№ 878
гр. Перник, 05.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500421 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 22/10.05.2024 г., постановено по гр.д. № 225/2023 г. на
Районен съд – Т. е отхвърлен предявения от Н. Й. К., ЕГН **********, с адрес:
гр.***, действаща чрез адв. И. М. от АК-Перник, срещу Община Т., с адрес:
гр.Т., ПК 2460, обл.Перник, ул.“Владо Тричков“ №1, представлявана от
Цветислава Цветкова кмет на Община Т. иск за признаване за незаконно и
отмяна на дисциплинарното наказание "забележка", наложено на ищцата със
Заповед № РД-08-05/17.11.2023г. на Кмета на Община Т. Цветислава Цветкова,
на основание чл. 195 ал.1, вр. с чл.188, т.1, чл.187, ал.1, т.1 от КТ. С решението
на осн. чл. 78 от ГПК съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Н. Й. К.,
чрез адв. И. М. - ПАК, с която се обжалва първоинстанционното решение.
Твърди се, че същото е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Излагат се подробни
съображения за неправилност и необоснованост на решението както следва:
На първо място намира, че работодателят е допуснал нарушение при налагане
на наказанието, изразяващо се в неспазване на разпоредбата на чл.193 от КТ.
Според посочената правна норма преди да наложи дисциплинарното
наказание работодателят е длъжен да поиска от работника или служителя
обяснения за нарушенията на трудовата дисциплина. Тези обяснения самият
работник преценява дали да ги даде или не. В случай, че реши да даде
обяснения, то същите е необходимо да бъдат дадени пред наказващия орган -
1
работодателя. В настоящият случай не са събрани доказателства за спазване
на това изискване. Липсват каквито и да било доказателства, ангажирани от
работодателя, чиято е доказателствената тежест, че дадените писмени
обяснения от служителката са достигнали до знанието на наказващия орган.
Видно същите /вх.№0800-99-(2)/16.11.2023г./, е че са адресирани до кмета на
Община Т. и до ст. специалист „Човешки ресурси", с поставена резолюция
„Д.С.а за наказание по КТ/16.11.2023г." и положен подпис неизвестно от кого.
Така и остана недоказано от ответната страна, че обясненията на служителката
са достигнали до кмета на Община Т..
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не съдържа
задължителните реквизити, каквито се изискват от разпоредбата на чл.195,
ал.1 от КТ: - най-напред да бъде мотивирана. Макар да съдържа текстова част,
заповедта по същество е лишена от мотиви. В тази част е посочено, че във
връзка с докладна на зам. кмета от ищцата са били поискани писмени
обяснения. Нито докладната / неконкретизирана като per. номер и дата/, нито
обясненията на ищцата са и могат да бъдат елемент от съдържанието на
самата заповед.Заповедта за наложеното наказание не съдържа описание на
извършеното нарушение по начин, по който да не остава съмнение за неговата
индивидуализация. Липсва каквото и да било описание на конкретно
дисциплинарно нарушение, със субективните и обективните му признаци и
тази липса прави заповедта напълно незаконосъобразна. Съгласно чл.195 от
КТ дисциплинарно наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която
се посочва нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и
законния текст, въз основа на който се налага. Намирам, че №РД-08-
05/17.11.2023г. на Кмета на Община Т. от външна страна не е редовна, тъй
като не съдържа всички, посочени в законовия текст реквизити, тъй като
работодателят не е посочил мотиви за нейното издаване. Посоченото правно
основание, въз основа на което е издадена атакуваната заповед, е чл. 187, ал.1,
т.1 и 7 и т. 10 от КТ. Според чл. 187, ал.1, т.1 от КТ се засягат правния режим
на работното време, в различните му проявни форми. В случая работодателят
не е ясно какво е приел, дали е налице закъснение, преждевременно напускане
на работа или неуплътняване на работното време. По отношение на вменено
дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1, т.7 -неизпълнение на законните
нареждания на работодателя, не се сочи кои нареждания на работодателя не са
изпълнени, кога са сведени до знанието на Н.К., не е посочено и кога е
допуснато това нарушение и т.н. А мотиви и доказателства за неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникването на трудовото правоотношение- нарушение по
чл.187, ал.1, т.10 липсват изобщо в заповедта. Предвид горното, намира
съществено противоречие в мотивната част на заповедта и приложената
правна норма, на основание на която същата е издадена. От една страна се
сочи, че " в 10.10 часа ищцата не е била на работното си място", а и се налага
наказание поради това, че е налице: "закъснение, преждевременно напускане
2
на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време " , "
неизпълнение на законните нареждания на работодателя " и неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникването на трудовото правоотношение". В същата
единствено е посочено, че се налага на основание чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ и
докладна записка от Десислава Дмимитрова -зам. кмет, като в случая
работодателя се позовава на „докладната" досежно индивидуализацията на
наказанието. Нарушенията не са посочени по време и място на тяхното
извършване. Работодателят лаконично е посочил- „ не е била на работното си
място"- без да конкретизира къде е следвало да изпълнява трудовите си
задължения служителката, т.е. къде е работното й място.Съгласно чл. 186, ал.
