РЕШЕНИЕ
гр. София, 17.01.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на осемнадесети
декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова и с
участието на прокурор при СГП Чавдар А., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16690 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.
първо ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът А.Е.М.
твърди, че на 08.08.2004 г. бил
привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление – чл. 116, ал. 1, т. 4
предл. 3 и т.6, вр. с чл. 115 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 НК, като на същата дата
бил задържан под стража по взета спрямо него мярка за неотклонение. Взетата
спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ била изменена с влязло
в сила Определение № 161 от 14.06.2007 г. по в.н.ч.д. № 689/2007 г. на САС,
като спрямо А.М. била взета мярка за неотклонение „домашен арест“. Мярката
„домашен арест“ била изменена с Определение, постановено в о.с.з. на 14.05.2008
г. по н.о.х.д.№ С-1/2006 г. на СГС, НО, 4 състав, в по – леката такава „парична
гаранция в размер на 1500 лв. Наложената мярка за неотклонение „парична
гаранция“ била изменена с Определение, постановено в о.с.з. на 27.07.2011 г.
н.о.х.д.№ С-1/2006 г. на СГС, НО, 4 състав в „подписка“. С постановление на прокурор от СГП на 14.07.2005 г. на ищеца била наложена
забрана да напуска пределите на Република България, като тази мярка за
процесуална принуда била отменена на
27.07.2011 г. с Определение по н.о.х.д.№ С-1/2006 г. на СГС, НО, 4 състав.В
исковата молба се твърди още, че с Присъда
№ 244 от 27.07.2011 г. по н.о.х.д.№ С-1/2006 г. на СГС, НО, 4 състав А.М.
бил оправдан по повдигнатото му обвинение, която била потвърдена окончателно с
влязло в сила Решение № 242 от
24.09.2015 г. по н.о.х.д. № 601/2015 г. на III н.о. на ВКС. Във
връзка с незаконно повдигнатото и поддържано обвинение в тежко умишлено
престъпление, за което се предвиждало наказание лишаване от свобода от 15 до 20
години, доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна, ищецът сочи,
че е претърпял неимуществени и имуществени вреди. Търпял дълбоки негативни
емоционални преживявания, унижения, психически тормоз, продължително безсъние и
несигурност от изхода на делото. Очернено било и доброто му име в обществото,
засегнати били честта и достойнството му като гражданин и почтен човек –
изпаднал в болезнена социална изолация. Наказателното производство през
годините било отразявано многократно в медиите – телевизия, преса и различни
интернет издания. За имуществените вреди
твърди, че се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 150
лв. и пропуснати ползи върху внесената по наказателното дело парична гаранция
от 1500 лв. Пропуснатите ползи били в
размер на законната лихва, считано от
22.05.2008 г. – когато била внесена гаранцията, до 27.07.2011 г., когато
мярката била изменена в „подписка“. Съобразно с изложеното моли съда да
постанови решение, с което да осъди П.на Р.Б.да му заплати следните суми: 150 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което бил оправдан в
последствие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.09.2015
г. – датата на влизане сила на оправдателната присъда, до окончателното
изплащане; сумата от 150 лв., представляваща
претърпяна загуба – заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 175671 от 08.10.2004
г. за защита в наказателното производство и сумата от 575 лв., съставляваща пропусната полза –
законната лихва върху внесена парична гаранция от 1500 лв., за периода
22.05.2008 г. – 27.07.2011 г. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
Ответникът П.на РБ оспорва
исковете по основание и размер. Поддържа, че за условията в ареста Прокуратурата
не следвало да отговаря, като твърденията за влошено здравословно състояние,
безсъние , злепоставяне и опетняване на
доброто име били недоказани. Още повече, че настоящият ищец вече бил осъждан за
извършени престъпления. За публикациите в пресата ответникът не следвало да
отговаря. Оспорва и искът за имуществени вреди, а за неимуществени и по размер
като прекомерно завишен и несъответстващ на принципа на справедливостта по чл.
