Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260206 14.05.2021г. Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд ІІ
нак. състав
На двадесет и първи
април Година 2021
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела
Благоева
като разгледа докладваното от съдията
административнонаказателно дело № 00449
по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1158-000230 от 12.02.2021г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОД МВР-Перник, с което на Б.Х.С., ЕГН ********** са наложени административни наказания както следва:
1. глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.6, т.1 от същия закон;
2. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1-во и 2-ро от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон;
3. кумулативно глоба в размер на 1000 лв (хиляда лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушаване на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон.
Жалбоподателят Б.Х.С. по изложени в жалбата доводи, моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Съдебното производство е разгледано в хипотезата на чл. 61, ал.2 от ЗАНН, предвид събраните данни при неговото призоваване, че е напуснал адреса, на който е живеел под наем, като същият съвпада с регистрирания постоянен и настоящ такъв в НБД „Население”.
Административнонаказващият орган ОД на МВР – Перник, сектор „ПП” – редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е частично основателна.
От фактическа страна:
На 22.01.2021 г. св. М.Р.З.–на длъжност „мл. автоконтрольор” в сектор „ПП” към ОД на МВР Перник, заедно със своя колега Д.Л.В., извършвали контрол по спазване на правилата за движение по пътищата, като се намирали в района на кръстовището на ул. Юрий Гагарин и ул. Освобождение в кв. Тева в гр. Перник. В 21:15 часа възприели, че лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ********, който се движел по ул. Юрий Гагарин с посока от ул. Св.св. Кирил и Методий към ул. Младен Стоянов преминал през кръстовището на червен забранителен сигнал на светофарната уредба. Автопатрулът последвал моторното превозно средство. След като го спряли установили, че същото се управлява от Б.Х.С., който не представил свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния такон към него. Чрез техническото средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № 0017, полицейските служители констатирали, че водачът е употребил алкохол, тъй като същото отчело 0,88 промила. Резултатът бил показан на С.. Той не възразил срещу отчетената стойност, като заявил че е пил ракия и бира. Отговорността на жалбоподателя била ангажирана за нарушение на чл.6, т.1, пр. 2-ро от ЗДвП, чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. чл.5, ал.3, т.1, пр.1-во от същия закон, като за тази противоправна деятелност св. М.З. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 335085 от 22.01.2021г. Същият бил предявен на Б.С., който не възразил срещу отразените в него констатации. На водача бил издаден талон за изследване бл. № 075230, в който жалбоподателят удостоверил с подписа си, че приема показанията на техническото средство, като екземпляр от него му бил лично връчен.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си началник сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, въз основа на съставения АУАН издал атакуваното НП № 21-1158-000230 от 12.02.2021г., видно от обстоятелствената част на което фактическата обстановка, установена и описана в акта е възприета изцяло, като наложил на Б.С. следните наказания:
1. глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП за нарушаване на чл.6, т.1 от същия закон;
2. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1-во и 2-ро от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон;
3. кумулативно глоба в размер на 1000 лв (хиляда лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушаване на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 15.02.2021 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН серия GA № 335085 от 22.01.2021 г., талон за изследване бл. № 075230, списък с рег. № 3286р-52453 от 20.11.2020г. за успешно преминала на 16.11.2020г. проверка в лаборатория при ГД „НП” при МВР на средството за измерване „Дрегер 7510” с фабр. № 0017, с което е била установена концентрацията на алкохол, заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, които кореспондират и със свидетелските показания на М.Р.З., който разпитан в хода на съдебното следствие, потвърждава изцяло отразените в обстоятелствената част на АУАН фактически обстоятелства.
От правна страна:
Не се оспорва компетентността на органа, издал НП и на лицето съставило АУАН, предвид заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
По отношение на нарушението по чл.6, т.2 от ЗДвП:
На
първо място съдът констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП
е допуснато процесуално нарушение, състоящо се в несъобразяване с императивната
разпоредбата на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като е налице
непълнота на посочените за нарушени законови разпоредби и в двата документа.
Според санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, посочен като
част от нарушените законови разпоредби, „наказва се с глоба 100 лв. водач,
който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването”.
Разпоредбата е поставена във връзка с тази на чл. 6, ал. 1, пр. 2-ро от ЗДвП,
съгласно която „участниците в движението съобразяват своето поведение със
светлинните сигнали”. Така изведената правна квалификация е непълна.