1, изр. 1 от КТ, дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина, за което
се налага съответното дисциплинарно наказание, е "виновното неизпълнение
на трудовите задължения", т.е. вината на работника е съществен елемент на
нарушението на трудовата дисциплина. С оглед дадените от ищцата обяснения
в дисциплинарното производството следваше да се установи извършване на
нарушението от обективна и субективна страна. Такива доказателства не са
събрани, с оглед което намирам, че не се установява виновно поведение от
нейна страна при извършване на описаното в процесната заповед
деяние.Намира, че в дисциплинарното производство работодателят е нарушил
и разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ. По подробно изложени аргументи за
неправилност и необоснованост на атакуваното решение се иска същото да
бъде отменено и вместо него да се постанови решение, с което да признаете за
незаконно и да отмените наложеното на Н. К. със Заповед №РД-08-
05/17.11.2023г. на Кмета на Община Т., на основание чл.195, ал.1, вр. чл.188,
т.1, чл.187, ал.1, т.1 и 7 и т. 10 от КТ, дисциплинарно наказание "забележка”,
ведно с всички произтичащи от Вашия съдебен акт законни последици. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответната страна – Община Т., чрез адв. М. С. Г., с който въззивната жалба се
оспорва изцяло. Всички направени в нея оплаквания се сочат за
неоснователни и се оспорват. Твърди се, че съдебното решение почива на
събраните по делото доказателства, на които съдът е направил обстоен анализ
в поотделно и в тяхната съвкупност.Видно е че по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ
работодателят - Кмета на Община Т., е поискал обяснения от служителя Н. К.
с писмено искане №0800- 99( 1 )/13.11.2023г., което е приложено към исковата
молба и събрано като доказателство по делото. Самият въззивник е изложил в
Исковата си молба и в писмените си бележки, че са му поискани писмени
обяснения от работодателя. На 16.11.2023 г. г-жа Н. К. е представила писмени
обяснения на работодателя си. В заповедта на първо място е посочено
законовото основание, на което се издава. В допълнение е посочена и
докладната записка на заместник-кмета Десислава Д., както и писмените
обяснения на г-жа К. с посочване на входящия им номер в деловодната
3
система на Община Т.. Това е достатъчно да се установи факта, че
работодателя е взел предвид обясненията на служителя. Посочен е
служителят, който се наказва, както и вида на наказанието с което се наказва.
След което са изложени и фактическите мотиви за налагане на наказанието.
Деянието прието за нарушение е изяснено от обективна страна: г-жа К. „не е
била на работното си място“, определено е и времето на извършване; „на
10.11.2023г. в 10.10 ч..“, определено е и мястото: „работното си място“. Видно
е че нарушението е изяснено от обективна страна - време, място, действия на
служителя. От субективна страна нарушението се характеризира с вина, която
би могла да е умисъл или небрежност. Нарушението е извършено виновно,
вината се предполага предвид че служителят не е изложил в обясненията си,
както и в съдебното производство да е била налице обективна невъзможност
за липсата му на работното място, която да изключва вината на служителя. В
заповедта се съдържа квалификация на нарушението - чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 7 и
т. 10 от КТ. Но дори и да не се съдържа или квалификацията дадена в
заповедта да е неправилна, това не води до порок на заповедта и до нейната
законосъобразност. Същественото за заповедта е мотивирането да бъде ясно,
като деянието бъде индивидуализирано, което в случая е налице. В случая в
заповедта конкретно е описано нарушението на трудовата дисциплина, с
неговите обективни и субективни признаци и по разбираем за служителката
начин „на 10.11.2023 г. в 10.10 ч. не е била па работното си място“) и видно от
дадените от ищцата писмени обяснения и от изложеното от нея в исковата
молба, същата правилно го е възприела и е наясно с нарушението, което й е
вменено. Изложеното твърдение във въззивната жалба, че в заповедта кметът
се е позовал на докладна записка и е препратил към същата за
индивидуализация на наказанието е абсолютно невярно и неправилно.
Обръща внимание, че комисията е извършвала проверки на работно място -
Туристически информационен център, местност „Ждрелото“ - с. Ломница, три
поредни дни - 08.11.2023г., 09.11.2023 г. и 10.11.2023 г. В нито един от трите
работни дни г-жа К. не е открита на работното си място. Фактът, че
докладната записка на заместник-кмета Десислава Д. е без номер не
опорочава проведената процедура по налагане на дисциплинарно наказание,
както твърди въззивника. Напротив, няма изискване в КТ да се съставя
докладна записка или друг документ от проверката или да са входирани и да
имат някакъв номер. Регламентирано е да бъде доказано и установеното-
извършването на нарушението. В случая това е доказано по несъмнен начин с
писмените доказателства - констативен протокол и докладна записка, както и
от свидетелските показания на Р. М., Д. А.-С. и М. П.. Нарушението е
потвърдено от показанията на комисията извършила проверката. Потвърдено е
и от справка на охранителната система от БАТ СОТ ЕООД, както и от
свидетелските показния на съпруга на въззивника. Твърдението, че в
заповедта липсва време и място на извършване на нарушението е
невярно и в пълна противоположност на съдържанието на заповедта.
Работното място на г-жа К. е определено още в трудовия й договор, където е
4
посочено, че място на работа е Информационен център, местност „Ждрелото“.
Твърдението, че в заповедта липсва време и място на извършване на
нарушението е невярно и в пълна противоположност на съдържанието на
заповедта. Нарушението е извършено на 10.11.2023г. в 10.10 ч. на работното
място на г-жа К., което е определено още в трудовия й договор.
Първоинстанционния съд правилно е преценил след съвкупен анализ на
писмените доказателства и свидетелските показания, които са обсъдени
подробно от съда, че дисциплинарното нарушение е извършено по несъмнен
начин. В протокола от проведено съдебно заседание на 15.02.2024 г. е видно че
свидетелят Р. М. заявява: „Ходихме на проверка и на 10.11.2023 г., пак преди
обяд.Бяхме с Д. А. С. и М. П.....Констатирахме, че обекта е заключен. Стояхме
около 10-15 минути и си тръгнахме“. Фактите изложени от въззивника са
абсолютно неверни, лъжливи и противоречат на събраните доказателства. От
обжалваната заповед се установява, че при определяне и налагане на
наказанието за взети предвид, както докладната записка на Десислава Д. -
заметник-кмет на Община Т., така и обясненията на г-жа К.. На следващо
място работодателят е наложил най- лекото наказание предвидено в КТ. От
изложените обстоятелства се установява, че видът и размерът на наложеното
дисциплинарно наказание са определени при спазване разпоредбите на чл.189
от КТ, като са взети предвид тежестта на извършеното нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя, поради
което е наложено и най- лекото предвидено в КТ дисциплинарно наказание.
Обръща внимание, че г-жа К. е единственият служител в Информационен
център, местност „Ждрелото“ и отсъствието й през работно време води до
затваряне на информационния център. Следователно туристите нямат достъп
до центъра и услугите предлагани в него. От всичко изложено дотук, както и
от събраните писмени доказателства и разпитите на свидетелите, че е налице е
нарушение на трудовата дисциплина, а именно - отсъствие от работното място
на 10.11.2023 г. в 10.10 часа. Неоснователното напускане на работното място е
безспорно нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл.187,ал.1,т.1 от КТ.
На следващо място нарушението безспорно е извършено виновно. В
гражданското право вината се предполага до доказване на противното.
Следователно в тежест на нарушителя е да докаже, че са били налице
обективни причини оневиняващи извършеното от него нарушение. В
настоящия случай в съдебното производство г-жа К. не е правила твърдения и
не е въвеждала обстоятелства за наличие на обективни обстоятелства довели
до неправомерното й напускане на работното й място. С оглед на така
изложените обстоятелства моли съда да отхвърли въззивната жалба като
неоснователна и да оставите в сила решението на Районен съд - Т., като
правилно, законосъобразно, обосновано и мотивирано. Моли присъждане и
направените разноски пред настоящата инстанция, изразяващи се в
адвокатско възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
5
проверка, съдът установява, че жалбите са допустими и са съобразени с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С жалбата и отговора към нея страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора на нея не се представят и не
се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд
намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече
обсъдените по-горе възражения, и правилността на фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право
факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция
следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на
разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат
характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал.
1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 25.09.2024 г. от
10,10 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото разпореждане, а на жалбоподателя – и препис от отговора на
въззиваемата страна.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
6