52 ЗЗД, наличието на предишна съдимост. Заявява възражение за съпричиняване по
реда на чл. 5 ЗОДОВ, като поддържа, че А.М. многократно се бил възползвал от
възможността да не дава нито писмени, така и устни обяснения; не съдействал на
разследващите органи; многократно изисквал да му се предявят множество писмени
доказателства , което довело до неминуемо забавяне на производството както в
досъдебната, така и в съдебната фаза; многократно сменял защитниците си;
многократно искал и оспорвал резултати от експертизи, многократно депозирал
молби за промяна на взетите спрямо него мерки за неотклонение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
От приобщените
към настоящото дело материали по следствено
дело № С-17/2004 г. на ССлС ( образувано
първоначално под № 233/2004 г. на ССлС, пр.пр. № 4179а/2004 г. на СГП), както и съдебните производства по
следните наказателни дела: н.о.х.д.№ С-147/2005 г. на СГС, НО, 4 състав;
н.о.х.д.№ С-1/2006 г. на СГС, НО, 4 състав; в.н.о.х.д.№ 731/2012 г. на САС, НО,
8 състав; к.н.д.№ 395/2013 г. на ВКС, III н.о.;
в.н.о.х.д.№ 63/2013 г. на САС, 5 състав; к.н.д. № 917/2014 г. на I н.о.; в.н.о.х.д.№ № 42/2014 г. на САС, НО, 2
състав; к.н.д. №601/2015 г. на ВКС, III н.о.; се
установява следното:
С Постановление на следовател (л. 70, Том II на сл. д. № С-17/2004 г. на ССлС), А.Е.М. бил привлечен
в качеството на обвиняем, за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т.4
предл. 3 и т.6 вр. чл. 115 вр. с чл. 20, ал. 2
вр. с чл. 18, ал. 1 НК. Със същото постановление от 08.08.2004 г.спрямо
него била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“. В том IV на сл.д.№ С-17/2004 г. се съдържа Протокол от с.з.
от 17.08.2004 г. по в.н.ч.д. № С-4 по описа за 2004 г. на САС, НО, в който е
инкорпорирано Определение, с което се
потвърждава Определение от 11.08.2004 г. на СГС, НО, 4 състав по н.ч.д.№
С-20/04 г. , с което по отношение на А.Е.М. взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ била потвърдена.
Мярката е изменена в по – леката „домашен арест“ с Определение от 17.05.2007 г. по н.о.х.д. № С-1/2006 г.
на СГС, НО, 4 състав, потвърдено с
Определение от 14.06.2007 г. по
в.н.ч.д.№ 689/2007 г. на САС. Видно от Протоколно Определение
от 13.07.2007 г. по н.о.х.д.№ С-1/2006 г.на СГС, НО, 4 състав ( том 7 ) на подсъдимия М. - тогава с мярка
„домашен арест“, било разрешено от
съда да напуска дома си за срок от 30
работни дни, считано от 16.07.2007 г. до 24.08.2007 г. , включително през почивните
дни за посочения период за провеждане на медицински прегледи и изследвания на
територията на гр. Плевен, от 07.30 ч. до 18.00 часа. Определението не
подлежало на обжалване и протест. С Протоколно
определение от 27.11.2007 г. по същото наказателно дело ( том 7 ) съдът разрешил на подсъдимия А.Е.М. да
напуска дома си, където същият търпял мярка за неотклонение „домашен арест“ за
срок от 60 календарни дни ( два месеца) считано от 07.12.2007 г. – 07.02.2008
г. в рамките на работното време от
08.00 часа до 19.00 часа за провеждане на
медицински изследвания, прегледи
и лечение в медицинските заведения на
територията на гр. Плевен. Определението не подлежало на обжалване. Мярката „домашен арест“ била
изменена с Определение, постановено в о.с.з. на 14.05.2008 г. по н.о.х.д.№
С-1/2006 г. на СГС, НО, 4 състав (том 8),
в по – леката такава „парична
гаранция в размер на 1500 лв. Определен бил 10 дневен срок за внасяне на
гаранцията. В кориците на наказателното производство не се съдържа описаният в
молба, вх. № 13904 от 22.05.2008 г. оригинал на вносна бележка за внесената
парична гаранция. Не е приложено и копие на тази вносна бележка, включително и
по настоящото производство. По делото няма и молба, депозирана от подсъдимия М.
да му бъде освободена внесената парична гаранция, за разлика от молбите, депозирани от
останалите подсъдими. Същите са приложили и вносните си бележки за определените
им от наказателния състав различни по размер парични гаранции. Видно от
протоколно определение от 27.07.2011 г.
