Решение по дело №337/2016 на Районен съд - Пирдоп

Р Е Ш Е Н И Е

 

                   №

 

град Пирдоп 21.07.2017 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

          РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, втори състав, в открито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦОНКА МИТКОВА

                                               

при секретаря Лиляна Далеева и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия МИТКОВА гр. дело № 337 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:

          Производството е по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град София, район „Лозенец”, бул. „Никола Вапцаров” № 55, БЦ „Експо 2000”, представлявано от Ц.К.П.– Изпълнителен директор и М.Т.П.– Прокурист, чрез пълномощника си юрисконсулт Е.В.Н., срещу „НОРДЕКСИМ” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: село Антон, Софийска област, ул. „Хан Крум” № 2, клиентски № 231429-417-02, представлявано от Н.Л.– Управител.

По обстоятелствата подробно изложени в ИМ, ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде установено със сила на присъдено нещо спрямо възразилия ответник „Нордексим“ ЕООД , съществуването и изискуемостта на вземанията, произтичащи от  Договор за банков кредит № 90887 от 18.02.2014г., съгласно издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. 150 / 2016 на Районен съд - гр. Пирдоп,  а именно: просрочена главница - в размер на 4 491,88 лв. ( четири хиляди четиристотин деветдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки), ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното му изплащане. Ищецът моли, при условията на евентуалност – в случай, че установителният иск по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК, бъде отхвърлен частично като неоснователен (т. 1), породи липса на предсрочна изискуемост на кредита, да бъде осъден ответника да заплати на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД следните суми, представляващи изискуеми вземания по Договор за банков кредит № 90887 от 18.02.2014г., а именно: главница в размер общо на 4 491,88 лв., ведно със законната лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното му изплащане. Ищецът моли предявеният иск да бъде уважен, ведно със законните последици. Ищецът моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът „НОРДЕКСИМ” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: село Антон, Софийска област, ул. „Хан Крум” № 2, клиентски № 231429-417-02, със съдебен адрес:*** – Н.Л., в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, представил е копия на писмени доказателства по опис от № 1 до № 18 включително, и е направил доказателствени искания. Ответникът в писмения отговор оспорва предявените искове по основание и размер, и твърди, че по процесния договор за кредит № 90887 не дължи никакви суми на ищеца. Ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени като  неоснователни и недоказани, ведно със законните последици. Ответникът моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Районен съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:

  Съдът приема за безспорни и не подлежат на доказване следните обстоятелства по делото, а именно: че между страните по делото е имало сключен договор за банков кредит № 90887 от 18.02.2014 г., по силата на който ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 18 000.00 лв. (осемнадесет хиляди лева), с краен срок на погасяване на кредита - 05.02.2017 г.; че въз основа на заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, депозирано от  "Райфайзенбанк (България)" ЕАД е било образувано ч.гр.д. № 150/ 2016 г. на РСПп; че въз основа на това заявление е издадена заповед № 152 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 01.04.2016 г., по силата на която длъжниците „Нордексим“ ЕООД с ЕИК **** и Н.Д.Л.с ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на кредитора "Райфайзенбанк (България)" ЕАД следните суми: изискуема главница 13 815.79 лв., изискуема редовна лихва – 1546.63 лв. от 05.11.2014 г. до 23.03.2016 г., ведно със законната лихва от 29.03.2016 г. до изплащане на вземането, както и разноски по заповедното производство – Д.Т.  в размер на 335.83лв. и юр.к.възнаграждение в размер на 750лв.; че в срока по чл. 414 от ГПК срещу така издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от „Нордексим“ ЕООД представлявано от управителя Н.Д.Л.;  че съдът е указал на ищеца да предяви установителен иск относно вземането си в срока по чл. 415 от ГПК, тъй като по тези обстоятелства няма спор между страните по делото и в тази насока са представени надлежни писмени доказателства, съдържащи се в приложеното ч.гр.д. № 150/ 2016 г. на РСПп. Съдът не е събирал допълнителни доказателства за безспорните обстоятелства между страните по делото.

Съдът приема за спорни и подлежат на доказване всички останали обстоятелства по делото, а именно: че ответника дължи на ищеца по договор за банков кредит № 90887/ 18.21.2014 г. главница в общ размер на 4 491.88 лв.,  тъй като в тази насока има спор между страните по делото и представените писмени доказателства са оспорени от ответника. Съдът е допуснал събирането на допълнителни доказателства по спорните обстоятелства между страните по делото.