Обстоятелствено предявеното административнонаказателно обвинение от обективна
страна се състои в „не съобразява поведението си със сигналите на работещия в
нормален режим светофар на кръстовище, като навлиза и преминава на червен забранителен сигнал на
светофарната уредба”, т.е. част от фактически предявеното обвинение е
преминаването на забраняващ, червен сигнал на светофарна уредба. Следователно,
за да е съответна на установеното и предявено по фактите правната квалификация следва
да съдържа и нормативните разпоредби, които указват съответния начин на регулиране
на движението на ППС със съответните видове светлинни сигнали и тяхното
значение, с което в случая водача на „Фолксваген Голфа” е следвало да съобрази
своето поведение. Такива разпоредби са нормите на: чл. 12, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно която за регулиране движението на ППС на кръстовища „се използват
пътни светофари, които подават сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен,
жълт и зелен цвят”, във връзка с която е чл. 31, ал. 1 от Правилника за
прилагане на ЗДвП, която регламентира регулирането на движението на ППС
посредством пътни светофари, с по три светещи полета, с които се подават
немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на светлината и ал. 7,
т. 1 на с. чл., съгласно която „светлинните сигнали имат следното значение:
червена светлина - означава „преминаването забранено.“ Дори да се приеме факта
на непълно изведена правна квалификация в съставения АУАН, то и в НП същата
буквално е „преписана“, без наказващия орган да прецизира административнонаказателното
обвинение така че да изведе коректна правна квалификация предвид на
установеното по фактите.
На второ място процесното нарушение освен, че е непълно правно квалифицирано, то същото не е и описано в пълна степен, съобразно императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е друго допуснато от административнонаказващия орган (АНО) съществено процесуално нарушение, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и до невъзможност за осъществяване на съдебен контрол за обоснованост на вмененото нарушение. Съображенията са следните:
Предвид показанията на св. М.З., който не свидетелства за каквито и да са обстоятелства при които е било констатирано нарушението, които да изясняват какъв сигнал е предхождал червената светлина и към този момент водачът бил ли е навлязъл в кръстовището, което е релевантен факт за вмененото на жалбоподателя нарушение, съдът счита, че констатациите, обективирани в АУАН, не са защитени по убедителен начин. Чл.14 от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали указва последователността на подаване на светлинните сигнали от трисекционен пътен светофар, която е следната: 1. червена светлина; 2. едновременно подадени червена и жълта светлина; 3. зелена светлина; 4. жълта светлина; 5. червена светлина. Ето защо и описаното в АУАН, а впоследствие и дословно възпроизведено в обжалваното НП, поведение на водача, а именно: „навлиза и преминава на червен сигнал” е абстрактно изложено, предвид неустановяване от страна на полицейския служител на лично възприети от него факти, свързани с последователността на подаване на светлинните сигнали и конкретното местонахождение на управлявания от жалбоподателя автомобил. Този извод се налага и с оглед обстоятелството, че макар жълтият светлинен сигнал на светофара също да не разрешава преминаване, съгласно чл.31 ал.7 т.4 от ППЗДвП и чл. 7 ал.1 б. „в” от Наредба № 17/23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали, задължението за водачите да спрат при подаването му не е безусловно и не се отнася за тези, спрямо които сигналът с немигаща жълта светлина е подаден след сигнал, с който се разрешава преминаването (т.е. зелен), ако същите, в момента на смяна на сигнала, се намират толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. Това не е относимо, когато преминаването е осъществено на жълта светлина, подадена след червена, при което действията на нарушителя биха изпълнили фактическия състав на чл.183 ал.5 т.1, вр. с чл. 6 т. 1 от ЗДвП, тъй като съгласно чл.7, т.1, б.„г” от цитираната наредба, светлина с жълт цвят, подадена едновременно с немигаща светлина с червен цвят, също забранява преминаването. Ето защо, съдът намира, че липсата на ангажиращи доказателства относно горните обстоятелства от страна на АНО мотивират съдебният състав да приеме, че не е доказано по несъмнен начин обвинението относно осъществен съставът на вмененото нарушение, поради което процесното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно в тази му част.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство
е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния такон към него, като неизпълнението на това
задължение по отношение на който и да е от двата документа представлява
самостоятелно нарушение, наказуемо с отделно наказание.
В настоящия случай в обстоятелствената на АУАН и в НП нарушенията са
били описани правилно, а именно че водачът не носи свидетелство за управление
на моторно превозно средство и контролния талон към него, но цифром е
квалифицирано само едно деяние по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Със санкционната
част на НП на жалбоподателя е наложено
само едно наказание на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП, а не за две
отделни деяния, с което е нарушен принципът на чл. 18 от ЗАНН, съгласно който,
когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и
също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се
изтърпяват поотделно за всяко от тях. Разпоредбата на чл.18 от ЗАНН императивно установява разделност и самостоятелност
в установяването, преследването и наказването, когато с отделни деяния едно лице е извършило две или повече отделни административни нарушения. При
тази нормативна уредба не става ясно с обжалваното в тази му част НП за кое
точно от двете деяния е наложено административното наказание, тъй като в
санкционната норма на чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП едновременно са посочени както
пр. 1-во, така и пр. 2-ро. Това води до съществено
накърняване правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото не е
наясно за какво деяние му е наложено административното наказание. Същевременно
налагането на една санкция при наличието на две нарушения поставя и съда в
невъзможност да установи за кое от деянията е санкциониран жалбоподателя, а
оттам и да извърши необходимата преценка за законосъобразността на наложеното
наказание.
Предвид изложеното НП следва да бъде отменено и в частта, с която на Б.С.
на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1-во и пр. 2-ро от ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 10 лв за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон.
По отношение на нарушението по чл. 5, ал.3, т.1от ЗДвП:
С чл. 5, ал.3, т.1, предл.1-во от ЗДвП законодателят е вменил на водачите на пътни превозни средства да не управляват такива с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. При безспорно установеното, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ******** с концентрация на алкохол 0,88 на хиляда, която е установена с надлежно техническо средство, което своевременно е преминало като средство за измерване последваща проверка за годност, извършена на 16.11.2020г., АНО правилно е квалифицирал нарушението като такова по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. От приложения по делото талон за изследване бл. № 075230 е видно, че такава концентрация на алкохол е била вписана и в него, като същият Б.С. е подписал, приемайки показанията на техническото средство, с което му е била извършена проверката за употреба на алкохол. При това положение и с оглед разпоредбата на чл.6, ал.4, изр.2-ро от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози правилно е приет за установен отчетения резултат от техническото средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № 0017, което е било технически изправно да го определи. Жалбоподателят сам се е поставил в положение да не се възползва от дадената възможност да провери точността на отчетения резултат посредством изследване с доказателствен анализатор или извършването на медицинско и химическо лабораторно изследване, тъй като не е оспорил процесните показания по надлежния ред, каквато процедура не е иницирал, тъй като не се е явил в съответното медицинско заведение за даване на кръвна проба.
Предвид изложеното съдът намира, че измерената с „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № 0017 концентрация на алкохол 0,88 на хиляда е достоверна, в резултат на което законосъобразно АНО е издал процесното НП срещу жалбоподателя, вменявайки му осъществяване на административнонаказателния състав по чл.174, ал.1, т.2, вр. чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
По вида и размера на наказанието:
За нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП законодателя е предвидил в чл. 174, ал.1, т.2 от
същия закон точно определени по вид и размер наказания –глоба в размер на 1000
лв и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12
месеца, тъй като се касае за управление на моторно превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително, в които граници попада и установената на жалбоподателя такава от
0,88 на хиляда. Визираната законова норма обвързва наказващия орган при
реализиране отговорността на нарушителя и изключва възможността му за преценка на
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което и законосъобразно са
наложени на С. кумулативните наказания, тъй като са определени именно в посочените
конкретни размери, което има за последица потвърждаване на
обжалванато НП в тази му част.
Мотивиран от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1158-000230 от 12.02.2021г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-Перник, В ЧАСТТА с която на Б.Х.С., ЕГН ********** са наложени административни наказания както следва:
1. глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.6, т.1 от същия закон;
2. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1-во и 2-ро от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1158-000230 от 12.02.2021г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-Перник, В ЧАСТТА с която на Б.Х.С., ЕГН ********** са наложени кумулативно глоба в размер на 1000 лв (хиляда лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд Перник в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от
АПК.
Председател:/п/
Вярно
с оригинала,
ИЕ