по н.о.х.д.№ С-1/2006 г. взетата спрямо подсъдимия А.М. мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1500 лв. е
изменена в „подписка“, като е отменена
и мярката за процесуална принуда „забрана
да напуска пределите на Република България“. Сочената мярка е взета с
Постановление ( л. 21 от настоящото дело) от 14.07.2005 г. на прокурор при СГП.
От надлежните писмени
доказателства ( Обвинителен акт от 20.07.2005 г.; Обвинителен акт от 04.01.2006
г., Постановление за привличане на обвиняем от 27.04.2005 г. и Постановление за
привличане на обвиняем от 30.11.2005 г. ) се установява на следващо място, че настоящият
ищец три пъти бил привличан като обвиняем за тежко умишлено престъпление и на
два пъти му било повдигано обвинение от Прокуратурата в престъпление по по чл. 116, ал.
1, т.4 предл. 3 и т.6 вр. чл. 115 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 НК. Делото на три пъти
било връщано за отстраняване на съществени процесуални нарушения ( с
разпореждане по н.о.х.д. № С-147/2005 г. по описа на СГС, НО, 4 състав; с
решение № 170 от 19.07.2013 г. по к.н.д.№ 395/2013 г. на III н.о. на ВКС; с решение № 325 от 23.09.2014 г. по к.н.д.№ 917/2014 г.
на I н.о. на ВКС), за да приключи спрямо А.М. с
окончателен съдебен акт на 24.09.2015 г. Представителите на държавното
обвинение поддържали обвиненията срещу М. и пледирали за налагане на наказание
„доживотен затвор“. Срещу всяко решение на въззивната инстанция, потвърждаващо
оправдателната присъда, е подаван и поддържан съответен протест. По делото не е
спорно между страните, че с Присъда №
244 от 27.07.2011 г. на СГС, НО, 4 състав по н.о.х.д.№ С-1/2006 г., А.Е.М. е признат за невиновен в
това, че на 30.07.2004 г. в гр. София,
ул. „****** в клуб-ресторант „С.”, в съучастие като извършител с Т.Д.Д., С.З.Г.,
Г.Й.С.и други неустановени лица умишлено умъртвил М.Б.Б., Л.Л.Н., Г.П.У., В.К.М.,
М.Й.К.и М.Д.М.и направил опит умишлено да умъртви А.М.А.и Е.И.С., който опит за
тези лица е останал недовършен по независещи от волята му причини, като
деянието е извършено предумишлено, с особена жестокост и по начин и със
средства, опасни за живота на мнозина, чрез използване на огнестрелно оръжие на
обществено място, посещавано от много хора и е оправдан за повдигнатото му
обвинение за извършване на престъпление по чл. 116 ал.1 т.4 пр.3 т.6 и т.9 вр.
чл. 115 вр. чл.20 ал.2 вр. чл. 18 ал.1 от НК. Оправдателната присъда била
потвърдена с окончателен съдебен акт – Решение
№ 242 от 24.09.2015 г. по к.н.д. № 601/2015 на III н.о. на ВКС.
От Удостоверение, рег. № 5120 от
02.06.2016 г. на ГД“Изпълнение на наказанията“ при МП се установява, че А.Е.М. бил
задържан на 08.08.2004 г.
по сл.д.№ 233/04г. на ССлС, преобразувано в С-17/04 г. на ССлС до 26.07.2005 г., когато е приведен в Затвора
в гр. София. Справки с рег. № 16259/14.12.2016 г. на ГДИН; справка рег. № И –
50435/30.11.2016 г.на НСлС; 2 броя писма на СГП по пр.пр. № 520/2016 г.,
установяват, че А.Е.М. бил задържан на
25.07.1997 г. по ДП по описа на ОСС Велико Търново на 23.09.1997 г. била
изменена мярката; задържан на 06.08.1999 г. по ДП по описа на ОСС Плевен,
мярката изменена на 26.08.1999 г. Видно от Справката с рег. № 16259 на ГД“ИН“
при МП, А.М. е постъпил в затвора в гр. Плевен на 23.09.1997 г. за изтърпяване на наказание, наложено с Присъда, влязла в сила на 04.01.1999 г. на
Великотърновски районен съд по н.о.х.д.№ 9/1998 г. Изтърпяно на 25.01.1999 г. и от същата дата бил задържан като обвиняем по ДП №
2009/1997 г. на РСС – Плевен. Освободен на 28.04.1999 г. с изменена мярка
„подписка“. Постъпил в Затвора в гр.