Видно от договор за срочен банков кредит № 90887/ 18.02.2014г., че същият е сключен на 18.02.2014г. между „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД с ЕИК ***** като „Кредитор”, „НОРДЕКСИМ” ЕООД с ЕИК **** като „Кредитополучател”, Н.Д.Л.с ЕГН ********** като „Солидарен длъжник” и Е.Б.Л. с ЕГН ********** като „Солидарен длъжник”, по силата на който е отпуснат на кредитополучателя „НОРДЕКСИМ” ЕООД, кредит в размер на 18 000.00 /осемнадесет хиляди/ лева, със срок за усвояване на кредита - 04.03.2014г. и с краен срок за погасяване на кредита -05.02.2017г.

Видно от основното и допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза /л.146-л.173/, депозирано от вещото лице М.Н.Л., което не е оспорено от страните и е прието от съда като обосновано и правилно в с.з. на 27.06.2017г./л.178,л.179/, и видно от разпита на вещото лице в с.з. на 27.06.2017г., че към 01.03.2016г. /дата на предсрочната изискуемост/ ответникът е бил 482 дни в просрочие по договора за банков кредит, че към 24.03.2016г. /дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ ответникът е бил 505 дни в просрочие по договора за банков кредит, че към 13.06.2017г. /дата на изготвяне на заключението/ кредитът по договор за банков кредит № 90887 от 18.02.2014г. е погасен изцяло от ответника „Нордексим” ЕООД , че „Нордексим” ЕООД и Н.Л.не дължат суми по този договор, че на 19.10.2016г. е постъпила последната сума от Н.Л.за погасяване на кредита и тогава кредита по договора е погасен, че ищецът „Райфайзенбанк (България)” ЕАД е удържал от сметката на ответника сумата от 425.83 лева против неговата воля, че тези суми не са били присъдени и представляват държавна такса.

          При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

          Предявените искове са допустими. Налице е правен интерес от предявяването на установителен иск, тъй като е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. По делото е постъпило възражение в срок от ответника, като в едномесечния срок ищецът е предявил установителен иск за установяване на вземането си. Ищецът е предявил при условията на евентуалност и осъдителен иск срещу ответника за същата сума, ведно със законните последици.

От събраните доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност, съдът счита за доказано, че предявените установителен и осъдителен иск от ищеца срещу ответника, по отношение претендираната сума от 4 491.88 лева – главница, са погасени изцяло чрез плащане по време на разглеждане на делото пред настоящата инстанция. Ето защо съдът счита, че предявените искове от ищеца срещу ответника, следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане.

          Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 264.17,-лв. (двеста шестдесет и четири лева и 17 ст.), съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и след приспадане на удържаната сума от сметката на ответника в размер на 425.83 лева. Съдът счита, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, като преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и образуване на заповедното производство, ответникът е бил 505 дни в просрочие по договора за банков кредит № 90887 от 18.02.2014г., исковата молба е входирана в съда с вх. № 642 на 15.07.2016г., ответникът е оспорил исковете по основание и размер,  претендираната с исковата молба сума е заплатена от ответника след образуване на заповедното производство и след завеждане на настоящето дело – последната вноска е внесена на 19.10.2016г., поради което ответникът дължи на ищеца направените разноски. Съдът счита, че на ответника не следва да се присъждат разноски по делото, тъй като не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.  

          Воден от гореизложеното Районен съд – Пирдоп

 

 

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град София, район „Лозенец”, бул. „Никола Вапцаров” № 55, БЦ „Експо 2000”, представлявано от Ц.К.П.– Изпълнителен директор и М.Т.П.– Прокурист, чрез пълномощника си юрисконсулт Е.В.Н., срещу „НОРДЕКСИМ” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: село Антон, Софийска област, ул. „Хан Крум” № 2, клиентски № 231429-417-02, представлявано от Н.Л.– Управител, с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК – да бъде установено със сила на присъдено нещо спрямо възразилия ответник „Нордексим“ ЕООД , съществуването и изискуемостта на вземанията, произтичащи от  Договор за банков кредит № 90887 от 18.02.2014г., съгласно издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. 150 / 2016 на Районен съд - гр. Пирдоп,  а именно: просрочена главница - в размер на 4 491,88 лв. ( четири хиляди четиристотин деветдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки) ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното му изплащане и при условията на евентуалност да бъде осъден ответника да заплати на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД следните суми, представляващи изискуеми вземания по Договор за банков кредит № 90887 от 18.02.2014г., а именно: главница в размер общо на 4 491,88 лв., ведно със законната лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното му изплащане, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „НОРДЕКСИМ” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: село Антон, Софийска област, ул. „Хан Крум” № 2, клиентски № 231429-417-02, представлявано от Н.Л.– Управител, да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град София, район „Лозенец”, бул. „Никола Вапцаров” № 55, БЦ „Експо 2000”, представлявано от Ц.К.П.– Изпълнителен директор и М.Т.П.– Прокурист, направените разноски по делото в размер на 264.17,-лв. (двеста шестдесет и четири лева и 17 ст.).

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – София.

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: