало по нейни твърдения около 1962 г., а последното пък съответства като
данни за година на построяване на жилищната сграда от 1964 г. съобразно Протокол
№ 16/25.06.1964 г. за дадена строителна линия и определено ниво.
Независимо от това и предвид липсата на
категорични данни за точната година на постояване на процесната тераса, съдът следва да
обсъди хипотезите на търпим строеж. На първо място, съгласно §16 ал. 1 от ПР на
ЗУТ, касаещи строежи изградени до 7 април 1987 г., в тази хипотеза освен, че
трябва да е изграден до 1987 г., за да се квалифицира строежът за търпим, е
нужно още 1/ за същия да няма строителни книжа и 2/ строежът да е бил допустим
по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон. Без съмнение, за
процесния навес няма издадени строителни книжа и това не е спорно по делото.
Действалата към посочения момент на изпълнение на процесния строеж нормативна
регламентация е ЗТСУ/отм./ и ППЗТСУ /отм./, Наредба № 5/1977 за правила и норми
по териториално и селищно устройство /отм.- действала от 1977-1995 г./,
Строителни правила и норми за изграждане на населените места /отм.- действали в
периода 1959-1977 г./. Съгласно установените параметри на строежа посочени в
заключението на вещото лице, строежът противоречи на разпоредбите на чл. 97,
ал. 3 от Наредба №5/1977 г. за правила и норми по териториално и селищно
устройство /отм./, съгласно която на самите регулационни линии към съседите,
ако калканната им стена се покрива напълно от калканна стена на заварена сграда
или от съществуваща плътна ограда, съответно от съществуващ или създаден с
изграждането на гаража подпорен зид с височина, не по-малка от височината на
гаража и отговаряща на най-високото ниво на терена на съседния терен,
непосредствено до регулационната линия.
Съответно
правоъгълника на процесната плоча с размери 10,50м/2,00м, която е изпълнена на
северната дворищно-регулационна линия и изпълнява функцията на тераса няма да е
допустима по аргумент от чл. 26, ал. 1 от Наредба №5/1977 г., доколкото в
разпоредбата е предвидено, че пред вътрешните строителни линии - към
страничните регулационни линии и тези към дъното на парцелите, се допускат
издатини, ако са осигурени изискуемите по чл. 10, 11, 13 и 14 разстояния между
сградите и до регулационните линии в съседните парцели и тези размери са както
следва: 1. стъпала със съответната
площадка на височина до 1,20 м от средното ниво на прилежащия терен; 2. пиластри, рамки и други архитектурни
елементи при отворите до 0,15 м; 3. цокли до 0,05 м; 4. балкони и козирки над
входове до 1,20 м; 5. еркери до 0,30 м.
Съответно терасата няма да съответства и на изискванията на и §30 от
„Строителни правила и норми за изграждане на населените места.
В
случая се установява, че строежът няма да е отговарял на изискванията на
Наредба № 5/1977 г. Тоест строежът не е отговарял на строителните правила и
норми, действали до 1987 г. и няма как да се квалифицира като търпим по смисъла
на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ.
Безспорно
е установено, че строежът не е деклариран в Община Батак, за да се обсъждат
хипотезите на §16 ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ /а и данни за изграждането му в
периода 1987- 02.01.2001 г. не са налични по делото/.
За
пълнота следва да се обсъди и дали не е налице търпим строеж по смисъла на §
127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, ако се приеме, че строежът е изграден в периода до
31.03.2001 г. /въпреки, че такива данни не са налице/, като в този случай
относими са разпоредбите на ЗУТ. Съгласно чл. 42, ал. 2, изр. 1 от ЗУТ /в
приложимата редакция/, постройки от допълващото застрояване - доколкото правоъгълника на процесната плоча с
размери: 5,30м/3,90м може да се квалифицира като сграда на допълващото
застрояване - чл.41, ал. 1 от ЗУТ/, не могат да се разполагат на уличната
регулационна линия и между нея и сградите на основното застрояване. Терасата не
попада в тази хипотеза, тъй като е изградена на вътрешната граница със съседен
УПИ. В съседния имот няма постройки, т.е. „терасата“ не е изградена в
съответствие с изискванията на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ.
С
оглед изложеното, съдът намира за установено, че строежът на жалбоподателите е
извършен без изискващото се разрешение за строеж, което го определя като
незаконен, но при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, вкл. като е накърнен
принципът на съразмерност по подробни съображения изложени по-горе.
При
този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъден
ответникът да заплати на жалбоподателите сторените по делото разноски в общ
размер на 1330 лева, от които 30 лева държавна такса, 500 лева депозити за
изготвени съдебно-технически експертизи и 800 лева адвокатско възнаграждение,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и разписка за получена сума,
инкорпорирана в пълномощното по делото за процесуалния представител.
Предвид
изложеното и на основание чл.172, ал. 2, предложение второ от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалбата на Г.К.Т., ЕГН **********, Г.К.П., ЕГН ********** и Ф.М.Т., ЕГН **********,
Заповед № 710/21.09.2022 г. на ИД Кмета на Община Батак за премахване на
незаконен строеж – стоманобетонна плоча, образуващa два правоъгълника с размери
5,30м/3,90 м и 10,50 м/2м с административен адрес: с. Нова махала, ул. „Стара
река“, № 6А.
ОСЪЖДА
Община Батак да заплати на Г.К.Т., ЕГН **********,
Г.К.П., ЕГН ********** и Ф.М.Т., ЕГН ********** общо сумата в размер на 1330 лева /хиляда триста и
тридесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на
страните.
СЪДИЯ:
/П/