Плевен на 13.08.1999 г. за изтърпяване
на наказание лишаване от свобода за 7 месеца, наложено по Споразумение по
н.о.х.д. № 48/2000 г. на Плевенски районен съд. Освободен на 05.03.2000 г. От
справка (Том II на сл. д. №
С-17/2004 г. на ССлС) на Звено „Информационно обслужване се
установява, че срещу А.М. имало образувано С-58 от 14.05.2001 г. по описа на
НСлС, 04 отдел, пр.пр. № 2518/2001 г. за извършено престъпление по чл. 354А НК.
Наличието на предишни осъждания се установява и от актуална Справка за съдимост
на л. 238 от делото.
Предварителното производство
било цялостно засекретено на
основание чл. чл. 25, Приложение № 1, Раздел II,
т. 8 от ЗЗКИ ( и чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗЗКИ). В том 10 на н.о.х.д.№ С-1/2006 г.
на л. 130 се съдържа писмо на прокурор
при СГП, който уведомява съда, че във вестник „24 часа“ от дата 06.12.2010
г. със заглавие „Кардинала от Сърбия пратил смъртта при Б.М.“ и автор на тази
публикация бил Н. Кръстев – кореспондент на БНР в Белград. В същата статия били
и изнесени данни относно конкретно лице, поръчало убийството на М.Б.. Според изложеното в статията,
въпросната информация била заявена пред
Специалния съд за организираната престъпност в „Белград, Република Сърбия, по
време на разпит на защитения свидетел Т.М.чрез видео-конферентна връзка от гр.
Загреб, Република Хърватска. На л. 199 – л. 213 от настоящото дело са приложени на хартиен
носител извадки от печатни материали и от интернет страници на печатни издания,
видно от които, делото „Б.М.“ е станало известно в публичното пространство. В
цитираните доказателства не се съдържат официални изявления на представители на
държавното обвинение.
Входа на съдебното дирене по настоящото дело
са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетел по делегация – И.Д.А.С.. Видно от Протокол
от о.с.з на 11.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 7257/2016 г. на Районен съд – Плевен , VIII граждански състав, свидетелката А.С.заявила, че
научила, че срещу ищеца М. имало повдигнати обвинения за убийството на „Б.М.“
от жената, с която М. съжителствал, тъй като били съседки и близки приятелки,
както и от публикации в медиите. И.А.С.установява, че когато А.М. бил под домашен арест и имал здравословни
проблеми тя лично ходила и му взимала кръв за изследвания, тъй като била
медицинска сестра. Обяснява, че предлагала да отидат в болница, но М. и
съжителката му й обяснили, че не можел, тъй като бил под домашен арест и му
било забранено да излиза. На следващо място свидетелката твърди, че А.М.
първоначално го познавала като много весел, приятен и отзивчив комшия, но след
като бил обвинен в престъплението станал коренно различен. Бил сринат
психически и не контактувал много – много. Комшиите шушукали, а Плевен бил
малък град. Станал непрекъснато умислен и гледал встрани. Много от общите им
приятели започнали да го отбягват отнасяли се различно към него.Съпругата му
също се сринала психически и физически имала сърдечен проблем , а и детенцето
им с А.М. също имало. Според свидетелката, която не знае какво е работил преди
2000 г. настоящият ищец, към сегашния момент същия не можел да си намери
работа, защото като му чуели името – казвали, че няма работа. Според И.А.С.и
към момента на разпита А.М. не се бил възстановил, непосредствено била
наблюдавала как например в асансьора комшиите избягвали да комуникират с М. и
го отбягвали. Настоящият състав на съда констатира, че свидетелката е призована
от адрес гр. Плевен, бул. „*************.
Ищецът А.М. е с установен, по настоящото дело, така и по наказателното
производство на следния адрес: гр. *************.
Същевременно видно, от Определението, с което
е изменена взетата мярка „задържане под стража“ е разпоредено мярката „домашен арест“ да се
изпълнява на адреса по местоживеене ***. В постановлението за привличане на
обвиняем А.М. е с адрес ***. На този адрес лично на А.М. на 14.09.2017 г. е
връчен препис от Определение от 12.04.2017 г. постановено по реда на чл. 306 НПК по н.о.х.д.№ с-1/2006 г. на СГС, видно от съобщение, находящо се на л. 55 от том XI на
цитираното наказателно дело. При тези противоречиви обективни данни относно
адреса на ищеца и адреса на ангажирания от него
свидетел, съдът намира, че не следва да се кредитират показанията на свидетелката
И.А.С.поради тяхната вероятна недостоверност, както и поради противоречието
им с останалия, събран по делото доказателствен материал. Във връзка с
последното изложено следва да се обоснове, че е установено и по – горе, че през
време на изтърпяване на мярката „домашен арест“ СГС, двукратно е разрешавал
през продължителни периоди от време на подсъдимия А.М. да излиза от дома си
именно с цел да провежда изследвания и лечение, което изключва необходимостта тези манипулации да се
извършват от „съседката“. Отделно от това самата свидетелка признава, че е в
много близки отношения със съпругата на М., което прави и изявленията й заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК с
оглед и на цялата доказателствена съвкупност. Може да са посочат в тази връзка
и справки от ТД на НАП – Велико Търново, Офис Плевен на л. 29 – л. 36 от том XI на н.о.х.д.№ С-1/2006 г. на СГС, НО, 4 състав, видно
от които А.Е.М., ЕГН ********** с адрес ***, за част от периода на висящност на
наказателното производство - 2009 г., 2010 г. и 2011 г. е полагал труд по
трудово правоотношение, което прави нелогични твърденията на свидетеля, че
ищецът не можел да си намери работа, след като бил обвинен.
Разпитан като свидетел е и Т.Л.Ц.– адвокат на А.М. в
наказателното производство. Същият установява, че когато поел защитата на ищеца
той бил задържан под стража, което
продължило около 3 години , а след това
и около 1 година домашен арест. Малко по малко А.М. започнал да рухва
психически. Според свидетеля Ц., който излага, че продължават и към ден днешен
да се виждат с М., последния не се бил възстановил изцяло, а и в продължение на
години, дори и след влизане в сила на оправдателната присъда, продължавали да
го наричат убиец. Година след образуване на наказателното дело до М. останали
само сестра му, съпругата му и свидетелят - всички други се отдръпнали, защото
се плашели да контактуват с него. Стечение на времето станал разсеян, мълчалив
и депресиран, дори отказвал да яде храната, която съпругата и жена му носели.
Съдът дава вяра на тези показания, тъй като не се опровергават от останалия
доказателствен материал и са вътрешно непротиворечиви.
Изслушана е по делото съдебно – медицинска експертиза / СМЕ/,
с вещо лице гастроентеролог, установяваща след анализ на медицинската
документация, представена по делото, извършен личен преглед на ищеца, консултациите от кардиолог и анестезиолог, че при А.М. няма настъпило влошаване на
здравословното състояние. От проведеното ендоскопско изследване не се
установявали белези за болестта на Крон. Нямало данни за новопоявил се полип
или рецидив на мястото на премахнатия преди полип, или други органични заболявания
на дебелото черво. Установените малки вътрешни хемороидални възли били без
кървене и без инфекция. Установявала се дебелочревна лигавица с хронично
възпаление. Няма данни за влошаване на
общото състояние, както и на състоянието на дебелото черво. При изслушването си
по реда на чл. 200 ГПК вещото лице уточни, че полипът на дебелото черво е
генетично заболяване и се проявява след хранителни промени, и в никакъв случай
не може да бъде причинено от стрес.Установеното в миналото заболяване болест на
„Крон“ не било доказано при извършения преглед на ищеца. Под хранителни промени
/режим вещото лице имало предвид хранене с повече мазни храни, панирани храни,
употреба на алкохол, които можело да
отключат поява на полип. Заключението по СМЕ не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно,
компетентно и пълно.
Справка с изх.№ 26 от 13.01.2017 г. на Специализирана Болница за Активно Лечение на
Лишените от Свобода / СБАЛЛС/, установява, че лицето А.Е.М. не е бил на лечение
в СБАЛЛС.
От договор за правна защита и съдействие,
серия А, № 175671 от 08.10.2004 г. е видно, че А.Е.М. е упълномощил адвокат Т.Ц.
да му оказва правна защита по наказателното производство. Договорено
възнаграждение било в размер на 150.00 лева, като е отразено, че същото е
платено в брой.
