гр. Пловдив, 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XV- ти граждански състав, в публично заседание на
двадесет и трети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 14178 по описа за
2020 г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Д.Г.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** против „Хюманита“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 154, бл. А, ет. 10, с която
са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда / КТ/, чл. 224,
ал. 1 КТ, чл. 221, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните
съществувало трудово правоотношение, учредено
по силата на трудов договор № ****** г., считано от **** г., по силата на който
ищецът бил назначен на длъжността „******“, със срок от 6 месеца на изпитание в
полза на работодателя, при пълен работен ден от 8 часа, при 5 дневна работна
седмица, с трудово възнаграждение в размер на 4860 лв. С допълнително
споразумение № ****** г., считано от същата дата, условията по трудовото
правоотношение се променили частично, в частта касаеща работното време,
почивките, достъпа до работното място, използване на личния компютър на ищеца с
достъп от работодателя до необходимата информация и софтуера на дружеството,
работа от разстояние, като в останалата част условията по трудовия договор
останали непроменени. С допълнително споразумение № ****** г., считано от ****
г., се променил срока на договора, работното време и основното трудово
възнаграждение, като в останалата част условията на трудовия договор останали
непроменени.
Сочи, че със заповед № ****** г., на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ, трудовото правоотношение било прекратено, считано от ****
г., в която било посочено, че ответното дружество дължи на ищеца обезщетение по
чл. 224 и чл. 221 КТ. Твърди се, че към 29.05.2020 г., ответното дружество не
му е изплатило трудови възнаграждения, както следва: за м. 02.2020 г. – 3001,94
лв.; за м. 03.2020 г. – 4001,94 лв.; за м. 04.2020 г. – 3017,79 лв.; за м.
05.2020 г. – 2051,03 лв. или общо неизплатените трудови възнаграждения възлизат
на сумата от 10072,70 лв. Не му били платена и сумата от 6779,70 лв. –
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, както и сумата от 1835,93 лв. – обезщетение
по чл. 224 КТ. Сочи, че ответникът заплатил част от трудовото възнаграждение за
м. февруари 2020 г. в размер на 2000 лв., с разходен касов ордер от **** г.
Ответното дружество издало две служебни бележки с изх. № ****** г. за дължимите
се на ищеца трудови възнаграждения и с изх. № ******* г. за дължимите се
обезщетения по чл. 221 и чл. 224 КТ.
Претендира се и заплащане на мораторна лихва върху
горепосочените суми за периода 31.05.2020 г. – 26.10.2020 г. в размер на 823,
65 лв./ съобразно уточняваща молба от 11.11.2020г.- л. 20 от делото/.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 10072,70 лв. –
представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода м. 02.2020 г. – м.
05.2020 г., сумата от 6779,70 лв. – обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, сумата
от 1835,93 лв. – обезщетение по чл. 224 КТ, сумата от 823, 65 лв. – мораторна
лихва върху горепосочените суми, дължима за периода 31.05.2020 г. – 26.10.2020
г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване
на исковата молба в съда – 29.10.2020 г. до окончателното изплащане на
вземанията. Претендират се разноски.
Ответната страна не е депозирала в законоустановения
за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба. Представител
на ответното дружество не се явява в първото открито по делото съдебно
заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
Ответната страна е уведомена е за последиците по чл. 238 ГПК.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл. 239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата
молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в
проведено открито съдебно заседание от 23.02.2021г. отправя изрично искане за
постановяване на неприсъствено решение. Препис от исковата молба и приложенията
към нея са редовно връчени на 17.11.2020г. на адрес на ответното дружество и са
получени от служител на същото / л. 26/. Първото по делото открито съдебно
заседание е проведено на 23.02.2021г., като дружеството е редовно уведомено за
датата и часа / призовката на л. 32 от делото е получена от адв. ******/. В
това заседание, макар и редовно призовано, ответното дружество не изпраща
представител и не е обективирало искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Тоест, макар и редовно призовано и уведомено за последиците по чл.
238 ГПК, ответното дружество не е проявило процесуална активност под каквото и
да било форма.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а
именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131,
ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, макар и редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от
представените към исковата молба писмени доказателства – Трудов договор №
******г., Допълнителни споразумения към него от ***************, Заповед №
******г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, два броя
служебни извлечения, изходящи от ответното дружество и отразяващи дължими суми
към ищеца, се извежда заключение за вероятната основателност на предявените
искове.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не
се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването
му, следва предявените искове да се уважат изцяло.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Претендирани
са 996 лв.- адвокатски хонорар, за заплащането на който е представен и
оправдателен документ / л. 16/ и съответно тази сума следва да бъде присъдена в
полза на ищеца.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски в производството, следва на основание чл. 78 ал.6 ГПК, вр. чл. 3
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
да бъде осъден да заплати сумата в размер на 747, 53 лева, представляваща
дължима държавна такса върху уважените искове в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Хюманита“ АД, ЕИК ********* да заплати на Д.Г.А., ЕГН
********** следните суми: на основание чл. 128, т. 2, вр. чл. 245, ал. 1 КТ сумата от 10
072,70 лв. – представляваща
неизплатени трудови възнаграждения за периода м. 02.2020 г. – м. 05.2020 г.; на
основание чл. 221, ал. 1 КТ сумата от
6779,70 лв. – обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника без предизвестие; на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 1 835,93 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск от единадесет дни за 2020г.; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 823, 65 лв. – мораторна лихва
върху горепосочените суми, дължима за периода 31.05.2020 г. – 26.10.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на
исковата молба в съда – 29.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА „Хюманита“ АД, ЕИК ********* да заплати на Д.Г.А.,
ЕГН ********** сума в размер от 996 лв., представляваща сторени разноски в
рамките на настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Хюманита“ АД, ЕИК
*********, да заплати в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по
сметка на РС- Пловдив сума в размер от 747, 53 лева, представляваща дължима
държавна такса в производството.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът
може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд-
Пловдив в едномесечен срок от
връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