Други допустими и
относими доказателства, на които съдът да основава изводите си, не са
ангажирани по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 2 ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ държавата отговоря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Според т. 13 на задължителното за съобразяване от съдилищата Тълкувателно Решение № 3 от
22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, ако лицето е оправдано или образуваното
наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, сегашна т. 3 на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. В тези случаи обезщетението
за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. Това е така, тъй като мярката
„задържане под стража“ е наложена в пряка връзка с незаконно повдигнатото
обвинение в престъпление, за което в последствие ищецът е оправдан с влязла в
сила присъда. И именно с оправдаването
на ищеца по повдигнатото му обвинение, най – тежката мярка за неотклонение
взета спрямо него, се явява търпяна незаконно. При това положение съдът ще
следва да определи общо обезщетение за вредите от фактическото задържане на
ищеца под стража и от обвиняването му в престъпление, за което не е спорно
между страните, че е бил оправдан с влязла в сила присъда на 24.09.2015 г. На
следващо място съгласно цитираното Тълкувателно Решение ако са настъпили имуществени вреди, обезщетението
за тях не се поглъща, а се присъжда самостоятелно.
Легитимиран ответник по иск с процесното правно основание е Прокуратурата на
РБ, като процесуален субституент на държавата.
По неимуществените вреди:
Съобразно със събраната и кредитирана по
делото доказателствена съвкупност ( писмена и гласна, описана подробно по -
горе) и след нейната преценка, съдът намира, че ищецът А.Е.М. е претърпял
„обичайните“ за този иск морални болки и страдания, стоящи в пряка причинна
връзка с незаконно повдигнатото и поддържано обвинение в тежко умишлено
престъпление, за което в последствие бил оправдан. Така константната съдебна практика-
например Решение № 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г., ІІІ г. о. на ВКС, категорично
приема, че всяко лице, участник в съдебно производство, особено наказателно
такова, обичайно търпи вреди – неудобства, страх, притеснение от изхода на
делото и пр., за чието установяване няма
ограничения в процеса на доказване. Нетипичните вреди обаче, каквито твърди да
е претърпял настоящия ищец - хроничен
колит, чести главоболия, виене на свят, загуба на равновесие, подлежат на конкретно
на доказване по делото. В конкретния
случай не
са ангажирани доказателства, установяващи, че незаконното обвинение и
фактическия престой в ареста по наложената мярка „задържане под стража“,
закономерно и първично са предизвикали соченото заболяване „хроничен колит“,
както и останалите вреди, които са над обичайните. Напротив от заключението на
неоспорената СМЕ по делото може с категоричност да се заключи, че установената
в релевантния период „болест на Крон“ представлявала генетично заболяване и се проявявало след хранителни
промени, но в никакъв случай не може да бъде причинено от стрес. Нямало и данни
при ищеца за влошаване на общото състояние, както и на състоянието на дебелото
черво.
Посредством гласните доказателства по делото
не се доказа пълно и главно претендираната увреда на доброто име, честта и достойнството
на ищеца сред приятели, в семейството и сред познати хора. Както е обосновано и
по – горе, на изложеното от свидетелката И.А.С., не може да се даде вяра. От
своя страна независимо, че фактът на широкото медийно отразяване на делото „Б.М.“
и в частност публикациите относно настоящият ищец да са установени безспорно в
настоящото производство, няма доказателства този обществен интерес да е
предизвикан, да стои в причинна връзка с поведението на Прокуратурата –
ответник по иска. Напротив – взети са мерки за цялостно засекретяване още на
воденото предварително производство по реда на ЗЗКИ, а от писмо на прокурор при
СГП в том 10 на н.о.х.д.№ С-1/2006 г. на
л. 130, се съдържа, уведомление до
съда, че публикация във вестник „24
часа“ от дата 06.12.2010 г. относно убийството на „Б.М.“ се базирала на информация,
която била заявена пред Специалния съд за организираната
престъпност в Белград, Република Сърбия, по време на разпит на защитен свидетел.
При това
положение - наличие
на претърпени неимуществени болки и страдания поради незаконно обвинение и
незаконно задържане под стража, следва да се определи справедлив размер на
обезщетението, чиято цел е да възстанови психическото, емоционалното и
психологическо равновесие на увредения ищец. Съдържанието на понятието
"справедливост" по чл. 52 ЗЗД
е изяснено в ППВС № 4
от 23.12.1968 г. Същото не е абстрактно, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Обстоятелствата, които съдът съобразява при
определяне на справедлив размер на обезщетението при деликт по чл. 2 ЗОДОВ,
какъвто е и процесния са: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно
обвинение; продължителността на незаконното наказателно
преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броят и
продължителността на извършените с участие на ищеца процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху
пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е
обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото
доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера,
здравословното му състояние обществените критерии за справедливост, свързани с
икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за
съответния период. В конкретния случай на ищеца било повдигнато обвинение в
извършване на едно от най - тежко наказуемите престъпления по НК –
квалифицирано убийство на повече от едно лице и опит за убийство на други две
лица, който останал недовършен по независещи от дееца причини, като деянието е
извършено в съучастие и с предварителен умисъл, с особена жестокост и по начин и
със средства, опасни за живота на мнозина, чрез използване на огнестрелно
оръжие на обществено място, посещавано от много хора. Спрямо А.Е.М.
последователно били взети две от най – ограничаващите и отличаващи се с
интензивност на засягане на личността мерки за неотклонение – „задържане под
стража“ и „домашен арест“. Ищецът бил фактически задържан за период от близо
три години, като по отношение на мярката
„домашен арест“ следва да се отчете фактът, че макар и взета за 11 месечен
период, то около 4 месеца от този период А.М. имал разрешение от съда да
напуска дома си. Постановената забрана за напускане пределите на страната за
период от около 6 години също съставлява мярка за процесуална принуда, но съдът
намира, че не следва да отчита някакво
нейно въздействие по отношение на ищеца, тъй като няма данни ( няма подавани
молби да му се разреши ) същият да е имал намерение да пътува и това му право
да е било ограничено посредством цитираната мярка. Действително производството
е продължило близо 11 години, който период макар и чисто фактически да е
продължителен, не обосновава извод за неразумна продължителност на
производството, предвид наличие на фактическа и правна сложност на наказателното
дело с № С-1/2006 г. по описа на СГС. Налице били множество писмени и гласни
доказателства, множество експертизи, съдебна поръчка; множество подсъдими,
множество частни обвинители и граждански ищци; определяне на резервни дати за насрочване на съдебните
заседания с ангажираността на защитниците на подсъдимите, за които правната
защита предвид тежестта на обвинението е
била задължителна; делото е гледано на три инстанции и т.н. Тази
продължителност предполага и участие на А.М. в голям брой процесуално –
следствени и процесуални действия. Ищецът три пъти бил привличан като обвиняем за тежко
умишлено престъпление и на два пъти му било повдигано обвинение от
Прокуратурата в престъпление по по чл. 116, ал. 1, т.4 предл. 3 и т.6
вр. чл. 115 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с
чл. 18, ал. 1 НК. Тук е мястото да се отбележи, че възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, за който твърди, че
не съдействал на разследващите органи,
отказвал да дава обяснения; изисквал предявяване на писмени доказателства,
което водело до забавяне хода на
наказателното производство, сменял своите защитници, оспорвал резултатите от
експертизите и депозирал молби за изменение на наложените му мерки за
неотклонение. Описаното процесуално поведение съставлява упражняване на процесуално закрепени в НПК права на обвиняем, респективно
подсъдим, поради което не е налице твърдения от Прокуратурата принос.
Същевременно надлежните писмени доказателства (Справки с рег. №
16259/14.12.2016 г. на ГДИН; справка рег. № И – 50435/30.11.2016 г.на НСлС,
както и Справка за съдимост на л. 238 от делото) установиха, че А.М. не е с
чисто съдебно минало – два пъти е задържан под стража и е изтърпявал наказания
„лишаване от свобода“ , постановени отново във връзка тежко наказуеми по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК деяния. Установи се и че срещу А.М. имало образувано
С-58 от 14.05.2001 г. по описа на НСлС, 04 отдел, пр.пр. № 2518/2001 г. за
извършено престъпление по чл. 354А НК. Тези безспорно доказани обстоятелства
обосновават категоричния извод на настоящият състав на съда, че личността на
ищеца не е била в голяма степен, драстично и непоправимо засегната от воденото
срещу него незаконно наказателно преследване. Съдът
съобразява и икономическите условия в страната към момента на увреждането –
24.09.2015 г. и стандарта на живот, като
през 2015 г. годишният общ доход
средно на лице от домакинство е 4 953 лв. и нараства с 2.9% спрямо 2014 година,
предвид официалните данни на НСИ. Съобразно с обсъдените конкретно установени
обстоятелства съдът намира че справедливо обезщетение да репарира претърпените
от ищеца обичайни болки и страдания от незаконното наказателно преследване е
сумата от 15 000 лева до която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ
е основателен и доказан, като за разликата над 15 000 лева до пълния претендиран
размер от 150 000 лева искът следва да се отхвърли. Върху така уважената
главница от 15 000 лв. следва да се
присъди и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от влизане в сила на окончателния съдебен акт – 24.09.2015 г., до
окончателното изплащане.
По имуществените вреди:
Ищецът е заявил претенция за
присъждане на обезщетение за претърпяна загуба в размер на 150 лв. за заплатено
в наказателното производство адвокатско възнаграждение; и за пропусната полза в
размер на 575 лв., представляваща законна лихва върху внесената парична
гаранция от 1500 лв. за периода от 22.05.2008 г. до 27.07.2011 г. Съобразно с
надлежните писмени доказателства настоящият състав на съда намира, че на
уважаване подлежи единствено претенцията за възстановяване на заплатеният
адвокатски хонорар от 150 лева. Понасянето на този разход, който стои в
непосредствена връзка с незаконно повдигнатото обвинение в престъпление се
установява документално от представения по делото договор за правна защита и съдействие, серия А, №
175671 от 08.10.2004 г. Не може да се обоснове подобен извод за основателност
на претенцията за пропуснати ползи. Не са ангажирани доказателства,
установяващи на коя дата е внесена определената в размер на 1500 лв. парична
гаранция, нито на коя дата същата е освободена. Следователно не може да се
формира обоснован извод за неправомерно задържане на сумата от 1500 лв. –
липсва описаната в молбата на ищеца от 22.05.2008 г. вносна бележка, за се
присъди законната лихва върху сумата от 1500 лв. за исковия период. Искът за
имуществени вреди за пропусната полза в размер на 575лв. следва да бъде
отхвърлен.
По разноските за настоящото
производство:
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ
ответникът П.на РБ дължи на ищеца сторените в настоящото производство разноски
за държавна такса и възнаграждение за
един адвокат, което се присъжда съответно на уважената част от иска. Предвид
наведеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от ответника, съдът намира, че
претендирания адвокатски хонорар от 2000 лв. е прекомерен и следва да се
редуцира до минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.,
поради това, че делото не се отличавало за пълномощника на А.М. с фактическа и правна сложност с оглед
преценката на усилията по защитата, тъй като пълномощника на настоящия ищец е
бил защитник на друг подсъдим в наказателното производство и е запознат с хода
на същото; с доказателствата намиращи се в кориците на делото. Допълнително по
приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е налице обилна съдебна практика,
включително и задължителна такава. Ето защо П.на РБ следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от общо 124 лв., от които: 20 лв. за държавна такса, 99
лв. възнаграждение за адвокат и 5 лв. за
съдебно удостоверение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на РБ да заплати на А.Е.М., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 15 000 лв.
/ петнадесет хиляди/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато
обвинение в престъпление по чл. 116 ал.1 т.4
пр.3 т.6 и т.9 вр. чл. 115 вр. чл.20 ал.2 вр. чл. 18 ал.1 от НК, за което бил оправдан с Присъда
№ 244
от 27.07.2011 г. на СГС, НО, 4 състав по н.о.х.д.№ С-1/2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 24.09.2015 г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 150.00 лева /сто и петдесет /, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – заплатено в наказателния процес адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие, серия А, № 175671 от 08.10.2004 г., претърпени вследствие
на горното незаконно обвинение като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за
разликата над 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 150 000 лв.,
ведно със законната лихва върху разликата над 15 000 лв. до пълния заявен размер от 150 000 лв., както и иска за имуществени вреди за сумата
от 575.00 лв., представляващи
законна лихва върху 1500лв. за периода 22.05.2008 г. до 27.07.2011 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
П.на РБ на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ да
заплати на А.Е.М., ЕГН **********,
сумата от 124.00 лв. - разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: